За да влязат млади учители в клас - искат доверие, не само в...
За да има повече млади учители в класните стаи, е належащо най-много да се усили доверието в обществото към преподавателите. Това считат 69.3% от интервюираните в допитване на Синдикат " Образование " към КТ " Подкрепа ".
В момента по данни на Национален статистически институт настоящите учители на възраст до 35 г. у нас са едвам 15.26%, а по статистика на синдиката над 70% от тях не остават в просветителната система през първата година. Под 10% са мъжете-педагози при младите учители.
Индикаторите – висока междинна възраст и понижаване на относителния брой на мъжете, са индикатор за невисок рейтинг на специалността преподавател, регистрират от профсъюза. Председателят на Синдикат " Образование " доктор Юлиян Петров взе участие в обичайното тържествено посрещане на млади учители, назначени за образователната 2022/2023 година, проведено от РУО София-град и обвързвано с Деня на националните будители. Политиката за привличане и задържане на млади за системата учители е приоритет за Синдикат „ Образование " и за МОН, само че от профсъюза регистрират, че все още тя е прекомерно несполучлива.
Потвърждава го и проучване на Синдикат „ Образование “, като в същото време обрисува мечтаните от гилдията промени.
70 на 100 от запитаните показват потребността от обосноваване освен посредством заплащането, а най-много посредством реализиране на по-висок рейтинг на учителската специалност в обществото.
53.7% считат, че институциите би трябвало да спомагат, партнират и образуват доверие към учителите. Засега практиката потвърждава обаче, че учители и шефове са проверявани, притискани и от време на време унижавани от РУО и МОН след всеки сигнал от родител, настояват от Синдикат " Образование ".
40.4% пък считат, че би трябвало да се засилва наставничеството и менторството към младите за системата учители.
За националната просветителна политиката менторство и попечителство Синдикат „ Образование “ работи настойчиво с МОН и скоро ще има забележими резултати, заричат се от профсъюза.
Синдикат „ Образование “ е направил и национално изследване за успеваемостта на политиката „ Инспектиране “, която организира Националният инспекторат по обучение. Това проучване е в посока търсене и приемане на национално признати критерии за качество на образованието, каквито към този момент не съществуват.
Хилядите участници в изследването, от които учители, шефове и родители, преобладаващо считат, че тази политика би трябвало да остане в просветителния закон.
51,9% декларират, че за дейно ревизиране би трябвало да се усъвършенстват неговите знаци. Това е по този начин, тъй като съгласно учителите, просветителните институции са безпределно разнообразни, а НИО употребява един модел и идентични знаци за неговата оценка. С тази методика просветителни институции с доминиращ състав на деца в неравностойно състояние и с друг от българския майчин език са лишени от късмет за добра оценка, а учителите в тези учебни заведения и детски градини също работят настойчиво.
Изследването открива, че би трябвало да изработят няколко модела от знаци за ревизиране на просветителното качество.
Друга огромна част от запитаните (42,9 %) считат че би трябвало да се преструктурира активността и финансирането на НИО, с цел да се обзет всички просветителни институции в унисон в условието на закона. При сегашната организация на НИО и финансирането, с което разполагат, ще са нужни десетилетия, с цел да се обзет всичките над 4000 просветителни институции у нас.
Само 0,8 % от респондентите считат, че политиката би трябвало да отпадне от закона.
Много малка част от интервюираните смятат, че инспектирането е ненужно и допуска корупция.
В момента по данни на Национален статистически институт настоящите учители на възраст до 35 г. у нас са едвам 15.26%, а по статистика на синдиката над 70% от тях не остават в просветителната система през първата година. Под 10% са мъжете-педагози при младите учители.
Индикаторите – висока междинна възраст и понижаване на относителния брой на мъжете, са индикатор за невисок рейтинг на специалността преподавател, регистрират от профсъюза. Председателят на Синдикат " Образование " доктор Юлиян Петров взе участие в обичайното тържествено посрещане на млади учители, назначени за образователната 2022/2023 година, проведено от РУО София-град и обвързвано с Деня на националните будители. Политиката за привличане и задържане на млади за системата учители е приоритет за Синдикат „ Образование " и за МОН, само че от профсъюза регистрират, че все още тя е прекомерно несполучлива.
Потвърждава го и проучване на Синдикат „ Образование “, като в същото време обрисува мечтаните от гилдията промени.
70 на 100 от запитаните показват потребността от обосноваване освен посредством заплащането, а най-много посредством реализиране на по-висок рейтинг на учителската специалност в обществото.
53.7% считат, че институциите би трябвало да спомагат, партнират и образуват доверие към учителите. Засега практиката потвърждава обаче, че учители и шефове са проверявани, притискани и от време на време унижавани от РУО и МОН след всеки сигнал от родител, настояват от Синдикат " Образование ".
40.4% пък считат, че би трябвало да се засилва наставничеството и менторството към младите за системата учители.
За националната просветителна политиката менторство и попечителство Синдикат „ Образование “ работи настойчиво с МОН и скоро ще има забележими резултати, заричат се от профсъюза.
Синдикат „ Образование “ е направил и национално изследване за успеваемостта на политиката „ Инспектиране “, която организира Националният инспекторат по обучение. Това проучване е в посока търсене и приемане на национално признати критерии за качество на образованието, каквито към този момент не съществуват.
Хилядите участници в изследването, от които учители, шефове и родители, преобладаващо считат, че тази политика би трябвало да остане в просветителния закон.
51,9% декларират, че за дейно ревизиране би трябвало да се усъвършенстват неговите знаци. Това е по този начин, тъй като съгласно учителите, просветителните институции са безпределно разнообразни, а НИО употребява един модел и идентични знаци за неговата оценка. С тази методика просветителни институции с доминиращ състав на деца в неравностойно състояние и с друг от българския майчин език са лишени от късмет за добра оценка, а учителите в тези учебни заведения и детски градини също работят настойчиво.
Изследването открива, че би трябвало да изработят няколко модела от знаци за ревизиране на просветителното качество.
Друга огромна част от запитаните (42,9 %) считат че би трябвало да се преструктурира активността и финансирането на НИО, с цел да се обзет всички просветителни институции в унисон в условието на закона. При сегашната организация на НИО и финансирането, с което разполагат, ще са нужни десетилетия, с цел да се обзет всичките над 4000 просветителни институции у нас.
Само 0,8 % от респондентите считат, че политиката би трябвало да отпадне от закона.
Много малка част от интервюираните смятат, че инспектирането е ненужно и допуска корупция.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




