Съвети от психолог: как да почиваме и после да се адаптираме на работа
За да не изпитвате яд за изгубеното време, не мислете за работа на отмора и за отмора на работа. Това поучава психологът Светослав Фингаров, който разяснява за Българска телеграфна агенция по какъв начин най-пълноценно да употребяваме времето за отмора и елементарно да се приспособяваме на работното място след отпуск.
Трябва да сме отдадени на това, което вършим - в случай че е отмора, да е цялостно отделяне от всекидневието, в случай че е работа, да е работа. Това е методът да се преодолее непрекъснатата паника, счита Фингаров. Според него разминаванията сред упованията за положително превозване и действителността могат да доведат както до яд за пропиляното време, по този начин и до подтиснатост, нервна натегнатост, обезсърчение, отмалялост, изхабеност, несдържаност, прояви на гняв.Това е причина за утежняване на взаимоотношенията в фамилията и на работното място сред сътрудници, уточни психологът.
Колко дълъг отпуск ни е необходим, с цел да си починем?
Светослав Фингаров поучава за пълноценна отмора да не разчитаме единствено на отпуската. По думите му доста по-важно е умеенето да създадем уравновесено всекидневието през цялата година, тъй че сред работните задължения и свободното време да има здравословна връзка.
Необходимо е да се редуват и по-леките работни задания, които разрешават еластичност и независимост, с такива, които са по-отговорни и желаят повече централизация. Тази еластичност води до баланс в живота като цяло, счита психологът.
ThinkStock/Getty Images
По-честото излизане в отпуск е път към здравословната отмора
Според него пътят към здравословната отмора е по-честото излизане в отпуск. Най-хубавият вид е да бъдат обезпечени няколко по-краткотрайни почивки през цялата година. Доброто обмисляне и салдото сред работа и развлечения са значими и не могат да се компенсират единствено от една по-дълга отпуска, безапелационен е Светослав Фингаров.
Дългият отпуск дава опция за по-пълно отдалечаване за избран интервал от време, само че по-честите почивки обезпечават възприятието за многообразие и бягство от предвидимото и повторяемото.
Психологът счита, че по време на отмора хората би трябвало да се абстрахират от обществените мрежи, както и от контакти с непознати, които могат да ги натоварят. Добре е да бягат и от вълните отрицателна информация в публичното пространство, които стресират и депресират.
ThinkStock/Getty Images
Депресията е най-тежка след отпуската
Депресията след почивка е неизбежна и от време на време продължава със седмици
Стресът след завръщане от отпуск визира доста хора по света, а леките форми на меланхолия са съвсем неизбежни, разяснява Светослав Фингаров. Последиците от този тип необикновен стрес са освен душевен, само че и физически, добави психологът.
Завръщането към ежедневната повторяемост в работата много постоянно продължава с дни, даже седмици, и се стига до миг, в който се оказваме затрупани със задания, а още тъгуваме за отпуската и не сме си възвърнали мобилизацията за работа. Така нормализирането на обстановката става доста по-трудно, добави Фингаров.
Психологът поучава за отбягване на напрежението хората да си оставят по един ден за акомодация при започване на почивката и един преди завръщането на работа. Той цитира рекомендации на други негови сътрудници - откриватели, които се занимават с организационна логика на психиката, съгласно които за по-лесна акомодация на работа е нужна акуратност - идване в точния момент на работа, което основава чувството, че всичко е под надзор и ни разрешава да си тръгнем в точния момент.
ThinkStock/Getty Images
Специалистите споделят: Хората би трябвало повече време да почиват
Тръгвайте си в точния момент от работа с възприятието за свършена работа, поучават специалистите
Според специалистите осем часа работен ден са изцяло задоволителни сами да си изградим тактика да свършим значимото. По този метод не се губи нито персоналното време, нито това на другите, което е не по-малко скъпо.
Психолозите поучават хората да се научат да си потеглят в точния момент от работа, когато са завършили дилемите. По думите на Фингаров България е една от страните, в които хората прекарват доста време на работното място с ниска работливост. Не е нужно да губим време в безсмислено наличие и преструване на работна активност, добави психологът.
Психолог: Българите може и да са песимисти, само че умеят да разпускат
Постваканционният синдром включва чувството, че живеем единствено за работата и за другите. Затова е нужно и след почивката да продължим да отделяме повече време за себе си и околните си. Сред препоръките за по-лесна акомодация е и повече сън. Осем часа работа, осем часа свободно време и осем часа сън са ключът към положителното себеусещане. Да се върнем в рутината в работата, не значи да се преместим да живеем в офиса, добави Светослав Фингаров.
Ако хората съумеят да провеждат добре дните за отмора, ще съумеят от една страна да прекарат пълноценно времето си с най-близките; да посетят нови места, забавни туристически дестинации, театрални и музикални спектакли. От друга страна, след добре прекарана отпуска, те се завръщат на работните си места по-креативни, с нови идеи; по-мотивирани за работа, добави Фингаров.
ThinkStock/Getty Images
По тази причина психологът поучава мениджърите да не отхвърлят отмора, само че овреме да обсъдят с личния състав организацията на отпуските, с цел да не се трансформира лятната отмора в мотив за спомагателен стрес както за управлението на компанията, по този начин и за служащите.
Трябва да сме отдадени на това, което вършим - в случай че е отмора, да е цялостно отделяне от всекидневието, в случай че е работа, да е работа. Това е методът да се преодолее непрекъснатата паника, счита Фингаров. Според него разминаванията сред упованията за положително превозване и действителността могат да доведат както до яд за пропиляното време, по този начин и до подтиснатост, нервна натегнатост, обезсърчение, отмалялост, изхабеност, несдържаност, прояви на гняв.Това е причина за утежняване на взаимоотношенията в фамилията и на работното място сред сътрудници, уточни психологът.
Колко дълъг отпуск ни е необходим, с цел да си починем?
Светослав Фингаров поучава за пълноценна отмора да не разчитаме единствено на отпуската. По думите му доста по-важно е умеенето да създадем уравновесено всекидневието през цялата година, тъй че сред работните задължения и свободното време да има здравословна връзка.
Необходимо е да се редуват и по-леките работни задания, които разрешават еластичност и независимост, с такива, които са по-отговорни и желаят повече централизация. Тази еластичност води до баланс в живота като цяло, счита психологът.
ThinkStock/Getty Images По-честото излизане в отпуск е път към здравословната отмора
Според него пътят към здравословната отмора е по-честото излизане в отпуск. Най-хубавият вид е да бъдат обезпечени няколко по-краткотрайни почивки през цялата година. Доброто обмисляне и салдото сред работа и развлечения са значими и не могат да се компенсират единствено от една по-дълга отпуска, безапелационен е Светослав Фингаров.
Дългият отпуск дава опция за по-пълно отдалечаване за избран интервал от време, само че по-честите почивки обезпечават възприятието за многообразие и бягство от предвидимото и повторяемото.
Психологът счита, че по време на отмора хората би трябвало да се абстрахират от обществените мрежи, както и от контакти с непознати, които могат да ги натоварят. Добре е да бягат и от вълните отрицателна информация в публичното пространство, които стресират и депресират.
ThinkStock/Getty Images Депресията е най-тежка след отпуската
Депресията след почивка е неизбежна и от време на време продължава със седмици
Стресът след завръщане от отпуск визира доста хора по света, а леките форми на меланхолия са съвсем неизбежни, разяснява Светослав Фингаров. Последиците от този тип необикновен стрес са освен душевен, само че и физически, добави психологът.
Завръщането към ежедневната повторяемост в работата много постоянно продължава с дни, даже седмици, и се стига до миг, в който се оказваме затрупани със задания, а още тъгуваме за отпуската и не сме си възвърнали мобилизацията за работа. Така нормализирането на обстановката става доста по-трудно, добави Фингаров.
Психологът поучава за отбягване на напрежението хората да си оставят по един ден за акомодация при започване на почивката и един преди завръщането на работа. Той цитира рекомендации на други негови сътрудници - откриватели, които се занимават с организационна логика на психиката, съгласно които за по-лесна акомодация на работа е нужна акуратност - идване в точния момент на работа, което основава чувството, че всичко е под надзор и ни разрешава да си тръгнем в точния момент.
ThinkStock/Getty Images Специалистите споделят: Хората би трябвало повече време да почиват
Тръгвайте си в точния момент от работа с възприятието за свършена работа, поучават специалистите
Според специалистите осем часа работен ден са изцяло задоволителни сами да си изградим тактика да свършим значимото. По този метод не се губи нито персоналното време, нито това на другите, което е не по-малко скъпо.
Психолозите поучават хората да се научат да си потеглят в точния момент от работа, когато са завършили дилемите. По думите на Фингаров България е една от страните, в които хората прекарват доста време на работното място с ниска работливост. Не е нужно да губим време в безсмислено наличие и преструване на работна активност, добави психологът.
Психолог: Българите може и да са песимисти, само че умеят да разпускат
Постваканционният синдром включва чувството, че живеем единствено за работата и за другите. Затова е нужно и след почивката да продължим да отделяме повече време за себе си и околните си. Сред препоръките за по-лесна акомодация е и повече сън. Осем часа работа, осем часа свободно време и осем часа сън са ключът към положителното себеусещане. Да се върнем в рутината в работата, не значи да се преместим да живеем в офиса, добави Светослав Фингаров.
Ако хората съумеят да провеждат добре дните за отмора, ще съумеят от една страна да прекарат пълноценно времето си с най-близките; да посетят нови места, забавни туристически дестинации, театрални и музикални спектакли. От друга страна, след добре прекарана отпуска, те се завръщат на работните си места по-креативни, с нови идеи; по-мотивирани за работа, добави Фингаров.
ThinkStock/Getty Images По тази причина психологът поучава мениджърите да не отхвърлят отмора, само че овреме да обсъдят с личния състав организацията на отпуските, с цел да не се трансформира лятната отмора в мотив за спомагателен стрес както за управлението на компанията, по този начин и за служащите.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ