Още доказателства, че сегашният ни модел на Вселената е неподходящ
За да разберем космоса, ние разчитаме на модели. Модели, които непрекъснато се почистват и допълват въз основата на нови наблюдения и теории. През последните няколко години стана ясно, че методът, по който гледаме на Вселената – чрез Стандартния модел на космологията – към този момент не съответствува с направените от астрономите наблюдения. А това от своя страна основава комплициран и незабравим проблем.
Всичко се свежда до един съответен параметър, прочут като Константата на Хъбъл. Тя се мери всяка година и демонстрира скоростта на уголемение на Вселената. Оказва се обаче, че въпреки всичко това не е константа. Стойността, която получаваме в резултат на измервания, направени върху ранната Вселена, не съответстват с това, което виждаме в актуалната.
Нов теоретичен труд, оповестен в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, предоставя нови доказателства за несъответствията сред другите измервания на Константата на Хъбъл. Астрономите са създали наблюдения на гравитационни лещи на квазари, с цел да я дефинират. И методът, по който вършат това, е в действителност забавен.
Квазарът представлява дейна вселена, освобождаваща гигантско количество сила от супермасивната черна дупка, намираща се в сърцевината ѝ. Някои от тях са толкоз надалеч, че нормално не бихме могли да ги забележим. Благодарение на физиката обаче съумяваме. Ако съществува задоволително солидна вселена (или група галактики) сред нас и квазарите, те могат да изкривят пространствено-времевия континум по подобен метод, че светлината от далечните квазари внезапно се усилва.
Тези лещи могат да генерират голям брой изображения на квазарите, както и арки и пръстени. Странните форми зависят от геометрията на лещата, защото светлината от квазарите минава по разнообразни пътища през гравитационната леща. Квазарите блещукат, тъй че светлината може да мине през разнообразни места и даже да се забави.
За да измерим тези забавяния, би трябвало да разполагаме с отлични принадлежности. Предишните наблюдения от този вид са правени благодарение на галактическия телескоп „ Хъбъл “. Изследването е правено и от земята (от обсерваторията „ Кек “) чрез техника, наречена адаптивна оптика. Екипът подхожда към тази обстановка чрез така наречен „ кьорав разбор “ – като се пробва да отсее неверните източници, а финалният отговор е прикрит до самия край.
Получената от учените стойност е консистентна с измерванията на Константата на Хъбъл в локалната Вселена и с данните, следени в предходни изследвания. „ Именно в това се крие и рецесията в космологията – изяснява проф. Крис Фаснахт от Калифорнийския университет. – Докато Константата на Хъбъл е константна на всички места в Космоса във всеки един миг, тя не е константна във времето. Затова, когато съпоставяме Константата на Хъбъл, получена чрез разнообразни техники, ние в действителност съпоставяме ранната галактика (с помощта на далечни наблюдения) с по-късната, съвременна част от Вселената (с помощта на локални, близки наблюдения. “
Много астрономи по света изследват този проблем. Екипът възнамерява да направи повече наблюдения на тези квазари, с цел да усъвършенства получените калкулации.
Източник: IFLScience
