Йерней Лоренци: отвъд „Орфей“ и към лабиринта на тъгата
За българската аудитория Йерней Лоренци е името зад огромния и мощно образен театър „ Орфей “ в Народен спектакъл „ Иван Вазов “. За самия него обаче театърът не е просто представление, а „ междупространство “ – територия, в която артистът и персонажът се срещат в рискова неустановеност, там, където персоналното и фикционалното се преплитат на сцената.
Словенският режисьор споделя, че работата в България е била неповторимо прекарване поради вродената благозвучност на нашите артисти.
„ Ако бях правил „ Орфей “ в Любляна, щеше да е напълно друго. Някои елементи може би щяха да останат същите, само че като цяло спектакълът щеше да бъде различен. Българите сте доста по-музикални, в сравнение с сме ние, словенците “, споделя той.
„ Физика на тъгата “ като сценичен лабиринт
През юни 2026 г. Лоренци ще се завърне в София, с цел да стартира работа по театрален план, въодушевен от романа „ Физика на тъгата “ на Георги Господинов. Премиерата се чака през септември в Народен спектакъл „ Иван Вазов “.
Лоренци обаче не възнамерява класическа драматизация. За него „ Физика на тъгата “ е на първо място лабиринт – както фиктивен, по този начин и изчерпателен, в който се преплитат тематиките за предишното, тъгата и паметта. Самият режисьор признава, че в работата си заменя литературата с театъра и търси театрален език, който да преведе прозата в деяние.
„ Този разказ е лабиринт, само че освен поради Минотавъра. Господинов коренно го хуманизира и демитологизира. А това, което най-вече ме интересува, са три неща – предишното, тъгата и литературата. Само че аз литературата я замествам с театъра “, споделя Лоренци.
Проектът ще бъде построен по правилата на така наречен devised theatre – форма на групово основаване, при която спектакълът се развива последователно в процеса на подготовките.
„ Месец и половина преди първата подготовка ще изпратя на актьорите огромен имейл с указания и домашна работа “, изяснява режисьорът. „ Когато стартираме подготовките през юни, към този момент ще имаме доста материал. Аз ще приготвя претекстове, правила и изходни точки, а по-късно дружно с екипа ще стартираме да развиваме всичко. “
По думите му резултатът ще бъде по-скоро авторски театрален план по претекстове от романа, в сравнение с обичайната драматизация. Самият Лоренци признава, че процесът е непредвидим:
„ Едва очаквам да стартираме, тъй като нямам визия какво ще се случи. Някои неща ще приготвя авансово, само че същинската работа стартира, когато се отворят непознати територии. “
Режисьорът счита, че понятието „ драматизация “ постоянно се схваща прекомерно лимитирано – като механично преобразяване на прозата в разговор. Според него театърът може да употребява доста по-разнообразни подходи. Като образец той показва своя театрална работа по „ Престъпление и наказване “ на Фьодор Достоевски, където структурата на спектакъла е построена върху поредност от действията и наблюденията на героя Расколников, вместо върху типичен драматургичен разговор.
„ Думата драма в началото значи деяние “, припомня Лоренци.
„ Драматургията е единствено един от методите да се прави спектакъл. Например Шекспир не е седял самичък на маса и не е писал пиесите си като чисто литературни текстове – той е бил напълно сценичен човек, работил с актьорски трупи, импровизации и театрална процедура. “
Според режисьора точно освобождението от тези тесни показа за драматизацията отваря нови благоприятни условия за театралния прочит на литературата.
„ Трябва да разчистим понятията, с които сме се задръстили. Драмата не е единствено текст. А когато разберем това, се отваря пространство от благоприятни условия. “
Отговор на някои въпроси за „ Орфей “
Спектакълът е едно от значимите събития в актуалния български спектакъл, което премисля античния мит за Орфей през призмата на актуалния човек. Постановката е дело на Лоренци, който е и носител на Европейска премия „ Нови театрални действителности “.
В креативния екип са още: Матиц Старина – драматург, Бранко Хойник – сценограф, Белинда Радулович – костюми, Бранко Рожман – композитор.
В спектакъла взе участие огромен актьорски състав от трупата на Народен спектакъл „ Иван Вазов “, измежду които Деян Донков (Орфей), Владимир Пенев, Валентин Ганев, Александра Василева, Жорета Николова, Радена Вълканова, Дарин Ангелов, Биляна Петринска, Стелиан Радев и други.
Спектакълът не е обичайната илюстрация на мита, а комплицирана театрална мозайка, построена от три равнища на текст:
Художествено-поетично равнище – включва текстове от Овидий („ Метаморфози “), Вергилий („ Георгики “), Аполоний Родоски („ Аргонавтика “) и сонетите на Райнер Мария Рилке.Научно-документално равнище – употребяват се медицински текстове, описващи биологичния развой на умиране на човешкото тяло.Лично равнище – включва достоверни истории на самите артисти за техните срещи със гибелта, непокътнати в истинския им тип.
„ Орфей “ има мощно наличие и в театралните награди – спектакълът печели три оценки Награди Икар 2023: за най-хубав театър, за постановка и премията на публиката. Той е отличен и като най-хубаво зрелище на интернационалния сценичен фестивал " Скупи ".
Особено впечатляващо решение е, че героят Орфей, изигран от Деян Донков, произнася единствено една дума – „ Евридика “ – през целия тричасов театър. Лоренци изяснява това като облик на човек, „ заключен “ в личната си болежка.
Режисьорът работи по необикновен способ – за всеки план поддържа два файла: „ Хаос “ и „ Космос “. В първия събира всичко – изображения, цитати, сънища, асоциации. Във втория последователно редуцира материала, до момента в който доближи до същността.
Друг присъщ претекст в неговия спектакъл е повторението – темп, напомнящ молитва или „ китайска капка “, посредством който се основава чувство за дълготрайно време и съзерцаване. Това е самобитен протест против света на бързото скролване и късите форми на внимание.
Йерней Лоренци не се стреми към заблуда, която приспива, а към алюзия, която разсънва. Неговият спектакъл е по-близо до православната икона, в сравнение с до ренесансовата картина – той търси независимост в строгите правила и в „ отсъствието “ на нещата.
Ако към момента не сте гледали „ Орфей “ в Народен спектакъл „ Иван Вазов “, идващото зрелище ще бъде в края на април. А през септември 2026 година публиката ще има опция да види новата среща на режисьора с българската сцена – премиерата на „ Физика на тъгата “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Словенският режисьор споделя, че работата в България е била неповторимо прекарване поради вродената благозвучност на нашите артисти.
„ Ако бях правил „ Орфей “ в Любляна, щеше да е напълно друго. Някои елементи може би щяха да останат същите, само че като цяло спектакълът щеше да бъде различен. Българите сте доста по-музикални, в сравнение с сме ние, словенците “, споделя той.
„ Физика на тъгата “ като сценичен лабиринт
През юни 2026 г. Лоренци ще се завърне в София, с цел да стартира работа по театрален план, въодушевен от романа „ Физика на тъгата “ на Георги Господинов. Премиерата се чака през септември в Народен спектакъл „ Иван Вазов “.
Лоренци обаче не възнамерява класическа драматизация. За него „ Физика на тъгата “ е на първо място лабиринт – както фиктивен, по този начин и изчерпателен, в който се преплитат тематиките за предишното, тъгата и паметта. Самият режисьор признава, че в работата си заменя литературата с театъра и търси театрален език, който да преведе прозата в деяние.
„ Този разказ е лабиринт, само че освен поради Минотавъра. Господинов коренно го хуманизира и демитологизира. А това, което най-вече ме интересува, са три неща – предишното, тъгата и литературата. Само че аз литературата я замествам с театъра “, споделя Лоренци.
Проектът ще бъде построен по правилата на така наречен devised theatre – форма на групово основаване, при която спектакълът се развива последователно в процеса на подготовките.
„ Месец и половина преди първата подготовка ще изпратя на актьорите огромен имейл с указания и домашна работа “, изяснява режисьорът. „ Когато стартираме подготовките през юни, към този момент ще имаме доста материал. Аз ще приготвя претекстове, правила и изходни точки, а по-късно дружно с екипа ще стартираме да развиваме всичко. “
По думите му резултатът ще бъде по-скоро авторски театрален план по претекстове от романа, в сравнение с обичайната драматизация. Самият Лоренци признава, че процесът е непредвидим:
„ Едва очаквам да стартираме, тъй като нямам визия какво ще се случи. Някои неща ще приготвя авансово, само че същинската работа стартира, когато се отворят непознати територии. “
Режисьорът счита, че понятието „ драматизация “ постоянно се схваща прекомерно лимитирано – като механично преобразяване на прозата в разговор. Според него театърът може да употребява доста по-разнообразни подходи. Като образец той показва своя театрална работа по „ Престъпление и наказване “ на Фьодор Достоевски, където структурата на спектакъла е построена върху поредност от действията и наблюденията на героя Расколников, вместо върху типичен драматургичен разговор.
„ Думата драма в началото значи деяние “, припомня Лоренци.
„ Драматургията е единствено един от методите да се прави спектакъл. Например Шекспир не е седял самичък на маса и не е писал пиесите си като чисто литературни текстове – той е бил напълно сценичен човек, работил с актьорски трупи, импровизации и театрална процедура. “
Според режисьора точно освобождението от тези тесни показа за драматизацията отваря нови благоприятни условия за театралния прочит на литературата.
„ Трябва да разчистим понятията, с които сме се задръстили. Драмата не е единствено текст. А когато разберем това, се отваря пространство от благоприятни условия. “
Отговор на някои въпроси за „ Орфей “
Спектакълът е едно от значимите събития в актуалния български спектакъл, което премисля античния мит за Орфей през призмата на актуалния човек. Постановката е дело на Лоренци, който е и носител на Европейска премия „ Нови театрални действителности “.
В креативния екип са още: Матиц Старина – драматург, Бранко Хойник – сценограф, Белинда Радулович – костюми, Бранко Рожман – композитор.
В спектакъла взе участие огромен актьорски състав от трупата на Народен спектакъл „ Иван Вазов “, измежду които Деян Донков (Орфей), Владимир Пенев, Валентин Ганев, Александра Василева, Жорета Николова, Радена Вълканова, Дарин Ангелов, Биляна Петринска, Стелиан Радев и други.
Спектакълът не е обичайната илюстрация на мита, а комплицирана театрална мозайка, построена от три равнища на текст:
Художествено-поетично равнище – включва текстове от Овидий („ Метаморфози “), Вергилий („ Георгики “), Аполоний Родоски („ Аргонавтика “) и сонетите на Райнер Мария Рилке.Научно-документално равнище – употребяват се медицински текстове, описващи биологичния развой на умиране на човешкото тяло.Лично равнище – включва достоверни истории на самите артисти за техните срещи със гибелта, непокътнати в истинския им тип.
„ Орфей “ има мощно наличие и в театралните награди – спектакълът печели три оценки Награди Икар 2023: за най-хубав театър, за постановка и премията на публиката. Той е отличен и като най-хубаво зрелище на интернационалния сценичен фестивал " Скупи ".
Особено впечатляващо решение е, че героят Орфей, изигран от Деян Донков, произнася единствено една дума – „ Евридика “ – през целия тричасов театър. Лоренци изяснява това като облик на човек, „ заключен “ в личната си болежка.
Режисьорът работи по необикновен способ – за всеки план поддържа два файла: „ Хаос “ и „ Космос “. В първия събира всичко – изображения, цитати, сънища, асоциации. Във втория последователно редуцира материала, до момента в който доближи до същността.
Друг присъщ претекст в неговия спектакъл е повторението – темп, напомнящ молитва или „ китайска капка “, посредством който се основава чувство за дълготрайно време и съзерцаване. Това е самобитен протест против света на бързото скролване и късите форми на внимание.
Йерней Лоренци не се стреми към заблуда, която приспива, а към алюзия, която разсънва. Неговият спектакъл е по-близо до православната икона, в сравнение с до ренесансовата картина – той търси независимост в строгите правила и в „ отсъствието “ на нещата.
Ако към момента не сте гледали „ Орфей “ в Народен спектакъл „ Иван Вазов “, идващото зрелище ще бъде в края на април. А през септември 2026 година публиката ще има опция да види новата среща на режисьора с българската сцена – премиерата на „ Физика на тъгата “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ