България е платила 700 000 лв. на Лувъра за изложба в коридор
За българската галерия в „ Лувъра “ има нецелесъобразно консумиране на средства. 700 000 лева е платила страната на френския музей, с цел да сложи българска галерия в кулоар. Това разгласи на конференция служебният министър на културата проф. Велислав Минеков.
„ За първи път нашите съкровища са показани в Музея във Вашингтон през 1974 година Това е първият опит да покажем нашата история и антично минало. Води до необикновен триумф, само че триумфът има своето финансово изражение. В тези години, когато онази валута, която се ценеше толкоз доста, тя носеше на България близо 5 милиона $, а това е сериозна цена. След този триумф стартира проявление на нашите съкровища по целия свят. Абсолютно на всички места, където е било допустимо. И всякога това е носело големи доходи. За първи път в тази история ние плащаме, с цел да представим нашето културно завещание. Такова нещо в никакъв случай не се е случвало. Ние заплащаме на Музей „ Лувъра “ близо 700 000 лева, с цел да бъдат доставени нещата в един трагичен кулоар “, добави той.
Проф. Минеков разгласи още, че при отразяването на откриването на изложбата се вижда и особеното отношение към българските публицисти. „ Разходите, които съм намерил дотук, възлизат на близо 20 000 лева За страдание едни публицисти са били по-любими от други, което виждаме в цената на техните пътни, дневни и квартири. Едни са настанени за 2 000 лева, а други единствено за 246 лева “, уточни той.
Служебният министър акцентира, че няма да допусне културните полезности на България да продължат да бъдат излагани по този метод.
„ Това е вреда. Може би би било добре да има музеен продан. Тогава би трябвало да знаем какъв тъкмо е той и да се съгласим, в случай че той е толкоз заслужен във връзка с това, което ние демонстрираме. Вече има такива оферти “, сподели още проф. Минеков.
Съветът за електронни медии е към партията, която до неотдавна управляваше страната ни, разяснява още проф. Велислав Минеков. Думите му са във връзка вчерашната оставка на Ивелина Димитрова като член на Съвет за електронни медии. Според Минеков тя доста ясно е декларирала претекстовете за действието си.
„ Трима души от Съвет за електронни медии са определени от партия ГЕРБ. Един съставлява президента Плевнелиев. Трябва да има промени в Закона за радиото и малкия екран. Това е безспорна вреда. По този метод не може да се работи. Очаквам отговор на мое писмо, съобразено с настоящия закон, за нарушеното ми право на отговор. Все още не съм получил такова от Съвет за електронни медии, а и не знам дали откакто това, което получих оттова, мога да чакам нещо, което да е значително и в действителност да е съобразено с настоящия закон “, добави служебният министър.
Той посочи, че продължава да е налице и казусът с неразбираемата благосъстоятелност на медиите. „ Най-интересното е по какъв начин е било плащано навръх такива медии, по какъв начин те са били част от медийна политика на няколко министерства, по какъв начин са получавали средства, трансферирани от министерството, получени по европейски стратегии. Медии с неразбираема благосъстоятелност. Какво ни задължава да оказваме помощ навръх тях? Кога ще имаме ясно показани медии – кое чие е? Бъдещото Народно заседание неотложно би трябвало да реши какво вършим в тази обстановка, защото това е повече от нетърпимо “, акцентира проф. Минеков.
Министърът на културата представи и новия шеф на Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) - арх. Петър Петров.
„ НИНКН ще отговори на упованията на обществеността “, съобщи арх. Петров и заключи главните измежду тях – прекратяване на забавянето на преписките по координиране, както и вземането на съответни ограничения, свързани с запазване на културното завещание. По думите му Закона за културното завещание има „ належаща, крещяща потребност от промени, тъй като без тях горепосоченото е невероятно. В момента имаме неприложими процедури, разказани в този закон “.
Арх. Петров се ангажира и с дигитализацията и актуализацията на статути и режими на запазване на недвижимите културни полезности от НИНКН.
Министър Минеков разгласи също, че обещаната от него опция за свободен експорт на авторски творби в чужбина към този момент е реалност. „ Писмото ми до Агенция „ Митници ” е подписано. Честито на българските художници! “, съобщи той. Износът ще става посредством попълване на декларация от страна на създателите на творбите, която ще бъде качена на уеб страницата на културното ведомство.
Велислав Минеков напомни на медиите, че на 30 юни изтича законовият период, в който би трябвало да подадат своите заявления в МК. Той прикани политическите партии, сключващи контракти за предизборна реклама, да не го вършат с медии, които не участват в обществения указател на Министерството на културата. А във ведомството ще бъде основана работна група, която да огледа освен разпоредбите за подаването на заявления, само че и за намирането на най-подходящото решение, което да подсигури добра осведоменост на обществото по отношение на медийните притежатели и тяхното финансиране.
„ За първи път нашите съкровища са показани в Музея във Вашингтон през 1974 година Това е първият опит да покажем нашата история и антично минало. Води до необикновен триумф, само че триумфът има своето финансово изражение. В тези години, когато онази валута, която се ценеше толкоз доста, тя носеше на България близо 5 милиона $, а това е сериозна цена. След този триумф стартира проявление на нашите съкровища по целия свят. Абсолютно на всички места, където е било допустимо. И всякога това е носело големи доходи. За първи път в тази история ние плащаме, с цел да представим нашето културно завещание. Такова нещо в никакъв случай не се е случвало. Ние заплащаме на Музей „ Лувъра “ близо 700 000 лева, с цел да бъдат доставени нещата в един трагичен кулоар “, добави той.
Проф. Минеков разгласи още, че при отразяването на откриването на изложбата се вижда и особеното отношение към българските публицисти. „ Разходите, които съм намерил дотук, възлизат на близо 20 000 лева За страдание едни публицисти са били по-любими от други, което виждаме в цената на техните пътни, дневни и квартири. Едни са настанени за 2 000 лева, а други единствено за 246 лева “, уточни той.
Служебният министър акцентира, че няма да допусне културните полезности на България да продължат да бъдат излагани по този метод.
„ Това е вреда. Може би би било добре да има музеен продан. Тогава би трябвало да знаем какъв тъкмо е той и да се съгласим, в случай че той е толкоз заслужен във връзка с това, което ние демонстрираме. Вече има такива оферти “, сподели още проф. Минеков.
Съветът за електронни медии е към партията, която до неотдавна управляваше страната ни, разяснява още проф. Велислав Минеков. Думите му са във връзка вчерашната оставка на Ивелина Димитрова като член на Съвет за електронни медии. Според Минеков тя доста ясно е декларирала претекстовете за действието си.
„ Трима души от Съвет за електронни медии са определени от партия ГЕРБ. Един съставлява президента Плевнелиев. Трябва да има промени в Закона за радиото и малкия екран. Това е безспорна вреда. По този метод не може да се работи. Очаквам отговор на мое писмо, съобразено с настоящия закон, за нарушеното ми право на отговор. Все още не съм получил такова от Съвет за електронни медии, а и не знам дали откакто това, което получих оттова, мога да чакам нещо, което да е значително и в действителност да е съобразено с настоящия закон “, добави служебният министър.
Той посочи, че продължава да е налице и казусът с неразбираемата благосъстоятелност на медиите. „ Най-интересното е по какъв начин е било плащано навръх такива медии, по какъв начин те са били част от медийна политика на няколко министерства, по какъв начин са получавали средства, трансферирани от министерството, получени по европейски стратегии. Медии с неразбираема благосъстоятелност. Какво ни задължава да оказваме помощ навръх тях? Кога ще имаме ясно показани медии – кое чие е? Бъдещото Народно заседание неотложно би трябвало да реши какво вършим в тази обстановка, защото това е повече от нетърпимо “, акцентира проф. Минеков.
Министърът на културата представи и новия шеф на Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) - арх. Петър Петров.
„ НИНКН ще отговори на упованията на обществеността “, съобщи арх. Петров и заключи главните измежду тях – прекратяване на забавянето на преписките по координиране, както и вземането на съответни ограничения, свързани с запазване на културното завещание. По думите му Закона за културното завещание има „ належаща, крещяща потребност от промени, тъй като без тях горепосоченото е невероятно. В момента имаме неприложими процедури, разказани в този закон “.
Арх. Петров се ангажира и с дигитализацията и актуализацията на статути и режими на запазване на недвижимите културни полезности от НИНКН.
Министър Минеков разгласи също, че обещаната от него опция за свободен експорт на авторски творби в чужбина към този момент е реалност. „ Писмото ми до Агенция „ Митници ” е подписано. Честито на българските художници! “, съобщи той. Износът ще става посредством попълване на декларация от страна на създателите на творбите, която ще бъде качена на уеб страницата на културното ведомство.
Велислав Минеков напомни на медиите, че на 30 юни изтича законовият период, в който би трябвало да подадат своите заявления в МК. Той прикани политическите партии, сключващи контракти за предизборна реклама, да не го вършат с медии, които не участват в обществения указател на Министерството на културата. А във ведомството ще бъде основана работна група, която да огледа освен разпоредбите за подаването на заявления, само че и за намирането на най-подходящото решение, което да подсигури добра осведоменост на обществото по отношение на медийните притежатели и тяхното финансиране.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ