Асад спечели войната, но не и политическата битка
За 6 години война режимът на Башар ал-Асад съумя да си възвърне повече от половината територия на Сирия, само че бидейки подвластен от съветските и иранските си съдружници, той остава изолиран на интернационалната сцена.
" Режимът завоюва назад във военно отношение обширни елементи от сирийската територия, само че да приказваме за политическа и дипломатическа победа би било пресилено ", написа Карим Битар от Института за интернационалните и стратегически връзки (IRIS), в коментар за ливанското издание L`Orient-Le Jour.
От началото на съветската военна акция през 2015 година, с цел да се притекат на помощ на режим в неволя, изправен против бунтовници и джихадисти, войските на президента Башар ал-Асад потеглиха против течението. Оттогава те управляват 52% от територията, където живеят повече от две трети от популацията. Останалата част от страната е разграничена сред отслабените размирен фракции, Ислямска страна (ИС) и изключително кюрдските сили на север и североизток (25% от територията).
Асад - ябълката на раздора
За анализаторите е ясно, че след шест години Дамаск надви.
" Режимът безспорно е спечелил войната от стратегическа позиция ", тъй като " никой " сега не се нуждае от " неговото отдръпване " като авансово изискване, съобщи пред Агенция Франс Прес Хасан Хасан, анализатор от Института Тахрир за близкоизточна политика, основан в Съединени американски щати. В същото време, " войната няма да постави завършек на насилието ", успокоява тона той, уточнявайки, че се чака " джихадисти или неджихадисти да продължат въстанието още няколко години ".
Всички старания да бъде комплициран завършек на спора, който стартира с мирни демонстрации против режима на Асад и чиято равносметка към този момент надвишава 330 000 убити, бяха напразни.
Няколко вътрешносирийски преговорни сесии под егидата на Организация на обединените нации не доведоха до резултат. Нов кръг от договаряния е плануван за 28 ноември в Женева. Тези договаряния бяха засенчени от договарянията в Астана, проведени от съдружниците на режима, Русия и Иран, както и поддръжката на опозицията в Турция.
Независимо от напредъка, всички полемики най-после се спънаха в главната ябълка на раздора: ориста на Башар ал-Асад. Опозицията продължи да изисква неговото отдръпване - нещо, което Дамаск и неговите съдружници изрично отхвърлят.
Сирийският президент остава изолиран, без нито една огромна западна столица да е възобновила дипломатическите си връзки с него. Наскоро държавният секретар на Съединени американски щати Рекс Тилерсън удостовери, че " властта на фамилията на Асад е към края си ", откакто отчет на Организация на обединените нации го упрекна в офанзива с газ зарин, която умъртви 87 души.
Тези страни обаче към този момент не претендират за отдръпването на Асад, какъвто беше казусът през първите години на войната. " Атмосферата в Европа се промени доста ", удостоверява Карим Битар. " Много значими играчи - разследващите служби, сътрудниците за битка с тероризма, крайнодeсните партии, икономическите групировки (...) - към този момент демонстрираха отваряне към режима и лобират за нормализиране на връзките ", прибавя той.
Джошуа Ландис, експерт по Сирия и професор в Университета на Оклахома, също по този начин чака стопляне на връзките сред Дамаск и страните от района. " С течение на времето мисля, че всички съседи на Сирия ще възстановяват връзките си с нея, в случай че обстановката в региона на сигурността продължава да се усъвършенства ", сподели той във връзка с страни като Йордания и Турция. " Те имат потребност бежанците да се завърнат у дома и да съживят комерсиалните връзки ".
Статутът на кюрдите
Новият статут на режима обаче има цена - тази на " последна взаимозависимост " от неговите спонсори. Тези " ирански и съветски съдружници няма да разрешат на Дамаск да взема огромни решения без тях ", сподели Битар.
Във вътрешен проект, с изключение на възобновяване на опустошената страна, поражда още едно ново предизвикателство: статутът на кюрдите. Дълго репресирано от режима, това малцинство съумя в хода на войната да откри полуавтономия, която не е готово да отстъпи. Кюрдските сили също по този начин са в челните редици на битката против джихадистите.
Дори Дамаск да наподобява отворен за полемика, е мъчно да си представим, че ще одобри автономност. " Децентрализацията (...) ще бъде невероятно да се приложи (...), тъй като ще изисква дълготрайни договаряния по механически и стопански въпроси като петролните запаси ", сподели Карим Битар и прибавя:
" Тези полемики не могат да реализират триумф без взаимно доверие. "
" Режимът завоюва назад във военно отношение обширни елементи от сирийската територия, само че да приказваме за политическа и дипломатическа победа би било пресилено ", написа Карим Битар от Института за интернационалните и стратегически връзки (IRIS), в коментар за ливанското издание L`Orient-Le Jour.
От началото на съветската военна акция през 2015 година, с цел да се притекат на помощ на режим в неволя, изправен против бунтовници и джихадисти, войските на президента Башар ал-Асад потеглиха против течението. Оттогава те управляват 52% от територията, където живеят повече от две трети от популацията. Останалата част от страната е разграничена сред отслабените размирен фракции, Ислямска страна (ИС) и изключително кюрдските сили на север и североизток (25% от територията).
Асад - ябълката на раздора
За анализаторите е ясно, че след шест години Дамаск надви.
" Режимът безспорно е спечелил войната от стратегическа позиция ", тъй като " никой " сега не се нуждае от " неговото отдръпване " като авансово изискване, съобщи пред Агенция Франс Прес Хасан Хасан, анализатор от Института Тахрир за близкоизточна политика, основан в Съединени американски щати. В същото време, " войната няма да постави завършек на насилието ", успокоява тона той, уточнявайки, че се чака " джихадисти или неджихадисти да продължат въстанието още няколко години ".
Всички старания да бъде комплициран завършек на спора, който стартира с мирни демонстрации против режима на Асад и чиято равносметка към този момент надвишава 330 000 убити, бяха напразни.
Няколко вътрешносирийски преговорни сесии под егидата на Организация на обединените нации не доведоха до резултат. Нов кръг от договаряния е плануван за 28 ноември в Женева. Тези договаряния бяха засенчени от договарянията в Астана, проведени от съдружниците на режима, Русия и Иран, както и поддръжката на опозицията в Турция.
Независимо от напредъка, всички полемики най-после се спънаха в главната ябълка на раздора: ориста на Башар ал-Асад. Опозицията продължи да изисква неговото отдръпване - нещо, което Дамаск и неговите съдружници изрично отхвърлят.
Сирийският президент остава изолиран, без нито една огромна западна столица да е възобновила дипломатическите си връзки с него. Наскоро държавният секретар на Съединени американски щати Рекс Тилерсън удостовери, че " властта на фамилията на Асад е към края си ", откакто отчет на Организация на обединените нации го упрекна в офанзива с газ зарин, която умъртви 87 души.
Тези страни обаче към този момент не претендират за отдръпването на Асад, какъвто беше казусът през първите години на войната. " Атмосферата в Европа се промени доста ", удостоверява Карим Битар. " Много значими играчи - разследващите служби, сътрудниците за битка с тероризма, крайнодeсните партии, икономическите групировки (...) - към този момент демонстрираха отваряне към режима и лобират за нормализиране на връзките ", прибавя той.
Джошуа Ландис, експерт по Сирия и професор в Университета на Оклахома, също по този начин чака стопляне на връзките сред Дамаск и страните от района. " С течение на времето мисля, че всички съседи на Сирия ще възстановяват връзките си с нея, в случай че обстановката в региона на сигурността продължава да се усъвършенства ", сподели той във връзка с страни като Йордания и Турция. " Те имат потребност бежанците да се завърнат у дома и да съживят комерсиалните връзки ".
Статутът на кюрдите
Новият статут на режима обаче има цена - тази на " последна взаимозависимост " от неговите спонсори. Тези " ирански и съветски съдружници няма да разрешат на Дамаск да взема огромни решения без тях ", сподели Битар.
Във вътрешен проект, с изключение на възобновяване на опустошената страна, поражда още едно ново предизвикателство: статутът на кюрдите. Дълго репресирано от режима, това малцинство съумя в хода на войната да откри полуавтономия, която не е готово да отстъпи. Кюрдските сили също по този начин са в челните редици на битката против джихадистите.
Дори Дамаск да наподобява отворен за полемика, е мъчно да си представим, че ще одобри автономност. " Децентрализацията (...) ще бъде невероятно да се приложи (...), тъй като ще изисква дълготрайни договаряния по механически и стопански въпроси като петролните запаси ", сподели Карим Битар и прибавя:
" Тези полемики не могат да реализират триумф без взаимно доверие. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ