Джигит да се наричам – първа радост е за мене!
„ За 2022 година с камерите на КАТ са хванати 160 000 извършители, до момента в който единствено за първите 9 месеца на тази година те са към този момент 260 000, или със 100 000 повече “
~Богдан Милчев.
Той обаче добави следното: „ Какво излиза? Колкото повече камери и санкции постановяваме, жертвите се усилват. За 10 години не сме мръднали нито йота напред в развиването на сигурността в София “.
И какво в действителност излиза? Че колкото и да се глобяваме, няма ли предварителна защита, няма и резултат.
Не знам дали е тъй като нарушителите са толкоз богати, че си разрешават лукса да си заплащат за „ кефа “. Има и такива, безспорно. Но едва ли всички са такива. Особено като виждам дрънгелите на едно 70-80 % от въпросните нарушители…
Преди време престъпни психолози бяха обяснили механизма в главата на един палач, който не може да мисли за следствията от закононарушението си – че даже и най-тежко, смъртно, наказване да има, няма да спре, тъй като по време на осъществяването на убийството му „ пада пердето “, даденият субект не може да мисли нито за минало, нито за настояще. След като осъзнае какво е направил, тогава към този момент изпитва боязън от наказването, но то към този момент е прекомерно късно.
Започвам да допускам, че с джигитите в същото. Чак откакто са ги хванали в нарушаване, те осъзнават какъв проблем са си навлекли. Преди това – вакуум сред ушите.
Това обаче не ни прави никаква работа – нито на нещастните жертви, наречени „ пешеходци “, нито на нещастните жертви, които се пробват да спят нощем, когато очевидно е времето за изтребване на комплекси.
Не знам към кого да моля. Към самите джигити… едва ли. Щото по-късно мога да опитвам да моля към комарите да спрат да хапят и водата да спре да е мокра.
Към полицията? Също не съм сигурен, че има смисъл, тъй като, в случай че имаше – до момента да сме решили този проблем. Има някаква спънка там да се взема решение този проблем. Мога единствено да предсказвам.
Сигурен съм, че патрулките чуват шума, ОСОБЕНО на местата, където се случва ВСЯКА НОЩ. В смисъл… знаем, че знаят. Гонките и най-много мотористите с японските сенокосачки, които се набират като глист на буца. Каква е повода да се случва още веднъж и още веднъж, вечер след вечер, допускам единствено мотористите и полицията си знаят. За останалите си е мистерия.
Интересното е, че всеки размазал се, в някакъв миг от кариерата си на джигит е казвал нещо от сорта на „ на мене не може да ми се случи, аз съм занаятчия! “
Факт е, че лечебните заведения са цялостни с майстори-донори. Факт е и че тази информация не трансформира нощния шумов декор, след който броим труповете и инвалидите. Всяка заран медиите броят жертви и ранени по бюлетина на Министерство на вътрешните работи. Всеки ден оживелите го чуват и всяка вечер излизат отново да си пробват шанса.
Да приемем, че може да има доста, но извънземно доста положителни водачи и мотористи, на които „ не може да им се случи “. Добре. Ама законите са направени за всички и това не е просто клиширан лаф, а значи следното: може да си доста добър и да можеш да овладееш всяка обстановка и със 100 км/ч, и с 200 км/ч. Примерно. Но Иванчо, горкият, оня ден се качи на мотора и със 100 налетя на стената, която с нищо не го беше провокирала. А Драганчо пък се качи на колата си и с шейсет мина през дванайсет индивида на спирката. А ти колкото си искаш си бъди добър, законът би трябвало да се съобрази, че по тия пътища съществуват Иванчо и Драганчо и по тази причина в този момент всички би трябвало да караме с 50 градско и 20 – в жилищни комплекси. Това е.
Но и… забележи, че Иванчо и Драганчо също си мислеха, че са велики.
След като причинителите показват знанието си, че са недосегаеми и остава единствено инцидентно изникнали стени, мантинели или дебнещи стълбове да ги стопират, а служителите на реда по някаква причина се вършат на глухи и слепи, ще продължат да се случват случаите, които поставят София преди всичко по заплаха в Европа. Значи едно от двете – причинителите или служителите на реда – би трябвало да се трансформират. Не съм сигурен кое от двете ще е по-лесно. Може би нещо на равнище министерство да вземе да се случи? Някое знамение? А?
И да вземем за пример да вземат да сложат легнали служители на реда по инфарктните точки (съжалявам, откакто не можете да карате обикновено, ще карате постепенно по насила, животът ни е благ, не вашето бързане. Ще бързате бавно).
Или пък, до момента в който вървят нощните наряди, патрулките да излизат от тъмните улички и да се стопират на осветените булеварди, където да респектират „ състезателите “ и с това да постановат тая ми ти митична „ предварителна защита “, за която все слушаме, само че по този начин и не сме я видели.
От тях безусловно ще се желае просто да висят там и да ги виждат отдалече. Не може да няма ресурс; ние сме водачи по финансиране на силовото ведомство, по органи на реда на глава от популацията и по липса на резултати, а патрулките все са с дефицит на гориво и служителите на реда са със остарели униформи, а като цяло – при съществуването на толкоз човешки запас – остава тегавото усещане за липса на какъвто и да било надзор.
В публикацията „ “ от 29 септември написа: „ …постъпили единствено 2 сигнала за нарушавания на този пътен сектор. Единият е от 12 юли за дрифтиращ автомобил и един от 13 септември за звук от мотори. На място са изпратени екипи, които не са открили нарушители… “
Значи, да забележим дали сме разбрали вярно – подава се сигнал за звук от коли и мотори и като отишли там, ти да видиш!—вече ги нямало. Човек ще си намерения, че колите и моторите могат да се местят освен това бързо, а не седят на място, като – да речем – дървета или пънове, да чакат да дойдат да ги закопчаят.
Не може ли просто там да си има непрекъснато наличие? Не минаване понякога, а непрекъснато? Или легнали служители на реда? То се е видяло, че единствено от едните камери никаква изгода няма.
Нещо по-присъствено и осезаемо там. И на всички сходни места.
И ми писна да слушам оферти за „ по какъв начин ще оправим ситуацията “ единствено около избори, а след това да си го караме постарому.
Може би, в случай че целият великански многомилиарден запас в Министерство на вътрешните работи спре да се хаби и спре да се „ отклонява “ от миришещи на политическо некъпано служители и стартира да отива до чиновниците на първа линия, техника и оборудване…
… може пък да се случат нещата.
А на джигитите: айде, лека и безаварийна; сутринта отново ще се броим, триумф!
_______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
~Богдан Милчев.
Той обаче добави следното: „ Какво излиза? Колкото повече камери и санкции постановяваме, жертвите се усилват. За 10 години не сме мръднали нито йота напред в развиването на сигурността в София “.
И какво в действителност излиза? Че колкото и да се глобяваме, няма ли предварителна защита, няма и резултат.
Не знам дали е тъй като нарушителите са толкоз богати, че си разрешават лукса да си заплащат за „ кефа “. Има и такива, безспорно. Но едва ли всички са такива. Особено като виждам дрънгелите на едно 70-80 % от въпросните нарушители…
Преди време престъпни психолози бяха обяснили механизма в главата на един палач, който не може да мисли за следствията от закононарушението си – че даже и най-тежко, смъртно, наказване да има, няма да спре, тъй като по време на осъществяването на убийството му „ пада пердето “, даденият субект не може да мисли нито за минало, нито за настояще. След като осъзнае какво е направил, тогава към този момент изпитва боязън от наказването, но то към този момент е прекомерно късно.
Започвам да допускам, че с джигитите в същото. Чак откакто са ги хванали в нарушаване, те осъзнават какъв проблем са си навлекли. Преди това – вакуум сред ушите.
Това обаче не ни прави никаква работа – нито на нещастните жертви, наречени „ пешеходци “, нито на нещастните жертви, които се пробват да спят нощем, когато очевидно е времето за изтребване на комплекси.
Не знам към кого да моля. Към самите джигити… едва ли. Щото по-късно мога да опитвам да моля към комарите да спрат да хапят и водата да спре да е мокра.
Към полицията? Също не съм сигурен, че има смисъл, тъй като, в случай че имаше – до момента да сме решили този проблем. Има някаква спънка там да се взема решение този проблем. Мога единствено да предсказвам.
Сигурен съм, че патрулките чуват шума, ОСОБЕНО на местата, където се случва ВСЯКА НОЩ. В смисъл… знаем, че знаят. Гонките и най-много мотористите с японските сенокосачки, които се набират като глист на буца. Каква е повода да се случва още веднъж и още веднъж, вечер след вечер, допускам единствено мотористите и полицията си знаят. За останалите си е мистерия.
Интересното е, че всеки размазал се, в някакъв миг от кариерата си на джигит е казвал нещо от сорта на „ на мене не може да ми се случи, аз съм занаятчия! “
Факт е, че лечебните заведения са цялостни с майстори-донори. Факт е и че тази информация не трансформира нощния шумов декор, след който броим труповете и инвалидите. Всяка заран медиите броят жертви и ранени по бюлетина на Министерство на вътрешните работи. Всеки ден оживелите го чуват и всяка вечер излизат отново да си пробват шанса.
Да приемем, че може да има доста, но извънземно доста положителни водачи и мотористи, на които „ не може да им се случи “. Добре. Ама законите са направени за всички и това не е просто клиширан лаф, а значи следното: може да си доста добър и да можеш да овладееш всяка обстановка и със 100 км/ч, и с 200 км/ч. Примерно. Но Иванчо, горкият, оня ден се качи на мотора и със 100 налетя на стената, която с нищо не го беше провокирала. А Драганчо пък се качи на колата си и с шейсет мина през дванайсет индивида на спирката. А ти колкото си искаш си бъди добър, законът би трябвало да се съобрази, че по тия пътища съществуват Иванчо и Драганчо и по тази причина в този момент всички би трябвало да караме с 50 градско и 20 – в жилищни комплекси. Това е.
Но и… забележи, че Иванчо и Драганчо също си мислеха, че са велики.
След като причинителите показват знанието си, че са недосегаеми и остава единствено инцидентно изникнали стени, мантинели или дебнещи стълбове да ги стопират, а служителите на реда по някаква причина се вършат на глухи и слепи, ще продължат да се случват случаите, които поставят София преди всичко по заплаха в Европа. Значи едно от двете – причинителите или служителите на реда – би трябвало да се трансформират. Не съм сигурен кое от двете ще е по-лесно. Може би нещо на равнище министерство да вземе да се случи? Някое знамение? А?
И да вземем за пример да вземат да сложат легнали служители на реда по инфарктните точки (съжалявам, откакто не можете да карате обикновено, ще карате постепенно по насила, животът ни е благ, не вашето бързане. Ще бързате бавно).
Или пък, до момента в който вървят нощните наряди, патрулките да излизат от тъмните улички и да се стопират на осветените булеварди, където да респектират „ състезателите “ и с това да постановат тая ми ти митична „ предварителна защита “, за която все слушаме, само че по този начин и не сме я видели.
От тях безусловно ще се желае просто да висят там и да ги виждат отдалече. Не може да няма ресурс; ние сме водачи по финансиране на силовото ведомство, по органи на реда на глава от популацията и по липса на резултати, а патрулките все са с дефицит на гориво и служителите на реда са със остарели униформи, а като цяло – при съществуването на толкоз човешки запас – остава тегавото усещане за липса на какъвто и да било надзор.
В публикацията „ “ от 29 септември написа: „ …постъпили единствено 2 сигнала за нарушавания на този пътен сектор. Единият е от 12 юли за дрифтиращ автомобил и един от 13 септември за звук от мотори. На място са изпратени екипи, които не са открили нарушители… “
Значи, да забележим дали сме разбрали вярно – подава се сигнал за звук от коли и мотори и като отишли там, ти да видиш!—вече ги нямало. Човек ще си намерения, че колите и моторите могат да се местят освен това бързо, а не седят на място, като – да речем – дървета или пънове, да чакат да дойдат да ги закопчаят.
Не може ли просто там да си има непрекъснато наличие? Не минаване понякога, а непрекъснато? Или легнали служители на реда? То се е видяло, че единствено от едните камери никаква изгода няма.
Нещо по-присъствено и осезаемо там. И на всички сходни места.
И ми писна да слушам оферти за „ по какъв начин ще оправим ситуацията “ единствено около избори, а след това да си го караме постарому.
Може би, в случай че целият великански многомилиарден запас в Министерство на вътрешните работи спре да се хаби и спре да се „ отклонява “ от миришещи на политическо некъпано служители и стартира да отива до чиновниците на първа линия, техника и оборудване…
… може пък да се случат нещата.
А на джигитите: айде, лека и безаварийна; сутринта отново ще се броим, триумф!
_______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ