Анализ на БДД: Последиците от кадровия погром във Външно министерство се задълбочават
За четвърта поредна година Българското дипломатическо сдружение предлага своя годишен разбор „ Международната политика и българската дипломация ”.
Той е квалифициран от дипломати и специалисти с дълготраен опит и експертиза в разнообразни сфери на интернационалните връзки и външната политика на България под общата редакция на Андрей Караславов, Любомир Кючуков, Симеон Николов и с присъединяване на Бисерка Бенишева, Марияна Бояджиева, Петър Воденски, Веселин Вълчев, Огнян Гърков, Любомир Денчев, Григор Порожанов, Владимир Сотиров.
Епицентър.бг ви предложи през вчерашния ден първата част от разбора със заглавие " Светът под превъзходството на логиката на войната ".
Сега публикуваме и последната част с автентично заглавие " Дипломатическата работа – проблеми без решения ".
Незавидното положение на българската дипломатическа работа докара до организирането в края на годината на невиждана стачка от чиновници на Министерството на външните работи, на която бяха сложени от дълго време назрели претенции за превъзмогване на кадровата рецесия посредством решение проблемите, свързани с финансирането на персоналния състав и възстановяване на материалната база за работа в централата и задграничните представителства на нашата страна.
Решаването на съществуващите проблеми на българската дипломатическа работа има непосредствена връзка с успеваемостта на външната политика, отбраната на националните ползи в интернационалните връзки и престижа на страната ни.
БДД със своя публична позиция се солидаризира с техните дейности и претенции, отчитайки, че заплатите в министерството от години доста изостават спрямо тези в другите държавни институции.
Аналогично е и ситуацията със заплатите на задграничните чиновници спрямо техните сътрудници от съвсем всички други страни. В своята позиция БДД категорично акцентира, че повишението на заплащането труда на дипломатическите чиновници е належащо, само че надалеч не единственото изискване за възстановяване на тяхната активност и положението на дипломатическата работа. Това би трябвало да сложи началото на един повсеместен, изчерпателен и открит развой на превъзмогване на всички инертни, политизирани, волунтаристки, противоречащи на Закона за дипломатическата работа практики (ЗДСл) в кадровата, кариерната, квалификационната процедура в Министерство на външните работи и дипломатическата работа, неглижирани през годините и променяни в полза на всяка политическа мощ, която е поемала управлението на министерството.
Постигането на тази цел би трябвало да бъде задача освен на държавното управление и инстанциите, ръководещи интернационалната активност на страната ни, само че и на самите служители на Министерство на външните работи. За тях не може да бъде опрощение, че министерството по конституция не образува външната политика на страната, а е орган за нейното осъществяване. Една високо професионална дипломатическа работа би трябвало да отстоява неотменно националните ползи в интернационалните организации и двустранните връзки с другите страни, да проучва интернационалните процеси, приготвя и предлага външнополитически ходове и начинания на България, да бъде координатор на интернационалната активност на всички държавни звена, да организира самодейна, не реактивна политика и по този метод да оправдава и средствата на данъкоплатеца, които се изразходват за нея.
В това отношение БДД смята, че миналата 2022 година не може да регистрира позитивна смяна. Всички сериозни бележки, които сдружението е изказвало през годините са настоящи и понастоящем.
От първите години на ръководството на ГЕРБ външната политика бе поета еднолично от премиера с всички произлизащи от това последици. Като присъщ белег на външнополитическите изяви се утвърдиха прегръдките и потупването по рамената.
Министерство на външните работи бе „ освободено “ от съществени свои пълномощия и последователно се концентрира върху консулската активност, протокол, посланичество в интернационалните организации и подготовка на шаблонни „ опорни точки “ при срещи с непознати делегации. Начело на Министерство на външните работи, при цялото схващане, че това е политическа служба, по принцип се назначават, с доста редки и къси изключения, лица, непознати на специалността, без нужната подготовка и опит (МВнР имаше най-хубава атмосфера при последните два служебни кабинета, когато отпред бяха кариерни дипломати, познаващи работата и министерството).
Министерството загуби извоюваното право да бъде включвано на приблизително и изпълнителско равнище в делегациите най-малко при визити на ниво министър-председател и ръководител на Народното събрание. Това в огромна степен се отнасяше и за външния министър при високи и значими визити.
Външната политика на една страна се организира от хора със съответната подготвеност, достолепие и опит, а дипломатическата работа би трябвало да се гради на последователност, йерархичност, кариерност и професионализъм, както и материална осигуреност.
Очевидно ще е належащо да се обърне внимание още на процеса по подбора и подготовката на фрагменти. В западноевропейските страни има задоволително позитивни образци и е необичайно след 33 години демократично развиване на България да не черпим опит от тях. Министерство на външните работи на една страна се нуждае от експерти от разнообразни професионални сфери и завършването на компетентност " Международни връзки " не постоянно е задоволително за развиването на дипломата. В някои европейски страни не е изключение и набирането на утвърдили се в специалността си фрагменти от други професионални сфери, които минават да вземем за пример двегодишна дипломатическа школа и това не са единствено адвокати, икономисти и други Езиковата подготовка и познанията в интернационалните връзки са единствено предпоставки, само че не и гаранция за сполучлива дипломатическа активност. Възрастта и опитът в диалозите с сътрудниците са от изключителна значимост, изключително в многостранната дипломация. Заменянето на всичко това единствено с назначението на млади и неопитни претенденти или повече дами издава недоумение на комплексния и комплициран темперамент на тази специалност и нуждата от авансово самоутвърждаване на претендентите и професионализма им при всички тези назначения
По принцип кадровите проблеми в Министерство на външните работи са на вниманието на обществеността нормално към свадите, свързани с посланически назначения на външни за дипломатическата работа лица. Но стачката на чиновниците на министерството стана още веднъж мотив да се очертаят редица хронични дефицити в цялостната кадрова политика на министерството през годините, които доведоха до неговото настоящо положение. Проблемите на дипломатическата работа са били постоянно на вниманието на БДД и през 2020 година то насочи особено питане на Министерство на външните работи по Закона за достъп до социална информация с 15 напълно съответни въпроса по главните проблеми, свързани с набирането, квалификацията, кариерното развиване, осъществяването на условията на ЗДСл в тази негова част, назначението на външни лица, организацията и провеждането на състезания, оценяването, метода на осъществяване на състезания и изпити, присъждането на дипломатически рангове и прочие
Макар и със забавяне от Министерство на външните работи бе получен фиктивен отговор на книжен притежател, който не съдържаше действителна информация по нито един от поставените въпроси, може би като се изключи този за броя на задграничните задачи. По създание целият отговор представляваше опит да се скрие картината на действителната обстановка, да се отклонят съответните отговори посредством формулировки, представляващи заблуждение, полуистини и очевидни неистини. Независимо от този в действителност отвод от информация управлението на БДД реши да не се обръща към правосъдните органи или да разгласява получения текст само за да не накърни още повече престижа на институцията.
И тогава, и към сегашния миг съществуващите в кадровата политика на министерството недостатъци са налице и явно се задълбочават. Освен неведнъж дискутираните „ посланически назначения “ съществуват съществени проблеми на по-ниските, работни равнища. Всички те могат да се илюстрират с образци и заслужават детайлна разработка, само че заради ограничавания размер и задача на сегашния разбор, те ще бъдат единствено маркирани.
Кадровият разгром в Министерство на външните работи, стартират след настъпилите промени и повтарян неколкократно от следващи министри на Съюз на демократичните сили и ГЕРБ, освен не е преодолян, само че и последствията от него се задълбочават.
От години не съществува стройна система за обмисляне, подготовка, развиване, непрекъсната подготовка на кадровите запаси.
Приемствеността сред поколенията е нарушена, както и салдото сред старши и младши дипломати.
Поради липса на чиновници с нужния по ЗДСл сан и стаж, висши длъжности се заемат от чиновници, които не дават отговор на тези условия.
Заради чест отвод на обособени чиновници за задгранична работа доста от оповестените за постоянната годишна ротация места се оферират по 2 - 3 пъти или остават незаети. Позициите се „ отварят “ за държавни чиновници без дипломатически сан, на които след това се дават краткотрайни рангове (дори на високи позиции в това число и за краткотрайно управляващи). Същите след това минават към категорията кариерни дипломати (този метод обичайно се ползва за представители на тази политическа партия, която поема управлението на Министерство на външните работи след следващите парламентарни избори, като в края на мандата тези назначения минават към категорията на кариерните дипломати).
В резултат на тази кадрова политика се стига до търсенето на външни хора, като вакантни позиции за чиновници на Министерство на външните работи (не механически състав) могат да се видят и в уеб страницата „ Jobs.bg “ – факт, който би развеселил всеки представител на дипломатическата работа на която и да е друга страна.
Удължаването на мандатите се трансформира в процедура освен за „ пожизнените посланици “, само че и за по-ниски позиции, когато липсва подобаваща подмяна за тях.
Същевременно в системата на Министерство на външните работи работят цели семейства, както в централното ръководство, по този начин и по едно и също време в една и съща страна зад граница.
Кампанийното незабавно пенсиониране на дипломати с огромен опит и стаж води до недостиг на такива фрагменти и незабавното търсене и назначение на чиновници на цивилен контракти – доста постоянно същите пенсионирани дипломати.
Все още има случаи, когато на определени чиновници, доближени към даден министър, се дефинират „ самостоятелни заплати “, които се резервират за съответните лица и след овакантяване на управлението, което ги е определило.
Повишаването в сан става много безпринципно, от време на време даже в нарушаване на Закона за дипломатическата работа – било посредством влизане в кариерата напряко на високо равнище, било посредством така наречен „ бързи писти “, въведени от Н. Младенов.
Кариерното развиване и израстване, както и оценяването, става на субективна основа. Има случаи на административно анулиране решения на цяла кариерна комисия, с цел да се реализира „ вярното “ персонално решение.
Това състояние, както и ниското възнаграждение на новопостъпили чиновници, с което е мъчно да се устоя младо семейство, несъмнено не способстват за привлекателността на българската дипломатическа работа.
За това свидетелства и фактът, че на състезанията за младши чиновници в министерството се явяват все по-ограничен брой претенденти, от които едвам единици могат да ги устоят, даже и при занижени критерии. От 2018 година насам, без пенсионираните чиновници, Министерство на външните работи са напуснали над 140 души.
Малкото останал дипломиран личен състав не се употребява оптимално – дипломати с опит, престиж и потвърдени качества се насочват към третостепенни задачи в дребни страни, до момента в който във значими за България европейски страни за ръководители на посолства се изпращат дипломати с недоказан или стеснен професионален интернационален опит.
Дипломати, специализирали с години в многостранната дипломация, се пренасочват към двустранната дипломация. На тяхно място се изпращат чиновници, на които са нужни години, с цел да навлязат в съответната проблематика.
Задграничните представителства не могат да работят пълноценно без най-малко механически личен състав, което от години е продължителен и мъчителен проблем.
Необходимо е приемането на обновена национална теория, която да дефинира националните цели в това число и във външната политика и която да бъде призната и то от всички партии и да не се подлага под въпрос след всеки следващ избор.
Да се реализира обширен и изчерпателен разбор на активността на Министерство на външните работи, като се проучват всички страни на неговата активност в светлината на външнополитическите цели, ползи и благоприятни условия на страната. Такъв обзор е извънредно нужен след практиката в министерството от последните 12 години.
Той е квалифициран от дипломати и специалисти с дълготраен опит и експертиза в разнообразни сфери на интернационалните връзки и външната политика на България под общата редакция на Андрей Караславов, Любомир Кючуков, Симеон Николов и с присъединяване на Бисерка Бенишева, Марияна Бояджиева, Петър Воденски, Веселин Вълчев, Огнян Гърков, Любомир Денчев, Григор Порожанов, Владимир Сотиров.
Епицентър.бг ви предложи през вчерашния ден първата част от разбора със заглавие " Светът под превъзходството на логиката на войната ".
Сега публикуваме и последната част с автентично заглавие " Дипломатическата работа – проблеми без решения ".
Незавидното положение на българската дипломатическа работа докара до организирането в края на годината на невиждана стачка от чиновници на Министерството на външните работи, на която бяха сложени от дълго време назрели претенции за превъзмогване на кадровата рецесия посредством решение проблемите, свързани с финансирането на персоналния състав и възстановяване на материалната база за работа в централата и задграничните представителства на нашата страна.
Решаването на съществуващите проблеми на българската дипломатическа работа има непосредствена връзка с успеваемостта на външната политика, отбраната на националните ползи в интернационалните връзки и престижа на страната ни.
БДД със своя публична позиция се солидаризира с техните дейности и претенции, отчитайки, че заплатите в министерството от години доста изостават спрямо тези в другите държавни институции.
Аналогично е и ситуацията със заплатите на задграничните чиновници спрямо техните сътрудници от съвсем всички други страни. В своята позиция БДД категорично акцентира, че повишението на заплащането труда на дипломатическите чиновници е належащо, само че надалеч не единственото изискване за възстановяване на тяхната активност и положението на дипломатическата работа. Това би трябвало да сложи началото на един повсеместен, изчерпателен и открит развой на превъзмогване на всички инертни, политизирани, волунтаристки, противоречащи на Закона за дипломатическата работа практики (ЗДСл) в кадровата, кариерната, квалификационната процедура в Министерство на външните работи и дипломатическата работа, неглижирани през годините и променяни в полза на всяка политическа мощ, която е поемала управлението на министерството.
Постигането на тази цел би трябвало да бъде задача освен на държавното управление и инстанциите, ръководещи интернационалната активност на страната ни, само че и на самите служители на Министерство на външните работи. За тях не може да бъде опрощение, че министерството по конституция не образува външната политика на страната, а е орган за нейното осъществяване. Една високо професионална дипломатическа работа би трябвало да отстоява неотменно националните ползи в интернационалните организации и двустранните връзки с другите страни, да проучва интернационалните процеси, приготвя и предлага външнополитически ходове и начинания на България, да бъде координатор на интернационалната активност на всички държавни звена, да организира самодейна, не реактивна политика и по този метод да оправдава и средствата на данъкоплатеца, които се изразходват за нея.
В това отношение БДД смята, че миналата 2022 година не може да регистрира позитивна смяна. Всички сериозни бележки, които сдружението е изказвало през годините са настоящи и понастоящем.
От първите години на ръководството на ГЕРБ външната политика бе поета еднолично от премиера с всички произлизащи от това последици. Като присъщ белег на външнополитическите изяви се утвърдиха прегръдките и потупването по рамената.
Министерство на външните работи бе „ освободено “ от съществени свои пълномощия и последователно се концентрира върху консулската активност, протокол, посланичество в интернационалните организации и подготовка на шаблонни „ опорни точки “ при срещи с непознати делегации. Начело на Министерство на външните работи, при цялото схващане, че това е политическа служба, по принцип се назначават, с доста редки и къси изключения, лица, непознати на специалността, без нужната подготовка и опит (МВнР имаше най-хубава атмосфера при последните два служебни кабинета, когато отпред бяха кариерни дипломати, познаващи работата и министерството).
Министерството загуби извоюваното право да бъде включвано на приблизително и изпълнителско равнище в делегациите най-малко при визити на ниво министър-председател и ръководител на Народното събрание. Това в огромна степен се отнасяше и за външния министър при високи и значими визити.
Външната политика на една страна се организира от хора със съответната подготвеност, достолепие и опит, а дипломатическата работа би трябвало да се гради на последователност, йерархичност, кариерност и професионализъм, както и материална осигуреност.
Очевидно ще е належащо да се обърне внимание още на процеса по подбора и подготовката на фрагменти. В западноевропейските страни има задоволително позитивни образци и е необичайно след 33 години демократично развиване на България да не черпим опит от тях. Министерство на външните работи на една страна се нуждае от експерти от разнообразни професионални сфери и завършването на компетентност " Международни връзки " не постоянно е задоволително за развиването на дипломата. В някои европейски страни не е изключение и набирането на утвърдили се в специалността си фрагменти от други професионални сфери, които минават да вземем за пример двегодишна дипломатическа школа и това не са единствено адвокати, икономисти и други Езиковата подготовка и познанията в интернационалните връзки са единствено предпоставки, само че не и гаранция за сполучлива дипломатическа активност. Възрастта и опитът в диалозите с сътрудниците са от изключителна значимост, изключително в многостранната дипломация. Заменянето на всичко това единствено с назначението на млади и неопитни претенденти или повече дами издава недоумение на комплексния и комплициран темперамент на тази специалност и нуждата от авансово самоутвърждаване на претендентите и професионализма им при всички тези назначения
По принцип кадровите проблеми в Министерство на външните работи са на вниманието на обществеността нормално към свадите, свързани с посланически назначения на външни за дипломатическата работа лица. Но стачката на чиновниците на министерството стана още веднъж мотив да се очертаят редица хронични дефицити в цялостната кадрова политика на министерството през годините, които доведоха до неговото настоящо положение. Проблемите на дипломатическата работа са били постоянно на вниманието на БДД и през 2020 година то насочи особено питане на Министерство на външните работи по Закона за достъп до социална информация с 15 напълно съответни въпроса по главните проблеми, свързани с набирането, квалификацията, кариерното развиване, осъществяването на условията на ЗДСл в тази негова част, назначението на външни лица, организацията и провеждането на състезания, оценяването, метода на осъществяване на състезания и изпити, присъждането на дипломатически рангове и прочие
Макар и със забавяне от Министерство на външните работи бе получен фиктивен отговор на книжен притежател, който не съдържаше действителна информация по нито един от поставените въпроси, може би като се изключи този за броя на задграничните задачи. По създание целият отговор представляваше опит да се скрие картината на действителната обстановка, да се отклонят съответните отговори посредством формулировки, представляващи заблуждение, полуистини и очевидни неистини. Независимо от този в действителност отвод от информация управлението на БДД реши да не се обръща към правосъдните органи или да разгласява получения текст само за да не накърни още повече престижа на институцията.
И тогава, и към сегашния миг съществуващите в кадровата политика на министерството недостатъци са налице и явно се задълбочават. Освен неведнъж дискутираните „ посланически назначения “ съществуват съществени проблеми на по-ниските, работни равнища. Всички те могат да се илюстрират с образци и заслужават детайлна разработка, само че заради ограничавания размер и задача на сегашния разбор, те ще бъдат единствено маркирани.
Кадровият разгром в Министерство на външните работи, стартират след настъпилите промени и повтарян неколкократно от следващи министри на Съюз на демократичните сили и ГЕРБ, освен не е преодолян, само че и последствията от него се задълбочават.
От години не съществува стройна система за обмисляне, подготовка, развиване, непрекъсната подготовка на кадровите запаси.
Приемствеността сред поколенията е нарушена, както и салдото сред старши и младши дипломати.
Поради липса на чиновници с нужния по ЗДСл сан и стаж, висши длъжности се заемат от чиновници, които не дават отговор на тези условия.
Заради чест отвод на обособени чиновници за задгранична работа доста от оповестените за постоянната годишна ротация места се оферират по 2 - 3 пъти или остават незаети. Позициите се „ отварят “ за държавни чиновници без дипломатически сан, на които след това се дават краткотрайни рангове (дори на високи позиции в това число и за краткотрайно управляващи). Същите след това минават към категорията кариерни дипломати (този метод обичайно се ползва за представители на тази политическа партия, която поема управлението на Министерство на външните работи след следващите парламентарни избори, като в края на мандата тези назначения минават към категорията на кариерните дипломати).
В резултат на тази кадрова политика се стига до търсенето на външни хора, като вакантни позиции за чиновници на Министерство на външните работи (не механически състав) могат да се видят и в уеб страницата „ Jobs.bg “ – факт, който би развеселил всеки представител на дипломатическата работа на която и да е друга страна.
Удължаването на мандатите се трансформира в процедура освен за „ пожизнените посланици “, само че и за по-ниски позиции, когато липсва подобаваща подмяна за тях.
Същевременно в системата на Министерство на външните работи работят цели семейства, както в централното ръководство, по този начин и по едно и също време в една и съща страна зад граница.
Кампанийното незабавно пенсиониране на дипломати с огромен опит и стаж води до недостиг на такива фрагменти и незабавното търсене и назначение на чиновници на цивилен контракти – доста постоянно същите пенсионирани дипломати.
Все още има случаи, когато на определени чиновници, доближени към даден министър, се дефинират „ самостоятелни заплати “, които се резервират за съответните лица и след овакантяване на управлението, което ги е определило.
Повишаването в сан става много безпринципно, от време на време даже в нарушаване на Закона за дипломатическата работа – било посредством влизане в кариерата напряко на високо равнище, било посредством така наречен „ бързи писти “, въведени от Н. Младенов.
Кариерното развиване и израстване, както и оценяването, става на субективна основа. Има случаи на административно анулиране решения на цяла кариерна комисия, с цел да се реализира „ вярното “ персонално решение.
Това състояние, както и ниското възнаграждение на новопостъпили чиновници, с което е мъчно да се устоя младо семейство, несъмнено не способстват за привлекателността на българската дипломатическа работа.
За това свидетелства и фактът, че на състезанията за младши чиновници в министерството се явяват все по-ограничен брой претенденти, от които едвам единици могат да ги устоят, даже и при занижени критерии. От 2018 година насам, без пенсионираните чиновници, Министерство на външните работи са напуснали над 140 души.
Малкото останал дипломиран личен състав не се употребява оптимално – дипломати с опит, престиж и потвърдени качества се насочват към третостепенни задачи в дребни страни, до момента в който във значими за България европейски страни за ръководители на посолства се изпращат дипломати с недоказан или стеснен професионален интернационален опит.
Дипломати, специализирали с години в многостранната дипломация, се пренасочват към двустранната дипломация. На тяхно място се изпращат чиновници, на които са нужни години, с цел да навлязат в съответната проблематика.
Задграничните представителства не могат да работят пълноценно без най-малко механически личен състав, което от години е продължителен и мъчителен проблем.
Необходимо е приемането на обновена национална теория, която да дефинира националните цели в това число и във външната политика и която да бъде призната и то от всички партии и да не се подлага под въпрос след всеки следващ избор.
Да се реализира обширен и изчерпателен разбор на активността на Министерство на външните работи, като се проучват всички страни на неговата активност в светлината на външнополитическите цели, ползи и благоприятни условия на страната. Такъв обзор е извънредно нужен след практиката в министерството от последните 12 години.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ