За бизнеса преминаването към еврото е реален плюс, а не предизвикателство, смята Даниела Илчева от Ямболската търговско-промишлена палата
За бизнеса прекосяването към еврото е действителен плюс и облекчение, а не предизвикателство. Причината е доста ясна - огромна част от компаниите у нас, в това число и от района на Ямбол, от дълго време работят в отворен пазар. Това сподели Даниела Илчева, специалист по интернационалните стопански връзки и европейски планове с над 15-годишен опит в Ямболската търговско-промишлена палата (ЯТПП). Тя беше посетител в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Ямбол за представянето на януарския брой на списание ЛИК „ Българските пари “, отдаден на влизането на страната ни в еврозоната.
По думите на Илчева компаниите от дълго време купуват първични материали, материали и услуги от Европа и от трети страни главно в евро, а от време на време и в долари. Впоследствие продават готовата си продукция освен в България, само че и на външни пазари, още веднъж в евро или долари. Това е ежедневна действителност за производството и търговията и не е нещо ново, което стартира в този момент, уточни тя.
Превалутирането като прикрит разход за бизнеса
Истинското усложнение досега, до края на 2025 година, идваше от това, че до момента в който част от приходите и доставките са в евро, ежедневните разноски в България се плащаха в левове. Фирмите трябваше да изплащат заплати, сметки за електрическа енергия и вода, наеми, налози и такси, локални услуги - всичко това в левове, до момента в който част от приходите или разноските по веригата им бяха в евро. Това водеше до непрекъсната нужда от превалутиране, което неизбежно носи разноски - банкови такси, курсови разлики, загуби от закръгляване, както и в допълнение усложнява финансовото обмисляне. Макар обособените интервенции да наподобяват като „ дребни “ стойности, при постоянното им повторение те стават основни за бизнеса, означи специалистът.
Според Даниела Илчева това не е тематика единствено за компаниите, които продават отвън България. Българският пазар не е затворен и доста компании, които осъществят продукцията си главно у нас, също са подвластни от вносни първични материали, материали, аварийни елементи, машини и логистика. В този смисъл локалната валута постоянно беше междинна стъпка в развой, който всъщност е европейски и интернационален. Затова за значително предприятия прекосяването към еврото не е „ скок в незнайното “, а унищожаване на една спомагателна административна и финансова тежест в ежедневните финансови интервенции, сподели тя.
Еврото и европейските стратегии
Илчева обърна внимание и на една, съгласно нея, постоянно подценявана линия - европейските финансови принадлежности и стратегии. Средствата, които България получава от Европейския съюз, както и финансиранията, за които бизнесът и неправителственият бранш аплайват и получават, по предписание са в евро, напомни специалистът от ЯТПП.
„ На процедура обаче бенефициентите в множеството случаи разходваха тези средства в левове, защото финансирането се употребява главно в България - за заплати, услуги и доставки. Това постановяваше двойно отчитане - в левове и в евро, което водеше до в допълнение конвертиране, курсови разлики, закръглявания и повече административна работа, а от време на време и до риск от механически неточности “, уточни тя.
По доста стратегии курсовите разлики и разноските за превалутиране не се признават като позволен разход и остават за сметка на бенефициента. В този смисъл еврото е и административно облекчение - една валута прави целия цикъл „ приемане - разходване - отчетност “ по-ясен и по-праволинеен, посочи специалистът.
Илчева добави, че „ евроизмерението “ стартира още на равнище страна. Самото програмиране и договаряне с Европейската комисия се прави в евро - както партньорските съглашения, по този начин и стратегиите към тях са с бюджети и финансови разпределения, разказани в европейската валута. Така левът до момента постоянно е бил по-скоро междинна валута на стадий осъществяване и заплащания в България, а не валута на самото финансиране.
Предизвикателствата остават при касовите заплащания
Истинското предизвикателство сега, в интервала на преход от лв. към еврото, остава при касовите заплащания, уточни още Даниела Илчева. Те са присъщи най-много за физическите лица и за компании с бързооборотни артикули и всеобщи услуги с по-ниски цени - дребни квартални магазини, пекарни, дребни услуги.
Там има доста преводи, дребни суми, работа с ресто и монети, и точно там най-лесно може да се появи напрежение или чувство за „ повишаване “, в случай че връзката и организацията не са положителни. За тези бизнеси въпросът не е дали еврото е положително или неприятно, а дали са готови на практика - с касови системи, ПОС терминали, наличност от дребни номинали, образование на личния състав и ясно обозначени цени, тъй че клиентите да се усещат спокойни и да имат доверие, добави специалистът.
Ролята на търговско-промишлената палата
В този развой ролята на Ямболската търговско-промишлена палата е да бъде покрай компаниите с практична информация и да оказва помощ преходът да премине умерено, акцентира Илчева. В края на предходната година палатата е провела няколко разяснителни срещи и осведомителни акции с компании, младежи и възпитаници, с фокус върху най-практичните аспекти на въвеждането на еврото - насочване в цените, правилно заплащане и отбягване на недоразумения.
„ Продължаваме да сме отворени за предложения от общини, учебни заведения, бизнес организации и медии, тъй като колкото по-добре е осведомена общността, толкоз по-спокойно и предвидимо ще протече самият развой “, сподели още тя.
По думите на Илчева компаниите от дълго време купуват първични материали, материали и услуги от Европа и от трети страни главно в евро, а от време на време и в долари. Впоследствие продават готовата си продукция освен в България, само че и на външни пазари, още веднъж в евро или долари. Това е ежедневна действителност за производството и търговията и не е нещо ново, което стартира в този момент, уточни тя.
Превалутирането като прикрит разход за бизнеса
Истинското усложнение досега, до края на 2025 година, идваше от това, че до момента в който част от приходите и доставките са в евро, ежедневните разноски в България се плащаха в левове. Фирмите трябваше да изплащат заплати, сметки за електрическа енергия и вода, наеми, налози и такси, локални услуги - всичко това в левове, до момента в който част от приходите или разноските по веригата им бяха в евро. Това водеше до непрекъсната нужда от превалутиране, което неизбежно носи разноски - банкови такси, курсови разлики, загуби от закръгляване, както и в допълнение усложнява финансовото обмисляне. Макар обособените интервенции да наподобяват като „ дребни “ стойности, при постоянното им повторение те стават основни за бизнеса, означи специалистът.
Според Даниела Илчева това не е тематика единствено за компаниите, които продават отвън България. Българският пазар не е затворен и доста компании, които осъществят продукцията си главно у нас, също са подвластни от вносни първични материали, материали, аварийни елементи, машини и логистика. В този смисъл локалната валута постоянно беше междинна стъпка в развой, който всъщност е европейски и интернационален. Затова за значително предприятия прекосяването към еврото не е „ скок в незнайното “, а унищожаване на една спомагателна административна и финансова тежест в ежедневните финансови интервенции, сподели тя.
Еврото и европейските стратегии
Илчева обърна внимание и на една, съгласно нея, постоянно подценявана линия - европейските финансови принадлежности и стратегии. Средствата, които България получава от Европейския съюз, както и финансиранията, за които бизнесът и неправителственият бранш аплайват и получават, по предписание са в евро, напомни специалистът от ЯТПП.
„ На процедура обаче бенефициентите в множеството случаи разходваха тези средства в левове, защото финансирането се употребява главно в България - за заплати, услуги и доставки. Това постановяваше двойно отчитане - в левове и в евро, което водеше до в допълнение конвертиране, курсови разлики, закръглявания и повече административна работа, а от време на време и до риск от механически неточности “, уточни тя.
По доста стратегии курсовите разлики и разноските за превалутиране не се признават като позволен разход и остават за сметка на бенефициента. В този смисъл еврото е и административно облекчение - една валута прави целия цикъл „ приемане - разходване - отчетност “ по-ясен и по-праволинеен, посочи специалистът.
Илчева добави, че „ евроизмерението “ стартира още на равнище страна. Самото програмиране и договаряне с Европейската комисия се прави в евро - както партньорските съглашения, по този начин и стратегиите към тях са с бюджети и финансови разпределения, разказани в европейската валута. Така левът до момента постоянно е бил по-скоро междинна валута на стадий осъществяване и заплащания в България, а не валута на самото финансиране.
Предизвикателствата остават при касовите заплащания
Истинското предизвикателство сега, в интервала на преход от лв. към еврото, остава при касовите заплащания, уточни още Даниела Илчева. Те са присъщи най-много за физическите лица и за компании с бързооборотни артикули и всеобщи услуги с по-ниски цени - дребни квартални магазини, пекарни, дребни услуги.
Там има доста преводи, дребни суми, работа с ресто и монети, и точно там най-лесно може да се появи напрежение или чувство за „ повишаване “, в случай че връзката и организацията не са положителни. За тези бизнеси въпросът не е дали еврото е положително или неприятно, а дали са готови на практика - с касови системи, ПОС терминали, наличност от дребни номинали, образование на личния състав и ясно обозначени цени, тъй че клиентите да се усещат спокойни и да имат доверие, добави специалистът.
Ролята на търговско-промишлената палата
В този развой ролята на Ямболската търговско-промишлена палата е да бъде покрай компаниите с практична информация и да оказва помощ преходът да премине умерено, акцентира Илчева. В края на предходната година палатата е провела няколко разяснителни срещи и осведомителни акции с компании, младежи и възпитаници, с фокус върху най-практичните аспекти на въвеждането на еврото - насочване в цените, правилно заплащане и отбягване на недоразумения.
„ Продължаваме да сме отворени за предложения от общини, учебни заведения, бизнес организации и медии, тъй като колкото по-добре е осведомена общността, толкоз по-спокойно и предвидимо ще протече самият развой “, сподели още тя.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ