На днешната дата през 2000 г. са възобновени наблюденията с космическия телескоп „Хъбъл”
За създател на плана е апетитен Лаймън Спицър, професор от университета Йейл. Той е първият, който е теоретично работи върху концепцията за градежа на огромен галактически телескоп.
През 1975 година държавното управление настойчиво отхвърля да даде нужното финансиране за галактическия телескоп. Проектът е утвърден от Конгреса едвам през 1977 година Телескопът е основан като взаимен план на НАСА и Европейската галактическа организация. Телескопът е една от четирите „ Велики Обсерватории ” на НАСА дружно със Комптън Гама Лъчева Обсерватория, Чандра Рентгенова Обсерватория и Космически Телескоп Спитцър, всички изведени в околоземна орбита.
Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 година, само че поради злополуката на совалката „ Чаланджър ” той е качен на орбита на 25 април 1990 година от „ Дискавъри ”.
Първите изображения, които са изпратени до Земята обаче са размазани. Анализ демонстрира, че формата на основното огледало не е съвършена - ръбовете са с 2,3 микрометра по-плоски от нужното. Инженерите намират решение със системата КОСТАР - серия от оптически принадлежности, които компенсирали резултатите на сферична аберация и разрешавали на телескопа да действа обикновено.
През декември 1993 година екипажът на совалката Индевър употребява принадлежности за корекция, които преди в никакъв случай не са били употребявани в галактическото пространство, само че сполучливо конфигурират системата, сменят Планетарната камера, сменят жироскопи и конфигурират нови слънчеви панели.
И „ Хъбъл ” стартира да изпраща към Земята забележителни фотоси на звезди, галактики, мъглявини. Научните резултати оказват помощ на астрономите да решат едни от най-належащите проблеми в астрономията. Например преди време е имало догадка, че в центъра на някои галактики е допустимо да има черни дупки и единствено рядко е имало доказателства за това, че черни дупки в центъра на някои галактики съществуват.
„ Хъбъл ” демонстрира нещо напълно друго - черните дупки се срещат в центъра на всички галактики. Именно благодарение на „ Хъбъл ” учените към този момент знаят и, че има тясна връзка сред масата на черната дупка и свойствата на дадената вселена.
С помощта на „ Хъбъл ” са проучвани и планетите - проучена е атмосферата на Юпитер, направени са фотоси на Марс, проучени са планетите-джуджета Плутон и Ерида. Други открития са протопланетарните дискове в мъглявината Орион и откритието на извънслънчеви екзопланети.
През 1975 година държавното управление настойчиво отхвърля да даде нужното финансиране за галактическия телескоп. Проектът е утвърден от Конгреса едвам през 1977 година Телескопът е основан като взаимен план на НАСА и Европейската галактическа организация. Телескопът е една от четирите „ Велики Обсерватории ” на НАСА дружно със Комптън Гама Лъчева Обсерватория, Чандра Рентгенова Обсерватория и Космически Телескоп Спитцър, всички изведени в околоземна орбита.
Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 година, само че поради злополуката на совалката „ Чаланджър ” той е качен на орбита на 25 април 1990 година от „ Дискавъри ”.
Първите изображения, които са изпратени до Земята обаче са размазани. Анализ демонстрира, че формата на основното огледало не е съвършена - ръбовете са с 2,3 микрометра по-плоски от нужното. Инженерите намират решение със системата КОСТАР - серия от оптически принадлежности, които компенсирали резултатите на сферична аберация и разрешавали на телескопа да действа обикновено.
През декември 1993 година екипажът на совалката Индевър употребява принадлежности за корекция, които преди в никакъв случай не са били употребявани в галактическото пространство, само че сполучливо конфигурират системата, сменят Планетарната камера, сменят жироскопи и конфигурират нови слънчеви панели.
И „ Хъбъл ” стартира да изпраща към Земята забележителни фотоси на звезди, галактики, мъглявини. Научните резултати оказват помощ на астрономите да решат едни от най-належащите проблеми в астрономията. Например преди време е имало догадка, че в центъра на някои галактики е допустимо да има черни дупки и единствено рядко е имало доказателства за това, че черни дупки в центъра на някои галактики съществуват.
„ Хъбъл ” демонстрира нещо напълно друго - черните дупки се срещат в центъра на всички галактики. Именно благодарение на „ Хъбъл ” учените към този момент знаят и, че има тясна връзка сред масата на черната дупка и свойствата на дадената вселена.
С помощта на „ Хъбъл ” са проучвани и планетите - проучена е атмосферата на Юпитер, направени са фотоси на Марс, проучени са планетите-джуджета Плутон и Ерида. Други открития са протопланетарните дискове в мъглявината Орион и откритието на извънслънчеви екзопланети.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ