Най-хубавото момиче в армията на Беларус е юрист по образование и парашутист от Силите за специални операции
За 8 март беларуският уебсайт 42.tut.by описа за най-красивото момиче в Силите за специфични интервенции – ефрейтор Анастасия Лапуцкая. И надали в цялата войска има по-високо просветен ефрейтор. Изобщо – момиче фантазия.
Анастасия попаднала в Силите за специфични интервенции през 2016 година и в този момент служи в Центъра за взаимозависимост към командването на ССО в Калодзишчи в източните околности на столицата Минск. Тя попаднала там след брат си, който й посочил хубостта на небето със взаимен скок от 3700 м. Нещо повече – той заинтересувал момичето с военната работа.
По обучение Анастасия е правист. Когато приключила университета, тя към този момент схванала какво значи гражданската специалност - непрекъснатото седене в офиса, паузи за кафе и „ милион разнообразни книги” – не, не били за нея. Пък и заболяла към този момент от „ небесната” болест.
Още помни първия скок с брат си: необикновено сложната първа крачка, спрялото сърце в очакване да се отвори парашутът, „ а след това небе, небе и единствено небе”. Голямо, чисто. „ То и до момента ми се присънва, въпреки скоковете към този момент да са ми работата.”
Решението да облече военна униформа разделило мненията в фамилията. Майка й била безапелационни срещу, само че татко й и дядо й, някогашни танкисти, я подкрепили. За брата то се знае.
Особено паметни са за Настя три скока, които трябвало да направи един след различен. Признава, че й било доста мъчно. Не й достигали сили.
Скачали от сутринта. Било август, температурата – към 30 градуса. На главата – шлем, формата компактно пристегната, дори ръкавите не може да се запретнат, с цел да не се пререже вена. Цялата екипировка с бронираната жилетка и автомата тежели съвсем 20 кг. Паднала в торфище, краката затъвали, а трябвало да събере тежкия парашут. И да бърза, доста да бърза, имало още два скока. Вертолетът към този момент чакал, първи в него постоянно влизат най-леките, с цел да скочат последни.
След третия скок напълно закъсала. Не била навършила година работа, такива натоварвания били непривични за нея. На обед горещият въздух я подхванал, издигнал я и я отнесъл в едни канали в полето. После вятърът я влачил, едвам погасила купола. Прибрала се със сетни сили.
Още първоначално тя била предизвестена, че в армията всички са равни и отговорностите са идентични. Но от време на време мъжете гледат да я поддържат незабележимо. В поделението се усеща несъмнено, като вкъщи си. Премине ли бариерата, това за нея е персонално пространство.
Сутрин отделя за тоалет и козметика 20 минути. Следващите 20 минути отиват за домашните любимци – котарак, заек, рибки и два папагала. Когато е на обучение, намира кой да ги храни, само че през това време зайчето я забравяло и тя му носела лакомства за освежаване на паметта.
Ползването на смарт телефони в армията е неразрешено и по тази причина като се прибере вечер, Настя на първо време чете известията. Това имало и добра страна, тъй като й помогнало да се пребори със зависимостта от обществените мрежи.
Когато излизала в града с униформа, ставала обект на всеобщо внимание. Всеки трети юноша желал да се запознае с нея.
Редакция БЛИЦ
Анастасия попаднала в Силите за специфични интервенции през 2016 година и в този момент служи в Центъра за взаимозависимост към командването на ССО в Калодзишчи в източните околности на столицата Минск. Тя попаднала там след брат си, който й посочил хубостта на небето със взаимен скок от 3700 м. Нещо повече – той заинтересувал момичето с военната работа.
По обучение Анастасия е правист. Когато приключила университета, тя към този момент схванала какво значи гражданската специалност - непрекъснатото седене в офиса, паузи за кафе и „ милион разнообразни книги” – не, не били за нея. Пък и заболяла към този момент от „ небесната” болест.
Още помни първия скок с брат си: необикновено сложната първа крачка, спрялото сърце в очакване да се отвори парашутът, „ а след това небе, небе и единствено небе”. Голямо, чисто. „ То и до момента ми се присънва, въпреки скоковете към този момент да са ми работата.”
Решението да облече военна униформа разделило мненията в фамилията. Майка й била безапелационни срещу, само че татко й и дядо й, някогашни танкисти, я подкрепили. За брата то се знае.
Особено паметни са за Настя три скока, които трябвало да направи един след различен. Признава, че й било доста мъчно. Не й достигали сили.
Скачали от сутринта. Било август, температурата – към 30 градуса. На главата – шлем, формата компактно пристегната, дори ръкавите не може да се запретнат, с цел да не се пререже вена. Цялата екипировка с бронираната жилетка и автомата тежели съвсем 20 кг. Паднала в торфище, краката затъвали, а трябвало да събере тежкия парашут. И да бърза, доста да бърза, имало още два скока. Вертолетът към този момент чакал, първи в него постоянно влизат най-леките, с цел да скочат последни.
След третия скок напълно закъсала. Не била навършила година работа, такива натоварвания били непривични за нея. На обед горещият въздух я подхванал, издигнал я и я отнесъл в едни канали в полето. После вятърът я влачил, едвам погасила купола. Прибрала се със сетни сили.
Още първоначално тя била предизвестена, че в армията всички са равни и отговорностите са идентични. Но от време на време мъжете гледат да я поддържат незабележимо. В поделението се усеща несъмнено, като вкъщи си. Премине ли бариерата, това за нея е персонално пространство.
Сутрин отделя за тоалет и козметика 20 минути. Следващите 20 минути отиват за домашните любимци – котарак, заек, рибки и два папагала. Когато е на обучение, намира кой да ги храни, само че през това време зайчето я забравяло и тя му носела лакомства за освежаване на паметта.
Ползването на смарт телефони в армията е неразрешено и по тази причина като се прибере вечер, Настя на първо време чете известията. Това имало и добра страна, тъй като й помогнало да се пребори със зависимостта от обществените мрежи.
Когато излизала в града с униформа, ставала обект на всеобщо внимание. Всеки трети юноша желал да се запознае с нея.
Редакция БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ