Европа и страховете на хората
За да се гради нашият континент, не е задоволително единствено вдъхновение
Европа не е просто план на елитите, за каквато я показват популистите. Но да я пазят без причини и единствено с морализаторски възторг – това не прави никаква работа. Трябва деликатно да се вслушаме в причините на многочислените скептици, написа в обстойно есе в „ Ди Цайт“ Елизабет Ретер.
Европа към този момент не е просто съюз, зародил заради страха от война. Той не е нито нормално отричане на войната, нито единствено стопански план, целящ да попречи на народите още веднъж да се унищожават едни-други. Не е и някакво проклинание, измислено от елитите против злите духове, които сякаш постоянно се поселват в главите на елементарните хора.
Популистите, които имат тънък усет за мрачните пластове от душeвността на гласоподавателите, дълго време използваха в своя полза тази опростена и изкривена версия за възникването на Европейския съюз. И непрестанно повтаряха едно изречение, което от доста повторение като че ли се трансформира в истина: „ Народът не ще Европа “.
И белким европейските жители не гласоподаваха срещу Европа още в мига, в който някой посмя да ги попита за мнението им? На референдума във Франция през 2005 година болшинството се разгласи срещу европейската Конституция, същото се случи и в Холандия. Предвидените допитвания до народа в Полша, Англия и Дания на бърза ръка бяха анулирани.
Но от предходната година насам тази воля се трансформира. Президентските избори в Австрия и Франция и парламентарните избори в Холандия бяха в действителност референдуми за Европа – и Европа победи.
Но тази наслада се помрачава от съзнанието, че с цел да се гради нашият континент, не е задоволително единствено въодушевлението. Нужни са и съществени причини, а не баналното изказване, че правото така или другояче е на наша страна. Или ще вършим „ повече Европа“ или всички ще бъдем обречени да живеем в мрака на националните си държавици! Казано още по-кратко: който е против Европа, той е националист.
Със съкращения
Европа не е просто план на елитите, за каквато я показват популистите. Но да я пазят без причини и единствено с морализаторски възторг – това не прави никаква работа. Трябва деликатно да се вслушаме в причините на многочислените скептици, написа в обстойно есе в „ Ди Цайт“ Елизабет Ретер.
Европа към този момент не е просто съюз, зародил заради страха от война. Той не е нито нормално отричане на войната, нито единствено стопански план, целящ да попречи на народите още веднъж да се унищожават едни-други. Не е и някакво проклинание, измислено от елитите против злите духове, които сякаш постоянно се поселват в главите на елементарните хора.
Популистите, които имат тънък усет за мрачните пластове от душeвността на гласоподавателите, дълго време използваха в своя полза тази опростена и изкривена версия за възникването на Европейския съюз. И непрестанно повтаряха едно изречение, което от доста повторение като че ли се трансформира в истина: „ Народът не ще Европа “.
И белким европейските жители не гласоподаваха срещу Европа още в мига, в който някой посмя да ги попита за мнението им? На референдума във Франция през 2005 година болшинството се разгласи срещу европейската Конституция, същото се случи и в Холандия. Предвидените допитвания до народа в Полша, Англия и Дания на бърза ръка бяха анулирани.
Но от предходната година насам тази воля се трансформира. Президентските избори в Австрия и Франция и парламентарните избори в Холандия бяха в действителност референдуми за Европа – и Европа победи.
Но тази наслада се помрачава от съзнанието, че с цел да се гради нашият континент, не е задоволително единствено въодушевлението. Нужни са и съществени причини, а не баналното изказване, че правото така или другояче е на наша страна. Или ще вършим „ повече Европа“ или всички ще бъдем обречени да живеем в мрака на националните си държавици! Казано още по-кратко: който е против Европа, той е националист.
Със съкращения
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ