За да подчертае продължаващата и крайно належаща нужда отсериозни реформи

За да подчертае продължаващата и извънредно належаща потребност от
съществени промени и дейно използване на антикорупционното законодателство в
страната, Центърът за проучване на демокрацията провежда обществена полемика
Завладяната страна: В търсене на антукорупционни резултати, която се организира по-
рано през днешния ден в Дома на Европа. В полемиката, с изключение на специалисти от Центъра, се включиха и Норберт Бекман-Диркес,
Ръководител на Представителството на Фондация „ Конрад Аденауер “ и Йорданка
Чобанова, Ръководител на Представителството на Европейската комисия. През 2023 година корупцията в България доближи обезпокоително високи равнища, а напъните за
нейното угнетяване се оказаха неефективни. Страната изпитва усложнения в гарантирането
на икономическата си сигурност в светлината на стратегическата корупция, която Русия
употребява като инструмент за въздействие в Европа. Непрекъснатите смени на държавни управления от
2021 година насам, с общо пет парламентарни избори в границите на три години, трансфораха
антикорупционните старания в инструмент за политическа битка, а не в същинска стратегия
за усъвършенстване на ръководството. В тази конюнктура, селективното използване на антикорупционното законодателство
изисква засилен ангажимент от страна на Европейската прокуратура, като се обмисля
разширение на нейния мандат за следствие на нарушавания на глобите, наложени от
Европейски Съюз на Русия. Наскорошните промени в Конституцията оферират благоприятни условия за
подсилване на правосъдната и политическа отговорност, само че е видно, че е нужен и повсеместен
рестарт на системата за надзор, включващ регулаторни и правоприлагащи органи.
Въпреки известни усъвършенствания в някои държавни структури, политическото завземане на
страната остава явно и необятно публикувано измежду всички обществени институции.
Широко обсъждани случаи без следващи санкции илюстрират по какъв начин мрежите за въздействие
не престават да имат фаворизиран достъп до контролирани пазари, обществени поръчки и
законодателния развой, като по този метод си обезпечават нелегитимни конкурентни
преимущества, селективно упражняват надзор и постановат наказания, концентрирайки
държавно финансиране в своя изгода. По време на интервали на политически преход и промени, мрежите за завземане на
страната интензивно се борят за доминация и се стремят към интеграция на нови
политически водачи. Краткосрочно това прегрупиране затруднява злоупотребите с
антикорупционните принадлежности и води до разплитане на някои открити мрежи, като
случая с Корпоративна комерсиална банка през 2014 година или промени в собствеността в браншове
като хазарта, а други обстановки приключват с високопрофилни убийства. Въпреки краткотрайните
благоприятни условия за антикорупционен прогрес, последните законодателни промени и
промени, в това число в структурата на Комисията за противопоставяне на корупцията и
предварителното освобождение на основния прокурор, не доведоха до ограничение на
систематичната корупция или до съществена смяна в активността на антикорупционните
органи. По време на обществената полемика бяха показани главните заключения от скорошния разбор
на Центъра по тематиката – „ Завладяната страна: В търсене на антикорупционни резултати “,
съгласно които България не съумя да се опълчи безапелационно на корумпиращото
съветско въздействие, макар натиска от страна на съдружниците ѝ от Европейски Съюз и НАТО, който включваше,
от една страната, години на профилирано антикорупционно наблюдаване и отричане на
права като страна-членка (напр. участие в Шенгенското пространство), както и най-
огромния брой на лица и компании, глобени по Глобалния закон „ Магнитски “ на Съединени американски щати, а
от друга – даване на техническа помощ и финансиране за промени. В своето послание, Норберт Бекман-Диркес, Ръководител на Представителството на
Фондация „ Конрад Аденауер “ в България означи: „ Ключово е да се фокусираме и да
обсъждаме върховенството на закона, задълбочаването на интеграцията в съюза. Особено
в този момент в обстановка на провокации като съветската инвазия в Украйна имаме потребност да
подсилим нашите демократични принадлежности като сме наясно, че корупцията е най-
огромната неточност, която можем да създадем. “ Йорданка Чобанова, Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България дъпълни, че: „ Докладът за върховенството на закона акцентира дългогодишния проблем с неналичието на солидни резултати при наказателните преследвания и окончателните присъди при каузи за корупция на високите етажи на властта. Освен това, корупцията би трябвало да бъде предотвратена посредством ясни правила за честност за членовете на държавното управление. “ Димитър Марков, Директор на Правната стратегия към Центъра за проучване на демокрацията акцентира, че „ Конституционните промени дадоха позитивен подтик на правосъдната промяна, само че би трябвало да има институционална промяна, по известна като промяна на регулаторите. “ Според Мартин Владимиров, проучване на демокрацията „ Неформалните мрежи съумяват да разширят доста съветското и китайското икономическо наличие в енергийния бранш, пренебрегвайки чисто икономическите фактори. Причината за този метод е, че решенията са дълготрайни и обвързват институциите с политики за повече от 10 години. “ Говорителите в полемиката се сплотиха към мнението, че отбраната на демокрацията
в страната изисква да се даде приоритет на две паралелни политики: откриване и
противопоставяне на механизмите, посредством които Кремъл подхранва политическата корупция,
и по-ефективно използване на ограниченията против изпирането на пари, с акцент върху
противозаконните финансови потоци в енергийния бранш. Българските институции би трябвало доста да усилят напъните и потенциала си за справяне със стратегическата корупция и завладяването на страната посредством създаване на обединения и дейното присъединяване на реформатори–политици, гражданското общество, частния бранш и интернационалните сътрудници.