ЦСКА – 75 години слава или генезис преди 100?
За 75 лета ЦСКА се трансформира от един от многото български футболни клубове в същински феномен и като всеки феномен не изникна на празно място. Той е рожба на времето си, само че има своите постоянно забравяни корени в предишното, без което бъдещето е немислимо.
5 май 1948 година остава в историята като формалната рождена дата на ЦСКА, само че на този ден в един генералски кабинет просто е подписан обединителният протокол сред два клуба. Решението за сливането е взето ден по-рано, когато мощно " ура " оглася концертната зала на Централния дом на войската (днешния Централен боен клуб) в столицата - шефовете на Септември и ЦДВ прочитат заявления на своите управителни препоръки, че одобряват концепцията за обединяване. От трибуната не проехтява нито дума за някакъв декрет от ръководещата по това време Българска комунистическа партия, в който и до през днешния ден някои неуморно търсят произхода на клуба, тъй като в основата на разбирателството е не партийно инженерство, а стремежът към чисто спортни резултати.
Социалистическата футболна историография дълги години премълчаваше обстоятелствата, които напълно красноречиво доказваха родствената връзка на ЦСКА с различен армейски клуб - АС-23. Историята му е относително къса и продължава тъкмо 21 години и 5 дни. Всичко стартира през далечната 1923 година Тогава на 4 ноември се сливат Атлетик, водещ началото си от 1913 година, с Офицерски състезателен клуб (ОСК) от региона към улица " Цар Иван Асен II " и Слава от квартал " Редута ", които са се обединили още в края на 1921 година На 27 януари 1925 година софийска община отпуска " за безконечни времена " на АС-23 имот в местността Пустинята в Борисовата градина. Игрището, на което през днешния ден се намира чакащият своята съществена реорганизация " Българска войска ", изначало съставлява гола поляна с колиба за събличане край нея. До началото на 40-те години на предишния век с частни парични дарения и държавна помощ става най-модерният ни стадион, който първи у нас има тревно покритие и дренаж, като отвред е заобиколен от трибуни.
Още с появяването си АС-23 изпъква като клуб не като другите. Клубните цветове са черно и бяло, на емблемата си има изправен черен лъв в бял кръговиден щит, ограден в черен кант, а кръстник на знамето става тогавашният министър на войната генерал-майор Иван Вълков. Първият му ръководител е кадрови офицер, в управлението влизат военни и служители на реда. През годините клубни шефове стават военачалник от Въздушните сили, основен редактор на известния по това време вестник " Утро ", прочут правист... Някои от тях след това са пратени в пандиза от по този начин наречения Народен съд.
АС-23 бързо става освен първокласен, а и елитарен, добре проведен клуб с изрядна документи, разрастващ доста спортове. И още по-бързо се трансформира в чудовище за Левски. Сините апологети усърдно крият и до през днешния ден един нелицеприятен за тях факт - АС-23 е единственият български клуб, реализирал двуцифрена победа над Левски - 11:4 на 22 януари 1939 година в среща от шампионата за Коледната купа на вестник " Спорт ". Разгромът освен това идва на игрище " Левски ", отнето от тогавашния Атлетик. " Асистите ", както ги назовават на времето, два пъти са столични първенци и стават държавни първенци през 1931 година, а десетилетие по-късно печелят и Царската купа на финала в Добрич, който е част от националния събор в чест на първата годишнина от освобождението на Южна Добруджа и мирното й присъединение към Царство България.
Клубът е прочут с продуктивната си детско-юношеска школа, от която излизат цяла плеяда известни футболисти. Капитан на тима е най-хубавият голмайстор на България преди Втората международна война - Любомир Ангелов-Старото, капитан и на националите ни, а с изключение на него в А отбора са и останалите от нападателната петорка - Георги Пачеджиев-Чугуна, Владимир Тодоров-Балерината, Бенжамен Аструг и Вучко Йорданов. В своето недълго независимо съществувание АС-23 построява 13 национали. През 1944 година АС-23 е първи в столичната елитна дивизия, а държавното шампионата е прекъснато от политическите земетресения след деветосептемврийския прелом. Идва краят на " асистите " или началото на живот под друга форма. Клубът е жигосан като " фашистки ", тъй като е тим на царското офицерство, а новата власт непременно желае да скъса с всичко предходно, оповестено за ретроградно и реакционно. Единственият вероятен метод за оцеляването на АС-23 е сливането му с други клубове под ново наименование. На 9 ноември 1944 година се сплотява с Шипка-Победа и Спартак от квартал " Подуяне " под името Чавдар. За клубен началник е определен тогавашният зам.-председател на АС-23 военачалник Владимир Стойчев, който по същото време командва армията ни в Отечествената война, в управата е включен бъдещият боен министър Добри Джуров, който след това ще се окаже основна фигура в историята на ЦСКА, а секретар става също кадър на АС-23 - бъдещият външен министър Иван Башев.
Основа на състава на Чавдар дават дотогавашните титуляри на АС-23, измежду тях са и футболисти, които скоро Левски под крилото на министерството на пощите, телеграфите и телефоните ще " напазарува " и ще се трансфорат в сини митове - Георги Пачеджиев-Чугуна, Иван Димчев-Бачин, Драган Георгиев. Чавдар получава небесносини екипи и напълно естествено играе своите мачове на стадиона на АС-23. Още през 1947 година става клуб към профсъюза на военните, само че изпитва финансови усложнения, които са повода да изпадне от елита на столичното състезание. Чавдар публично е военизиран на 15 февруари 1948 година, когато минава към ЦДВ (Централен дом на войската) - организация, включваща театрални, певчески и други културно-масови военни колективи, и приема названието ЦДВ. Малко по-късно идва и обединяването със Септември под името Септември при ЦДВ.
Така " дървото на живота " на бъдещия ЦСКА добива своите ясни контури. После биват написани стотици златни страници история. Вижте някои фрагменти от нея...
5 май 1948 година остава в историята като формалната рождена дата на ЦСКА, само че на този ден в един генералски кабинет просто е подписан обединителният протокол сред два клуба. Решението за сливането е взето ден по-рано, когато мощно " ура " оглася концертната зала на Централния дом на войската (днешния Централен боен клуб) в столицата - шефовете на Септември и ЦДВ прочитат заявления на своите управителни препоръки, че одобряват концепцията за обединяване. От трибуната не проехтява нито дума за някакъв декрет от ръководещата по това време Българска комунистическа партия, в който и до през днешния ден някои неуморно търсят произхода на клуба, тъй като в основата на разбирателството е не партийно инженерство, а стремежът към чисто спортни резултати.
Социалистическата футболна историография дълги години премълчаваше обстоятелствата, които напълно красноречиво доказваха родствената връзка на ЦСКА с различен армейски клуб - АС-23. Историята му е относително къса и продължава тъкмо 21 години и 5 дни. Всичко стартира през далечната 1923 година Тогава на 4 ноември се сливат Атлетик, водещ началото си от 1913 година, с Офицерски състезателен клуб (ОСК) от региона към улица " Цар Иван Асен II " и Слава от квартал " Редута ", които са се обединили още в края на 1921 година На 27 януари 1925 година софийска община отпуска " за безконечни времена " на АС-23 имот в местността Пустинята в Борисовата градина. Игрището, на което през днешния ден се намира чакащият своята съществена реорганизация " Българска войска ", изначало съставлява гола поляна с колиба за събличане край нея. До началото на 40-те години на предишния век с частни парични дарения и държавна помощ става най-модерният ни стадион, който първи у нас има тревно покритие и дренаж, като отвред е заобиколен от трибуни.
Още с появяването си АС-23 изпъква като клуб не като другите. Клубните цветове са черно и бяло, на емблемата си има изправен черен лъв в бял кръговиден щит, ограден в черен кант, а кръстник на знамето става тогавашният министър на войната генерал-майор Иван Вълков. Първият му ръководител е кадрови офицер, в управлението влизат военни и служители на реда. През годините клубни шефове стават военачалник от Въздушните сили, основен редактор на известния по това време вестник " Утро ", прочут правист... Някои от тях след това са пратени в пандиза от по този начин наречения Народен съд.
АС-23 бързо става освен първокласен, а и елитарен, добре проведен клуб с изрядна документи, разрастващ доста спортове. И още по-бързо се трансформира в чудовище за Левски. Сините апологети усърдно крият и до през днешния ден един нелицеприятен за тях факт - АС-23 е единственият български клуб, реализирал двуцифрена победа над Левски - 11:4 на 22 януари 1939 година в среща от шампионата за Коледната купа на вестник " Спорт ". Разгромът освен това идва на игрище " Левски ", отнето от тогавашния Атлетик. " Асистите ", както ги назовават на времето, два пъти са столични първенци и стават държавни първенци през 1931 година, а десетилетие по-късно печелят и Царската купа на финала в Добрич, който е част от националния събор в чест на първата годишнина от освобождението на Южна Добруджа и мирното й присъединение към Царство България.
Клубът е прочут с продуктивната си детско-юношеска школа, от която излизат цяла плеяда известни футболисти. Капитан на тима е най-хубавият голмайстор на България преди Втората международна война - Любомир Ангелов-Старото, капитан и на националите ни, а с изключение на него в А отбора са и останалите от нападателната петорка - Георги Пачеджиев-Чугуна, Владимир Тодоров-Балерината, Бенжамен Аструг и Вучко Йорданов. В своето недълго независимо съществувание АС-23 построява 13 национали. През 1944 година АС-23 е първи в столичната елитна дивизия, а държавното шампионата е прекъснато от политическите земетресения след деветосептемврийския прелом. Идва краят на " асистите " или началото на живот под друга форма. Клубът е жигосан като " фашистки ", тъй като е тим на царското офицерство, а новата власт непременно желае да скъса с всичко предходно, оповестено за ретроградно и реакционно. Единственият вероятен метод за оцеляването на АС-23 е сливането му с други клубове под ново наименование. На 9 ноември 1944 година се сплотява с Шипка-Победа и Спартак от квартал " Подуяне " под името Чавдар. За клубен началник е определен тогавашният зам.-председател на АС-23 военачалник Владимир Стойчев, който по същото време командва армията ни в Отечествената война, в управата е включен бъдещият боен министър Добри Джуров, който след това ще се окаже основна фигура в историята на ЦСКА, а секретар става също кадър на АС-23 - бъдещият външен министър Иван Башев.
Основа на състава на Чавдар дават дотогавашните титуляри на АС-23, измежду тях са и футболисти, които скоро Левски под крилото на министерството на пощите, телеграфите и телефоните ще " напазарува " и ще се трансфорат в сини митове - Георги Пачеджиев-Чугуна, Иван Димчев-Бачин, Драган Георгиев. Чавдар получава небесносини екипи и напълно естествено играе своите мачове на стадиона на АС-23. Още през 1947 година става клуб към профсъюза на военните, само че изпитва финансови усложнения, които са повода да изпадне от елита на столичното състезание. Чавдар публично е военизиран на 15 февруари 1948 година, когато минава към ЦДВ (Централен дом на войската) - организация, включваща театрални, певчески и други културно-масови военни колективи, и приема названието ЦДВ. Малко по-късно идва и обединяването със Септември под името Септември при ЦДВ.
Така " дървото на живота " на бъдещия ЦСКА добива своите ясни контури. После биват написани стотици златни страници история. Вижте някои фрагменти от нея...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ