Юлиан Ангелов: Признаването на малцинството е историческа справедлива истина
За българската страна е значимо признаването на българското малцинство в Албания. Това е историческа, обективна истина. Тази борба българите да бъдат приети в Албания е още от Балканските войни до ден сегашен, разяснява в Българска национална телевизия „ Денят стартира " Юлиан Ангелов, народен представител от Обединените патриоти.
България е една от първите, която поддържа Албания за НАТО, призна и Косово, само че имаше пропуски в българската дипломация през последните три десетилетия, с цел да бъдат приети българите в Албания и Косово, уточни той.
Доц. Веселка Тончева, която посвещава цяло десетилетие на проучване на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско, отдаде заслуженото за признаването на българското малцинство в Албания на спелеолога Алексей Жалов и на Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика „ Онгъл ". Преди малко повече от 100 години българите остават в Албания след Балканските войни не по своя воля. Биват изолирани, попадат в един чуждоезичен и чуждоетничен подтекст. Те би трябвало да живеят в албанска страна, стават албански жители, учат един сложен език. Изведнъж те би трябвало да запазят себе си и да живеят общностно, с цел да могат да оцелеят и да запазят своето съзнание и своите обичаи, изясни доцент Тончева.
Българската политика от Втората международна война насам не е била ориентирана към българските малцинства зад граница и отбраната им, както в последните години. Реално българската страна не се грижеше за българите зад граница. Албанското общество и албанците са доброжелателни към България, означи Ангелов.
България е една от първите, която поддържа Албания за НАТО, призна и Косово, само че имаше пропуски в българската дипломация през последните три десетилетия, с цел да бъдат приети българите в Албания и Косово, уточни той.
Доц. Веселка Тончева, която посвещава цяло десетилетие на проучване на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско, отдаде заслуженото за признаването на българското малцинство в Албания на спелеолога Алексей Жалов и на Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика „ Онгъл ". Преди малко повече от 100 години българите остават в Албания след Балканските войни не по своя воля. Биват изолирани, попадат в един чуждоезичен и чуждоетничен подтекст. Те би трябвало да живеят в албанска страна, стават албански жители, учат един сложен език. Изведнъж те би трябвало да запазят себе си и да живеят общностно, с цел да могат да оцелеят и да запазят своето съзнание и своите обичаи, изясни доцент Тончева.
Българската политика от Втората международна война насам не е била ориентирана към българските малцинства зад граница и отбраната им, както в последните години. Реално българската страна не се грижеше за българите зад граница. Албанското общество и албанците са доброжелателни към България, означи Ангелов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




