Защо на християнските гробове едни слагат кръста в краката, а другите до главата
За 2 хиляди години битие християнството се трансформира във водеща международна вяра, която има почитатели във всички континенти на нашата планета. Не е изумително, че най-узнаваемият знак на тази вяра се отличава с разнообразни размери, форми и приложимост. Даже на гробищата християнският кръст се ползва по друг метод. Мнозина считат, че православните поставят кръста в краката, а лютераните и католиците – до главата. Но това не е по този начин. По-скоро не постоянно е по този начин.
Кръстове на гробища
Кръстът в християнството се явява обект, който се уважава във всички християнски деноминации (освен мормоните, йеховистите и молокани). Но в първите години при зараждането на християнството той е бил надалеч от статута на заветен знак. До този миг вярващите възприемали кръста като подигравка над страданието на Исус, оръдие на неговото ликвидиране.
В еврейската авбука има писмен знак „ тав “, която рисували във типа на елементарен кръст. С този знак се отбелязвали робите и животните. Такова отношение на вярващите към кръста може да бъде разбрано.
Вместо кръста рисували други знаци, всеки от които обозначавал нещо: гълъб – Светия дух, котва – християнската религия. Чак пред IV век при византийския изператор Константин кръстът бил приет за заветен знак за християните.
Според християнските обичаи традицията погребват покойниците с глава на запад и крайници на изток. Именно по този начин е бил заровен Христос. В Новия Завет се приказва, че преди края на света Христос ще възкръстне, появявайки се с мълнии от изток. И ще се възкресят починалите, с цел да се показват пред Божия съд. И ще могат незабавно да съзрат Христа.
Кръстът в краката символизира поддръжката и безконечния живот. Но в случай че кръстът при погребението е подложен откъм главата, тогава символизира свещеното знаме, което човек ще понесе след възкръстването. В дадения случай кръстът ще символизира успеха над злото.
По този мотив от Минската епархия е бил даден либерален отговор: „ Практиката на слагане на кръста не се явява канонична истина. За това е най-добре да се придържаме към тези обичаи, които съществуват в съответния район, където индивидът живеел. “
Както споделят самите църковнослужители, разположението на кръста зависи повече не от църковните канони, а от локалните традиции и религиозните убеждения на роднините на покойника. Затова и кръстът може да се слага и до главата, и в краката. Макар че първият вид е по-популярен в католическите страни, а вторият – при православните.
Самите православни свещеници имат различия по този мотив. Така един от стиховете на книгата „ У Бога всички са живи “ споделя, че кръстът би трябвало да се извисява над гроба на християнина. Съгласно този канон, православният кръст би трябвало да се слага в краката.
Свещеникът Олег Моленко дава отговор на въпроса по следния метод: „ Когато мъртвите възкръснат, те би трябвало са могат да видят кръста като знак на своето избавление. Тези, при които от незнание или по друга причина са оставили кръста до главата, могат да се ударят в него. “
Отец Афанасий (Гумеров) споделя: „ По православните традиции покойникът би трябвало да се погребе с глава на запад, с цел да види възнесението. И христовият кръст се слага при краката на покойника, с цел да види лицето на Спасителя, когато пристигна времето. “
Както виждаме, съществуват разнообразни тълкувания за използването на кръста. Затова всеки може самичък да реши: следвайки своите убеждения или придържайки се към тази традиция, която съществува в района му.
