Мама Роза от Хамбург и гръцката драма с бежанците
За бежанците тя е просто Мама Роза. От две години здравната сестра от Хамбург преглежда мигранти на паркинг до гарата в Солун. Положението с преселниците в Гърция се утежнява от ден дневно. Флориан Шмиц споделя в публикация за " Дойче веле ".
Мама Роза – по този начин бежанците в Солун назовават здравната сестра Розе Ханзен. Линейката с хамбургска регистрация, в която работят тя и екипът ѝ, всеки ден от 2017 година стопира на паркинга до гарата в Солун - с цел да преглежда мигранти. Днес Ханзен ще направи изключение. Младо афганистанче я моли да го одобри, тъй като довечера е време за " Gamе ". На жаргона на бежанците това значи нов опит за прекосяване на границата - в тази ситуация със Северна Македония или Албания. И младият пациент се надява Мама Роза да му обезпечи нужните за прехода медикаменти.
" Солун е директен град. Никой не желае да остава тук. А границата не е надалеч ", изяснява тя.
Розе Ханзен и екипът ѝ лекуват главно мехури и възпаления, породени от ухапвания от комари. Лошите хигиенични условия при дългите преходи могат да трансфорат мехурите и ухапванията в сериозен проблем, изяснява здравната сестра.
Ново ръководство, нови ограничения
От юли Гърция има ново консервативно държавно управление. Още в предизборната си акция актуалният министър председател Кириакос Мицотакис беше заречен ефикасни ограничения по бежанския въпрос. Преди няколко седмици стартира използването на една от тях - прехвърлянето на мигранти от пренаселените центрове на островите Самос и Лесбос към по-малки бежански лагери в Северна Гърция.
Това не е нещо ново, защото се прави още от 2016 година насам, разяснява юристът Василис Хронопулос. Според него мярката е нужна и по филантропични аргументи. В същото време той предизвестява, че лагерите в континенталната част на страната също доближават границите на своя потенциал. " С многото новопристигнали това лято, ние на практика се връщаме към числата от 2016 година ", споделя Хронопулос.
По данни на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците, от началото на 2019 година в Гърция са пристигнали 53 462 мигранти – с към три хиляди повече, в сравнение с през цялата 2018-а, и с съвсем 20 хиляди повече от 2017-а година.
Розе Ханзен обрисува още няколко казуса. Първият е, че откогато държавното управление в Атина се е сменило, мигрантите не получават социалноосигурителни номера. Това ги лишава от безвъзмездна здравна помощ, което, съгласно нея, е нелегално. Друг проблем е полицейското принуждение - съгласно Ханзен, все по-често мигрантите в Гърция се оплакват от това.
Маргинализирани и забравени
Днес главно млади мъже идват в Гърция. Те идват от Афганистан, Пакистан, Ирак, Сирия и Северна Африка. Това е профилът на мигрантите, на които в Германия се гледа като на опасност. Усещането е, че никой не ги желае. Но освен те се усещат изоставени.
Преди няколко дни жителите на дребното селце Паралия Врасна издигнаха барикади. Те се притесняват, че жителите на селището са в пъти по-малко от мигрантите, които живеят в близост. От друга страна обаче локалните настояват, че демонстрират схващане към търсещите леговище и са им дарявали храна, облекла, колела. Отворили са и супермаркет с артикули " халал " – годни за консумация съгласно ислямските канони.
За локалните един от главните проблеми е, че туристите заобикалят региона. Част от хотелите са получили средства, с цел да одобряват търсещите леговище, само че останалите стоят празни.
Споразумението с Турция към този момент не работи
През 2016 година страните от Европейския съюз подписаха съглашение с Турция, което цели ограничение на мигрантския поток към Стария континент. След три години и половина съглашението с Турция изгуби своята успеваемост, показва Хронопулос и прибавя метафорично: " Плашилото прави работа единствено до момента в който птиците не свикнат с него ".
Поправки в закона за бежанците целят процедурата по кандидатстване за леговище да бъде ускорена. Сега законът планува 6 месеца време за обработка на молбите, само че на доста от претендентите за леговище им се постанова да чакат и до две години. А нови мигранти ще продължат да идват, удостоверява и Розе Ханзен, която всеки ден преглежда новопристигнали.
Мама Роза – по този начин бежанците в Солун назовават здравната сестра Розе Ханзен. Линейката с хамбургска регистрация, в която работят тя и екипът ѝ, всеки ден от 2017 година стопира на паркинга до гарата в Солун - с цел да преглежда мигранти. Днес Ханзен ще направи изключение. Младо афганистанче я моли да го одобри, тъй като довечера е време за " Gamе ". На жаргона на бежанците това значи нов опит за прекосяване на границата - в тази ситуация със Северна Македония или Албания. И младият пациент се надява Мама Роза да му обезпечи нужните за прехода медикаменти.
" Солун е директен град. Никой не желае да остава тук. А границата не е надалеч ", изяснява тя.
Розе Ханзен и екипът ѝ лекуват главно мехури и възпаления, породени от ухапвания от комари. Лошите хигиенични условия при дългите преходи могат да трансфорат мехурите и ухапванията в сериозен проблем, изяснява здравната сестра.
Ново ръководство, нови ограничения
От юли Гърция има ново консервативно държавно управление. Още в предизборната си акция актуалният министър председател Кириакос Мицотакис беше заречен ефикасни ограничения по бежанския въпрос. Преди няколко седмици стартира използването на една от тях - прехвърлянето на мигранти от пренаселените центрове на островите Самос и Лесбос към по-малки бежански лагери в Северна Гърция.
Това не е нещо ново, защото се прави още от 2016 година насам, разяснява юристът Василис Хронопулос. Според него мярката е нужна и по филантропични аргументи. В същото време той предизвестява, че лагерите в континенталната част на страната също доближават границите на своя потенциал. " С многото новопристигнали това лято, ние на практика се връщаме към числата от 2016 година ", споделя Хронопулос.
По данни на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците, от началото на 2019 година в Гърция са пристигнали 53 462 мигранти – с към три хиляди повече, в сравнение с през цялата 2018-а, и с съвсем 20 хиляди повече от 2017-а година.
Розе Ханзен обрисува още няколко казуса. Първият е, че откогато държавното управление в Атина се е сменило, мигрантите не получават социалноосигурителни номера. Това ги лишава от безвъзмездна здравна помощ, което, съгласно нея, е нелегално. Друг проблем е полицейското принуждение - съгласно Ханзен, все по-често мигрантите в Гърция се оплакват от това.
Маргинализирани и забравени
Днес главно млади мъже идват в Гърция. Те идват от Афганистан, Пакистан, Ирак, Сирия и Северна Африка. Това е профилът на мигрантите, на които в Германия се гледа като на опасност. Усещането е, че никой не ги желае. Но освен те се усещат изоставени.
Преди няколко дни жителите на дребното селце Паралия Врасна издигнаха барикади. Те се притесняват, че жителите на селището са в пъти по-малко от мигрантите, които живеят в близост. От друга страна обаче локалните настояват, че демонстрират схващане към търсещите леговище и са им дарявали храна, облекла, колела. Отворили са и супермаркет с артикули " халал " – годни за консумация съгласно ислямските канони.
За локалните един от главните проблеми е, че туристите заобикалят региона. Част от хотелите са получили средства, с цел да одобряват търсещите леговище, само че останалите стоят празни.
Споразумението с Турция към този момент не работи
През 2016 година страните от Европейския съюз подписаха съглашение с Турция, което цели ограничение на мигрантския поток към Стария континент. След три години и половина съглашението с Турция изгуби своята успеваемост, показва Хронопулос и прибавя метафорично: " Плашилото прави работа единствено до момента в който птиците не свикнат с него ".
Поправки в закона за бежанците целят процедурата по кандидатстване за леговище да бъде ускорена. Сега законът планува 6 месеца време за обработка на молбите, само че на доста от претендентите за леговище им се постанова да чакат и до две години. А нови мигранти ще продължат да идват, удостоверява и Розе Ханзен, която всеки ден преглежда новопристигнали.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ