За чия сметка се пълни бюджетът? Най-лесно това се проверява

За чия сметка се цялостни бюджетът? Най-лесно това се ревизира през приходите от налози. Кой в действителност какъв брой внася в бюджета? Въпросите и отговорите идват от КТ " Подкрепа ", цитира Фокус.

Данъците върху приходите на физическите лица се дължат от физическите лица. Фирмите удържат и внасят налога.

Осигурителните вноски се разделят приблизително в съответствие 40:60 сред служащия и работодателя. Работодателят начислява, удържа и внася осигуровките, както за Национален осигурителен институт (пенсии, майчинство, безработица, болнични), по този начин и здравните осигуровки.

Трябва да се знае, че Данък добавена стойност и акцизи постоянно се заплащат от крайния клиент – индивида, който употребява услуги или закупува артикули. Фирмите ги начисляват, събират и внасят, като сътрудник на страната.

Данъкът върху застраховките се заплаща от заплатата, като гражданската отговорност е наложителна. Данъкът се заплаща като част от сумата към застрахователя, който я начислява и я внася в бюджета.

Местните налози и такси (битови боклуци, детски градини, удостоверения и др.), държавни такси, санкции и други се внасят от хората.

С най-висока тежест (най-много приходи) са осигурителните вноски и Данък добавена стойност – данъкът върху добавената стойност. При всяка покупка на стока или услуга се заплаща, в плануваните от закона случаи, Данък добавена стойност и акцизи (горива, тютюневи произведения, алкохолни питиета и бира), което не се вижда на касовия бон. С всяка покупка или непосредствено заплащане в общинска, или държавна институция понижава чистата покупателната дарба на приходите на семействата.

Ясно е, че работещите внасят близо 70% от приходите в бюджета, а компаниите – 30%.

Налице е безспорен дисбаланс във връзка с приноса на компаниите и приноса на работещите към бюджета на България. Огромната тежест е трансферирана върху работещите, а както знаем, над 11% от наетите са и работещи небогати.

Ако получавате заплата от 1 500 лева, дължите 22,4% ДДФЛ и осигуровки и получавате чисто по фиш 1 164 лева (трудов контракт на цялостно работно време, ІІІ категория труд).

Пазарувайки артикули и услуги, и имайки имущество (къща, кола), се дължат Данък добавена стойност, акцизи, локални налози, локални и държавни такси, налог върху застрахователните награди, санкции, правосъдни такси и други сходни, без да се броят парите за доплащане в здравната система, в допълнение страната събира още 25 – 30 % (ефектът на акцизите - горива, алкохол, цигари). Така общата тежест върху междинните приходи доближава към 50%, а при най-ниските приходи може да доближи и до 60%.

Фактическият чист приход е на половина, към 750 лева На процедура работещите хора би трябвало да се трудят половината година за страната.

Тъй като се подмята в общественото пространство, че с цел да се понижи дефицитът за идващите години, може да се одобри нарастване на ставката на Данък добавена стойност от 20 на 22%, КТ " Подкрепа “ изрично няма да се съгласи да се усилва Данък добавена стойност. Това ще понижи още покупателната дарба на приходите на работещите и ще трансферира още тежест върху работещите. Освен това, ще усили цените на стоките и услугите и ще докара до спомагателна инфлация, което още веднъж ще се отрази пагубно на бюджета на семействата.

По мотив гореизложеното и по отношение на провокациите за балансиране на бюджета на България, доведен до съвсем сериозно положение, вследствие на провеждана повече от 20 години неолиберална политика, с която бяха освободени от облагане високите приходи и облагите, данъчно-осигурителната тежест бе понижена и трансферирана върху най-нискодоходните групи, която трябваше да докара до изпреварващ стопански напредък, като претърпя цялостен неуспех във връзка с стопанската система, приходите и битката против бедността, КТ " Подкрепа “ предлага смяна на данъчна и осигурителна система.

Промяната е ориентирана към резистентност на бюджета и цели:

· Справедливо, неутрално и съразмерно на приходите данъчно облагане – напредничав налог върху приходите и необлагаем минимум;

· Преустановяване на практиката износът на добавена стойност от България да се полза с нулева ставка и нито стотинка да не остава в държавата;

· Постепенно увеличение на оптималния застрахователен приход на три стъпки, до постигане на 8 500 лева, според наредбата на § 6. От Кодекса за обществено осигуряване;

· Разширяване на осигурителната база, като се включат и приходите от капитал, тъй като облагането с осигурителни вноски единствено на приходите от труд е тип дискриминация, защото осигурителната система у нас работи на взаимен принцип.

Конкретните приходни ограничения са:

1. ЗКПО (корпоративни данъци):

– Увеличаване на налога върху дивидентите на 10%, равнене на подоходните налози (сега е 5%).

– Увеличаване на налога върху дивидентите и ликвидационните дялове на локални за Европейски Съюз лица на 15% (сега 0%).

– Облагане на лихви, авторски и лицензионни хонорари към задгранични юридически лица на 20% (сега 0%).

– Увеличаване на налога върху хазартните игри на 25% (сега 15%) отпаднало предложение на МФ.

– Въвеждане на финален налог върху финансови прехвърляния отвън България в размер на 2%.

2. ЗДДФЛ (данъци върху приходите на физическите лица):

Въвеждане на прогресивно облагане със канара на три етажа:

1. Необлагаем най-малко, еднакъв на МРЗ

2. Запазване на ефикасната ставка от 10% за междинните работни заплати до оптималния застрахователен доход;

3. Облагане на приходите над оптималния застрахователен приход с по-висока ставка.

3. ЗМДТ (местни данъци):

a. Местен налог благосъстояние – облагане на съвкупното имущество на разположение над избран предел.

4. Осигурителна система.

– Увеличаване на оптималния застрахователен приход на 8 500 лева

– Увеличаване на компенсацията за развъждане на дете до 2-годишна възраст, както и паричното обезщетение за развъждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – равно на минималната работна заплата.

– Увеличаване на размера на еднократната помощ при гибел на обезпечено лице с растежа на междинния застрахователен доход;

– Възстановяване на съотношението 60:40 - работодател/работник при пресмятане на дължимостта на осигурителните вноски.

– Разширяване обсега на осигурителния приход, като се включат и приходи от капитал.

Разходни ограничения:

1. Актуализиране размера на обществените заплащания, съгласно растежа на междинната работна заплата/минималната работна заплата.

2. Актуализиране размера на изплащаните компенсации от Национален осигурителен институт, съгласно растежа на междинния застрахователен приход, изключително заплащанията за майчинство и развъждане на дете.

3. Увеличение с 15% на разноските за хонорари в бюджетния бранш.

4. Обезпечаване на 0,9% от Брутният вътрешен продукт за висшето обучение.

5. Реформа в бранш опазване на здравето, за усъвършенстване на разноските в системата и гарантиране на почтено възнаграждение на труда.