Енергийна ефективност в България: Защо все още нямаме пасивни сгради
За да бъде една постройка пасивна, това значи, че тя няма потребност от дейно отопление. Това е интернационален стандарт, който е публикуван по целия свят, само че в България няма пасивни здания, разяснява пред Радио София проектант Веселин Веселинов, който е сертифициран дизайнер на пасивни здания.
" Заражда се в Германия като обществено решение, обвързвано с тематиката за енергийна успеваемост и това е най-високият стандарт за енергийна успеваемост. Сградата няма потребност от интензивно отопление, тя се отоплява на въздържан принцип. Тя е доста добре топлоизолирана, употребяваната дограма е с доста високо качество. В нея се употребяват пасивните облаги, които са главно слънчеви през зимните месеци, а през летните месеци постройката се пази да не прегрява ", изясни арх. Веселинов.
Изпадаме ли в „ хронична “ енергийна бедност
Той добави, че към 2020 година България е преди всичко в Европейския съюз по % на енергийно небогати жители. По думите му, повишението на енергийната успеваемост е основното решение за превъзмогването на този проблем.
" Имаме данни към 1 януари 2023 година, че броят на жилищата в България е близо 4,3 млн., той пораства, от този момент се е нараснал доста, като близо 50% от тях са многоапартаментни жилищни блокове и респективно огромен % от тях подлежат на реставрация. За множеството от тези здания можем да кажем, че даже това е незабавна стъпка ", уточни проектант Веселин Веселинов.
48 здания следва да бъдат санирани по Националната стратегия за енергийна ефективност
Първата Наредба за енергийна успеваемост в България е призната през 2000 година и в употреба са въведени под 10% от жилищните здания, добави той.
" В началото на тази година влезе една актуализация за Наредбата за енергийна успеваемост. Вече всички здания са с характерности близки до нулеви енергийни здания – клас А за нови здания и клас Б са реновирани, т.е. имаме доста възстановяване в локалната административна разпоредба ", сподели проектант Веселин Веселинов.
" Заражда се в Германия като обществено решение, обвързвано с тематиката за енергийна успеваемост и това е най-високият стандарт за енергийна успеваемост. Сградата няма потребност от интензивно отопление, тя се отоплява на въздържан принцип. Тя е доста добре топлоизолирана, употребяваната дограма е с доста високо качество. В нея се употребяват пасивните облаги, които са главно слънчеви през зимните месеци, а през летните месеци постройката се пази да не прегрява ", изясни арх. Веселинов.
Изпадаме ли в „ хронична “ енергийна бедност
Той добави, че към 2020 година България е преди всичко в Европейския съюз по % на енергийно небогати жители. По думите му, повишението на енергийната успеваемост е основното решение за превъзмогването на този проблем.
" Имаме данни към 1 януари 2023 година, че броят на жилищата в България е близо 4,3 млн., той пораства, от този момент се е нараснал доста, като близо 50% от тях са многоапартаментни жилищни блокове и респективно огромен % от тях подлежат на реставрация. За множеството от тези здания можем да кажем, че даже това е незабавна стъпка ", уточни проектант Веселин Веселинов.
48 здания следва да бъдат санирани по Националната стратегия за енергийна ефективност
Първата Наредба за енергийна успеваемост в България е призната през 2000 година и в употреба са въведени под 10% от жилищните здания, добави той.
" В началото на тази година влезе една актуализация за Наредбата за енергийна успеваемост. Вече всички здания са с характерности близки до нулеви енергийни здания – клас А за нови здания и клас Б са реновирани, т.е. имаме доста възстановяване в локалната административна разпоредба ", сподели проектант Веселин Веселинов.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ