Как политиците погребаха живи миньорите в Маришкия басейн
За България казусът е голям. Някой би трябвало да заплаща за подправената претовареност и заплатите на миньорите от Маришкия басейн и това отново ще са данъкоплатците. А популизмът на политиците може да породи гърмеж от неодобрение.
Българските политици погребват живи миньорите и енергетиците от Маришкия басейн – оставят ги като затрупаните при земетресение, доколкото могат да дишат под отломките на срутващата се въглищна промишленост. А тя последователно умира поради скъпия ток, който създава, освен това без обезпечена опция за заетите в нея, които бяха лъгани от кресливи политици, че ще работят и получават високите си заплати чак до 2038 година.
Изстъпленията, с които ще бъде запомнен финалът на 50-ия парламент преди старта на предизборната акция, потвърдиха това, което тези хора без друго знаят – четвърта година политиците не са в положение да произведат ефикасни решения, свързани със Зеления преход. Преди броени дни едни политически сили се пробваха да вкарат в последния работен ден решения, които не се осмелиха да одобряват досега – и го направиха плахо и тихо. Други на часа се възползваха, с цел да вдигнат предизборно виканица – популистите не пропущат да се показват за спасители.
Фарсът завърши, казусът остана Заеми – за заплати и осигуровки
Но някой би трябвало да заплаща за подправената претовареност и заплати на миньорите и, несъмнено, това са данъкоплатците. А огромният боязън на политиците от митинги и обществено напрежение ги притиска да отпускат милионите. “Мини Марица Изток ” получават заеми, с цел да заплащат хонорари и осигуровки.
През юни сдружението получи кредитна линия от 100 милиона лв. и още 50 милиона заем от Банка ДСК, обезпечен от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Сега държавните мини желаят нови 100 милиона лв., с цел да платят заплати и отговорности към бюджета – и е съвсем несъмнено, че ще ги получат. Кабинетът на Димитър Главчев чинно ще ги обезпечи, в противоположен случай техническият банкрут ще стане действителен и с изключение на с “честността на изборите ”, ще му се наложи да се оправя и с гнева на миньорите.
За България казусът е голям. Блокиран е Зеленият преход и опцията стопанската система и енергетиката да се модернизират посредством нови зелени технологии и вложения във възобновими енергийни източници. Да се разчита на въглищната промишленост значи да се заплащат и по-високи разноски за въглеродни излъчвания, защото цената на квотите за излъчвания в Европейски Съюз нараства. (Според Годишния отчет за активността на Топлоелектрическа централа “Марица Изток 2 ” за 2023 година разноските за излъчвания са 49,86% от оперативните разноски, които са близо 1,365 милиарда лв..) Резултатът е скъпа сила и неконкурентоспособна промишленост. Забавянето стопира и финансирането на планове в трите въглищни района – Стара Загора, Перник и Кюстендил, от Фонда за обективен преход, на обща стойност 1,2 милиарда евро. За тази година бе планувана една трета от тази сума.
Популизмът и дезинформацията, популяризирани от избрани партии, като се изключи че саботират уговорките на България за декарбонизация, могат да провокират гърмеж на гражданско неодобрение. Това ще се случи, когато миньорите и енергетиците проумеят, че обещанията за работа до 2038 година няма по какъв начин да бъдат изпълнени. А неналичието на подготовка за прехода единствено ще усили безработицата и ще задълбочи общественото неравноправие.
Сривът е неизбежен
За 2024 година загубата на “Мини Марица Изток ” ще надвиши 200 милиона лв., откакто единствено за първите 5 месеца приближава 100 милиона, добивът на въглища е понижен с 60%, а отговорностите на сдружението порастват – по данни, огласени в Народното събрание от служебния министър на енергетиката Владимир Малинов. За 2023 година регистрираната загуба е 137,4 милиона лв..
А Топлоелектрическа централа “Марица Изток 2 ” записва незначителна облага от 64,2 милиона лв. преди облагане с налози. В годишния отчет за 2023 година сдружението регистрира спад на оперативните доходи с 64,29% по отношение на 2022 година До 1,431 милиарда лв.. “От началото на 2023 година стартира да се следи ясно изразена наклонност за понижение на борсовите цени на търгуваната електрическа сила в страната и района в комбиниране с високи цени на квотите за излъчвания на парникови газове, което мощно лимитира опциите на „ Топлоелектрическа централа Марица изток 2 “ ЕАД да осъществя производството си на цени, които да покриват цялостните разноски и да обезпечават естествена норма на възвръщаемост ”, се показва в документа.
Така че въпросът по какъв начин ще се заплащат заплатите на миньорите и енергетиците виси, освен това много заплашително. Заедно с въпросите докога ще се заплащат, по какъв начин ще бъдат обезщетени хората при овакантяване, от кое място страната ще вземе нужните средства – и по какъв начин да се извършат промените, нужни за заплащанията по ПВУ, а в действителност за климатичните цели и промяна на стопанската система. Парламентаристите способни ли да са намерят отговорите – или ще гледаме плоската комедия “Спасители на Мариците ”.
Източник: Дойче веле/Емилия Милчева
Българските политици погребват живи миньорите и енергетиците от Маришкия басейн – оставят ги като затрупаните при земетресение, доколкото могат да дишат под отломките на срутващата се въглищна промишленост. А тя последователно умира поради скъпия ток, който създава, освен това без обезпечена опция за заетите в нея, които бяха лъгани от кресливи политици, че ще работят и получават високите си заплати чак до 2038 година.
Изстъпленията, с които ще бъде запомнен финалът на 50-ия парламент преди старта на предизборната акция, потвърдиха това, което тези хора без друго знаят – четвърта година политиците не са в положение да произведат ефикасни решения, свързани със Зеления преход. Преди броени дни едни политически сили се пробваха да вкарат в последния работен ден решения, които не се осмелиха да одобряват досега – и го направиха плахо и тихо. Други на часа се възползваха, с цел да вдигнат предизборно виканица – популистите не пропущат да се показват за спасители.
Фарсът завърши, казусът остана Заеми – за заплати и осигуровки
Но някой би трябвало да заплаща за подправената претовареност и заплати на миньорите и, несъмнено, това са данъкоплатците. А огромният боязън на политиците от митинги и обществено напрежение ги притиска да отпускат милионите. “Мини Марица Изток ” получават заеми, с цел да заплащат хонорари и осигуровки.
През юни сдружението получи кредитна линия от 100 милиона лв. и още 50 милиона заем от Банка ДСК, обезпечен от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Сега държавните мини желаят нови 100 милиона лв., с цел да платят заплати и отговорности към бюджета – и е съвсем несъмнено, че ще ги получат. Кабинетът на Димитър Главчев чинно ще ги обезпечи, в противоположен случай техническият банкрут ще стане действителен и с изключение на с “честността на изборите ”, ще му се наложи да се оправя и с гнева на миньорите.
За България казусът е голям. Блокиран е Зеленият преход и опцията стопанската система и енергетиката да се модернизират посредством нови зелени технологии и вложения във възобновими енергийни източници. Да се разчита на въглищната промишленост значи да се заплащат и по-високи разноски за въглеродни излъчвания, защото цената на квотите за излъчвания в Европейски Съюз нараства. (Според Годишния отчет за активността на Топлоелектрическа централа “Марица Изток 2 ” за 2023 година разноските за излъчвания са 49,86% от оперативните разноски, които са близо 1,365 милиарда лв..) Резултатът е скъпа сила и неконкурентоспособна промишленост. Забавянето стопира и финансирането на планове в трите въглищни района – Стара Загора, Перник и Кюстендил, от Фонда за обективен преход, на обща стойност 1,2 милиарда евро. За тази година бе планувана една трета от тази сума.
Популизмът и дезинформацията, популяризирани от избрани партии, като се изключи че саботират уговорките на България за декарбонизация, могат да провокират гърмеж на гражданско неодобрение. Това ще се случи, когато миньорите и енергетиците проумеят, че обещанията за работа до 2038 година няма по какъв начин да бъдат изпълнени. А неналичието на подготовка за прехода единствено ще усили безработицата и ще задълбочи общественото неравноправие.
Сривът е неизбежен
За 2024 година загубата на “Мини Марица Изток ” ще надвиши 200 милиона лв., откакто единствено за първите 5 месеца приближава 100 милиона, добивът на въглища е понижен с 60%, а отговорностите на сдружението порастват – по данни, огласени в Народното събрание от служебния министър на енергетиката Владимир Малинов. За 2023 година регистрираната загуба е 137,4 милиона лв..
А Топлоелектрическа централа “Марица Изток 2 ” записва незначителна облага от 64,2 милиона лв. преди облагане с налози. В годишния отчет за 2023 година сдружението регистрира спад на оперативните доходи с 64,29% по отношение на 2022 година До 1,431 милиарда лв.. “От началото на 2023 година стартира да се следи ясно изразена наклонност за понижение на борсовите цени на търгуваната електрическа сила в страната и района в комбиниране с високи цени на квотите за излъчвания на парникови газове, което мощно лимитира опциите на „ Топлоелектрическа централа Марица изток 2 “ ЕАД да осъществя производството си на цени, които да покриват цялостните разноски и да обезпечават естествена норма на възвръщаемост ”, се показва в документа.
Така че въпросът по какъв начин ще се заплащат заплатите на миньорите и енергетиците виси, освен това много заплашително. Заедно с въпросите докога ще се заплащат, по какъв начин ще бъдат обезщетени хората при овакантяване, от кое място страната ще вземе нужните средства – и по какъв начин да се извършат промените, нужни за заплащанията по ПВУ, а в действителност за климатичните цели и промяна на стопанската система. Парламентаристите способни ли да са намерят отговорите – или ще гледаме плоската комедия “Спасители на Мариците ”.
Източник: Дойче веле/Емилия Милчева
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ