Целите на Русия не са се променили
, с цел да бъде отхвърлен Зеленски, тъй като Москва отхвърля да договаря с сегашния президент. Търсеният резултат от този разказ бе в две посоки. Първо, да сътвори облик на Украйна и нейните поддръжници като неконструктивни войнолюбци. И второ, да сътвори облик на Русия като покровител на демокрацията и върховенството на закона, която интензивно се стреми да избави Украйна от разпад.
Бърз поврат
Естествено е допустимо съветският блъф да е оказал въздействие – в този момент има , че Украйна може би се готви за нови избори макар рисковите затруднения и ограничавания, произлизащи от пълномащабната съветска война против Украйна. Това развиване свáри кремълските глашатаи неподготвени – наложи им се да стартират хем да омаловажат смисъла на възможните избори, хем да не се отклоняват прекалено много от досегашния открит разказ, призоваващ за такива избори.
Сега Кремъл се пробва да изглади несъответствията, които самичък сътвори в посланията си. Един от методите е като твърди, че изборите в Украйна са за прогрес в мирните договаряния, като в това време към този момент стартира да като сее дезинформации за изборни измами и липса на бистрота. Друг желан метод, както се досещате, е да се упреква Брюксел, че пречи да има избори в Украйна. Смели изказвания, като знаем, че ги насочва един режим с толкоз обемист опит и в задушаването на свободата на словото и медиите.
Целите на Русия не са се трансформирали – раздробяване на Украйна
Още от приключването на мирновременния мандат на президента Зеленски през май 2024 година, Кремъл води шумна дезинформационна акция за подкопаване на легитимността на украинското управление. Разбира се пропагандистите комфортно пропущат обстоятелството, че – без значение от настоящето развиване – е пределно ясна: по време на война не могат да се организират избори и президентът упражнява пълномощията си до встъпването в служба на новоизбран президент.
Защо Русия е толкоз решена да разгърне голямата си конструкция за манипулиране на информация и задгранична интервенция, с цел да подкопае демокрацията в Украйна? Причината е, че свалянето на демократично определеното украинско държавно управление и замяната му с марионетен и правилен на Кремъл режим беше една от декларираните цели на Русия за нейната пълномащабна инвазия и това не се е трансформирало от първия ѝ ден. Независимо от неотдавнашните прокремълски изказвания за противоположното и началото на говоренето за мир, .
Исторически паралел може да се направи с Обединеното кралство през Втората международна война, когато изборите за парламент бяха отсрочени до момента в който страната води война.
Демократично е единствено когато Русия го прави
Машината за дезинформация се е прицелила в демократичните изборни процеси, тъй като за Кремъл изборите са полесражение. Примерите включват систематични офанзиви против с оскърбителен акции и дирижирани извън интервенции, опити за интервенция в изборите в Германия, офанзиви против референдума за кандидатурата на Молдова за Европейски Съюз и манипулативните акции против проевропейските митинги след противоречивите избори в Грузия. Общата нишка във всички тези случаи – съвсем като сегашната подготовка на Кремъл за възможни избори в Украйна – е да се прокара подвеждащата концепция, че свободните и почтени избори са единствено плод на западната агитация.
Реакцията на Кремъл към осъждането на Марин льо Пен за заграбване от френски съд изложи на показ този инстикт в цялостна степен. Прокремълската дезинформационна машина стартира да бълва изказвания за „ тирания на Европейски Съюз “ и „ интервенция в изборите “ още преди окончателното изговаряне на присъдата.
И в цялостен контрастност – когато Беларус, васалът на Русия, провежда фиктивни избори по московски пример, с цел да циментира властта на лукашенковия режим за следващия непочтено извоюван мандат, рупорите на Кремъл остават съмнително безмълвни. Дори когато Минск демонстрира политически пандизчии с принудително изтръгнати признания по държавната телевизия. Явно прокламираната “защита на демокрацията ” от страна на Русия е много изборна. Съдбата на съветските опозиционни водачи като Борис Немцов, Алексей Навални и доста други също е доста показателна.
Легитимиране на присвояването на непозната територия посредством фиктивни избори: остаряла рецепта
Привидният афинитет на Москва към изразяването на националната воля, който виждаме в този момент, е излъган. Всъщност Кремъл има дълга и срамна история на изборни операции, с цел да оправдае териториални придобивки или да консолидира личната си нелегитимна власт. Не е нужно да търсим надалеч, с цел да си спомним насилствените референдуми под контрола на съветските окупатори в Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон или проведените зрелища на всеки шест години, които утвърждават Путин като безконечен държател на Русия. Тези деликатно режисирани спектакли може на пръв взор да наподобяват като свободни избори, само че нямат нищо общо с демокрацията. Кремъл ги употребява като принадлежности за машинация и надзор. Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани.
Други тематики в тазседмичния обзор от EUvsDisinfo:
- Почти транспарантна опасност, в случай че въобще е имало такава – изказванието, че непрекъснатите доставки на оръжие за Молдова усилват риска от офанзива против Приднестровието. Любопитното е, че този подвеждащ роман не загатва кой ще извърши офанзивата, само че намекът е повече от явен. Това е остарялата и добре позната процедура на Кремъл да упреква жертвата, че е агресор. В този случай това значи, че възможната самозащита на Молдова би се смятала за експанзия в съветските очи. В същото време разказът се стреми да внуши, че има хипотетична милитаризация на Молдова. Молдовските управляващи неведнъж отхвърлиха тези изказвания, като с съображение подчертаха, че съгласно конституцията Молдова остава военно неутрална страна, – като в същото време укрепва своята отбранителна дарба. Предвид това, което Русия направи в Украйна, наподобява повече от рационално да мислим за усъвършенствания в защитата като застраховка против потвърдените, нападателни практики, които Русия показва.
- Отново излезе на напред във времето остарелият разказ, че националните митинги са секрети интервенции на Запада за подклаждане към промяна на режима. Сега рупорите на Москва желаят да ви накарат да повярвате, че Брюксел готви цветни революции в Сърбия, Унгария и Босна и Херцеговина. Без нито едно доказателство несъмнено. И по този начин, дано погледнем обстоятелствата. В случая с , те започнаха в средата на декември 2024 година, откакто бетонна инфраструктура на ЖП-гарата в Нови Сад се срути и умъртви 15 души. В Унгария хиляди хора излязоха по улиците да стачкуват против на нов закон, който на процедура не разрешава ЛГБТИК+ парадите и лимитира правото на събиране. А в Босна и Херцеговина правните проблеми на водача на Република Сръбска Милорад Додик започнаха не поради скрит план на Европейски Съюз, а поради обвинителен акт на босненски съд, че е нарушил конституционния ред в страната.
- Много пъти сме писали за обсесията на Кремъл от нацистите. Етикетът “нацист ” се лепи безсистемно, с което Кремъл клюки същинските или мними съперници на Русия. Сега Европейски Съюз се изправя да отбрани себе си и Украйна и – без изненада – рупорите на Кремъл още веднъж прибягат до този език. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен бе наречена „ фюрер “, а Европейски Съюз беше упрекнат, че се е трансформирал в бастион на демократичния тоталитаризъм. Този фрапантен опит Русия да бъде показана като жертва на хипотетична европейска експанзия пристигна след да активизира спомагателни 800 милиарда евро за потребностите на защитата. С сходни подправени обвинявания Кремъл желае да отклони вниманието от действителната, от дълго време известна съветска нападателна позиция. Русия желае война, а не мир.
EUvsDisinfo/ превод:
