България почете паметта на полк. Каварналиев в Дойран
" За да бъдем ефикасни и положителни съдружници, би трябвало да се научим да си пазим гърбовете - по този начин, както полк. Каварналиев пазеше гърбовете на своите бойци ". С тези думи посланикът на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов сервира цветя пред паметника на полк. Константин Каварналиев в региона на Дойран, съобщи кореспондент на БГНЕС.
" Аз на грък тил не давам ” – с тези думи ще остане в историята Константин Каварналиев, един от най-смелите командири в българската войска. Роден е в комерсиално семейство. В Сръбско-българската война е юнкер и пълководец на 13 рота от 56-ти пехотен Дунавски полк. Участва в боевете при Банкя, Сливница, Цариброд и Пирот.
В Междусъюзническата война командва 3-та бригада от 3-та пехотна дивизия. Шест дивизии, персонално командвани от гръцкия крал Константинос I нападат Кукуш, отбраняван от два български полка. Сражават се три дни, задачата е популацията да може да се изтегли без жертви към вътрешността на България. Българите се изтеглят на север, гръцката войска срутва Кукуш до основи и се устремява към Дойран. Полк. Каварналиев командва отбраната на Дойран като разполага единствено с 32-и и 42-и полк, които освен това са непълни. Двата полка разполагат едвам с 3000 бойци. А гърците нападат с 42 000! Когато на 18 юни бойците на полк. Каварналиев влизат в жестока борба, всеки се оказал против четиринадесет души. На 23 юни полк. Каварналиев напуща командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с бойците си в първия военен ред. Врагът е отхвърлен, българските войни удържат позицията и гърците се отхвърлят да настъпват към България. По време на сражението, полк. Каварналиев е ранен в крайници. Смятайки, че раната е лека, той продължава да се бори. Но патронът се оказва, че е засегнал значима артерия и полк. Каварналиев умира няколко часа по-късно от кръвозагуба. Произведен е посмъртно в чин генерал-майор.
Признателните българи не не помнят своя воин. През 1916 година в региона на Дойран, който по това време е част от България, е повдигнат монумент на Константин Каварналиев. Той е открит от различен прославен български пълководец полк. Борис Дрангов, а слово произнася изтъкнатият публицист Антон Страшимиров. Монументът е висок 7 метра и наподобява на паметниците на Апостола на свободата и Царя избавител в София. На паметника има следния надпис: " Полковник Каварналиев, умрял за независимост и татковина, от 9-ата Плевенска дивизия ".
Сръбските комунисти не могат да се смирят с неговото битие и през 1966 година го взривяват. Неговото заличаване е част от акцията на югославските комунисти на диктатора Тито за изтриване на българските монументи в страната. През 2000 година гробът е опозорен от мародери. По самодейност на съдружие „ Плиска ” паметникът е възобновен, само че не получава позволение от македонските управляващи за слагането му. По-късно е взето решение паметникът да бъде изместен в родния град на полк. Каварналиев – Шумен. Паметникът е инсталиран и открит тържествено през ноември 2009 година и се намира западно от парковата зона на хотел „ Шумен ”.
Бойко Борисов и Зоран Заев при откриването на паметника през 2019 година
Паметникът край Дойран въпреки всичко е възобновен, като е открит наново на първичното си място на 1 август 2019 година Инициативата е на тогавашния български министър председател Бойко Борисов. Тогава монументът бе открит от Борисов и Зоран Заев. Поставянето на паметника стана допустимо с помощта на новите взаимоотношения сред България и Македония, произлизащи от подписването на Договора за другарство и добросъседство сред София и Скопие на 1 август 2017 година Откриването на новия паметник тогава бе част от напъните за честване на общото ни минало. „ По този метод се уважава общото културно завещание. Обновяването на монумента е израз, че не робуваме на стандартите. Трябва да градим нови Балкани, без спорове и с разцвет ”, сподели тогава Заев.
На днешното полагане на венци и цветя пред паметника на героя участваха военното аташе на Италия в РСМ, както и представители на македонските българи.
Официални представители на РСМ не участваха да почетат паметта на полк. Каварналиев./БГНЕС
" Аз на грък тил не давам ” – с тези думи ще остане в историята Константин Каварналиев, един от най-смелите командири в българската войска. Роден е в комерсиално семейство. В Сръбско-българската война е юнкер и пълководец на 13 рота от 56-ти пехотен Дунавски полк. Участва в боевете при Банкя, Сливница, Цариброд и Пирот.
В Междусъюзническата война командва 3-та бригада от 3-та пехотна дивизия. Шест дивизии, персонално командвани от гръцкия крал Константинос I нападат Кукуш, отбраняван от два български полка. Сражават се три дни, задачата е популацията да може да се изтегли без жертви към вътрешността на България. Българите се изтеглят на север, гръцката войска срутва Кукуш до основи и се устремява към Дойран. Полк. Каварналиев командва отбраната на Дойран като разполага единствено с 32-и и 42-и полк, които освен това са непълни. Двата полка разполагат едвам с 3000 бойци. А гърците нападат с 42 000! Когато на 18 юни бойците на полк. Каварналиев влизат в жестока борба, всеки се оказал против четиринадесет души. На 23 юни полк. Каварналиев напуща командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с бойците си в първия военен ред. Врагът е отхвърлен, българските войни удържат позицията и гърците се отхвърлят да настъпват към България. По време на сражението, полк. Каварналиев е ранен в крайници. Смятайки, че раната е лека, той продължава да се бори. Но патронът се оказва, че е засегнал значима артерия и полк. Каварналиев умира няколко часа по-късно от кръвозагуба. Произведен е посмъртно в чин генерал-майор.
Признателните българи не не помнят своя воин. През 1916 година в региона на Дойран, който по това време е част от България, е повдигнат монумент на Константин Каварналиев. Той е открит от различен прославен български пълководец полк. Борис Дрангов, а слово произнася изтъкнатият публицист Антон Страшимиров. Монументът е висок 7 метра и наподобява на паметниците на Апостола на свободата и Царя избавител в София. На паметника има следния надпис: " Полковник Каварналиев, умрял за независимост и татковина, от 9-ата Плевенска дивизия ".
Сръбските комунисти не могат да се смирят с неговото битие и през 1966 година го взривяват. Неговото заличаване е част от акцията на югославските комунисти на диктатора Тито за изтриване на българските монументи в страната. През 2000 година гробът е опозорен от мародери. По самодейност на съдружие „ Плиска ” паметникът е възобновен, само че не получава позволение от македонските управляващи за слагането му. По-късно е взето решение паметникът да бъде изместен в родния град на полк. Каварналиев – Шумен. Паметникът е инсталиран и открит тържествено през ноември 2009 година и се намира западно от парковата зона на хотел „ Шумен ”.
Бойко Борисов и Зоран Заев при откриването на паметника през 2019 година
Паметникът край Дойран въпреки всичко е възобновен, като е открит наново на първичното си място на 1 август 2019 година Инициативата е на тогавашния български министър председател Бойко Борисов. Тогава монументът бе открит от Борисов и Зоран Заев. Поставянето на паметника стана допустимо с помощта на новите взаимоотношения сред България и Македония, произлизащи от подписването на Договора за другарство и добросъседство сред София и Скопие на 1 август 2017 година Откриването на новия паметник тогава бе част от напъните за честване на общото ни минало. „ По този метод се уважава общото културно завещание. Обновяването на монумента е израз, че не робуваме на стандартите. Трябва да градим нови Балкани, без спорове и с разцвет ”, сподели тогава Заев.
На днешното полагане на венци и цветя пред паметника на героя участваха военното аташе на Италия в РСМ, както и представители на македонските българи.
Официални представители на РСМ не участваха да почетат паметта на полк. Каварналиев./БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ