За 2015 г. българите са генерирали средно 420 кг битови

...
За 2015 г. българите са генерирали средно 420 кг битови
Коментари Харесай

Защо има смисъл да рециклирате

За 2015 година българите са генерирали приблизително 420 кг битови боклуци на човек, като най-вече отпадък е събран в София – 643 000 тона, а минимум във Видин – 22 000 тона.

[Shutterstock]
- Системата за преработване на София работи, въпреки и към момента мъчно и с бутане

- За да стартира да създава повече средства и смисъл, в нея би трябвало да вземат участие повече хора

- Това ще изисква композиция от поощрения и наказания, които все още не действат. Още по тематиката
Критична (пласт)маса

Три хрумвания за понижаване на пластмасовия отпадък и движещите сили зад тях
24 ное 2017
Такса боклук се трансформира от 2019 година

Работодатели и синдикати утвърдиха измененията в отрасловия закон, с които се оферират три разновидността по-справедливо пресмятане
7 юли 2017
Боклукът. Този остатъчен артикул на актуалната цивилизация, който вълшебен се изпарява от контейнерите, в които го хвърляме всеки ден. Само шумът от нощните камиони и миризмата на от време на време преливащите кофи ни припомня, че живеем върху планини от останки, които депонираме някъде надалеч от очите.

Рециклирането е спасението от тези планини. То по едно и също време икономисва запаси (вода, сила, земна площ), предотвратява отрицателните резултати, които разлагащият се в сметищата отпадък има върху човешкото здраве, забавя световното стопляне и понижава вредите, които актуалната промишленост предизвиква върху флората и фауната. Производството на артикули от рециклирани материали (вторична суровина) вместо от новодобити материали (първична суровина) основава повече благоприятни условия в стопански проект. Според Европейската организация за околна среда професионалната претовареност, обвързвана с преработване, се е нараснала с 45% сред 2000 и 2007 година В същия отчет организацията твърди, че преработването на алуминий може да спести до 95% от силата, нужна за изработката на материала от първична суровина. Депата са нездравословни
Изхвърлени на бунище, някои материали се разграждат стотици и хиляди години, а съставът на други въобще не разрешава разграждането им. Така да вземем за пример доста типове пластмаса просто се разпадат на по-малки части, само че не изчезват. Когато попаднат в природата, тези частици влизат в хранителната верига, защото животните ги гълтам дружно с останалата си храна. И по този начин погрешно изхвърлената бутилка от вода се трансформира в камъчето, което обръща цели екосистеми.

Има ли смисъл обаче от преработването в България? Все още битуващото мнение е, че не. Градски митове, липса на наказания, недобре измислени улеснения и поощрения и чиста проба небрежност пречат на системата да стане всеобхватна. Проследихме пътя на боклука от кофите, където ние се сбогуваме с него, с цел да забележим дали системата работи. Отговорът е, че работи и става все по-добра. Единственото, което липсва, с цел да се трансформира по-мащабно средата, е всеобщо присъединяване на хората в нея.

Организаторите

Самата община има главно контролни функционалности, само че не тя прави физическата активност по разделното сметосъбиране и преправяне на отпадъците. На местата с над 5000 души население се подписват контракти с акционерни сдружения по оползотворяване, които на собствен ред делегират отговорности на подизпълнители. Така организациите по оползотворяване се явяват главно контролни органи на своите подизпълнители. На територията на Столичната община действат три такива сдружения – " Екопак България " АД, " Екобулпак " АД и " Булекопак " АД.

Организациите по оползотворяване на отпадъка не получават финансиране от държавни или европейски структури. Тяхната облага идва от две съществени места – производителите и заводите за преработване (рециклатори).

Според закона " лицата, пускащи на пазара артикули, след използването на които се образуват всеобщо публикувани боклуци, дават отговор за разделното им събиране и отнасяне ". Производителите могат да изпълнят задължението си в два разновидността – самостоятелно или групово. При първия вид се заплаща така наречен продуктова такса, избрана от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). При втория обаче таксата е към някоя от организациите по оползотворяване и е по-ниска, защото се дефинира на пазарен принцип. Например по данни на " Екобулпак " АД дължимата такса, избрана от Министерство на околната среда и водите за стъклени опаковки, е 0.20 лева./кг, спрямо 0.043 лева./кг към организацията. Така множеството производители избират да заплащат вноски към организации по оползотворяване и по този метод им делегират отговорностите си по отношение на употребяваните опаковки.

Основното неодобрение на хората е за местата, на които са сложени контейнерите за разделно сметосъбиране. От организациите по оползотворяване на боклука обаче изясняват, че не те са виновни за това разпределение. Общината изготвя карта за слагането на кофите, като се преценява с фактори като инфраструктура, трафик, опция на сметосъбиращите камиони да обслужват региона. Така да вземем за пример в тесните улици не се слагат такива контейнери, защото камионите със профилирана техника на могат да минат оттова. След като картата бъде направена, общината дава локациите за контейнерите на всяко от сдруженията. Жалбите
Ако имате несъгласие по отношение на някоя от локациите, би трябвало да изпратите тъжба в писмена форма към съответния общински регион. Ако пък забележите неправда към самите контейнери, сигналът още веднъж би трябвало да бъде насочен към общината или инспектората. На собствен ред те го предават на съответното сдружение, което по контракт е задължено да реагира в границите на 24 часа. Внос на отпадък
За да действат, рециклаторите имат потребност от несъмнено количество суровина. Когато то не доближава на територията на страната, се постанова да го внасят, най-често от прилежащи страни като Гърция, Сърбия, Румъния. От два завода за преправка на стъкло и пластмаса описаха, че при по-ефективно изхвърляне и авансово отнасяне на отпадъците при тях ще доближава надлежно по-голям размер рециклируеми български боклуци.
Освен организациите по оползотворяване на отпадъка на територията на Столичната община действа и Столично дружество за отнасяне на боклуци (СПТО). Там попадат смесените битови боклуци от сивите контейнери дружно с разделно събраните хранителни и зелени биоотпадъци. От предприятието описаха, че там също разделят рециклируемите материали от останалите. Дори наличието на контейнера за разбъркан боклук минава подбиране. Отделената суровина се продава посредством търгове с очевидно наддаване. Освен това в СПТО се създава RDF – твърдо/модифицирано гориво, което се получава от някои боклуци, негодни за преработване. След производството RDF се предава за оползотворяване на циментови фабрики.

Тъй като предприятието е общинско, неговата активност се финансира посредством таксата за битови боклуци, т.е. с парите на всички в столицата. От СПТО обясниха, че в случай че се усили разделното събиране и изхвърляне на боклуци от жителите, разноските по обработка на смесения битов боклук ще намалеят. По-ниски общински разноски би трябвало (поне на теория) да значат и по-ниски налози.Според данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2015 година българите са генерирали приблизително 420 кг битови боклуци на човек, като най-вече отпадък е събран в София – 643 000 тона, а минимум във Видин – 22 000 тона.
Камионите

Разпространено е мнението, че чиновниците по сметосъбиране изпразват наличието на всички цветни контейнери в еднакъв камион. Това основава отвращение у доста хора да изхвърлят боклука си разделно. Това не е правилно - следва се прецизен график, съгласно който всеки ден се събира друг рециклируем материал. Един камион през днешния ден събира жълтите контейнери, на следващия ден зелените и прочие

Камионите се придвижват нощем, с цел да не пречат на трафика и да имат по-лесен достъп до кофите. Един от водачите описа, че все пак се случва минувачите да влизат в спор с него по тематики, свързани с разделното събиране на боклука и неговото преработване.

В реалност тези служащи са последните хора, които могат да бъдат държани виновни за протичащото се. Те работят по избран маршрут, прецизни правила и активността им се управлява както от съответната организация по оползотворяване, по този начин и от личния им шеф. В камионите има по няколко GPS системи, а кофите се ревизират от време на време.

Тоест няма по какъв начин в един ден камионът да натовари наличието от кофите за стъкло и хартия да вземем за пример. В случай че го създадат, служащите ще бъдат санкционирани, защото по този метод биха затруднили активността на идващия подизпълнител по веригата на преработването. Служителите описаха и че когато в контейнера има огромно количество неподходящ боклук, им се не разрешава да изпразнят тази кофа при останалия рециклируем материал. Показаха и фотоси на случаи, в които лек автомобил е блокирал достъпа на камиона до кофите. Тогава събирачите на отпадъците изпращат фотографията на работодателя си, с цел да се документира, че съответният резервоар е пропуснат.

Сепарирането

След като боклукът се събере от контейнерите за преработване, съответният рециклируем материал се транспортира до апаратура за сепариране и балиране. В взаимозависимост от практиките на организацията по оползотворяване на отпадъка тази апаратура може да бъде тяхна благосъстоятелност или на подизпълнител. 16 млн. лева подарък за най-бедните
Според неправителствената организация " За Земята " хората, които ровят по кофите за отпадък, дават отговор за почти 50% от разделянето на отпадъка в Столичната община. Тук влизат най-вече хора от общности с ниски приходи. За 2015 година събраният от тях рециклируем материал възлиза на 87 169 тона, като организацията пресмята, че по този начин са спестени публични средства в размер на 15 982 527 лева от сметоизвозване, отнасяне и депониране на отпадъците.
Посетихме една такава апаратура, с цел да онагледим приблизителните стъпки, през които минава рециклируемият материал тук:

- Камионът минава през кантар, след което изсипва отпадъка на площадката за култивиране и минава още веднъж през кантара – по този начин се регистрира какъв брой тона суровина са доставени.

- Отпадъкът се слага на изкачваща лента, която го води до втория етаж на инсталацията и хоризонтална поточна линия, на която няколко служащи ръчно го сортират и управляват. Ако разбъркан битов боклук е попаднал в кофата за преработване, тук е мястото, където той се отделя. Работниците също по този начин отстраняват капачки и други несъответствуващи материали.

- Материалът се сортира на купчини по тип: велпапе, найлони, пластмаса (разделена по цвят и тип, според от условията на рециклатора), железни опаковки, стъкло (разделя се по цвят тук или в обособена инсталация), тетрапак. Отпадъкът, който не е кадърен за преработване или за който в България не е развита съответната рециклираща технология, се транспортира до бунище.

- В някои случаи, както със стъклото, материалът може да премине през по-фина обработка. Например някои рециклатори изискват материалът да е с доста високо качество и невисок % на примеси, което значи да премине през магнитна и оптична апаратура.

- Суровина от един тип се слага на лента, в задната част на която има преса за балиране. Тъй като стъклото не може да бъде балирано, то се натрошава на така наречен трошки. Балирането и натрошаването дават опция суровината да заема минимално количество повърхност и да се транспортира до идващото звено оптимално дейно.

- Всеки краен преработвател, т.е. рециклатор, има характерни условия за качество и количество на суровината. Сепариращото звено е длъжно да се съобрази с тези условия и да транспортира изискуемото количество суровина, откакто се натрупа.

Рециклиране

В някои случаи рециклаторът приема балирана суровина и я обработва, тъй че по-късно да я продаде на производител. По-често обаче рециклаторът е и производител на част от материалите, които доближават крайния консуматор и затварят кръговрата.

Що се отнася до битовите боклуци, в България се рециклират главно стъкло, метал, хартия/картон и пластмаси. Всеки рециклатор има своя технология и развой, както и условия за входящата суровина. От няколко рециклатора описаха какъв развой употребяват и с какви проблеми се сблъскват.

Финансите

От чисто финансова позиция в преработването има смисъл за всеки обособен жител. Според закона производителите на артикули включват такса преработване към цената на крайния артикул. Тоест, купувайки дадена стока, вие заплащате за оползотворяването на опаковката. От друга страна, плащате и такса боклук, която все още не дава отговор на създаденото количество отпадък, само че се чака това да се промени през 2019 година Така излиза, че в случай че изхвърлите рециклируемите си боклуци в смесения резервоар, вместо в цветния, ще платите два пъти за еднакъв боклук.

Освен това има санкции за физически и юридически лица, които изхвърлят всеобщо публикувани боклуци, обозначени за разделно събиране, в контейнери за смесени. Този механизъм не работи все още - на един контрольор се падат близо 3000 поданици, нарушаванията, свързани с изхвърлянето на битови боклуци, се наблюдават мъчно от община, която даже не може да контролира паркирането в зелени площи. Но на доктрина би трябвало да се ускорява. Глобите
Физически лица, които изхвърлят рециклируеми боклуци в " сивите контейнери " за смесени битови боклуци или слагат несъответствуващи материали в " цветните контейнери " за преработване, следва да бъдат санкционирани с сред 150 и 500 лева При наново нарушаване се постанова санкция в двоен размер. Има обаче малка врата: " очевидно маловажни случаи на административни нарушавания " се глобяват с санкция от 10 лева, а единствено маловажни - от 10 до 50 лева Явно всички нарушавания са такива, тъй като съгласно публични данни на Столичния инспекторат за 2016 година са наложени 6473 санкции с квитанции на обща стойност 64 730 лева на единична стойност 10 лева По същата са наложени и 353 санкции с фиш на обща стойност 15 480 лева, т.е. по 43.85 лева на санкция.
Ако има нещо, което е изцяло ясно след обиколката на всички стадии от боклучената инфраструктура на София, е, че всичко се крепи и зависи най-вече от този най-непредсказуем фактор в нея - жителите на града. С други думи, системата е подготвена и работи. Колкото повече хора вземат участие в нея, толкоз по-добре ще е за всички. Дори и единствено да стартираме с отделянето на биоотпадъците от останалите, отново ще подпомогнем доста борбата с боклука. Да оставим за малко настрани политическите и стопански зависимости, които постоянно блуждаят към нещо, което коства толкоз доста обществени пари (за тях на стр. 16-17). Факт е, че София е все по-голяма, генерира от ден на ден боклуци и би трябвало да откри метод да се оправя с тях, в случай че не желае да бъде затрупана. Добрата вест е, че има решение. Трябва единствено да бъде употребено. Европа и София
До 2030 година страните членки би трябвало да доближат 65% преработване на битови боклуци и 75% преработване на боклуци от опаковки. Според " Програма за ръководство на отпадъците 2015 - 2020 година " на Столичната община задачата е за 2016 година да бъдат рециклирани 26% от общото тегло на битовите боклуци (хартия, картон, стъкло, пластмаси, метал), до 2018 година - 40%, а до 2020 година – 50%. Спамът и общината

В програмата до 2020 година на Столичната община е маркирано, че ще започва принтирането на стикери " срещу нежелана поща ", по образец на други европейски страни. Целта на тези стикери е да не получавате принтирани рекламни материали в пощенската си кутия, когато нямате предпочитание да ги четете. Тази мярка би трябвало да понижи генерирането на хартиени боклуци и в това време да помогне на бизнеса, защото рекламните материали ще доближават единствено до тези консуматори, които биха им обърнали внимание. В програмата също по този начин е упоменато, че мярката ще бъде съгласувана с рекламодатели и разпространители на рекламни материали, тъй че стикерите в реалност да бъдат почетени.

Изглежда разумно всеки жител да има бърз и елементарен достъп до информация дали стикерите сега се отпечатват и по какъв начин може да се достави с тях. В контактния център на Столичната община обаче бяха сюрпризирани от този въпрос и оповестиха, че би трябвало да прегледат целия уебсайт на общината, с цел да могат да отговорят. Предположиха, че на този въпрос могат да отговорят в дирекция " Зелена система " или в контактния център за ръководство на отпадъците към Столичния инспекторат, като предоставиха телефонни номера на двете звена. Докато първите не дадоха отговор на позвъняването, от Столичния инспекторат се пробваха да насочат въпроса още веднъж към Столичната община, а по-късно предложиха запитването да бъде отправено към секретаря на шефа на Столичния инспекторат. В отговор на молбата да получа информация, без да се свързвам с висши управнически звена, от Столичния инспекторат затвориха телефона.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР