Ловецът на глави Ирена Бушандрова: Няма такова понятие като работа за цял живот, бъдете смели
За скъпи препоръки за търсещите работа и работодателите " България, Европа и светът на Фокус " по Радио " Фокус " потърси Ирена Бушандрова, която към този момент 14 години е шеф за България на една от най-големите компании за асортимент на кадри с наличие в 50 държави в света “Pedersen & Partners ". Бушандрова е безапелационна, че с цел да се случи нещо в процеса на търсене на нова работа, би трябвало да се поеме първата стъпка и да се изкачи първото ходило: с изпитание, фокус и правилна посока на търсенето, не и разпиляност.
Благодаря Ви, че сте тук, г-жо Бушандрова. Държа да отбележа, че това е първото радиоинтервю, което давате и по принцип отсявате доста по кое време и къде да говорите. Имате единствено две-три изявленията може би общо.
Да, права сте. Благодаря за поканата. Отдавна го замисляме и се веселя, че го осъществяваме. И не инцидентно, като изчаквах да вляза в студиото, радиото се споделя " Фокус “, аз обичам тази дума и дублирам на хората, които търсят работа, че би трябвало да имат фокус, както и назад, на работодателите, с които работя, аз съм медиатор сред работодатели и евентуални претенденти по плановете, за които диря хора за междинни и високи мениджърски позиции, дублирам и на работодателите, че би трябвало да има фокус на търсенето, фокус на плана, с цел да бъде той сполучлив. Така че одобрявам тази дума и неслучайно съм във вашето студио днеска тъкмо. Откъде да стартираме? Може би ще е забавно на слушателите да схванат какво значи моята специалност, защото тя съществува от да кажем 15-20 години на пазара, само че е относително нова, и когато хората чуят Head Hunter – " ловджия на глави “, и си показват, не знам, може би образно някакъв заплашителен човек насреща.
Ще имат опцията и да Ви видят в страницата на Информационна организация " Фокус “ – един грациозен човек със сини очи, прелестна дама.
Това е специалност, която съществува в Съединени американски щати, от там е тръгнала през 50-60-те години, последователно и в Европа идва, и в България бих споделила, че е много хора към този момент се занимават с асортимент на фрагменти. Но това е общото разбиране, а аз работя в съответна ниша, и това е асортимент на фрагменти за междинни и високи управнически функции, най-вече за наши български и мултинационални компании, които имат наличие в България от известно време или пък за компании, които занапред навлизат на българския пазар и търсят хора за своя управнически екип в страната, като работя за компании, локализирани в цяла България, освен в София. Тъй като може да си визиите индустриалните предприятия не са съсредоточени единствено в столицата ни, а те са пръснати из цяла България. И аз работя с клиенти в цяла България. Имала съм шанса и за планове отвън България да бъда водещ съветник или пък да вземам участие дружно с сътрудници. Нашата компания е с необятна мрежа международна от офиси, в 50 страни имаме наличие, тъй че това дава един прекрасен небосвод освен за България, и за чужбина да имам.
Вашите препоръки по-късно ще ги чуят освен работодателите от цяла България, също и нашите слушатели и евентуални претенденти за работа, тъй като сме Национална радиоверига " Фокус “. Максимално забавни тематики ще разясняваме: по какъв начин да мотивираш и задържиш чиновниците си; по какъв начин да четеш обявите; какво значи да търсиш " фокусирано ". Въпросът, който по-често или по-малко постоянно, само че във значими моменти ни се постанова най-вече да си задаваме: по какъв начин да търсим работа. Как да си намерим " хубава " работа?
Да, по какъв начин да си намерим хубава работа е субективно какво значи " хубава работа “. Някои хора го схващат като добре платена работа, само че това не е безусловно определението. Да, значимо и възнаграждението, само че то не е единственият мотиватор. Как да търсим работа – за мен две неща са значими: фокусирано и самодейно. Т.е. ние не чакаме някой да ни предложения за изявление, да ни звънне, който знае примерно, че човек в действителност е в развой на търсене на работа, а самодейно, всекидневно бих споделила ревизираме обявите в другите уеб сайтове за работа, има в този момент доста информация в интернет налична, самодейно се свързваме с нашата мрежа от контакти – хора, които могат да ни оказват помощ в процеса на търсене на работа, и заявяваме нашия интерес. Това е важи за обстановка когато човек се е озовал без работа.
Няма нищо срамно в това.
Да, няма нищо срамно. Може да е при положение когато имаш работа, само че не си стимулиран, не си удовлетворен, и си се ориентирал към смяна. И през всяко състояние би трябвало да бъдеш самодеен и фокусиран. Нищо неприятно това да търсиш контактите си, и аз предизвиквам познати, които ме търсят по този начин със съвет другарски. Дори може човек да си набележи избрани компании или браншове, може да се стартира от по-голямата картина – браншове, които го интересуват. Ако примерно сте студенти и учите пиар и маркетинг, и би трябвало да си намерите работа, било то краткотрайна или непрекъсната, няма значение, тогава ще се ориентирате, ще си извадите един лист с всички организации в България PR, информационни сътрудници, маркетингови организации, ще си ги проучите авансово. Ще видите имат ли разгласи настоящи на уеб страницата или в интернет пространството, от там ще стесните фунията кои са ви забавни, може да не са всички от интерес за вас по една или друга причина. От там в случай че имате познати, които работят в някоя от тези компании, за какво не – свържете се, попитайте: търси ли се при вас човек за краткотрайна работа, за стаж, за непрекъсната работа, нищо неприятно няма да се употребяват контактите. И по-късно откакто си извършите тази подготовка и когато към този момент сте самодейни, идва идващият стадий – да си подадете по подобаващ метод документите.
Който е изключителна значимост?
От изключителна значимост. Защото CV-то е вашата визитка, и в CV-то би трябвало да бъде написано професионално, да бъде истинно, т.е. да не се манипулират факт и информация вътре – да написа, че сте работил компания " X “, а пък вие в никакъв случай да не сте бил там, тъй като това елементарно се ревизира.
И вие го проверявате.
И се ревизира, да. Пазарът е доста дребен в България и се знае, познават си хората и елементарно може да се ревизира. Така че едно добре написано CV, в случай че си изисква CV на британски език, то се приготвя на британски език, в случай че има условие за фотография – дава се фотография. Т.е. постоянно информацията, която е поискана с цел да се подаде апликация за работа, би трябвало да бъде тъкмо тази, която е като условие заложена, не повече. Щом няма потребност от мотивационно писмо, не се изготвя мотивационно писмо. Това не значи обаче, че в случай че сте поканен на изявление, вие би трябвало да си извършите предварителната подготовка за изявлението, може би и тази тематика ще засегнем в диалога ни, и да знаете какво ви стимулира за съответната позиция. Когато кандидатствате за работа, и то на няколко места, мои съвет е в един екселски файл може да си отворите работодателите, където сте подали CV, по кое време сте го подали, за каква позиция, какви са идващите стъпки, може да извършите самодейно вие стъпка – в случай че има разгласен примерно имейл, нищо неприятно няма да изпратите известие след две седмици примерно – това демонстрира вашия интерес към позицията и работодателите харесват такива хора, инициативни, самодейни хора, да – какво се случва с вашата кандидатура. Понякога в самата публикация написа, че единствено претенденти, които са минали първата пресявка на база на приложението на Сухопътни войски или някакви други документи, които се изискват, ще бъдат поканен на изявление – окей, тогава няма потребност да вършиме фоллап, да се интересувате какво се е случило с вашата кандидатура. Но още веднъж дублирам, фокус и проактивност са двете основни неща. Хрумва ми в този момент в диалога ни да ви дам образец: преди години прочут младеж си търсеше работа, на наши родственици щерка, помоли ме за съвет. През известно време се чувахме, с цел да й давам по този начин насоки. И зададох първия въпрос: какъв брой постоянно проверяваш уеб страниците какви разгласи излизат, какви позиции се отварят? – " А, един път на десетина дни “. Това не е приемлив отговор. Когато човек самодейно търси работа, той би трябвало да ревизира всекидневно уеб страниците на фирмите,от които се вълнува, на уеб страниците за работа най-разнообразни, може и в чужбина несъмнено, в случай че приказваме за работа отвън България, можем да приказваме за отдалечена работа, към този момент и това е настоящо. Може човек да е основан в България, а пък да работи по позиции, които са за различен континент, неговият шеф да е някъде отвън Европа, изцяло е допустимо. Тогава още веднъж наблюдават се уеб страниците, които са съответни още веднъж по отношение на интереса на…, вашия интерес. Водещ е вашият интерес. Никой няма по-голям интерес от това да си намерите подобаваща работа и хубава работа от вас персонално.
След малко желая да поговорим и по тази причина по какъв начин би трябвало независимо да взимаме решенията, и най-важното да го кажем и на всекидневен език, г-жо Бушандрова, или Ирена, както ме помолихте да ви наричам…
Да, благодаря.
Когато търсим работа, бъдете самодейни, бъдете фокусирани. Не би трябвало да сядате да се тръшкате, само че не и да неглижирате нещата, само че не и както дадохте образеца през 10 дни да проверявате дали нещо ще се случи.
Иска се изпитание. За да се случи нещо, би трябвало да се поеме първата стъпка, първото ходило: изпитание, фокус и и вярна посока на търсенето, не разпиляност.
Стигаме досега, в който претендентът към този момент е извикан на изявление, т.е. имаме към този момент и първата направена сполучлива стъпка, там е, какъв е поведенческият модел, какво да прави, по какъв начин да се държи?
Да, ние минахме през първата фаза: кандидатстване, представяме си, че към този момент са ни поканили на изявление за работа. Преди да отидем на изявлението за работа ние би трябвало да се подготвим. Много е значима подготовката. Подготовката дава убеденост, самочувствие и е формулата съгласно мен за триумф, едно от нещата, които подсигуряват сполучливо прекосяване към идващия стадий в процеса нали на асортимент. Защото може да не е едно-единствено изявление, може да се окажат няколко изявленията за работа. Подготовка в няколко направления: подготовка за позицията, т.е. деликатно прочитане още веднъж на обявата за работа, и да си спомните в случай че сте кандидатствали на няколко места, да си помните за коя тъкмо позиция ви канят – върша връзка с екселското файлче, което не е неприятно да си имате на разположение. Оттам подготовка за самия шеф – да прочетете информация налична в корпоративния уебсайт, всичко, което има в общественото пространство, с цел да може да имате визия къде отивате на изявление. И подготовка с въпроси, защото изявлението е двупосочен развой. Работодателят ще ви задава въпроси, да, с цел да разбере вашият опит какъв е, до каква степен има общо с това, което той търси като профил, професионален опит и личностни качества, само че доста е значимо и вие да имате авансово готови въпроси към работодателя. Това демонстрира интереса ви, въпросите, които задавате демонстрират общото ви професионално равнище, и в действителност отговорите на тези въпроси пък ще дадат за вас изясненост до каква степен след първия диалог с работодателя вие продължавате да имате интерес към въпросната позиция и към съответната компания. Така че подготовката е доста значима.
Подготовката, добре. На в случай че човек попадне в подобен миг от живота си, че го чака заемът в края на месеца, а сега е без работа, в случай че се стреми да е по-обран и да не пита доста, доста, с цел да не стане: " Този пък става нагъл “.
Хубаво е да имате готови въпроси.
Къде е салдото?
Да, може да не остане време да зададете въпроси, чисто на практика се случва – времето свършва, само че вие би трябвало да имате един-два въпроса подготвени, готови, с цел да не ги мислите на момента. Отново това демонстрират отношение, положително отношение и подготовка за изявление.
И подплатено самочувствие.
И подплатено самочувствие. Едно от нещата, на които се базира увереността в действителност е положителната подготовка. Оттам нататък значимо е освен да сте готови с информация, само че да сте готови и като държание, в това число и това по какъв начин се явявате на изявление за работа като облекло и външен тип, би трябвало да бъде в порядъчен външен тип.
Как тъкмо би трябвало да бъде?
Ами постоянно ме питат и мен. Сега, с костюм и вратовръзка, изключително в лятна жега мъчно човек ще издържи и напрегнат час-час и половина да е едно, в случай че е и физическо изявление става още по-напрегнато от видео изявление, тъй че порядъчен тип. Не по джапанки и къси панталони особености в случай че кандидатствате за сериозна управническа роля. Сега, за роля, която е по-неизискваща към външния тип или работодателят е по-гъвкав, виждам във вашия офис, че хората са спортно облечени. Няма нищо неприятно в това да си спортно облечен, само че да си обичайно облечен.
Прилично облечен да, само че в случай че в същия ден си кореспондент в Народното събрание, Министерски съвет си по-официален.
Естествено ще бъдеш с дълъг ръкав риза и по този начин. Така че преценява се облеклото. И несъмнено езикът на тялото е доста значим: по какъв начин се здрависвате, първото усещане. Англичаните имат изявление, което е, че нямаш още едни 30 секунди, с цел да направиш положително първо усещане. Първото усещане е доста значимо: по какъв начин се отваря диалога, общото лъчение, позитивизма, усмивката. Най-доброто оръжие е една усмивка откровена, положително отношение, позитивизъм, подготовка. Всичко това в купом ви дава убеденост. Винаги може да има някаква тръпка, някакво неспокойствие. Предполагам, че и аз в случай че съм на интервю…
Ако си обезпокоен по какъв начин да го симулираш това успокоение?
Да, мога да си показва, че и аз в случай че съм на изявление за работа, също ще се вълнувам, макар от това, че съм била от другата страна на масата хиляди пъти. Ами опитваш се да се успокоиш. Важно е да бъдеш същински, и информацията, диалогът да тече гладко, да бъдеш прям. Ако ти зададат въпрос нещо, някаква активност правил ли си или не, и не си я правил, няма нищо неприятно да кажеш, че нямаш опит, само че пък си подготвен да се научиш. Така че по-добре човек да бъде откровен, непосредствен, пряк в сравнение с да стартира да съчинява истории, които елементарно би могло да се спукат като балон, в случай че тръгне отсрещната страна да задава спомагателни уточняващи въпроси, навлезе в дълбочина. Така че подготовка, убеденост, външен тип, наличие, всички тези фактори взети дружно са причина за един сполучлив диалог.
Как да приказваме за пари на изявление? Как да проведем диалога по отношение на оня деликатния въпрос за заплатата, в който те е позор да си кажеш какъв брой искаш, не искаш да изглеждаш безочлив, само че пък чакаш и другата страна да каже? Как се подхожда, къде е салдото в питането и чакането? В моменти Ви слушат и работодатели и хора, които търсят работа.
Да, слушат ме и работодатели и хора, които търсят работа, въпросът е сложен, доста ме питат хора по какъв начин да подходят. Няма вярна формула, само че от моята процедура съм се убедила, че човек би трябвало да бъде прям. Естествено, не давам съвет незабавно със сядането, отварянето на диалога да се стартира тематиката за заплата, имала съм аз самата такива изявленията, не прави положително усещане. И в този момент, дайте да приказваме какви са парите, какво предлага работодателя, какво оферирате, не прави хубаво усещане, по този начин, че това, съгласно мен е неразрешено да се прави, няма да ви донесе триумф. Какво е уместно да се направи? Подходящо е, в случай че усетите, че работодателят не отваря тематиката в процеса на диалог на първо, или на второ изявление даже, вие самите да предизвиквате и да питате, може ли да поговорим, в последна сметка, и какво е възнаграждението, какъв е вашият бюджет за съответната позиция, защото това не е маловажна тематика за мен. Нищо неприятно няма да я повдигнете вие. Тогава, би трябвало обаче да сте подготвен да споделите сумата, която получавате сега, било то чиста или брутна, няма значение, в случай че имате бонуси, също да бъдат упоменати. Не безусловно точната сума, само че някакъв обсег сред 2000-2500 чисто, сред 3000-3400 чисто, да дадете ориентир на работодателя, още повече, че вие сте инициирал питането. Работодателят въпреки това е хубаво, даже и на първо изявление, само че хайде, на второ към този момент, в случай че преценяват, че са стеснили фунията с евентуални претенденти и ще питат втория път, при втория диалог да издигнат въпроса за заплата и да питат чиновниците какво получават сега, евентуалния претендент и какво би желал да получи като най-малко сума, т.е. какво е това равнище, под което индивидът насреща, с който разговаряте като шеф няма да напусне настоящата си работа или няма да стартира нова работа под тази най-малко сума. Всеки за себе си знае каква е сумата по отношение на задлъжнялост към банки и други.
И можеш да го кажеш по най-нормалния метод, имам семейство, имам две деца, имам заем, това мога да си разреша, под него не мога.
Да, безусловно, това е човешко, разбираемо, споделя се най-малко сумата, към този момент работодателя ще реши в бюджета ли сте, отвън бюджета ли сте, заслужава ли си да се продължат диалозите, дали тематиката за заплата ще бъде чупещата в този миг, т.е. може да ви харесват доста, може да сте с верния професионален опит, с верните умения, само че да не могат да си ви разрешат финансово. Окей, тогава диалозите могат да спрат до тук или пък работодателят да има еластичност по тематика заплащане и да реши, че си заслужава да продължи диалога.
И да стане " сглобката ". Или както стана съвременно да се споделя в политиката и политическия съдружен диалект “сглобката да стане ".
Да, изявлението за работа е един развой като годеж. Вчера се смеехме в офиса с мой клиент, защото интервюиращият представителя на работодателя беше дама, претендент беше момче и по този начин с смешка, с цел да разчупим леда и терзанието, по този начин го изкарахме, че тук сме за един годеж и двете страни би трябвало да се показват в най-хубавата форма.
Говорили сме с Вас, само че в персонален диалог, че след годежа, може да не се стигне до сватбата с работодателя. Че във Вашата процедура в последния миг са се отказвали хора, и то с към този момент контрактувани прелестни финансови условия. Визирам случаи, в които самата Вие сте работили с месеци, с цел да се случат нещата. Имам поради, че крайното решение би трябвало да бъде независимо, да не зависи от това какво е някой непосредствен - от госпожата у дома, брачният партньор вкъщи. Трябва да има автономия в решенията, когато се бориш за кариерата си, за щастието си.
Интересен въпрос отворихте, да, решението за кариера, за избор на работа е независимо, то е самостоятелно, тъй като даже най-близкият ви човек не може да знае всички условия, и вашите фантазии. В последна сметка човек мечтае и има стремежи, има цели, има небосвод, може да се допитате за мнение до околните си хора, само че вземете решението вие независимо, носете отговорност за личния си живот, професионален и персонален. Така че това е моят съвет, факт е, че много са дълги плановете по които работя, лишават някой път и месеци, и най-после, определеният претендент, финалиста, съм имала случаи, получава оферта за работа и отхвърля заради субективни аргументи.
Да кажем, че при Вас офертите за работа са за хиляди левове, тъй като са за такива позиции.
Да, възнагражденията са много привлекателни, защото приказваме за високи функции. И човек се отхвърля, и заради персонални условия, от време на време обвързвано с факт, че не може да се реалокира от един град в различен град, защото българите се оказва, по моите наблюдения, че сме много консервативни в тази посока.
Народопсихология ли е? Защото в Съединени американски щати от Източния на Западния бряг хората се местят без проблем.
Народопсихология е ненапълно, само че този проблем, като че ли съм разговаряла и с сътрудници от нашите офиси по света, съществува и в другите страни, т.е. не можем да го сложим с етикет, че е локално събитие, само че е реалност, че по-трудно става смяната от едно обитаемо място в друго, даже и за хубава работа с вероятност. Така че още веднъж да се върнем на първичния въпрос, човек самичък би трябвало да вземе своето решение, да направи избора за нова работа и този избор би трябвало да бъде съзнателен.
Бързо минава времето с Вас в студиото, аз желаех още доста въпроси да отворим най-малко, г-жо Бушандрова. Хората над 50 години могат да бъдат извънредно скъпи за обучаването на млади фрагменти. За страдание имаме безусловно още минута-две ефир, да фиксираме най-малко какъв брой значими са и образованията, и самодейностите, в които Вие участвате. Това че един студент би трябвало от учебно заведение да тръгне да си търси работа, менторството.
Много е значимо, тематиките са доста и живот и здраве ще дойда, в случай че ме поканите още веднъж във вашето студио, с цел да продължим.
Благодаря, към този момент сте поканена.
Менторство, подадена ръка, това е извънредно скъпо, образование в целия развой, към този момент от дълго време се приказва за учене цялостен живот, не еднократно. Не се смята за задоволително да завършиш един университет, втора степен да вземеш. Менторската стратегия, в която скоро участвах и съм извънредно възхитена и горещо предлагам на младежите сред 18 и 25 година Mentor the Young, където могат да вземат скъпи препоръки, скъп опит от хора със стаж, хора с опит, скъпи. Хората над 50, 55 плюс, заключени, в случай че кажем в шкафа, могат да се свържат с младежите и да им предават опит, извънредно скъп.
Но когато CV-то им се изхвърля в кошчето и то всеобщо от работодателите?
Ами би трябвало да се дискутира в обществото, това е въпрос на полемика и на срещане на двете страни шеф и претенденти. Нищо комплицирано няма в диалога, всичко се взема решение в полемика, разискване, и смели решения, смели решения. Има хора, които също сред 18 и 30 година ли е статистиката, много огромна група не работят, не учат, приказваме за младежи. Това отново не е събитие типично българско, това е наклонност, която се вижда и в Европа за младежката безработица. Там също имаме един прикрит запас, който може да се употребява, още веднъж след целенасочени образования, стратегии, действителна процедура във компании, освен образование теоретично, само че извънредно значими са стажовете, практиката, младежите да се допрян до действителността и да изградят умения - информационни, умения за работа в екип, умения за решение на спорове. Тези умения още учебното заведение би трябвало да ги дава, с цел да може по-късно да имаме качествени хора за работа, било то студенти, и оттова да се надграждат уменията, било то хора, които приключват учебно заведение и непосредствено се пускат в живота.
Имаме секунди, и аз в действителност се надявам този диалог да продължи. Как да го приключим през днешния ден?
Как да го приключим? Към хората, бъдете оптимисти, бъдете смели, променяйте, в случай че нещо не ви харесва, касаещо работата. Няма такова разбиране работа за цялостен живот, ние не сме в Япония, даже и там се разчупват нещата, 30 години на едно работно място, към този момент е необичайност, живеем в ХХI век, в динамично общество, самоуверено и оттатък границите на България, също има благоприятни условия, живеейки тук, да работите някъде, за някого по света.
Благодаря Ви доста! Ирена Бушандрова, шефът за България на " Pedersen & Partners " - ловецът на глави, на фрагменти на управническо равнище, с извънредно потребни препоръки и за всеки от най-ниското до най-високото равнище, с извънредно практични въпроси тук при нас в студиото на " Фокус ".
Благодаря Ви, че сте тук, г-жо Бушандрова. Държа да отбележа, че това е първото радиоинтервю, което давате и по принцип отсявате доста по кое време и къде да говорите. Имате единствено две-три изявленията може би общо.
Да, права сте. Благодаря за поканата. Отдавна го замисляме и се веселя, че го осъществяваме. И не инцидентно, като изчаквах да вляза в студиото, радиото се споделя " Фокус “, аз обичам тази дума и дублирам на хората, които търсят работа, че би трябвало да имат фокус, както и назад, на работодателите, с които работя, аз съм медиатор сред работодатели и евентуални претенденти по плановете, за които диря хора за междинни и високи мениджърски позиции, дублирам и на работодателите, че би трябвало да има фокус на търсенето, фокус на плана, с цел да бъде той сполучлив. Така че одобрявам тази дума и неслучайно съм във вашето студио днеска тъкмо. Откъде да стартираме? Може би ще е забавно на слушателите да схванат какво значи моята специалност, защото тя съществува от да кажем 15-20 години на пазара, само че е относително нова, и когато хората чуят Head Hunter – " ловджия на глави “, и си показват, не знам, може би образно някакъв заплашителен човек насреща.
Ще имат опцията и да Ви видят в страницата на Информационна организация " Фокус “ – един грациозен човек със сини очи, прелестна дама.
Това е специалност, която съществува в Съединени американски щати, от там е тръгнала през 50-60-те години, последователно и в Европа идва, и в България бих споделила, че е много хора към този момент се занимават с асортимент на фрагменти. Но това е общото разбиране, а аз работя в съответна ниша, и това е асортимент на фрагменти за междинни и високи управнически функции, най-вече за наши български и мултинационални компании, които имат наличие в България от известно време или пък за компании, които занапред навлизат на българския пазар и търсят хора за своя управнически екип в страната, като работя за компании, локализирани в цяла България, освен в София. Тъй като може да си визиите индустриалните предприятия не са съсредоточени единствено в столицата ни, а те са пръснати из цяла България. И аз работя с клиенти в цяла България. Имала съм шанса и за планове отвън България да бъда водещ съветник или пък да вземам участие дружно с сътрудници. Нашата компания е с необятна мрежа международна от офиси, в 50 страни имаме наличие, тъй че това дава един прекрасен небосвод освен за България, и за чужбина да имам.
Вашите препоръки по-късно ще ги чуят освен работодателите от цяла България, също и нашите слушатели и евентуални претенденти за работа, тъй като сме Национална радиоверига " Фокус “. Максимално забавни тематики ще разясняваме: по какъв начин да мотивираш и задържиш чиновниците си; по какъв начин да четеш обявите; какво значи да търсиш " фокусирано ". Въпросът, който по-често или по-малко постоянно, само че във значими моменти ни се постанова най-вече да си задаваме: по какъв начин да търсим работа. Как да си намерим " хубава " работа?
Да, по какъв начин да си намерим хубава работа е субективно какво значи " хубава работа “. Някои хора го схващат като добре платена работа, само че това не е безусловно определението. Да, значимо и възнаграждението, само че то не е единственият мотиватор. Как да търсим работа – за мен две неща са значими: фокусирано и самодейно. Т.е. ние не чакаме някой да ни предложения за изявление, да ни звънне, който знае примерно, че човек в действителност е в развой на търсене на работа, а самодейно, всекидневно бих споделила ревизираме обявите в другите уеб сайтове за работа, има в този момент доста информация в интернет налична, самодейно се свързваме с нашата мрежа от контакти – хора, които могат да ни оказват помощ в процеса на търсене на работа, и заявяваме нашия интерес. Това е важи за обстановка когато човек се е озовал без работа.
Няма нищо срамно в това.
Да, няма нищо срамно. Може да е при положение когато имаш работа, само че не си стимулиран, не си удовлетворен, и си се ориентирал към смяна. И през всяко състояние би трябвало да бъдеш самодеен и фокусиран. Нищо неприятно това да търсиш контактите си, и аз предизвиквам познати, които ме търсят по този начин със съвет другарски. Дори може човек да си набележи избрани компании или браншове, може да се стартира от по-голямата картина – браншове, които го интересуват. Ако примерно сте студенти и учите пиар и маркетинг, и би трябвало да си намерите работа, било то краткотрайна или непрекъсната, няма значение, тогава ще се ориентирате, ще си извадите един лист с всички организации в България PR, информационни сътрудници, маркетингови организации, ще си ги проучите авансово. Ще видите имат ли разгласи настоящи на уеб страницата или в интернет пространството, от там ще стесните фунията кои са ви забавни, може да не са всички от интерес за вас по една или друга причина. От там в случай че имате познати, които работят в някоя от тези компании, за какво не – свържете се, попитайте: търси ли се при вас човек за краткотрайна работа, за стаж, за непрекъсната работа, нищо неприятно няма да се употребяват контактите. И по-късно откакто си извършите тази подготовка и когато към този момент сте самодейни, идва идващият стадий – да си подадете по подобаващ метод документите.
Който е изключителна значимост?
От изключителна значимост. Защото CV-то е вашата визитка, и в CV-то би трябвало да бъде написано професионално, да бъде истинно, т.е. да не се манипулират факт и информация вътре – да написа, че сте работил компания " X “, а пък вие в никакъв случай да не сте бил там, тъй като това елементарно се ревизира.
И вие го проверявате.
И се ревизира, да. Пазарът е доста дребен в България и се знае, познават си хората и елементарно може да се ревизира. Така че едно добре написано CV, в случай че си изисква CV на британски език, то се приготвя на британски език, в случай че има условие за фотография – дава се фотография. Т.е. постоянно информацията, която е поискана с цел да се подаде апликация за работа, би трябвало да бъде тъкмо тази, която е като условие заложена, не повече. Щом няма потребност от мотивационно писмо, не се изготвя мотивационно писмо. Това не значи обаче, че в случай че сте поканен на изявление, вие би трябвало да си извършите предварителната подготовка за изявлението, може би и тази тематика ще засегнем в диалога ни, и да знаете какво ви стимулира за съответната позиция. Когато кандидатствате за работа, и то на няколко места, мои съвет е в един екселски файл може да си отворите работодателите, където сте подали CV, по кое време сте го подали, за каква позиция, какви са идващите стъпки, може да извършите самодейно вие стъпка – в случай че има разгласен примерно имейл, нищо неприятно няма да изпратите известие след две седмици примерно – това демонстрира вашия интерес към позицията и работодателите харесват такива хора, инициативни, самодейни хора, да – какво се случва с вашата кандидатура. Понякога в самата публикация написа, че единствено претенденти, които са минали първата пресявка на база на приложението на Сухопътни войски или някакви други документи, които се изискват, ще бъдат поканен на изявление – окей, тогава няма потребност да вършиме фоллап, да се интересувате какво се е случило с вашата кандидатура. Но още веднъж дублирам, фокус и проактивност са двете основни неща. Хрумва ми в този момент в диалога ни да ви дам образец: преди години прочут младеж си търсеше работа, на наши родственици щерка, помоли ме за съвет. През известно време се чувахме, с цел да й давам по този начин насоки. И зададох първия въпрос: какъв брой постоянно проверяваш уеб страниците какви разгласи излизат, какви позиции се отварят? – " А, един път на десетина дни “. Това не е приемлив отговор. Когато човек самодейно търси работа, той би трябвало да ревизира всекидневно уеб страниците на фирмите,от които се вълнува, на уеб страниците за работа най-разнообразни, може и в чужбина несъмнено, в случай че приказваме за работа отвън България, можем да приказваме за отдалечена работа, към този момент и това е настоящо. Може човек да е основан в България, а пък да работи по позиции, които са за различен континент, неговият шеф да е някъде отвън Европа, изцяло е допустимо. Тогава още веднъж наблюдават се уеб страниците, които са съответни още веднъж по отношение на интереса на…, вашия интерес. Водещ е вашият интерес. Никой няма по-голям интерес от това да си намерите подобаваща работа и хубава работа от вас персонално.
След малко желая да поговорим и по тази причина по какъв начин би трябвало независимо да взимаме решенията, и най-важното да го кажем и на всекидневен език, г-жо Бушандрова, или Ирена, както ме помолихте да ви наричам…
Да, благодаря.
Когато търсим работа, бъдете самодейни, бъдете фокусирани. Не би трябвало да сядате да се тръшкате, само че не и да неглижирате нещата, само че не и както дадохте образеца през 10 дни да проверявате дали нещо ще се случи.
Иска се изпитание. За да се случи нещо, би трябвало да се поеме първата стъпка, първото ходило: изпитание, фокус и и вярна посока на търсенето, не разпиляност.
Стигаме досега, в който претендентът към този момент е извикан на изявление, т.е. имаме към този момент и първата направена сполучлива стъпка, там е, какъв е поведенческият модел, какво да прави, по какъв начин да се държи?
Да, ние минахме през първата фаза: кандидатстване, представяме си, че към този момент са ни поканили на изявление за работа. Преди да отидем на изявлението за работа ние би трябвало да се подготвим. Много е значима подготовката. Подготовката дава убеденост, самочувствие и е формулата съгласно мен за триумф, едно от нещата, които подсигуряват сполучливо прекосяване към идващия стадий в процеса нали на асортимент. Защото може да не е едно-единствено изявление, може да се окажат няколко изявленията за работа. Подготовка в няколко направления: подготовка за позицията, т.е. деликатно прочитане още веднъж на обявата за работа, и да си спомните в случай че сте кандидатствали на няколко места, да си помните за коя тъкмо позиция ви канят – върша връзка с екселското файлче, което не е неприятно да си имате на разположение. Оттам подготовка за самия шеф – да прочетете информация налична в корпоративния уебсайт, всичко, което има в общественото пространство, с цел да може да имате визия къде отивате на изявление. И подготовка с въпроси, защото изявлението е двупосочен развой. Работодателят ще ви задава въпроси, да, с цел да разбере вашият опит какъв е, до каква степен има общо с това, което той търси като профил, професионален опит и личностни качества, само че доста е значимо и вие да имате авансово готови въпроси към работодателя. Това демонстрира интереса ви, въпросите, които задавате демонстрират общото ви професионално равнище, и в действителност отговорите на тези въпроси пък ще дадат за вас изясненост до каква степен след първия диалог с работодателя вие продължавате да имате интерес към въпросната позиция и към съответната компания. Така че подготовката е доста значима.
Подготовката, добре. На в случай че човек попадне в подобен миг от живота си, че го чака заемът в края на месеца, а сега е без работа, в случай че се стреми да е по-обран и да не пита доста, доста, с цел да не стане: " Този пък става нагъл “.
Хубаво е да имате готови въпроси.
Къде е салдото?
Да, може да не остане време да зададете въпроси, чисто на практика се случва – времето свършва, само че вие би трябвало да имате един-два въпроса подготвени, готови, с цел да не ги мислите на момента. Отново това демонстрират отношение, положително отношение и подготовка за изявление.
И подплатено самочувствие.
И подплатено самочувствие. Едно от нещата, на които се базира увереността в действителност е положителната подготовка. Оттам нататък значимо е освен да сте готови с информация, само че да сте готови и като държание, в това число и това по какъв начин се явявате на изявление за работа като облекло и външен тип, би трябвало да бъде в порядъчен външен тип.
Как тъкмо би трябвало да бъде?
Ами постоянно ме питат и мен. Сега, с костюм и вратовръзка, изключително в лятна жега мъчно човек ще издържи и напрегнат час-час и половина да е едно, в случай че е и физическо изявление става още по-напрегнато от видео изявление, тъй че порядъчен тип. Не по джапанки и къси панталони особености в случай че кандидатствате за сериозна управническа роля. Сега, за роля, която е по-неизискваща към външния тип или работодателят е по-гъвкав, виждам във вашия офис, че хората са спортно облечени. Няма нищо неприятно в това да си спортно облечен, само че да си обичайно облечен.
Прилично облечен да, само че в случай че в същия ден си кореспондент в Народното събрание, Министерски съвет си по-официален.
Естествено ще бъдеш с дълъг ръкав риза и по този начин. Така че преценява се облеклото. И несъмнено езикът на тялото е доста значим: по какъв начин се здрависвате, първото усещане. Англичаните имат изявление, което е, че нямаш още едни 30 секунди, с цел да направиш положително първо усещане. Първото усещане е доста значимо: по какъв начин се отваря диалога, общото лъчение, позитивизма, усмивката. Най-доброто оръжие е една усмивка откровена, положително отношение, позитивизъм, подготовка. Всичко това в купом ви дава убеденост. Винаги може да има някаква тръпка, някакво неспокойствие. Предполагам, че и аз в случай че съм на интервю…
Ако си обезпокоен по какъв начин да го симулираш това успокоение?
Да, мога да си показва, че и аз в случай че съм на изявление за работа, също ще се вълнувам, макар от това, че съм била от другата страна на масата хиляди пъти. Ами опитваш се да се успокоиш. Важно е да бъдеш същински, и информацията, диалогът да тече гладко, да бъдеш прям. Ако ти зададат въпрос нещо, някаква активност правил ли си или не, и не си я правил, няма нищо неприятно да кажеш, че нямаш опит, само че пък си подготвен да се научиш. Така че по-добре човек да бъде откровен, непосредствен, пряк в сравнение с да стартира да съчинява истории, които елементарно би могло да се спукат като балон, в случай че тръгне отсрещната страна да задава спомагателни уточняващи въпроси, навлезе в дълбочина. Така че подготовка, убеденост, външен тип, наличие, всички тези фактори взети дружно са причина за един сполучлив диалог.
Как да приказваме за пари на изявление? Как да проведем диалога по отношение на оня деликатния въпрос за заплатата, в който те е позор да си кажеш какъв брой искаш, не искаш да изглеждаш безочлив, само че пък чакаш и другата страна да каже? Как се подхожда, къде е салдото в питането и чакането? В моменти Ви слушат и работодатели и хора, които търсят работа.
Да, слушат ме и работодатели и хора, които търсят работа, въпросът е сложен, доста ме питат хора по какъв начин да подходят. Няма вярна формула, само че от моята процедура съм се убедила, че човек би трябвало да бъде прям. Естествено, не давам съвет незабавно със сядането, отварянето на диалога да се стартира тематиката за заплата, имала съм аз самата такива изявленията, не прави положително усещане. И в този момент, дайте да приказваме какви са парите, какво предлага работодателя, какво оферирате, не прави хубаво усещане, по този начин, че това, съгласно мен е неразрешено да се прави, няма да ви донесе триумф. Какво е уместно да се направи? Подходящо е, в случай че усетите, че работодателят не отваря тематиката в процеса на диалог на първо, или на второ изявление даже, вие самите да предизвиквате и да питате, може ли да поговорим, в последна сметка, и какво е възнаграждението, какъв е вашият бюджет за съответната позиция, защото това не е маловажна тематика за мен. Нищо неприятно няма да я повдигнете вие. Тогава, би трябвало обаче да сте подготвен да споделите сумата, която получавате сега, било то чиста или брутна, няма значение, в случай че имате бонуси, също да бъдат упоменати. Не безусловно точната сума, само че някакъв обсег сред 2000-2500 чисто, сред 3000-3400 чисто, да дадете ориентир на работодателя, още повече, че вие сте инициирал питането. Работодателят въпреки това е хубаво, даже и на първо изявление, само че хайде, на второ към този момент, в случай че преценяват, че са стеснили фунията с евентуални претенденти и ще питат втория път, при втория диалог да издигнат въпроса за заплата и да питат чиновниците какво получават сега, евентуалния претендент и какво би желал да получи като най-малко сума, т.е. какво е това равнище, под което индивидът насреща, с който разговаряте като шеф няма да напусне настоящата си работа или няма да стартира нова работа под тази най-малко сума. Всеки за себе си знае каква е сумата по отношение на задлъжнялост към банки и други.
И можеш да го кажеш по най-нормалния метод, имам семейство, имам две деца, имам заем, това мога да си разреша, под него не мога.
Да, безусловно, това е човешко, разбираемо, споделя се най-малко сумата, към този момент работодателя ще реши в бюджета ли сте, отвън бюджета ли сте, заслужава ли си да се продължат диалозите, дали тематиката за заплата ще бъде чупещата в този миг, т.е. може да ви харесват доста, може да сте с верния професионален опит, с верните умения, само че да не могат да си ви разрешат финансово. Окей, тогава диалозите могат да спрат до тук или пък работодателят да има еластичност по тематика заплащане и да реши, че си заслужава да продължи диалога.
И да стане " сглобката ". Или както стана съвременно да се споделя в политиката и политическия съдружен диалект “сглобката да стане ".
Да, изявлението за работа е един развой като годеж. Вчера се смеехме в офиса с мой клиент, защото интервюиращият представителя на работодателя беше дама, претендент беше момче и по този начин с смешка, с цел да разчупим леда и терзанието, по този начин го изкарахме, че тук сме за един годеж и двете страни би трябвало да се показват в най-хубавата форма.
Говорили сме с Вас, само че в персонален диалог, че след годежа, може да не се стигне до сватбата с работодателя. Че във Вашата процедура в последния миг са се отказвали хора, и то с към този момент контрактувани прелестни финансови условия. Визирам случаи, в които самата Вие сте работили с месеци, с цел да се случат нещата. Имам поради, че крайното решение би трябвало да бъде независимо, да не зависи от това какво е някой непосредствен - от госпожата у дома, брачният партньор вкъщи. Трябва да има автономия в решенията, когато се бориш за кариерата си, за щастието си.
Интересен въпрос отворихте, да, решението за кариера, за избор на работа е независимо, то е самостоятелно, тъй като даже най-близкият ви човек не може да знае всички условия, и вашите фантазии. В последна сметка човек мечтае и има стремежи, има цели, има небосвод, може да се допитате за мнение до околните си хора, само че вземете решението вие независимо, носете отговорност за личния си живот, професионален и персонален. Така че това е моят съвет, факт е, че много са дълги плановете по които работя, лишават някой път и месеци, и най-после, определеният претендент, финалиста, съм имала случаи, получава оферта за работа и отхвърля заради субективни аргументи.
Да кажем, че при Вас офертите за работа са за хиляди левове, тъй като са за такива позиции.
Да, възнагражденията са много привлекателни, защото приказваме за високи функции. И човек се отхвърля, и заради персонални условия, от време на време обвързвано с факт, че не може да се реалокира от един град в различен град, защото българите се оказва, по моите наблюдения, че сме много консервативни в тази посока.
Народопсихология ли е? Защото в Съединени американски щати от Източния на Западния бряг хората се местят без проблем.
Народопсихология е ненапълно, само че този проблем, като че ли съм разговаряла и с сътрудници от нашите офиси по света, съществува и в другите страни, т.е. не можем да го сложим с етикет, че е локално събитие, само че е реалност, че по-трудно става смяната от едно обитаемо място в друго, даже и за хубава работа с вероятност. Така че още веднъж да се върнем на първичния въпрос, човек самичък би трябвало да вземе своето решение, да направи избора за нова работа и този избор би трябвало да бъде съзнателен.
Бързо минава времето с Вас в студиото, аз желаех още доста въпроси да отворим най-малко, г-жо Бушандрова. Хората над 50 години могат да бъдат извънредно скъпи за обучаването на млади фрагменти. За страдание имаме безусловно още минута-две ефир, да фиксираме най-малко какъв брой значими са и образованията, и самодейностите, в които Вие участвате. Това че един студент би трябвало от учебно заведение да тръгне да си търси работа, менторството.
Много е значимо, тематиките са доста и живот и здраве ще дойда, в случай че ме поканите още веднъж във вашето студио, с цел да продължим.
Благодаря, към този момент сте поканена.
Менторство, подадена ръка, това е извънредно скъпо, образование в целия развой, към този момент от дълго време се приказва за учене цялостен живот, не еднократно. Не се смята за задоволително да завършиш един университет, втора степен да вземеш. Менторската стратегия, в която скоро участвах и съм извънредно възхитена и горещо предлагам на младежите сред 18 и 25 година Mentor the Young, където могат да вземат скъпи препоръки, скъп опит от хора със стаж, хора с опит, скъпи. Хората над 50, 55 плюс, заключени, в случай че кажем в шкафа, могат да се свържат с младежите и да им предават опит, извънредно скъп.
Но когато CV-то им се изхвърля в кошчето и то всеобщо от работодателите?
Ами би трябвало да се дискутира в обществото, това е въпрос на полемика и на срещане на двете страни шеф и претенденти. Нищо комплицирано няма в диалога, всичко се взема решение в полемика, разискване, и смели решения, смели решения. Има хора, които също сред 18 и 30 година ли е статистиката, много огромна група не работят, не учат, приказваме за младежи. Това отново не е събитие типично българско, това е наклонност, която се вижда и в Европа за младежката безработица. Там също имаме един прикрит запас, който може да се употребява, още веднъж след целенасочени образования, стратегии, действителна процедура във компании, освен образование теоретично, само че извънредно значими са стажовете, практиката, младежите да се допрян до действителността и да изградят умения - информационни, умения за работа в екип, умения за решение на спорове. Тези умения още учебното заведение би трябвало да ги дава, с цел да може по-късно да имаме качествени хора за работа, било то студенти, и оттова да се надграждат уменията, било то хора, които приключват учебно заведение и непосредствено се пускат в живота.
Имаме секунди, и аз в действителност се надявам този диалог да продължи. Как да го приключим през днешния ден?
Как да го приключим? Към хората, бъдете оптимисти, бъдете смели, променяйте, в случай че нещо не ви харесва, касаещо работата. Няма такова разбиране работа за цялостен живот, ние не сме в Япония, даже и там се разчупват нещата, 30 години на едно работно място, към този момент е необичайност, живеем в ХХI век, в динамично общество, самоуверено и оттатък границите на България, също има благоприятни условия, живеейки тук, да работите някъде, за някого по света.
Благодаря Ви доста! Ирена Бушандрова, шефът за България на " Pedersen & Partners " - ловецът на глави, на фрагменти на управническо равнище, с извънредно потребни препоръки и за всеки от най-ниското до най-високото равнище, с извънредно практични въпроси тук при нас в студиото на " Фокус ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ