Германски кмет: Част от българите имат друга представа за образование и възпитание
За 7 години броят на българите в немския град Ален се е нараснал над 7 пъти. А нови не престават да идват. Какви проблеми основава това на локалната администрация - Александър Детев от " Дойче веле " беседва с кмета на Ален Александър Бергер.
Все повече българи избират да имигрират в Германия. По данни на Федералната статистическа работа през 2007 година, когато България бе призната в Европейския съюз (ЕС), броят на българските жители на територията на Германия е бил под 50 хиляди. Към 2014 година, когато немският трудов пазар беше отворен за българи и румънци, те към този момент са били 183 хиляди, а към края на 2017 година – 310 415.
Българите избират освен огромните немски градове, само че и по-малките общини. Един подобен образец е 50-хилядният град Ален в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Преди седем години българите и румънците там са били под 200, а през днешния ден към този момент надвишават 1400. Подобна е обстановката и в други обитаеми места в окръг Варендорф. Александър Детев потърси за коментар кмета на Ален Александър Бергер, който неотдавна разиска тази проблематика с сътрудниците си от други градове в региона.
Доктор Бергер, пред медиите посочихте, че общините не могат поотделно да се оправят с проблемите, пораждани от миграцията от България и Румъния. Какви са те?
Не обичам да приказвам за проблеми, когато става въпрос за хора. Визирах провокации, които пораждат от преселването на групи хора от тези страни. От началото на 2019 година миграцията от Югоизточна Европа, изключително тази от България и Румъния, е тематика за градската администрация, държавните институции и политиката. Нека подчертая, че вътрешната за Европейски Съюз миграция сама по себе си не съставлява проблем - подобен по-скоро са бедността, някои дефицити в образованието и до известна степен употребата на труда.
При нас идват най-вече хора в работоспособна възраст, само че децата и младежите до 18 години съставляват към 1/3 от всички чужденци. От България повече са фамилиите с деца, от Румъния е по-висок процентът на мъжете имигранти. Някои учебни заведения и детски градини в източната част на Ален записват сериозен растеж на деца от чужбина. Към август 2019 година 266 деца и младежи в учебна възраст от Югоизточна Европа са посещавали разнообразни учебни заведения в Ален.
А това е голямо предизвикателство за институциите: част от тях са свързани с другите показа за обучение и образование, да вземем за пример нередовното вървене на учебно заведение или детска градина. Впечатление прави и общественото държание. Основна пречка за интеграцията при новодошлите е незадоволителното притежаване на немски език. Поради тези аргументи интеграцията на хора, които в родните си страни не са получили нужното обучение или професионална подготовка, е предизвикателство. В градове като Дортмунд, Хаген, Есен и Хам приказваме главно за роми, които - поради дискриминация или сложни условия на живот - избират да емигрират от родните си страни.
През 2015 година спечелихте локалните избори в Ален. Как се промени обстановката от този момент? Има ли растеж на имигрантите от България и Румъния?
От 2007 година насам нараства броят на емигриращите от България и Румъния към страните от Западна Европа. Още по-засилена емиграция се следи след отварянето на трудовия пазар през 2014 година. В Германия имигрантите виждат огромни шансове, защото е известно, че има апетит за работна ръка, в това число в нископлатените браншове. В Ален също непрекъснато нараства броят на преселниците от двете страни - от 193 души през 2012 година на 1 422-ма към средата на 2019 година.
Каква може да мотивацията на тези хора да се реалокират в Ален? Успяват ли всички чужденци да намерят работа и в случай че не - за какво съгласно вас остават в града?
Трудовата миграция надвива над миграцията поради беднотия. Така че множеството новодошли имат работа. Ален предлага няколко благоприятни условия за имигрантите. Градът и околните общини оферират работни места, в това число в нископлатените браншове. На първо място би трябвало да се означи сериозната локална промишленост в района. След миграцията в предходни години в града има огромна група от хора, които приказват турски език. Много българи приказват турски и по тази причина намират допирни точки. Друг фактор са относително по-ниските наеми за жилище в Ален.
Обсъдихте тематиката с други кметове от региона. С идентични провокации ли се сблъсквате и какви са вероятните решения?
Има известни разлики в имигрантските групи в обособените общини. Но в общи линии изискванията и провокациите са същите. За градовете е значимо новите поданици да не бъдат изолирани, а да станат част от обществото. Поради тази причина би трябвало да се постараем да не се образуват паралелни общества, които живеят изолирани. Досега съумяваме. Положителна е и равносметката ни от обезпечаването на преводачи при първичната адресна регистрация на новодошлите. Това им дава опция да получават консултация при първия контакт с управляващите, да получат отговори на съответни въпроси, свързани със взаимния живот и интеграцията.
Можете ли да се похвалите с образци за сполучлива интеграция? По какви стратегии работите и кои от ограниченията към този момент са били приложени?
Ние сме при започване на нашите старания. Искаме да притеглим вниманието към тази проблематика, с цел да не се позволяват съществени неточности. Обещана ни е поддръжка от управата на провинция Северен Рейн-Вестфалия, която също има интерес да не се позволяват неприятни изненади. Относно Ален – ние сме привикнали с трудовата миграция, тук я познаваме от повече от век. Нашият град се е увеличен и забогатял точно с помощта на миграцията, обвързвана с минната промишленост. Затова и хората в Ален не са срещу мигрантите. В нашия град живеем спокойно цели 111 националности. Това е нашата мощ!
Все повече българи избират да имигрират в Германия. По данни на Федералната статистическа работа през 2007 година, когато България бе призната в Европейския съюз (ЕС), броят на българските жители на територията на Германия е бил под 50 хиляди. Към 2014 година, когато немският трудов пазар беше отворен за българи и румънци, те към този момент са били 183 хиляди, а към края на 2017 година – 310 415.
Българите избират освен огромните немски градове, само че и по-малките общини. Един подобен образец е 50-хилядният град Ален в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Преди седем години българите и румънците там са били под 200, а през днешния ден към този момент надвишават 1400. Подобна е обстановката и в други обитаеми места в окръг Варендорф. Александър Детев потърси за коментар кмета на Ален Александър Бергер, който неотдавна разиска тази проблематика с сътрудниците си от други градове в региона.
Доктор Бергер, пред медиите посочихте, че общините не могат поотделно да се оправят с проблемите, пораждани от миграцията от България и Румъния. Какви са те?
Не обичам да приказвам за проблеми, когато става въпрос за хора. Визирах провокации, които пораждат от преселването на групи хора от тези страни. От началото на 2019 година миграцията от Югоизточна Европа, изключително тази от България и Румъния, е тематика за градската администрация, държавните институции и политиката. Нека подчертая, че вътрешната за Европейски Съюз миграция сама по себе си не съставлява проблем - подобен по-скоро са бедността, някои дефицити в образованието и до известна степен употребата на труда.
При нас идват най-вече хора в работоспособна възраст, само че децата и младежите до 18 години съставляват към 1/3 от всички чужденци. От България повече са фамилиите с деца, от Румъния е по-висок процентът на мъжете имигранти. Някои учебни заведения и детски градини в източната част на Ален записват сериозен растеж на деца от чужбина. Към август 2019 година 266 деца и младежи в учебна възраст от Югоизточна Европа са посещавали разнообразни учебни заведения в Ален.
А това е голямо предизвикателство за институциите: част от тях са свързани с другите показа за обучение и образование, да вземем за пример нередовното вървене на учебно заведение или детска градина. Впечатление прави и общественото държание. Основна пречка за интеграцията при новодошлите е незадоволителното притежаване на немски език. Поради тези аргументи интеграцията на хора, които в родните си страни не са получили нужното обучение или професионална подготовка, е предизвикателство. В градове като Дортмунд, Хаген, Есен и Хам приказваме главно за роми, които - поради дискриминация или сложни условия на живот - избират да емигрират от родните си страни.
През 2015 година спечелихте локалните избори в Ален. Как се промени обстановката от този момент? Има ли растеж на имигрантите от България и Румъния?
От 2007 година насам нараства броят на емигриращите от България и Румъния към страните от Западна Европа. Още по-засилена емиграция се следи след отварянето на трудовия пазар през 2014 година. В Германия имигрантите виждат огромни шансове, защото е известно, че има апетит за работна ръка, в това число в нископлатените браншове. В Ален също непрекъснато нараства броят на преселниците от двете страни - от 193 души през 2012 година на 1 422-ма към средата на 2019 година.
Каква може да мотивацията на тези хора да се реалокират в Ален? Успяват ли всички чужденци да намерят работа и в случай че не - за какво съгласно вас остават в града?
Трудовата миграция надвива над миграцията поради беднотия. Така че множеството новодошли имат работа. Ален предлага няколко благоприятни условия за имигрантите. Градът и околните общини оферират работни места, в това число в нископлатените браншове. На първо място би трябвало да се означи сериозната локална промишленост в района. След миграцията в предходни години в града има огромна група от хора, които приказват турски език. Много българи приказват турски и по тази причина намират допирни точки. Друг фактор са относително по-ниските наеми за жилище в Ален.
Обсъдихте тематиката с други кметове от региона. С идентични провокации ли се сблъсквате и какви са вероятните решения?
Има известни разлики в имигрантските групи в обособените общини. Но в общи линии изискванията и провокациите са същите. За градовете е значимо новите поданици да не бъдат изолирани, а да станат част от обществото. Поради тази причина би трябвало да се постараем да не се образуват паралелни общества, които живеят изолирани. Досега съумяваме. Положителна е и равносметката ни от обезпечаването на преводачи при първичната адресна регистрация на новодошлите. Това им дава опция да получават консултация при първия контакт с управляващите, да получат отговори на съответни въпроси, свързани със взаимния живот и интеграцията.
Можете ли да се похвалите с образци за сполучлива интеграция? По какви стратегии работите и кои от ограниченията към този момент са били приложени?
Ние сме при започване на нашите старания. Искаме да притеглим вниманието към тази проблематика, с цел да не се позволяват съществени неточности. Обещана ни е поддръжка от управата на провинция Северен Рейн-Вестфалия, която също има интерес да не се позволяват неприятни изненади. Относно Ален – ние сме привикнали с трудовата миграция, тук я познаваме от повече от век. Нашият град се е увеличен и забогатял точно с помощта на миграцията, обвързвана с минната промишленост. Затова и хората в Ален не са срещу мигрантите. В нашия град живеем спокойно цели 111 националности. Това е нашата мощ!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ