Овцевъдството у нас изчезва
За 25 години овцевъдството в България се е свило 10 пъти - без тактика и визия, въпрос на време е да изчезне изцяло. Това съобщи българският евродепутат по време на разискване на бъдещето на двата бранша в Европейския парламент в Брюксел.
Законодателната институция изготвя отчет по отношение на вероятностите и провокациите пред овцевъдството и козевъдството в Европа.
„ След срещите и полемики със експерти, които организирах у нас, главен проблем се обрисува неналичието на държавна политика и визия за овцевъдството и козевъдството, отговарящи на актуалните потребности на българския отрасъл. Овцевъди споделят, че няма качествена поддръжка за произвеждане на елитни разплодни животни да вземем за пример. Преработка на място във фермите също би спомогнало доста. Това може да става с мобилни мандри или кланици “, разяснява Неков по време на полемиката.
„ Освен общоприетите форми на подкрепяне, които би трябвало да се запазят, би трябвало да се намерения и за облекчение или целеустремено подкрепяне за развъждането на овце и кози в планинските райони. Заради характерните условия там, на животновъдите им се постанова да поддържат уреди и за летен и зимен престой. Това води до повече вложения и разноски. Без съответно подкрепяне секторите ще изчезнат изцяло. Същевременно този бранш подкрепя задържането на работна ръка в периферните и селските региони “, добави още българският евродепутат.
Българският отрасъл алармира, че потреблението и видимостта на агнешко у нас също се е свило доста. Производителите имат потребност от образование и нововъведения. Пример за това би било предлагането на месни артикули с по-малък грамаж. Сега в комерсиалната мрежа главно се оферират цели и половин трупове животни. Това прави агнешкото по-малко конкурентно на другите типове месо, тъй като българският консуматор няма опция да задели огромна сума за артикули от месо.
„ Агнешкото придобива статут на месо, което можем да си позволим единствено по празниците. Преди единствено две десетилетия обстановката е била радикално друга. Без тактика за бранша, въпрос на време е той да изчезне “, разяснява още Момчил Неков.
Секторите са обичайни за нашите географски ширини от хилядолетия. Пик в овцевъдството у нас е имало през 80-те години на предишния век, когато има в България са се отглеждали над 10 милиона овце. Сега по статистика те са към милион и триста хиляди, козите към 230 хиляди. В целия Европейски Съюз има към 98 милиона глави овце и кози.
Броят на стопанствата е 850 000 за овцете и 450 000 за козите. По брой на овцете първо място заема Обединеното кралство с 39,5% от общия брой, следвано от Испания (27,4%), Гърция (15,9%), Румъния (15,6%), Франция (12,2%), Италия (12,2%) и Ирландия (11%). При козите Гърция е преди всичко с над 35%, следвана от Испания (21%), Румъния (10,6%), Франция (10,3%) и Италия (7,9%). На България се падат единствено към 1,5% % от всички овце и кози в Европейски Съюз.
Законодателната институция изготвя отчет по отношение на вероятностите и провокациите пред овцевъдството и козевъдството в Европа.
„ След срещите и полемики със експерти, които организирах у нас, главен проблем се обрисува неналичието на държавна политика и визия за овцевъдството и козевъдството, отговарящи на актуалните потребности на българския отрасъл. Овцевъди споделят, че няма качествена поддръжка за произвеждане на елитни разплодни животни да вземем за пример. Преработка на място във фермите също би спомогнало доста. Това може да става с мобилни мандри или кланици “, разяснява Неков по време на полемиката.
„ Освен общоприетите форми на подкрепяне, които би трябвало да се запазят, би трябвало да се намерения и за облекчение или целеустремено подкрепяне за развъждането на овце и кози в планинските райони. Заради характерните условия там, на животновъдите им се постанова да поддържат уреди и за летен и зимен престой. Това води до повече вложения и разноски. Без съответно подкрепяне секторите ще изчезнат изцяло. Същевременно този бранш подкрепя задържането на работна ръка в периферните и селските региони “, добави още българският евродепутат.
Българският отрасъл алармира, че потреблението и видимостта на агнешко у нас също се е свило доста. Производителите имат потребност от образование и нововъведения. Пример за това би било предлагането на месни артикули с по-малък грамаж. Сега в комерсиалната мрежа главно се оферират цели и половин трупове животни. Това прави агнешкото по-малко конкурентно на другите типове месо, тъй като българският консуматор няма опция да задели огромна сума за артикули от месо.
„ Агнешкото придобива статут на месо, което можем да си позволим единствено по празниците. Преди единствено две десетилетия обстановката е била радикално друга. Без тактика за бранша, въпрос на време е той да изчезне “, разяснява още Момчил Неков.
Секторите са обичайни за нашите географски ширини от хилядолетия. Пик в овцевъдството у нас е имало през 80-те години на предишния век, когато има в България са се отглеждали над 10 милиона овце. Сега по статистика те са към милион и триста хиляди, козите към 230 хиляди. В целия Европейски Съюз има към 98 милиона глави овце и кози.
Броят на стопанствата е 850 000 за овцете и 450 000 за козите. По брой на овцете първо място заема Обединеното кралство с 39,5% от общия брой, следвано от Испания (27,4%), Гърция (15,9%), Румъния (15,6%), Франция (12,2%), Италия (12,2%) и Ирландия (11%). При козите Гърция е преди всичко с над 35%, следвана от Испания (21%), Румъния (10,6%), Франция (10,3%) и Италия (7,9%). На България се падат единствено към 1,5% % от всички овце и кози в Европейски Съюз.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ