Д-р Христо Алексиев – един филантроп от Хамбург
За доктор Христо Алексиев от Хамбург Хипократовата клетва е придобила ново, много-по-широко значение: „ Лекувай тялото и душата, само че и помагай на бедните и слабите “. От 10 години хирургът човеколюбец е приел като персонална своя идея обществения план на отец Иван в Нови хан и Якимово. Той провежда благотворителни акции в Германия, като увлича за идеята и сънародници, и германци с огромни сърца.
Доктор Христо Алексиев някак не наподобява на типичните хирурзи с каменни лица. Запазил е хладнокръвието за миговете, когато влиза в операционната. Извън нея излъчва добрина, любезност, позитивизъм, искреност. Той е от докторите, пред които можеш да ревнеш като малко дете, без да се притесняваш, че ще ти се скара. От 20 години работи в Хамбург в изискванията на зверска конкуренция на здравни заведения от Германия и Европа. Оперира и е съучастник във „ Фахарцт Клиник Хамбург “, която е на територията на университетските лечебни заведения в града. Притежава и личен здравен център с 3 отделения – обща хирургия, ортопедия и вътрешни заболявания и обща медицина. „ Отскоро разширихме активността си, като откриваме още един здравен център в прилежащ квартал “, споделя докторът.
С отец Иван от Нови хан го свързва 10-годишно сърдечно другарство, а мотивът е
злокобна злополука със брачната половинка на доктора
през 2007-а. „ Един мерцедес я опустоши на тротоара и се върна у дома след… 6 месеца. Бяхме признателни, че животът продължава и взехме решение да върнем на някой различен положителното, което ни бе обещано “, споделя лекарят.
От брат си, също доктор, научава за приюта на отец Иван, взема самолета за София и отива в Нови хан. Там среща немския публицист Клаус-Петер Лийкфелд, който прави репортаж за хуманното дело на отец Иван. Двамата се сприятеляват и когато се връщат в Германия, събират към себе си кръг от съидейници от Мюнхен, Берлин и Хамбург – българи и германци. През 2015 година основават сдружението „ Ars & Humanitas e. V. Hamburg ” („ Арс унд Хуманитас “), което провежда културни благотворителни мероприятия – изложения, концерти, прожекции на филми, в помощ на приюта. На 17 април в красивата Огледална зала на Етническия музей в Хамбург се организира благотворителен концерт с произведения на Йоханес Брамс и негови съвременници – шестият от общо 7 планувани концерта на сдружението „ Арс унд Хуманитас “ за идеята „ Якимово “. В организацията доста оказва помощ и проф. Герд-Инанд Имайер, почетен консул на България в Хамбург, който персонално се ангажира с щедрост в интерес на приюта на отец Иван.
През 2015 година доктор Алексиев схваща, че отецът е събрал дарения и е купил къщи в монтанското село Якимово. В момента там живеят 250 питомци на отеца. В Нови хан са приютени по-безпомощните – майки с деца, а когато децата пораснат, отец Иван ги настанява в къщи в Якимово и им обезпечава занаят. Силно впечатлен от стойностния обществен план, доктор Алексиев взема решение да концентрира напъните си в Якимово.
През лятото на 2015 година той води група немски публицисти в Нови хан и Якимово. Режисьорът Теес Клан прави пълнометражен документален филм „ На посетители на Ноевия ковчег на отец Иван ”, а журналистът Клаус-Петер Лийкфелд разгласява в немско списание репортаж за хората в Якимово. Филмът и репортажът трогват мощно германците и
сдружението събира средства за трактор
за стопанството в Якимово. Съвместно с българското настоятелство на православния храм „ Св. Св. Кирил и Методий “ в Хамбург натоварват и един тир с мебели, здравно и болнично съоръжение, битова техника и всевъзможни предмети от бита за хората от Якимово. Оттогава всяка година доктор Алексиев дружно със собствен другар, предприемача Волфганг Брийст, идва в България, с цел да разбере от какво имат потребност хората на отец Иван.
Докторът не може да се нахвали от църковното настоятелство и персонално от отец Кръстин от храма „ Св. Св. Кирил и Методий “. „ Това са все младежи на по 30-35 години, неуморни са, събират мебели, бяла техника, всичко, належащо за хората от Якимово – радва се докторът. – Без тях нямаше да можем да развием такава активност. Когато им звънна, постоянно са отсреща. Много радушен е и българският митрополит за Средна и Западна Европа – Антоний. Търсим връзка за идеята на отец Иван и с други млади църковни дейци. “
58-годишният Христо Алексиев е
второ потомство доктор
Наследил е любовта към хирургията от татко си доктор Георги Алексиев. Майка му, доктор Виржиния Алексиева, и брат му, доктор Александър Алексиев, също са лекари. В края на 50-те години родителите му отпътуват на работа в Източна Германия. Там има дефицит на медици, защото множеството бягат на Запад. Около лечебните заведения има къщи за лекарите – да са подръка при незабавни случаи. Семейство Алексиеви живее в една вила до болничното заведение в малко градче до Гьотинген. „ От 5-годишен помня по какъв начин татко ми отиваше незабавно да оперира. Отрасъл съм с миризмата на болница и постоянно съм се чувствал доста свободен там “, спомня си докторът. Едва 8-годишен той към този момент мечтае да стане хирург като татко си.
Когато фамилията му се връща в България, Христо приключва Софийската математическа гимназия и след казармата отпътува още веднъж за Германия – да следва медицина в Хале. Специализира коремна хирургия и травматология. До рухването на Берлинската стена работи все в църковни лечебни заведения. „ Протестантската черква признаваше разделянето на двете Германии, а католическата – не. Тя финансираше лечебни заведения и в източната част, осигуряваше съвременна инсталация. Затова в католическите лечебни заведения гледаха да се уредят и партийците. И да видите по какъв начин вечер някоя монахиня от манастира, в който беше болничното заведение, вземе китара и изпее молитвата, а партийците, които сякаш забраняваха религията, седят и се молят “, смее се докторът.
Той е православен християнин, само че това не е спънка да работи в немски католически и протестантски лечебни заведения. „ В тях нямаше нито политика, нито идеология. Никога не съм се чувствал отстъпник, просто съм доста свободомислещ и по тази причина там най ми харесваше “, споделя доктор Алексиев. В протестантската болница в Магдебург става основен доктор и шеф на хирургичната клиника. Той е от първото потомство лекари в Германия, които вкарват лапароскопските, т.е. безкръвни интервенции още през далечната 1991 година – на жлъчка. Кандидат е на медицинските науки по висцерална (коремна) хирургия, създател е на десетки научни изявления в медицински издания.
Милост за болните от Якимово
От визитите в Якимово през 2015 година немската група схваща, че най-големият проблем е неналичието на качествена здравна помощ в региона. Преди няколко години доктор Алексиев и негови съидейници възнамеряват да оборудват здравен център в Нови хан, само че не получават позволение. Затова през 2015 година вземат решение да осъществят в Якимово концепцията си. „ Проектът, с който се е захванал отец Иван в Якимово, е извънреден! В едно запустяващо село в най-бедния регион на Европейския съюз внезапно отиват 250 младежи – това е като топъл дъжд! “, въодушевява се докторът.
В Якимово към този момент е ремонтирана една от най-големите здания, благосъстоятелност на приюта, за здравен център. Със средства от Хамбург са заменени прозорците, инсталирани са климатици и е изпратен един тир с помощи – здравна и битова инсталация. На първо време там ще има 4 кабинета – стоматологичен, вътрешни и очни заболявания и гинекология. „ Миналото лято отново ходихме с приятеля ми Волфганг Брийст и начертахме на отец Иван по какъв начин би трябвало да бъдат ситуирани рецепцията, кабинетите и другите пространства и отецът направи всичко по проекта “, споделя доктор Алексиев. Той и Волфганг Брийст ще дойдат и тази година през май. Ще вървят до Видин, с цел да обезпечат благословията на Видинския митрополит за идеята. В Лом ще беседват с управлението на болничното заведение, с цел да обезпечат експерти, които да вървят по един-два пъти седмично в Якимово да преглеждат хората. „ Сега с приятелите ми от Хамбург си блъскаме главите по какъв начин да осигурим непрекъснат доход на средства всеки месец. Трябва да се обезпечат възнаграждения на експертите, които ще идват в Якимово, и заплати на медицинските сестри, които ще работят непрекъснато там “, въздиша докторът.
Това е обаче единствено първият стадий от амбициозния план на доктор Алексиев. На втория стадий ще се оборудва дневна клиника с операционна зала. За задачата още предходната година от Хамбург беше обезпечен цялостен тир с здравна инсталация и всевъзможни други медицински принадлежности. Докторът обезпечава дарението от болничното заведение „ Фахарцт Клиник Хамбург “, където е съучастник. „ Апаратурата ще ни е нужна на по-късен стадий, само че е добре, че я имаме, с цел да планираме по-смело. Ако е рекъл Господ, в по-далечно бъдеще аз и мои сътрудници от Германия и България ще оперираме там “, мечтае на глас хирургът. Следващият стадий е рентген, а след това – да се разшири хирургичното поделение с повече кревати и да прерасне в болница за интензивно лекуване. „ За някои това може да звучи нереално, в този забутан край да се вършат комплицирани интервенции, само че ще го създадем малко по малко “, уверен е филантропът.
Роза – сърцето на клиниката
В Хале студентът Христо се влюбва в красивата чилийка Роза, която приключва биология и от този момент са дружно в благополучен брак. Споделя, че тя е трансформирала напълно живота му. И през днешния ден вземат решение дружно всички проблеми, в това число и тези на личната му клиника. „ Без нейните препоръки, интервенция и поддръжка несъмнено нямаше да съм толкоз сполучлив през днешния ден. Роза е сърцето на клиниката. Служителите ми й имат голямо доверие и постоянно я търсят, когато имат проблем “, споделя докторът.
Семейството има две дъщери. По-голямата, Виржиния, е германист и работи в Хамбург, където се влюбва и се омъжва за сътрудник на доктора – ортопед. От 6 месеца доктор Алексиев е благополучен дядо на момченце Янис Христо. Малката щерка Виктория приключва бакалавърска степен по медиен мениджмънт в Берлин и в този момент учи за магистър по мениджмънт в Милано. Всички в фамилията на доктора са ангажирани с идеята на отец Иван и оказват помощ с каквото могат. „ В нашето семейство два пъти празнувахме Великден, тъй като жена ми и дребната щерка са католици, а аз и огромната сме православни християни. Голямо и радостно празнуване беше “, смее се докторът.
Как се грижи за здравето си един 58-годишен лекар? Казва, че не пуши, не прекалява с алкохола и подчертава доста на придвижването – физическо и духовно, и на общуването. „ То също удължава живота. Само с витамини не може да се поддържа здравето, значими са и душeвността, и сърцето “, безапелационен е докторът. Занимава се с плуване и колоездене. Изминал е хиляди километри с колело из Европа, най-много по реките Лоара, Дунав, Елба. По Елба е пропътувал 700 км от Дрезден до устието, само че предизвестява, че човек не би трябвало да се пренасилва поради върха, а да дозира натоварването съгласно възрастта.
Доктор Христо Алексиев някак не наподобява на типичните хирурзи с каменни лица. Запазил е хладнокръвието за миговете, когато влиза в операционната. Извън нея излъчва добрина, любезност, позитивизъм, искреност. Той е от докторите, пред които можеш да ревнеш като малко дете, без да се притесняваш, че ще ти се скара. От 20 години работи в Хамбург в изискванията на зверска конкуренция на здравни заведения от Германия и Европа. Оперира и е съучастник във „ Фахарцт Клиник Хамбург “, която е на територията на университетските лечебни заведения в града. Притежава и личен здравен център с 3 отделения – обща хирургия, ортопедия и вътрешни заболявания и обща медицина. „ Отскоро разширихме активността си, като откриваме още един здравен център в прилежащ квартал “, споделя докторът.
С отец Иван от Нови хан го свързва 10-годишно сърдечно другарство, а мотивът е
злокобна злополука със брачната половинка на доктора
през 2007-а. „ Един мерцедес я опустоши на тротоара и се върна у дома след… 6 месеца. Бяхме признателни, че животът продължава и взехме решение да върнем на някой различен положителното, което ни бе обещано “, споделя лекарят.
От брат си, също доктор, научава за приюта на отец Иван, взема самолета за София и отива в Нови хан. Там среща немския публицист Клаус-Петер Лийкфелд, който прави репортаж за хуманното дело на отец Иван. Двамата се сприятеляват и когато се връщат в Германия, събират към себе си кръг от съидейници от Мюнхен, Берлин и Хамбург – българи и германци. През 2015 година основават сдружението „ Ars & Humanitas e. V. Hamburg ” („ Арс унд Хуманитас “), което провежда културни благотворителни мероприятия – изложения, концерти, прожекции на филми, в помощ на приюта. На 17 април в красивата Огледална зала на Етническия музей в Хамбург се организира благотворителен концерт с произведения на Йоханес Брамс и негови съвременници – шестият от общо 7 планувани концерта на сдружението „ Арс унд Хуманитас “ за идеята „ Якимово “. В организацията доста оказва помощ и проф. Герд-Инанд Имайер, почетен консул на България в Хамбург, който персонално се ангажира с щедрост в интерес на приюта на отец Иван.
През 2015 година доктор Алексиев схваща, че отецът е събрал дарения и е купил къщи в монтанското село Якимово. В момента там живеят 250 питомци на отеца. В Нови хан са приютени по-безпомощните – майки с деца, а когато децата пораснат, отец Иван ги настанява в къщи в Якимово и им обезпечава занаят. Силно впечатлен от стойностния обществен план, доктор Алексиев взема решение да концентрира напъните си в Якимово.
През лятото на 2015 година той води група немски публицисти в Нови хан и Якимово. Режисьорът Теес Клан прави пълнометражен документален филм „ На посетители на Ноевия ковчег на отец Иван ”, а журналистът Клаус-Петер Лийкфелд разгласява в немско списание репортаж за хората в Якимово. Филмът и репортажът трогват мощно германците и
сдружението събира средства за трактор
за стопанството в Якимово. Съвместно с българското настоятелство на православния храм „ Св. Св. Кирил и Методий “ в Хамбург натоварват и един тир с мебели, здравно и болнично съоръжение, битова техника и всевъзможни предмети от бита за хората от Якимово. Оттогава всяка година доктор Алексиев дружно със собствен другар, предприемача Волфганг Брийст, идва в България, с цел да разбере от какво имат потребност хората на отец Иван.
Докторът не може да се нахвали от църковното настоятелство и персонално от отец Кръстин от храма „ Св. Св. Кирил и Методий “. „ Това са все младежи на по 30-35 години, неуморни са, събират мебели, бяла техника, всичко, належащо за хората от Якимово – радва се докторът. – Без тях нямаше да можем да развием такава активност. Когато им звънна, постоянно са отсреща. Много радушен е и българският митрополит за Средна и Западна Европа – Антоний. Търсим връзка за идеята на отец Иван и с други млади църковни дейци. “
58-годишният Христо Алексиев е
второ потомство доктор
Наследил е любовта към хирургията от татко си доктор Георги Алексиев. Майка му, доктор Виржиния Алексиева, и брат му, доктор Александър Алексиев, също са лекари. В края на 50-те години родителите му отпътуват на работа в Източна Германия. Там има дефицит на медици, защото множеството бягат на Запад. Около лечебните заведения има къщи за лекарите – да са подръка при незабавни случаи. Семейство Алексиеви живее в една вила до болничното заведение в малко градче до Гьотинген. „ От 5-годишен помня по какъв начин татко ми отиваше незабавно да оперира. Отрасъл съм с миризмата на болница и постоянно съм се чувствал доста свободен там “, спомня си докторът. Едва 8-годишен той към този момент мечтае да стане хирург като татко си.
Когато фамилията му се връща в България, Христо приключва Софийската математическа гимназия и след казармата отпътува още веднъж за Германия – да следва медицина в Хале. Специализира коремна хирургия и травматология. До рухването на Берлинската стена работи все в църковни лечебни заведения. „ Протестантската черква признаваше разделянето на двете Германии, а католическата – не. Тя финансираше лечебни заведения и в източната част, осигуряваше съвременна инсталация. Затова в католическите лечебни заведения гледаха да се уредят и партийците. И да видите по какъв начин вечер някоя монахиня от манастира, в който беше болничното заведение, вземе китара и изпее молитвата, а партийците, които сякаш забраняваха религията, седят и се молят “, смее се докторът.
Той е православен християнин, само че това не е спънка да работи в немски католически и протестантски лечебни заведения. „ В тях нямаше нито политика, нито идеология. Никога не съм се чувствал отстъпник, просто съм доста свободомислещ и по тази причина там най ми харесваше “, споделя доктор Алексиев. В протестантската болница в Магдебург става основен доктор и шеф на хирургичната клиника. Той е от първото потомство лекари в Германия, които вкарват лапароскопските, т.е. безкръвни интервенции още през далечната 1991 година – на жлъчка. Кандидат е на медицинските науки по висцерална (коремна) хирургия, създател е на десетки научни изявления в медицински издания.
Милост за болните от Якимово
От визитите в Якимово през 2015 година немската група схваща, че най-големият проблем е неналичието на качествена здравна помощ в региона. Преди няколко години доктор Алексиев и негови съидейници възнамеряват да оборудват здравен център в Нови хан, само че не получават позволение. Затова през 2015 година вземат решение да осъществят в Якимово концепцията си. „ Проектът, с който се е захванал отец Иван в Якимово, е извънреден! В едно запустяващо село в най-бедния регион на Европейския съюз внезапно отиват 250 младежи – това е като топъл дъжд! “, въодушевява се докторът.
В Якимово към този момент е ремонтирана една от най-големите здания, благосъстоятелност на приюта, за здравен център. Със средства от Хамбург са заменени прозорците, инсталирани са климатици и е изпратен един тир с помощи – здравна и битова инсталация. На първо време там ще има 4 кабинета – стоматологичен, вътрешни и очни заболявания и гинекология. „ Миналото лято отново ходихме с приятеля ми Волфганг Брийст и начертахме на отец Иван по какъв начин би трябвало да бъдат ситуирани рецепцията, кабинетите и другите пространства и отецът направи всичко по проекта “, споделя доктор Алексиев. Той и Волфганг Брийст ще дойдат и тази година през май. Ще вървят до Видин, с цел да обезпечат благословията на Видинския митрополит за идеята. В Лом ще беседват с управлението на болничното заведение, с цел да обезпечат експерти, които да вървят по един-два пъти седмично в Якимово да преглеждат хората. „ Сега с приятелите ми от Хамбург си блъскаме главите по какъв начин да осигурим непрекъснат доход на средства всеки месец. Трябва да се обезпечат възнаграждения на експертите, които ще идват в Якимово, и заплати на медицинските сестри, които ще работят непрекъснато там “, въздиша докторът.
Това е обаче единствено първият стадий от амбициозния план на доктор Алексиев. На втория стадий ще се оборудва дневна клиника с операционна зала. За задачата още предходната година от Хамбург беше обезпечен цялостен тир с здравна инсталация и всевъзможни други медицински принадлежности. Докторът обезпечава дарението от болничното заведение „ Фахарцт Клиник Хамбург “, където е съучастник. „ Апаратурата ще ни е нужна на по-късен стадий, само че е добре, че я имаме, с цел да планираме по-смело. Ако е рекъл Господ, в по-далечно бъдеще аз и мои сътрудници от Германия и България ще оперираме там “, мечтае на глас хирургът. Следващият стадий е рентген, а след това – да се разшири хирургичното поделение с повече кревати и да прерасне в болница за интензивно лекуване. „ За някои това може да звучи нереално, в този забутан край да се вършат комплицирани интервенции, само че ще го създадем малко по малко “, уверен е филантропът.
Роза – сърцето на клиниката
В Хале студентът Христо се влюбва в красивата чилийка Роза, която приключва биология и от този момент са дружно в благополучен брак. Споделя, че тя е трансформирала напълно живота му. И през днешния ден вземат решение дружно всички проблеми, в това число и тези на личната му клиника. „ Без нейните препоръки, интервенция и поддръжка несъмнено нямаше да съм толкоз сполучлив през днешния ден. Роза е сърцето на клиниката. Служителите ми й имат голямо доверие и постоянно я търсят, когато имат проблем “, споделя докторът.
Семейството има две дъщери. По-голямата, Виржиния, е германист и работи в Хамбург, където се влюбва и се омъжва за сътрудник на доктора – ортопед. От 6 месеца доктор Алексиев е благополучен дядо на момченце Янис Христо. Малката щерка Виктория приключва бакалавърска степен по медиен мениджмънт в Берлин и в този момент учи за магистър по мениджмънт в Милано. Всички в фамилията на доктора са ангажирани с идеята на отец Иван и оказват помощ с каквото могат. „ В нашето семейство два пъти празнувахме Великден, тъй като жена ми и дребната щерка са католици, а аз и огромната сме православни християни. Голямо и радостно празнуване беше “, смее се докторът.
Как се грижи за здравето си един 58-годишен лекар? Казва, че не пуши, не прекалява с алкохола и подчертава доста на придвижването – физическо и духовно, и на общуването. „ То също удължава живота. Само с витамини не може да се поддържа здравето, значими са и душeвността, и сърцето “, безапелационен е докторът. Занимава се с плуване и колоездене. Изминал е хиляди километри с колело из Европа, най-много по реките Лоара, Дунав, Елба. По Елба е пропътувал 700 км от Дрезден до устието, само че предизвестява, че човек не би трябвало да се пренасилва поради върха, а да дозира натоварването съгласно възрастта.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ