За да можем да прогнозираме бъдещето на труда, трябва да

За да можем да предвиждаме бъдещето на труда, би трябвало да си отговорим на три съществени въпроса: пред какви промени сме изправени, с какви принадлежности разполагаме и какви нови провокации можем да чакаме. Отговори на тези въпроси търсихме в днешната интернационална конференция в София " Бъдещето на труда ", изводите от която обобщих дружно с министъра на труда и обществената политика Бисер Петков и вицепремиера Томислав Дончев.

Цифровата промяна към този момент е неизпълним фактор в областта на трудовата претовареност. Търсенето на цифрови умения бързо нараства през последното десетилетие - сред 2003 година и 2013 година заетостта в областта на осведомителните и информационните технологии е повишена сред 16% и 30% в 25 европейски страни и се чака растежът да продължи. Създадени са спомагателни 2 милиона работни места за експерти в IT бранша. От друга страна, някои от днешните работни места ще бъдат трансформирани, като прогнозите варират от 50 до 9%. Голяма разлика в прогнозните данни приказва за нуждата да имаме повече и по-точни данни, с цел да можем да реагираме в точния момент на измененията.

Трябва да използваме капацитета на цифровите технологии за напредък, нови работни места и нововъведения, само че и да не губим от взор рисковете, свързани с беднотия и обществено изключване, изключително в периферните региони. Разполагаме с принадлежности за политически отговор на провокациите, свързани с трансформацията на работните места. Един подобен инструмент е Европейския обществен фонд. Предоставянето на опция за образования за цифрови умения може да помогне за предотвратяване от бъдещо обедняване и спомагателна периферизация на някои райони.

Изкуственият разсъдък би трябвало също да бъде високо в дневния ни ред, защото не можем да пренебрегнем обстоятелството, че ще е основен мотор на растежа на продуктивността в бъдеще, преобразувайки доста съществуващи бизнеси и работни места, само че и създавайки нови.

Водещ миг, когато приказваме за бъдещето на труда, е и отговорността на платформите. Въпреки че разрешават по-голяма еластичност, неналичието на обществена отбрана е изключително остра измежду работещите. Това е едно значимо предизвикателство, за превъзмогването на което са нужни общи старания. В този подтекст общественият разговор и ангажирането със обществените сътрудници в Европейски Съюз има основна роля.

Но най-важното е да запазим човешкото лице на цифровизацията. Човекът би трябвало да остане този, който управлява и ръководи технологиите. Нужно е да съхраним от време на време сложния за намиране, само че значим баланс сред големите благоприятни условия, които ни дават цифровите технологии, и обвързваните с тях опасности. Заедно с комисар Тейсен ще обявим сформирането на експертна група на високо ниво по отношение на въздействието на дигитализацията върху пазара на труда, която ще внесе спомагателен щрих към тактиката ни за справяне с провокациите.