Мадлин Олбрайт: Путин прави грешка с исторически последици
За 22 години на власт Владимир Путин е " претърпял " четирима американски президенти, четирима президенти на Франция, петима министър председатели на Англия, трима канцлери на Германия и още толкоз държавни ръководители на Китай.
В началото на 2000 година, когато той идва на власт, към момента никой не допуска какво следва да се случи с ръководството на Русия.
Но още първата среща с Путин демонстрира признаците на разбиранията му за света, историята и мястото на Москва в нея.
Това споделя някогашният държавен секретар на Съединени американски щати и дълготраен консултант по интернационалните връзки и сигурност Мадлин Олбрайт в публикация за New York Times. Родената в Прага през 1937 година в фамилията на чешки посланик, който е заставен да напуска родината си както поради нацистката окупация, по този начин и поради завземането на властта от руския режим, Олбрайт е първата жена отпред на Държавния департамент на Съединени американски щати в администрацията на Бил Клинтън (1997-2001).
Тя се оказва и първият представител на американското държавно управление, който се среща с Владимир Путин в Кремъл, в новото му качество на съветски държавен глава.
" В екипа на Бил Клинтън не знаехме доста за него по това време - знаехме единствено, че е почнал кариерата си в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Надявах се, че срещата ще ми помогне да го опозная като човек и да оценя какво би означавало неочакваното му издигане за връзките сред Съединени американски щати и Русия, които започнаха да се утежняват по време на войната в Чечня ", споделя тя.
Олбрайт вижда пред себе си " малък и бледен " човек, който се държи толкоз хладно, че й припомня на " влечуго ".
Веднага е впечатлена от контраста сред него и Елцин. Докато някогашният президент е изразителен, гръмък и хвалебствен, Путин приказва без страсти и без предварителни бележки. Убедено изяснява по какъв начин ще възвърне съветската стопанска система и ще смачка чеченските бунтовници. Твърди, че схваща за какво Берлинската стена трябваше да падне, само че че не е очаквал целият Съюз на съветските социалистически републики да се срине.
" Путин се срами от случилото се с страната му и е уверен, че би трябвало да възвърне величието й ", записва Олбрайт в бележките си на връщане в Америка.
Военната му експанзия по отношение на Украйна я кара да си спомни за тази среща 22 години по-късно.
" Ревизионистичното и неуместно изказване на Путин, че Украйна е " напълно основана от Русия " и че надали не е отнета принудително от Руската империя, съответствува изцяло с изкривените му възгледи за света. Това, което ме потресе най-силно, е, че той го употребява като предлог за пълномащабна инвазия "
" Това е историческа неточност ", споделя Мадлин Олбрайт.
Тя разказва управническия жанр на Путин като идейно завещание от Сталин:
" Той присвои политическата и икономическата власт в свои ръце, като асимилира или смаза възможните си противници - а през това време се опитваше да възвърне сферата на съветска доминация в обособени страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Също както и другите властнически водачи, той слага знак на тъждество сред личното си благополучие и благоденствието на народа. Опозицията за него е равнозначна на изменничество. Убеден е, че американците също изповядват неговия цинизъм и блян към власт, а в света, в който всички лъжат, никой не може да го накара да споделя истината. Той има вяра, че Съединени американски щати господства в своя район посредством мощ - затова Русия има същото право ".
Украйна е неразделна част от концепцията на Путин, че може да възвърне мощта на Русия посредством пробутване на разделяне сред Съединени американски щати и Европа и намаляване на НАТО.
" Вместо да проправи пътя на Русия към величието, нашествието в Украйна подсигурява на Путин срам - страната му ще остане в дипломатическа изолираност, стопански унищожена и стратегически уязвима на фона на все по-силен и единен западен съюз. Санкциите ще поразят освен стопанската система на страната, само че плътният кръг от корумпирани съучастници на Путин - а те на собствен ред може да се извърнат против ръководството му. Това, което сигурно ще се случи, е кървава и пагубна война, която ще погълне съветските запаси и ще коства живота на съветски жители. В същото време ще подтиква Европа да прекъсне рисковата си взаимозависимост от съветските енергийни доставки ", споделя Мадлин Олбрайт.
" Атаката на Русия в Украйна няма да е повтаряне на анексирането на Крим през 2014 година Това ще е сюжет, напомнящ на злочестата руска окупация на Афганистан през 80-те години ", предизвестява тя.
Нещо повече - до момента в който кръгът на съдружниците на Путин се лимитират към хора като Башар Асад, Александър Лукашенко и Ким Чен Ун, конфронтацията в Украйна го прави още по-зависим от Китай и Путин осъзнава този факт.
Когато двамата се срещат през 2000 година, той й споделя: " Да, одобрявам китайската храна. Забавно е да ядеш с пръчици. Но това е нещо банално. Това не е нашият нрав - той е европейски. Русия твърдо би трябвало да бъде част от Запада ".
" Владимир Путин и китайският му сътрудник Си Дзинпин постоянно споделят, че живеем в многополюсен свят. Това е явно, само че не значи, че огромните сили имат правото да разпарчетосат света на сфери на въздействие, както са го правили колониалните империи преди епохи. Украйна има право на суверенитет, без значение кои са съседите й. В модерната ера великите сили одобряват този принцип и Путин също би трябвало да го одобри. Това е посланието на западната дипломация. Това е разликата сред свят, ръководен от господство на закона, и свят, който не зачита никакви правила ", споделя Мадлин Олбрайт.
В началото на 2000 година, когато той идва на власт, към момента никой не допуска какво следва да се случи с ръководството на Русия.
Но още първата среща с Путин демонстрира признаците на разбиранията му за света, историята и мястото на Москва в нея.
Това споделя някогашният държавен секретар на Съединени американски щати и дълготраен консултант по интернационалните връзки и сигурност Мадлин Олбрайт в публикация за New York Times. Родената в Прага през 1937 година в фамилията на чешки посланик, който е заставен да напуска родината си както поради нацистката окупация, по този начин и поради завземането на властта от руския режим, Олбрайт е първата жена отпред на Държавния департамент на Съединени американски щати в администрацията на Бил Клинтън (1997-2001).
Тя се оказва и първият представител на американското държавно управление, който се среща с Владимир Путин в Кремъл, в новото му качество на съветски държавен глава.
" В екипа на Бил Клинтън не знаехме доста за него по това време - знаехме единствено, че е почнал кариерата си в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Надявах се, че срещата ще ми помогне да го опозная като човек и да оценя какво би означавало неочакваното му издигане за връзките сред Съединени американски щати и Русия, които започнаха да се утежняват по време на войната в Чечня ", споделя тя.
Олбрайт вижда пред себе си " малък и бледен " човек, който се държи толкоз хладно, че й припомня на " влечуго ".
Веднага е впечатлена от контраста сред него и Елцин. Докато някогашният президент е изразителен, гръмък и хвалебствен, Путин приказва без страсти и без предварителни бележки. Убедено изяснява по какъв начин ще възвърне съветската стопанска система и ще смачка чеченските бунтовници. Твърди, че схваща за какво Берлинската стена трябваше да падне, само че че не е очаквал целият Съюз на съветските социалистически републики да се срине.
" Путин се срами от случилото се с страната му и е уверен, че би трябвало да възвърне величието й ", записва Олбрайт в бележките си на връщане в Америка.
Военната му експанзия по отношение на Украйна я кара да си спомни за тази среща 22 години по-късно.
" Ревизионистичното и неуместно изказване на Путин, че Украйна е " напълно основана от Русия " и че надали не е отнета принудително от Руската империя, съответствува изцяло с изкривените му възгледи за света. Това, което ме потресе най-силно, е, че той го употребява като предлог за пълномащабна инвазия "
" Това е историческа неточност ", споделя Мадлин Олбрайт.
Тя разказва управническия жанр на Путин като идейно завещание от Сталин:
" Той присвои политическата и икономическата власт в свои ръце, като асимилира или смаза възможните си противници - а през това време се опитваше да възвърне сферата на съветска доминация в обособени страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Също както и другите властнически водачи, той слага знак на тъждество сред личното си благополучие и благоденствието на народа. Опозицията за него е равнозначна на изменничество. Убеден е, че американците също изповядват неговия цинизъм и блян към власт, а в света, в който всички лъжат, никой не може да го накара да споделя истината. Той има вяра, че Съединени американски щати господства в своя район посредством мощ - затова Русия има същото право ".
Украйна е неразделна част от концепцията на Путин, че може да възвърне мощта на Русия посредством пробутване на разделяне сред Съединени американски щати и Европа и намаляване на НАТО.
" Вместо да проправи пътя на Русия към величието, нашествието в Украйна подсигурява на Путин срам - страната му ще остане в дипломатическа изолираност, стопански унищожена и стратегически уязвима на фона на все по-силен и единен западен съюз. Санкциите ще поразят освен стопанската система на страната, само че плътният кръг от корумпирани съучастници на Путин - а те на собствен ред може да се извърнат против ръководството му. Това, което сигурно ще се случи, е кървава и пагубна война, която ще погълне съветските запаси и ще коства живота на съветски жители. В същото време ще подтиква Европа да прекъсне рисковата си взаимозависимост от съветските енергийни доставки ", споделя Мадлин Олбрайт.
" Атаката на Русия в Украйна няма да е повтаряне на анексирането на Крим през 2014 година Това ще е сюжет, напомнящ на злочестата руска окупация на Афганистан през 80-те години ", предизвестява тя.
Нещо повече - до момента в който кръгът на съдружниците на Путин се лимитират към хора като Башар Асад, Александър Лукашенко и Ким Чен Ун, конфронтацията в Украйна го прави още по-зависим от Китай и Путин осъзнава този факт.
Когато двамата се срещат през 2000 година, той й споделя: " Да, одобрявам китайската храна. Забавно е да ядеш с пръчици. Но това е нещо банално. Това не е нашият нрав - той е европейски. Русия твърдо би трябвало да бъде част от Запада ".
" Владимир Путин и китайският му сътрудник Си Дзинпин постоянно споделят, че живеем в многополюсен свят. Това е явно, само че не значи, че огромните сили имат правото да разпарчетосат света на сфери на въздействие, както са го правили колониалните империи преди епохи. Украйна има право на суверенитет, без значение кои са съседите й. В модерната ера великите сили одобряват този принцип и Путин също би трябвало да го одобри. Това е посланието на западната дипломация. Това е разликата сред свят, ръководен от господство на закона, и свят, който не зачита никакви правила ", споделя Мадлин Олбрайт.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ