За да разбереш детето, трябва да го чуеш, каза за

За да схванеш детето, би трябвало да го чуеш, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на Седмо приблизително учебно заведение „ Кузман Шапкарев “ в Благоевград Лилия Стоянова по отношение на проведения от учебното заведение конгрес „ Искам да бъда чут. Смисъл без екранна взаимозависимост “. Форумът събра възпитаници, родители и учители, а задачата беше да се наблюдава за какво децата постоянно не споделят, да се изследва ролята на екраните като „ леговище “ и да се построи мост сред учениците, родителите и учителите.

Идеята за форума потегля от диалог сред шефа на учебното заведение Лилия Стоянова и ректора на Югозападния университет „ Неофит Рилски “ проф. Николай Марин, който повдига тематиката за по-честите случаи на студенина на децата и техните желания за другарство с екрана, в сравнение с живото другарство.

Ние в учебно заведение знаем за това, тъй като прекарваме доста часове с децата, виждаме ги в друга светлина, в която те могат да се проявят при спор, неспокойствие, отчаяние, уточни Лилия Стоянова. Тя добави, че паралелно с диалога с проф. Марин, е била повлияна и от кино лентата „ Един грам живот “, който я кара да се замисли освен за свършеното като родител, само че и като началник на учебно заведение, в което се образоват към хиляда деца.

„ Ръководя една институция, която е с хиляда деца, две хиляди родители, четири хиляди баби и дядовци, всички тези хора са се доверели на нас и желаят най-хубавото за децата си. Гледайки кино лентата се замислих дали съм основала нужните условия и среда, с цел да може децата да се усещат уютно, предпазени, обгрижени “, показа учебният шеф. Тя уточни, че учебното заведение има кътове за отдих, средата наподобява на дом, а основаната естетика не подготвя към експанзия. „ Много други са обаче факторите на улицата, на динамичното всекидневие, на другарските кръгове, в които попадат децата. Това са неконтролируеми от нас неща”, уточни Лилия Стоянова.

След диалога с проф. Марин, Стоянова стартира да събира повече информация по казуса, а при започване на годината разисква тематиката и със своите заместници, с психолозите в учебното заведение и учителя по философия, с които дружно стартират да трансформират концепцията в действителни начинания. Създават анкета, ориентирана към учениците от пети до дванадесети клас, както и към техните родители. Въпросите в нея са ориентирани към това до каква степен постоянно децата споделят с родителите си, споделят ли с тях проблеми, какъв брой време прекарват пред екранни устройства, по какъв начин прекарват свободното си време. Резултатите от анкетата демонстрират, че в огромната си част отговорите на родителите и на учениците съответстват, което учебното управление пояснява като позитивен знак, защото сочи за искреност и от двете страни.

Като продължение на напъните да стимулират децата да приказват, а възрастните – да слушат, учебното заведение организира в аулата на ЮЗУ „ Неофит Рилски “ конгрес на тематика „ Искам да бъда чут. Смисъл без екрани “, чиято цел е да се предразположат учениците да приказват, с цел да може надлежно и да бъдат чути. С поставените на форума проблеми възпитаници, родители и учители са предизвиквани с разнообразни проблеми, с цел да се потърси коренът на казуса, обвързван с екранната взаимозависимост и все по-честото отчуждение. Посланието, отправено на срещата е, че да бъдеш чут не значи да имаш най-силния глас, а да имаш до себе си някого, който да те изслуша, уточни учебният шеф.

За Българска телеграфна агенция тя разяснява и работата с деца в образователна среда и ролята на учебното заведение, когато учениците имат свои грижи и проблеми. По думите ѝ хиляда деца са „ хиляда главички, хиляда казуса, разклонени по доста “. Тя уточни, че учебният колектив е угрижен за това учениците да се усещат добре, което от позиция на образователния развой значи и положителни резултати от работата.

Когато децата са угрижени, вглъбени, затормозени от взаимоотношенията в фамилията, те не дават положителни резултати. Ако искаш да знае закона на Ом, а в главичката е фамилен проблем или раздялата на родителите, тогава би трябвало да го схванеш, да дадеш заден ход и да оставиш детето да бъде в кондиция. Невинаги образователният материал да е приоритет, би трябвало душицата на детето да бъде водеща, разяснява още Лилия Стоянова.

За ролята на учителите шефът сподели, че всеки има друг метод – някои са по-близки с учениците, други са по-обрани, само че те добре познават учениците, реагира се на всяко неявяване или забавяне, реализира се връзка със фамилията. Забелязват се проблемите на децата, за жалост все по-чести са и те, по тази причина и ние сигнализираме децата да бъдат чути и ние да бъдем чути, когато чуеш детето, тогава можеш да го схванеш, сподели още шефът на приблизително учебно заведение „ Кузман Шапкарев “ в Благоевград.