Бивш социален министър: 25% от работещите са на минимална заплата, повишаването ѝ подобрява живота им
" За България минималната работна заплата (МРЗ) е доста значима – повече в сравнение с за други страни в Европейски Съюз, тъй като огромен брой хора получават МРЗ - към 500 хиляди, и те съставляват към ¼ от работната ръка в България ", заяви бившият обществен министър Христина Христова в студиото на " Денят ON AIR ".
Според нея измененията в Кодекса на труда са били прибързани и не е бил извървян публичният спор по този въпрос.
" Минималната работна заплата, както беше нараснала от служебния кабинет, беше стъпка в вярната посока. Това не успя да догони инфлацията. Тя си остана 16,4% ", посочи Христова пред Bulgaria ON AIR.
" Повишаването ѝ има позитивен резултат – усъвършенства се качеството на живот на тези хора, които я получават. Тя може да упражни прочут напън за увеличение на идващите приходи на работещите хора. Също се увеличава данъкът общ приход в хазната. Увеличават се обществените осигуровки във фондовете на Национален осигурителен институт ", означи Христова.
Тя обърна внимание и на отрицателния резултат – ако се получава от неквалифицирани, нискообразовани служащи, които не могат да дадат добра продуктивност, за работодателите е мъчно да дадат по-висока заплата и ги освобождават.
Според нея минималната работна заплата може леко да подтикне напред инфлацията, тъй като нараства цената на труда на производителя и нараства цената на стоките и услугите, които предлага. Тя акцентира обективните фактори за инфлацията – Ковид пандемията, международната икономическа рецесия, войната в Украйна и посочи, че у нас тя е почнала от цената на енергоносителите.
" 8,5% е на годишна база инфлацията в Еврозоната, а у нас си остана 16,4% - двойно. Следователно има характерни български фактори. Имаше от предходното постоянно държавно управление пакет антикризисни ограничения – те се оказаха проинфлационни. Те способстваха за това да не се задържи инфлацията на по-ниски нива. Разпиляха се публични средства, давани на калпак ", безапелационна е Христова.
По думите ѝ в последните дни Европейската банка обмисля повишение на лихвения % и заемите ще стават по-скъпи, а при нашата политическа неустойчивост ни се калкулира по-висока цена на заема и може да не ни дадат.
" Прогнозите за инфлацията за първото полугодие на 2023 година са за двуцифрено число и животът го демонстрира, че е по този начин. Говори се за някакво усмиряване на инфлацията в края на 2023 година, само че има доста време до тогава ", уточни Христова.
Според нея, в случай че не се спазят Маастрихтските критерии и условията за инфлация за влизане в Еврозоната, няма да се оправим и добави, че политическият популизъм е нездравословен и противопоказен в идващите години за България. " Трябва ръководството да се базира на експертиза, на обективност, на натурализъм, с цел да може България да реализира задачите, които има пред себе си ", заключи Христова.
Според нея измененията в Кодекса на труда са били прибързани и не е бил извървян публичният спор по този въпрос.
" Минималната работна заплата, както беше нараснала от служебния кабинет, беше стъпка в вярната посока. Това не успя да догони инфлацията. Тя си остана 16,4% ", посочи Христова пред Bulgaria ON AIR.
" Повишаването ѝ има позитивен резултат – усъвършенства се качеството на живот на тези хора, които я получават. Тя може да упражни прочут напън за увеличение на идващите приходи на работещите хора. Също се увеличава данъкът общ приход в хазната. Увеличават се обществените осигуровки във фондовете на Национален осигурителен институт ", означи Христова.
Тя обърна внимание и на отрицателния резултат – ако се получава от неквалифицирани, нискообразовани служащи, които не могат да дадат добра продуктивност, за работодателите е мъчно да дадат по-висока заплата и ги освобождават.
Според нея минималната работна заплата може леко да подтикне напред инфлацията, тъй като нараства цената на труда на производителя и нараства цената на стоките и услугите, които предлага. Тя акцентира обективните фактори за инфлацията – Ковид пандемията, международната икономическа рецесия, войната в Украйна и посочи, че у нас тя е почнала от цената на енергоносителите.
" 8,5% е на годишна база инфлацията в Еврозоната, а у нас си остана 16,4% - двойно. Следователно има характерни български фактори. Имаше от предходното постоянно държавно управление пакет антикризисни ограничения – те се оказаха проинфлационни. Те способстваха за това да не се задържи инфлацията на по-ниски нива. Разпиляха се публични средства, давани на калпак ", безапелационна е Христова.
По думите ѝ в последните дни Европейската банка обмисля повишение на лихвения % и заемите ще стават по-скъпи, а при нашата политическа неустойчивост ни се калкулира по-висока цена на заема и може да не ни дадат.
" Прогнозите за инфлацията за първото полугодие на 2023 година са за двуцифрено число и животът го демонстрира, че е по този начин. Говори се за някакво усмиряване на инфлацията в края на 2023 година, само че има доста време до тогава ", уточни Христова.
Според нея, в случай че не се спазят Маастрихтските критерии и условията за инфлация за влизане в Еврозоната, няма да се оправим и добави, че политическият популизъм е нездравословен и противопоказен в идващите години за България. " Трябва ръководството да се базира на експертиза, на обективност, на натурализъм, с цел да може България да реализира задачите, които има пред себе си ", заключи Христова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ