За 30 години: 1435 закрити училища у нас!
За 30 години: 1435 закрити учебни заведения у нас!
От над 10 000 учебни заведения и първо място на Балканите по учебен напредък,
в последните над 30 години България изпада фрапантно в класацията. Навлизайки
в новия век общообразователните учебни заведения у нас към този момент са 2 843 – или 4 пъти по-малко
по отношение на най-хубавия си интервал век по-рано.Оттогава годишните данни на Национален статистически институт демонстрират наклонност на непрекъснат спад – до едва1 931 учебни заведения през 2023/2024 образователна година. Като най-сериозен, по данни на Национален статистически институт, еспадът при началните учебни заведения – от 374 през 2000/2001 до 128 през 2023/2024 образователна година– с цели 65,78%. Средните общообразователни учебни заведения, въпреки това, усилват броя си– въпреки и не с такава огромна разлика: от 438 през 2000/2001 до 491 през 2023/2024 образователна година –или с 12,1%.Данните на МОН за интервал от 30 години – от 1991 до началото на 2022 – демонстрира, че втози интервал са закрити 1435 учебни заведения, от които 630 са начални, 776 са съществени и 29 са средниучилища. Справката изготвят от ведомството във връзка чуване на тогавашния министър наобразованието и науката Николай Денков в Народното събрание на 8 март 2022 година. Даннитепоказват още, че през същия 30-годишен интервал учениците, които са част от образователнатасистема са намалели с съвсем на половина: от 1 366 927 до 708 628 – или с 658 299 възпитаници, коетопредставлява спад съвсем на половина – с 48,16%.Справката на различен министър на образованието – Меглена Кунева – още веднъж пред депутатите отНародното заседание, само че в писмен тип и няколко години по-рано – през 2017 година – демонстрира, че
през последните 14 години, т.е. в интервала 2003-2017 са закрити общо 764 общински и държавни
учебни заведения. От данните на просветното ведомство, готови по искане на депутатите, излиза наяве още,
че за същия интервал са открити 12 държавни и общински учебни заведения. А като съществена причина
специалистите от МОН показват демографската рецесия в страната.
Публикацията „ Образование в Република България 2024 “ съдържа съществени данни от провежданите
годишни изчерпателни статистически наблюдения, характеризиращи активността на просветителните
институции в България през интервала 2019 – 2023 година. Така на финалната права на проучването
цифрите демонстрират, че към 31.12.2023 година общообразователно и профилирано образование се организира в
1 931 общообразователни учебни заведения, от които 128 начални, 1 123 съществени, 74 обединени, 115
гимназии и 491 междинни учебни заведения. В съпоставяне с миналата година общообразователните учебни заведения понижават с 11.
74 хиляди деца се образоват в учебни заведения в селата – което съставлява 13,6% от всички възпитаници у нас.
В същата обява можем да забележим по какъв начин се трансформира броят на общообразователните учебни заведения
(начални, съществени, обединени, гимназии и средни) от образователната 2019/2020 година до образователната
2023/2024 година. Прави усещане, че броят на началните учебни заведения в страната търпи лек спад
(от 133 до 128 в границите на 4 образователни години), а по-отчетлива е тази наклонност при главните
учебни заведения до VII клас (от 1162 до 1123, или с 39 по-малко в границите на 4 образователни години). Обратна е
наклонността – и се следи въпреки и най-малък растеж – при обединените учебни заведения до X клас (от 70
нарастват до 74), гимназиите от VIII до XII клас (от 114 на едвам 115 за 4 години), както и междинните
учебни заведения от I до XII клас (от 484 нарастват до 491). В резюме се регистрира спад в броя на учебните заведения
от образователната 2019/2020 година до образователната 2023/2024 година – от общо 1963 до 1931 учебни заведения – или
32 от тях са били закрити. За съпоставяне се регистрира спад от 27 512 (-4.81%) и в броя възпитаници от всички възрастови групи, както следва:
– I – IV клас: от 248157 деца през 2019/2020 до 234334 деца през 2023/2024 (-5.57%)
– V – VII клас: от 191572 деца през 2019/2020 до 182523 деца през 2023/2024 (-4.72%)
– VIII – XII клас: от 132775 деца през 2019/2020 до 128135 деца през 2023/2024(-3.49%)
Подобна е наклонността и при учебните заведения в дребните обитаеми места, в частност – селата. Докато
понижава броят на началните и главните, се следи задържане на броя гимназии – които са
едвам 2 в селата в цялата страна – и се установи лек растеж в броя на обединените и на междинните
учебни заведения. В резюме от образователната 2019/2020 година до образователната 2023/2024 година в селата са
закрити 24 учебни заведения – като броят им е понижен от 864 до 840. Що се касае до броя възпитаници в тях, без
изненада и техният брой е намалял за тези 4 образователни години – с 8363 (-10.13%), както следва:
– I – IV клас: от 42063 деца през 2019/2020 до 38197 деца през 2023/2024 (-9.19%)
– V – VII клас: от 34360 деца през 2019/2020 до 30888 деца през 2023/2024 (-10.1%)
– VIII – XII клас: от 6111 деца през 2019/2020 до 5086 деца през 2023/2024 (-16.77%)
И още от данните, с които разполага статистическият институт: проучване от 2021 година за 10 години
обратно демонстрира, че в съвсем всички общини в България се наблюдава намаляване на популацията, в
някои – с над 30%. Това непроменяемо значи и понижаване на децата в учебна възраст. Паралелно
с това пораства и броят на общините, в които има единствено едно учебно заведение – от 38 през 2017/2018 образователна
година до 44 през 2021/2022 образователна година. Това са 17% от българските общини. Данните демонстрират
още, че региона с най-вече общини с едно учебно заведение са в София-област (те са 8). Близостта до
София дава опция на фамилиите с дребни деца да се реалокират в столицата в търсене на по-
положително обучение за техните деца. Подобна наклонност се вижда и северозапада, където
факторът е различен – демографската рецесия, която е най-сериозна точно в тази част на България.
Прави усещане и още нещо – в случай че в областите Велико Търново, Габрово, Силистра и Шумен,
да вземем за пример, има общини едвам с по едно учебно заведение, то в Бургас, Стара Загора и Хасково това учебно заведение
е защитено от страната от закриване. За това обаче ще приказваме по-късно в този разбор.
Необходимостта от оптимизация на мрежата от учебни заведения в България, както и спомагателният напън
на демографията, а и този за оптимизация на учебните бюджети, са причина през 2007 година да
стартира да действа Националната стратегия „ Оптимизация на учебната мрежа “, която цели
да обезпечи достъп до качествено обучение на всяко дете и възпитаник, да увеличи успеваемостта на
разходваните средства за обучение и да усъвършенства материалната база в средищните училища, за
които също ще приказваме по-подробно по-късно в този разбор. Националната стратегия се заема да
подкрепи финансово и организационно закриването/преобразуването на държавни и общински
учебни заведения, както и преструктурирането на други и превръщането им в средищни училища (накратко
– държавно или общинско учебно заведение, в което се образоват учениците от обитаеми места на територията
на общината или на прилежащи общини, в които няма функциониращо такова). По програмата се
финансират поправки, основават се условия за столово хранене, подсигурява се рейс за превоз
на пътуващите възпитаници – все условия, които са нужни за действието на средищни
учебни заведения. Като в това число се финансира разяснителна акция, която да приготви учебните
среди за сходни промени.
Така по Националната стратегия „ Оптимизация на учебната мрежа “ през 2017 година българското
държавно управление отпуска още 1 778 506 лв. за закриване, обединение или преструктуриране на учебни заведения.
По същата стратегия за закриване на учебно заведение се отпускат до 225 хиляди лв.. Според прессъобщението
на държавната работа от декември 2017 година цялата сума е планувана за общински
планове за усъвършенстване на учебната мрежа и модернизация на мрежата от професионални
учебни заведения. Не се прецизира обаче кои са учебните заведения.
Според Регистъра на институциите в системата на предучилищното и учебното обучение
(който се поддържа от Министерството на образованието и науката на съображение чл.345 от Закона
за предучилищното и учебното обучение и Наредба №2 от 24 януари 2017г.) закритите
учебни заведения са общо 1122 – от които 164 държавни, 823 общински и 135 частни. Най-голям е броят им
в София-град (79), следван от областите Варна с 55 затворени учебни заведения, Шумен с 53, Благоевград с
52 и Пловдив с 51. В другия завършек на тази статистика стоят областите Перник с 13 затворени учебни заведения,
Габрово, където те са 2, Видин с 24 и Сливен с 27.
От над 10 000 учебни заведения и първо място на Балканите по учебен напредък,
в последните над 30 години България изпада фрапантно в класацията. Навлизайки
в новия век общообразователните учебни заведения у нас към този момент са 2 843 – или 4 пъти по-малко
по отношение на най-хубавия си интервал век по-рано.Оттогава годишните данни на Национален статистически институт демонстрират наклонност на непрекъснат спад – до едва1 931 учебни заведения през 2023/2024 образователна година. Като най-сериозен, по данни на Национален статистически институт, еспадът при началните учебни заведения – от 374 през 2000/2001 до 128 през 2023/2024 образователна година– с цели 65,78%. Средните общообразователни учебни заведения, въпреки това, усилват броя си– въпреки и не с такава огромна разлика: от 438 през 2000/2001 до 491 през 2023/2024 образователна година –или с 12,1%.Данните на МОН за интервал от 30 години – от 1991 до началото на 2022 – демонстрира, че втози интервал са закрити 1435 учебни заведения, от които 630 са начални, 776 са съществени и 29 са средниучилища. Справката изготвят от ведомството във връзка чуване на тогавашния министър наобразованието и науката Николай Денков в Народното събрание на 8 март 2022 година. Даннитепоказват още, че през същия 30-годишен интервал учениците, които са част от образователнатасистема са намалели с съвсем на половина: от 1 366 927 до 708 628 – или с 658 299 възпитаници, коетопредставлява спад съвсем на половина – с 48,16%.Справката на различен министър на образованието – Меглена Кунева – още веднъж пред депутатите отНародното заседание, само че в писмен тип и няколко години по-рано – през 2017 година – демонстрира, че
през последните 14 години, т.е. в интервала 2003-2017 са закрити общо 764 общински и държавни
учебни заведения. От данните на просветното ведомство, готови по искане на депутатите, излиза наяве още,
че за същия интервал са открити 12 държавни и общински учебни заведения. А като съществена причина
специалистите от МОН показват демографската рецесия в страната.
Публикацията „ Образование в Република България 2024 “ съдържа съществени данни от провежданите
годишни изчерпателни статистически наблюдения, характеризиращи активността на просветителните
институции в България през интервала 2019 – 2023 година. Така на финалната права на проучването
цифрите демонстрират, че към 31.12.2023 година общообразователно и профилирано образование се организира в
1 931 общообразователни учебни заведения, от които 128 начални, 1 123 съществени, 74 обединени, 115
гимназии и 491 междинни учебни заведения. В съпоставяне с миналата година общообразователните учебни заведения понижават с 11.
74 хиляди деца се образоват в учебни заведения в селата – което съставлява 13,6% от всички възпитаници у нас.
В същата обява можем да забележим по какъв начин се трансформира броят на общообразователните учебни заведения
(начални, съществени, обединени, гимназии и средни) от образователната 2019/2020 година до образователната
2023/2024 година. Прави усещане, че броят на началните учебни заведения в страната търпи лек спад
(от 133 до 128 в границите на 4 образователни години), а по-отчетлива е тази наклонност при главните
учебни заведения до VII клас (от 1162 до 1123, или с 39 по-малко в границите на 4 образователни години). Обратна е
наклонността – и се следи въпреки и най-малък растеж – при обединените учебни заведения до X клас (от 70
нарастват до 74), гимназиите от VIII до XII клас (от 114 на едвам 115 за 4 години), както и междинните
учебни заведения от I до XII клас (от 484 нарастват до 491). В резюме се регистрира спад в броя на учебните заведения
от образователната 2019/2020 година до образователната 2023/2024 година – от общо 1963 до 1931 учебни заведения – или
32 от тях са били закрити. За съпоставяне се регистрира спад от 27 512 (-4.81%) и в броя възпитаници от всички възрастови групи, както следва:
– I – IV клас: от 248157 деца през 2019/2020 до 234334 деца през 2023/2024 (-5.57%)
– V – VII клас: от 191572 деца през 2019/2020 до 182523 деца през 2023/2024 (-4.72%)
– VIII – XII клас: от 132775 деца през 2019/2020 до 128135 деца през 2023/2024(-3.49%)
Подобна е наклонността и при учебните заведения в дребните обитаеми места, в частност – селата. Докато
понижава броят на началните и главните, се следи задържане на броя гимназии – които са
едвам 2 в селата в цялата страна – и се установи лек растеж в броя на обединените и на междинните
учебни заведения. В резюме от образователната 2019/2020 година до образователната 2023/2024 година в селата са
закрити 24 учебни заведения – като броят им е понижен от 864 до 840. Що се касае до броя възпитаници в тях, без
изненада и техният брой е намалял за тези 4 образователни години – с 8363 (-10.13%), както следва:
– I – IV клас: от 42063 деца през 2019/2020 до 38197 деца през 2023/2024 (-9.19%)
– V – VII клас: от 34360 деца през 2019/2020 до 30888 деца през 2023/2024 (-10.1%)
– VIII – XII клас: от 6111 деца през 2019/2020 до 5086 деца през 2023/2024 (-16.77%)
И още от данните, с които разполага статистическият институт: проучване от 2021 година за 10 години
обратно демонстрира, че в съвсем всички общини в България се наблюдава намаляване на популацията, в
някои – с над 30%. Това непроменяемо значи и понижаване на децата в учебна възраст. Паралелно
с това пораства и броят на общините, в които има единствено едно учебно заведение – от 38 през 2017/2018 образователна
година до 44 през 2021/2022 образователна година. Това са 17% от българските общини. Данните демонстрират
още, че региона с най-вече общини с едно учебно заведение са в София-област (те са 8). Близостта до
София дава опция на фамилиите с дребни деца да се реалокират в столицата в търсене на по-
положително обучение за техните деца. Подобна наклонност се вижда и северозапада, където
факторът е различен – демографската рецесия, която е най-сериозна точно в тази част на България.
Прави усещане и още нещо – в случай че в областите Велико Търново, Габрово, Силистра и Шумен,
да вземем за пример, има общини едвам с по едно учебно заведение, то в Бургас, Стара Загора и Хасково това учебно заведение
е защитено от страната от закриване. За това обаче ще приказваме по-късно в този разбор.
Необходимостта от оптимизация на мрежата от учебни заведения в България, както и спомагателният напън
на демографията, а и този за оптимизация на учебните бюджети, са причина през 2007 година да
стартира да действа Националната стратегия „ Оптимизация на учебната мрежа “, която цели
да обезпечи достъп до качествено обучение на всяко дете и възпитаник, да увеличи успеваемостта на
разходваните средства за обучение и да усъвършенства материалната база в средищните училища, за
които също ще приказваме по-подробно по-късно в този разбор. Националната стратегия се заема да
подкрепи финансово и организационно закриването/преобразуването на държавни и общински
учебни заведения, както и преструктурирането на други и превръщането им в средищни училища (накратко
– държавно или общинско учебно заведение, в което се образоват учениците от обитаеми места на територията
на общината или на прилежащи общини, в които няма функциониращо такова). По програмата се
финансират поправки, основават се условия за столово хранене, подсигурява се рейс за превоз
на пътуващите възпитаници – все условия, които са нужни за действието на средищни
учебни заведения. Като в това число се финансира разяснителна акция, която да приготви учебните
среди за сходни промени.
Така по Националната стратегия „ Оптимизация на учебната мрежа “ през 2017 година българското
държавно управление отпуска още 1 778 506 лв. за закриване, обединение или преструктуриране на учебни заведения.
По същата стратегия за закриване на учебно заведение се отпускат до 225 хиляди лв.. Според прессъобщението
на държавната работа от декември 2017 година цялата сума е планувана за общински
планове за усъвършенстване на учебната мрежа и модернизация на мрежата от професионални
учебни заведения. Не се прецизира обаче кои са учебните заведения.
Според Регистъра на институциите в системата на предучилищното и учебното обучение
(който се поддържа от Министерството на образованието и науката на съображение чл.345 от Закона
за предучилищното и учебното обучение и Наредба №2 от 24 януари 2017г.) закритите
учебни заведения са общо 1122 – от които 164 държавни, 823 общински и 135 частни. Най-голям е броят им
в София-град (79), следван от областите Варна с 55 затворени учебни заведения, Шумен с 53, Благоевград с
52 и Пловдив с 51. В другия завършек на тази статистика стоят областите Перник с 13 затворени учебни заведения,
Габрово, където те са 2, Видин с 24 и Сливен с 27.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ