За да играеш едновременно ролята на жертва и съучастник, се

...
За да играеш едновременно ролята на жертва и съучастник, се
Коментари Харесай

Как Москва държи Вучич на повърхността: Сръбската политика като руски театър

За да играеш по едно и също време ролята на жертва и съизвършител, се изисква необикновен политически спектакъл. Вучич е овладял това изкуство, а както изяснява Антон Филипов в своята публикация за European Pravda, Москва е повече от щастлива да написа сюжета.


Според Филипов, съветската пропагандна машина е заета да „ разобличава “ мислени европейски заприказва за свалянето на Вучич. Една такава история, услужливо публикувана от съветските служби и повтаряна от сръбски медии, твърди, че Европейски Съюз крои проекти да в профил Вучич посредством сенчести НПО-та и нелоялна съпротива. Сещате се – соросоиди, рептили и така нататък


Както отбелязва European Pravda, доказателства няма, само че това не е значимото. Важното е да се укрепи разказът, приказката… чувството, че Вучич е под блокада от злия Запад и че само неговото „ мощно водачество “ (е, с Русия до него – че по какъв начин иначе) може да отбрани Сърбия.

Кремъл чудесно знае по какъв начин да държи Вучич потребен. Като бълва истории за европейски заприказва, Русия укрепва претенцията на Вучич, че пази Сърбия от външни вмешателства. Това е политическа симбиоза: Вучич получава опция да театралничи като обсаден родолюбец, а Москва резервира плацдарм на Балканите, шепнейки в ухото на Белград.


Иронията е, че до момента в който Русия крещи за западни заприказва, в действителност точно Москва интензивно се намесва – финансира медии, спонсорира политически артисти и тъче цяла мрежа от дезинформация, с цел да поддържа режима на Вучич.


Резултатът: Сърбия остава предан, въпреки и неустойчив сътрудник в съветската игра за дестабилизация на Европа.


Основни странички от сюжета, несъмнено, са… Западът като чучело!

Дезинформационният водопровод на Русия е изключително еластичен. Едната седмица Европейски Съюз крои прелом. Следващата: НАТО сякаш праща саботьори. Ако действителността не пасва, Русия измисля по-добра версия.


А Вучич въобще и не помисля да се опълчва на тия измислици. Напротив, възползва се от тях. Те не се раждат и популяризират без неговото познание. Всяка измислена история за европейски скрит план му оказва помощ да показва опозицията като предатели, а Европейски Съюз като нещо враждебно. Ама другояче дава обещание „ европейско бъдеще “ на хората си.

Тази динамичност държи Сърбия прекомерно подозрителна към Брюксел, с цел да се интегрира в миналото изцяло в Европа, и прекомерно подвластна от Москва, с цел да се откъсне от нея. Уж Югославия в миналото беше (от соц.блока) най-свободна от кремълското въздействие, а днес…


„ Гениалността “ на тактиката на Кремъл е в простотата ѝ. Те не би трябвало да убедят всеки сърбин, че Европейски Съюз крои скрит план против Вучич. Нужно е единствено да замъглят задоволително водите, с цел да остане подозрението. А подозрението, в последна сметка, е обичаният тор на Вучич.


Политическото му оцеляване постоянно се е основавало на балансиране сред несъгласия. Той флиртува с Брюксел, до момента в който прегръща Москва. Обещава промени, след това подклажда шовинизъм. Говори за мир с Косово, след това насажда неодобрение вкъщи.

Руската поддръжка се вписва безупречно в тази тактика за оцеляване. Когато Вучич се почувства притиснат, Русия е там с още една история за европейско изменничество, още една приказка за западна измяна. Не е значимо дали някой в действителност има вяра. Важно е, че му купува време, пространство и оправдания.


Защо Москва се интересува от бъдещето на Вучич ли? Интересът на Москва да държи Вучич на повърхността е явен. Сърбия е последният действителен съдружник на Русия на Балканите – лост против Европейски Съюз и НАТО. Всяка година, в която Сърбия се колебае по пътя към европейска интеграция, е още една година, в която Русия може да се похвали със „ специфични връзки “ в района.


А Вучич е идеалният сътрудник: задоволително суетлив, с цел да приема съветските ласкателства; задоволително безсрамен, с цел да въоръжава съветската пропаганда; и задоволително нерешителен, с цел да разчита на поддръжката на Кремъл. Това е отровен брак по сметка, само че за Москва сметката е всичко.

Има и още нещо. Балканите са като лаборатория за съветските хибридни тактики. Пропаганда, дезинформация, акции. Всичко това се тества идеално в Сърбия. А Сърбия умерено може да изиграе (ако/когато се наложи) ролята на бурето с барут, което да подпали цялостен един район.


И изводът от тестванията е обезпокоителен. Ако Москва може да поддържа Вучич с машинация и агитация, какво ѝ пречи да приложи същите тактики и другаде? Балканите постоянно са били разломът на Европа. В Сърбия Русия откри цепнатина задоволително необятна, с цел да се промъкне и да построи плацдарм.

Критиките към Вучич постоянно са приглушени, скрити зад пластове „ ангажираност “ и „ разговор “. Надеждата на Европейски Съюз е, че с задоволително самообладание Сърбия ще се приближи към интеграцията.


Но както отбелязва European Pravda, Москва дърпа в противоположната посока и дърпа по-силно. Вучич, от своя страна, играе на два фронта: предлага европейска интеграция, когато му е комфортно, и се обляга на съветската поддръжка, когато е заплашен. Все едно Европейски Съюз да договаря с човек, който е на заплата при Кремъл. „ Все едно “…

Изкушаващо е всичко това да бъде отписано като сръбски проблем, само че неустойчивостта на Сърбия се разлива из целия район. Косово, Босна, Черна гора – всички са уязвими към трусовете от игрите на Вучич. А зад тези игри стои Москва, която с наслада подхранва огъня.

Ако Европейски Съюз не се изправи против тази действителност, рискува освен да се изложи. Рискува да разреши на Русия да построи непрекъсната зона на въздействие в сърцето на Европа.


В последна сметка историята е потискащо елементарна. Русия крепи Вучич не от обич към Сърбия, а от студена сметка. Вучич играе играта не от разбиране, а от инстинкт за самозапазване. Сръбският народ е заловен по средата.


Пропагандата може и да не смъква държавни управления за една нощ, само че подкопава доверието, отслабва институциите и кара демокрацията да наподобява като безпорядък. А точно това, повече от всичко, е задачата на Москва.

_________________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.

Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР