Носителят на Оскар Данис Танович: Много ми допада в София, че градът е изключително разбит, това е много кинематографично
" За да направиш филм в една страна, би трябвало да прекараш там известно време, да опознаеш хората и културата. В България съм бил три-четири пъти, снимал съм под дърво и камък – в Индия, Италия, Норвегия, тъй че бих снимал на всички места. Много ми подхожда в София, че градът е извънредно разрушен, това е доста кинематографично. "
Думите са на босненския режисьор и притежател на „ Оскар “ (за " Ничия земя " ) – Данис Танович, след премиерата на новия му филм „ След края на лятото “, показан на 29-ия „ София филм фест “.
Историята е за Мая (Ана Маткович), която идва на далечен остров, с цел да уреди фамилен въпрос за завещание. След събуждането на забравени страсти и поредност от събития, тя би трябвало да се изправи против неразрешени въпроси от предишното си. Жителите на острова водят екстравагантен живот под въздействието на Ичо (Горан Навойец), кмет на градчето, и неговия бизнес сътрудник Недилко (Марио Кнежович), който върти бизнес с екомарихуана. Когато се сближава с писателя Саша (Уликс Фехмиу), Мая стартира да разкрива сложността на фамилните си връзки. Първоначалното ѝ търсене на завещание се трансформира в по-дълбоко проучване на идентичността, помиряването и прошката.
„ Трудното на този филм бе, че съчетава два жанра – от една страна е мелодрама, а въпреки това е комедия, само че в един филм най-важна е историята “, споделя режисьорът. Допълва, че Ана Маткович е един от създателите на сюжета, тъй че за нея не е имало кастинг, а Уликс Фехмиу има интелектуално лъчение, което липсва при доста от мъжете артисти.
„ Хуморът е повсеместен език. Японците, които са доста съществени хора, се смеят на същите места, на които се смеят в Босна и Бразилия “, споделя още Данис Танович, представен от Българска телеграфна агенция.
„ Значението на фестивалите през днешния ден е по-голямо отвсякога, тъй като европейските филми към този момент не пътуват. Преди ходехме на кино и гледахме истории от цяла Европа. Но през последните 10-15 години този тип прожекции съвсем изчезнаха, тъй че в този момент съвсем единственият метод хората да видят филмите останаха фестивалите “, разяснява още режисьорът.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Думите са на босненския режисьор и притежател на „ Оскар “ (за " Ничия земя " ) – Данис Танович, след премиерата на новия му филм „ След края на лятото “, показан на 29-ия „ София филм фест “.
Историята е за Мая (Ана Маткович), която идва на далечен остров, с цел да уреди фамилен въпрос за завещание. След събуждането на забравени страсти и поредност от събития, тя би трябвало да се изправи против неразрешени въпроси от предишното си. Жителите на острова водят екстравагантен живот под въздействието на Ичо (Горан Навойец), кмет на градчето, и неговия бизнес сътрудник Недилко (Марио Кнежович), който върти бизнес с екомарихуана. Когато се сближава с писателя Саша (Уликс Фехмиу), Мая стартира да разкрива сложността на фамилните си връзки. Първоначалното ѝ търсене на завещание се трансформира в по-дълбоко проучване на идентичността, помиряването и прошката.
„ Трудното на този филм бе, че съчетава два жанра – от една страна е мелодрама, а въпреки това е комедия, само че в един филм най-важна е историята “, споделя режисьорът. Допълва, че Ана Маткович е един от създателите на сюжета, тъй че за нея не е имало кастинг, а Уликс Фехмиу има интелектуално лъчение, което липсва при доста от мъжете артисти.
„ Хуморът е повсеместен език. Японците, които са доста съществени хора, се смеят на същите места, на които се смеят в Босна и Бразилия “, споделя още Данис Танович, представен от Българска телеграфна агенция.
„ Значението на фестивалите през днешния ден е по-голямо отвсякога, тъй като европейските филми към този момент не пътуват. Преди ходехме на кино и гледахме истории от цяла Европа. Но през последните 10-15 години този тип прожекции съвсем изчезнаха, тъй че в този момент съвсем единственият метод хората да видят филмите останаха фестивалите “, разяснява още режисьорът.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ