Военен летец и учител в Пловдив: За да се развиваме, българското образование трябва да се актуализира
За да бъде траекторията на развиването в България като на изтребител – напред и нагоре, би трябвало да сътворяваме и влагаме в артикули, които имат висока добавена стойност и огромен експортен капацитет. Преди това обаче следва да работим за добре подготвен човешки запас, чието раждане ще се случи след актуализация на просветителната ни система. Зад тази позиция застава военният авиатор инж. Костадин Недев – един от радетелите на плана " Млад Изобретател “. Платформата му има задача да преведе децата през света на математиката и инженерните науки по един забавен за тях метод.
Прочетете още
„ Млад откривател “ основават доскоро повече от две години дружно с татко му инж. Димитър Недев. Именно сполучливото развиване на програмата стана мотив преди дни тя да отличена с Грамота „ Джон Атанасов – план с висок публичен принос ”, персонално връчена му от президента Румен Радев. Носители са на още доста самопризнания, измежду които интернационалната премия за водачество на фондация „ Сторбъл “.
Инж. Костадин Недев се занимава паралелно с дейностите на авиатор и млад откривател. Роден и израснал в Смолян, само че от дълги години живее в Пловдив. Завършил е Висше военновъздушно учебно заведение „ Георги Бенковски “ в Долна Митрополия, след което няколко години е специализирал „ Лидерство в авиацията “ в Съединени американски щати. В момента работи като водач на изтребител в авиобаза „ Граф Игнатиево “.
В интервю за TrafficNews той разкрива малко повече за плана си, наблюденията си върху детския капацитет, както и генералните грешките, които просветителната ни система позволява:
Преди да се впуснем в диалози за плана и задачата ви, позволете да попитам с какво отношение приехте премията „ Джон Атанасов “?
Ние сме извънредно щастливи и признателни, че получихме грамотата „ Джон Атанасов “ за план с изключително огромен публичен принос. Особеното е, че сме и от дребното планове, спечелили грамотата на толкоз ранен стадий от развиването си. Но на второ място, одобряваме това като огромна отговорност с още повече хъс.
Тя беше връчена персонално от президента Радев – изпълнявал длъжността пълководец на Военновъздушните сили на България. Тази среща по какъв начин приехте?
За мен персонално беше доста прочувствена. Аз се познавам с Румен Радев още от времето, в което беше пълководец на Висш съдебен съвет и водач на изтребител. За двама ни срещата беше непредвидена. Любопитното е, че когато е бил на моите години и сходно на мен, се е занимавал със софтуерни разработки в областта на авиацията. Както той се изрази - „ Аз виждам себе си 30 години обратно “.
Разговарям ли сега с бъдещият президент?
Не мисля, сега е рано да приказвам за такива неща. Но сигурно виждам бъдещето си в планове, сходни на „ Млад откривател “. Защото, с цел да върви страната ни напред и нагоре – също като изтребителите, ние би трябвало да сътворяваме и влагаме в артикули, които имат висока добавена стойност и огромен експортен капацитет. Това няма да стане без всеобщо подготвен човешки капацитет, от който сега имаме сериозен дефицит.
Проектът Ви „ Млад откривател “ към този момент няколко пъти Ви носи оценки, които са освен персонален, само че и народен триумф. Разкажете ни малко повече за това по какъв начин се случи неговото основаване?
Цялата концепция стартира преди няколко години – може би 6 или 7. Тогава татко ми беше поканен за учител в Пловдивския университет. Няколко месеца откакто той стартира да преподава по заменяне, той видя неналичието на извънредно значими познания и умеене и най-много на практика опит в областта на инженерните науки. Това беше нещо, което е течение на дълго време аз самият споделях на татко ми.
През това време дружно с него работехме по основаването на електронни занимание планове – от светлини за автомобил до симулатори за самолети.
Един ден взехме решение да ги занесем в университета, където студентите да видят на процедура по какъв начин се случват нещата. С очите си станах очевидец на смяна, която настъпи в границите на няколко седмици – по какъв начин едни студенти, демотивирани и не виждащи смисъла в това, което учат, се трансфораха в въодушевени отначало от инженерните технологии. Това може би бе стартът на концепцията за „ Млад откривател “. Така създадохме и нашият първи мини компютър Димино, с който през днешния ден образоваме деца.
Как решихте от групата на студентите да се прехвърлите към публика от доста по-малка възраст?
Идеята еволюира с времето. Решихме, че студентството е един много късен стадий от развиването на учащите се. Насочихме се към деца на възраст сред 3-ти и 6-ти клас, тъй като това е стадият, в който те стартират да оформят ползите си. Това е моментът, в който или привличаш интереса на децата към образованието, или го загубиш.
Децата, които вие обучавате, са в действителност дребни. Виждате ли у тях интерес към точни науки, сметки, технологии?
Децата имат интерес. Забелязвам го през цялото това време и то удостоверява първичните настройки, с които стартирахме плана. Важното обаче е по какъв начин ще представиш науката, с цел да грабнеш интереса им. Следващото предизвикателство е да го задържиш за дълъг интервал.
Наскоро излезе едно изследване, което открива, че 80% от децата сред 5 и 10 клас в България считат, че математиката и логичен и инженерни науки са най-трудни за асимилиране и не намират никакъв смисъл да ги учат. С „ Млад откривател “ си поставихме точно тази задача първоначално – да представим на децата по един актуален метод, не по този начин както се преподават в учебно заведение и университетите в България. Искаме да разбием визията, че тези науки са непокътнато поле единствено за оня дребен % от мощно надарени възпитаници. Това надалеч не е по този начин! Но процесът зависи от метода, който ще ги преведем през светът на тези дисциплини.
Вие по какъв начин ги превеждате през този свят?
Това, което ние се опитваме, е да променим ученото наличие според от самостоятелните потребности и равнището, което обособените деца показват по време на курса. Те имат друг път, по който стигат до асимилиране на познания и умения. Времето, което е нужно да го извървят, също е друго. Ние, като преподаватели, би трябвало да се съобразим с това.
За тези три години успяхте ли да привлечете още съидейници в битката за едно по-различно обучение?
Да, в действителност сега екипът на „ Млад откривател “ наброява 10 души. Аз съм един от преподавателите, а с изключение на мен има още четирима млади запалянковци. Нещото, което мога да кажа, че се събрахме хора с доста ексцентрична визия за това по какъв начин би трябвало да се случва образованието. А през днешния ден моят татко се занимава главно с създаването на хардуера.
Адаптираш ли положителни практики, които си следил в Съединени американски щати, тук в троя персонален преподавателски опит?
Когато бях в Щатите, имах изключителни шанс да бъда първият чужденец, който приключи програмата им за Първоначално летателно подготвени. Това ми даде достъп до хората, които действително създаваха тази методика. Методиката, която ние употребяваме и основана по образователната им стратегия на водачи на изтребители в Америка.
В този ред – смяташ ли, че по този начин настоящата просветителна система в България има потребност от актуализация?
Мисля, че планове като „ Млад откривател “ не би трябвало да бъдат част единствено от частния бранш – частни уроци или просветителни центрове. Иновациите, които вкарват, би трябвало да стигат до МОН. Това, което следя в последните няколко години, е, че има такова развиване и министерството е все по-отворено за сходен вид продан. За страдание обаче родното ни обучение към момента е доста, доста надалеч.
Една позитивната наклонност от близкото минало, която забелязвате?
Наблюдавам, че след Коронавирус пандемията децата и учителите започнаха да привикват с работа онлайн. Това е един късмет възпитаници от по-малки обитаеми места да имат достъп до качествено обучение. Нещо, което ние сме нямали като деца, тъй като равнището на обучение в учебните заведения преди време бе равно на равнището на учителите. Към днешна дата – благодарение на технологиите, кръгът се уголемява.
Направи усещане, че определихте себе си като създател. Как съвместявате тази роля с специалността на авиатор?
На пръв взор тези два облика са извънредно разнообразни. В дълбочината си обаче не е по този начин. И при основаването на учебен план, и при летенето – две са основните стъпки, които са доста значими. На първо място, положителната подготовка. На второ място, дисциплинираност и организираност. Може би това са неща, които научих от военната сфера, само че интегрирах в уроците.
Прочетете още
„ Млад откривател “ основават доскоро повече от две години дружно с татко му инж. Димитър Недев. Именно сполучливото развиване на програмата стана мотив преди дни тя да отличена с Грамота „ Джон Атанасов – план с висок публичен принос ”, персонално връчена му от президента Румен Радев. Носители са на още доста самопризнания, измежду които интернационалната премия за водачество на фондация „ Сторбъл “.
Инж. Костадин Недев се занимава паралелно с дейностите на авиатор и млад откривател. Роден и израснал в Смолян, само че от дълги години живее в Пловдив. Завършил е Висше военновъздушно учебно заведение „ Георги Бенковски “ в Долна Митрополия, след което няколко години е специализирал „ Лидерство в авиацията “ в Съединени американски щати. В момента работи като водач на изтребител в авиобаза „ Граф Игнатиево “.
В интервю за TrafficNews той разкрива малко повече за плана си, наблюденията си върху детския капацитет, както и генералните грешките, които просветителната ни система позволява:
Преди да се впуснем в диалози за плана и задачата ви, позволете да попитам с какво отношение приехте премията „ Джон Атанасов “?
Ние сме извънредно щастливи и признателни, че получихме грамотата „ Джон Атанасов “ за план с изключително огромен публичен принос. Особеното е, че сме и от дребното планове, спечелили грамотата на толкоз ранен стадий от развиването си. Но на второ място, одобряваме това като огромна отговорност с още повече хъс.
Тя беше връчена персонално от президента Радев – изпълнявал длъжността пълководец на Военновъздушните сили на България. Тази среща по какъв начин приехте?
За мен персонално беше доста прочувствена. Аз се познавам с Румен Радев още от времето, в което беше пълководец на Висш съдебен съвет и водач на изтребител. За двама ни срещата беше непредвидена. Любопитното е, че когато е бил на моите години и сходно на мен, се е занимавал със софтуерни разработки в областта на авиацията. Както той се изрази - „ Аз виждам себе си 30 години обратно “.
Разговарям ли сега с бъдещият президент?
Не мисля, сега е рано да приказвам за такива неща. Но сигурно виждам бъдещето си в планове, сходни на „ Млад откривател “. Защото, с цел да върви страната ни напред и нагоре – също като изтребителите, ние би трябвало да сътворяваме и влагаме в артикули, които имат висока добавена стойност и огромен експортен капацитет. Това няма да стане без всеобщо подготвен човешки капацитет, от който сега имаме сериозен дефицит.
Проектът Ви „ Млад откривател “ към този момент няколко пъти Ви носи оценки, които са освен персонален, само че и народен триумф. Разкажете ни малко повече за това по какъв начин се случи неговото основаване?
Цялата концепция стартира преди няколко години – може би 6 или 7. Тогава татко ми беше поканен за учител в Пловдивския университет. Няколко месеца откакто той стартира да преподава по заменяне, той видя неналичието на извънредно значими познания и умеене и най-много на практика опит в областта на инженерните науки. Това беше нещо, което е течение на дълго време аз самият споделях на татко ми.
През това време дружно с него работехме по основаването на електронни занимание планове – от светлини за автомобил до симулатори за самолети.
Един ден взехме решение да ги занесем в университета, където студентите да видят на процедура по какъв начин се случват нещата. С очите си станах очевидец на смяна, която настъпи в границите на няколко седмици – по какъв начин едни студенти, демотивирани и не виждащи смисъла в това, което учат, се трансфораха в въодушевени отначало от инженерните технологии. Това може би бе стартът на концепцията за „ Млад откривател “. Така създадохме и нашият първи мини компютър Димино, с който през днешния ден образоваме деца.
Как решихте от групата на студентите да се прехвърлите към публика от доста по-малка възраст?
Идеята еволюира с времето. Решихме, че студентството е един много късен стадий от развиването на учащите се. Насочихме се към деца на възраст сред 3-ти и 6-ти клас, тъй като това е стадият, в който те стартират да оформят ползите си. Това е моментът, в който или привличаш интереса на децата към образованието, или го загубиш.
Децата, които вие обучавате, са в действителност дребни. Виждате ли у тях интерес към точни науки, сметки, технологии?
Децата имат интерес. Забелязвам го през цялото това време и то удостоверява първичните настройки, с които стартирахме плана. Важното обаче е по какъв начин ще представиш науката, с цел да грабнеш интереса им. Следващото предизвикателство е да го задържиш за дълъг интервал.
Наскоро излезе едно изследване, което открива, че 80% от децата сред 5 и 10 клас в България считат, че математиката и логичен и инженерни науки са най-трудни за асимилиране и не намират никакъв смисъл да ги учат. С „ Млад откривател “ си поставихме точно тази задача първоначално – да представим на децата по един актуален метод, не по този начин както се преподават в учебно заведение и университетите в България. Искаме да разбием визията, че тези науки са непокътнато поле единствено за оня дребен % от мощно надарени възпитаници. Това надалеч не е по този начин! Но процесът зависи от метода, който ще ги преведем през светът на тези дисциплини.
Вие по какъв начин ги превеждате през този свят?
Това, което ние се опитваме, е да променим ученото наличие според от самостоятелните потребности и равнището, което обособените деца показват по време на курса. Те имат друг път, по който стигат до асимилиране на познания и умения. Времето, което е нужно да го извървят, също е друго. Ние, като преподаватели, би трябвало да се съобразим с това.
За тези три години успяхте ли да привлечете още съидейници в битката за едно по-различно обучение?
Да, в действителност сега екипът на „ Млад откривател “ наброява 10 души. Аз съм един от преподавателите, а с изключение на мен има още четирима млади запалянковци. Нещото, което мога да кажа, че се събрахме хора с доста ексцентрична визия за това по какъв начин би трябвало да се случва образованието. А през днешния ден моят татко се занимава главно с създаването на хардуера.
Адаптираш ли положителни практики, които си следил в Съединени американски щати, тук в троя персонален преподавателски опит?
Когато бях в Щатите, имах изключителни шанс да бъда първият чужденец, който приключи програмата им за Първоначално летателно подготвени. Това ми даде достъп до хората, които действително създаваха тази методика. Методиката, която ние употребяваме и основана по образователната им стратегия на водачи на изтребители в Америка.
В този ред – смяташ ли, че по този начин настоящата просветителна система в България има потребност от актуализация?
Мисля, че планове като „ Млад откривател “ не би трябвало да бъдат част единствено от частния бранш – частни уроци или просветителни центрове. Иновациите, които вкарват, би трябвало да стигат до МОН. Това, което следя в последните няколко години, е, че има такова развиване и министерството е все по-отворено за сходен вид продан. За страдание обаче родното ни обучение към момента е доста, доста надалеч.
Една позитивната наклонност от близкото минало, която забелязвате?
Наблюдавам, че след Коронавирус пандемията децата и учителите започнаха да привикват с работа онлайн. Това е един късмет възпитаници от по-малки обитаеми места да имат достъп до качествено обучение. Нещо, което ние сме нямали като деца, тъй като равнището на обучение в учебните заведения преди време бе равно на равнището на учителите. Към днешна дата – благодарение на технологиите, кръгът се уголемява.
Направи усещане, че определихте себе си като създател. Как съвместявате тази роля с специалността на авиатор?
На пръв взор тези два облика са извънредно разнообразни. В дълбочината си обаче не е по този начин. И при основаването на учебен план, и при летенето – две са основните стъпки, които са доста значими. На първо място, положителната подготовка. На второ място, дисциплинираност и организираност. Може би това са неща, които научих от военната сфера, само че интегрирах в уроците.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ