За 2 години от средата на 2022 г. до средата

За 2 години от средата на 2022 година доникъде на 2024 година хлебната пшеница е поевтиняла с 45,5%, или близо на половина, а съгласно данни на Национален статистически институт за интервал от 2 години цените на хляба и зърнените храни са нарастнали с близо 10 на 100.

През първите месеци на актуалната година цените на хляба остават съвсем без смяна, само че отново има малко покачване – с 0,4% за първите пет месеца на годината, макар продължаващото поевтиняване на пшеницата.

В същото време инспекция на “Труд news ” сподели, че ограничаващата мярка за 15 % таван на цените на най-масовите типове самун – “бял ”, “Добруджа ” и “типов ” не работи поради пропуски в законодателството. Таванът в цената на хляба беше натрапен с промени в Закона за Данък добавена стойност в края на 49-ото Народно заседание с причините, че “производствените цени на хляба са ниски, само че комерсиалната надценка е висока – сред 40 и 55 на 100 ”. Така от 1 юли данъчната основа, посочена в данъчния документ, публикуван от производителя или вносителя за доставка на бял самун, самун “Добруджа ” и стандартизиран самун, може да бъде увеличена с оптималната надценка в размер до 15 на 100 без налога по този закон по веригата доставки до краен консуматор.

В края на юни пред депутатите от 50-ото Народно заседание служебният министър на финансите Людмила Петкова съобщи, че финансовото министерство, дружно с министерството на стопанската система и на земеделието е изготвило разбор на мярката.

“За да може да се ревизира по цялата верига на доставка дали се съблюдават тези 15% надценка, защото тя е от страна производител-вносител до краен консуматор, т.е. включва и на едро и на дребно, в случай че остане мярката в този тип, би трябвало да бъде въведена наредба, която лицата да са задължени да показват в дневниците за покупки и продажби, с цел да може да се засече цялата стойност на надценката ”, сподели министър Петкова.

“Труд news ” разполага с разбора на финансовото министерство (виж карето, б. р.), от който излиза наяве, че народните представители би трябвало да решат дали да оставят да работи таванът на надценката, дали да не се модифицира, или надлежно да се усили размерът на тавана на надценката. Пак от разбора на финансовото министерство излиза наяве, че загубата за бюджета от използването на нулевата ставка на Данък добавена стойност за доставките на самун и брашно са в размер над 93 млн. лв. по-малко доходи от Данък добавена стойност за 2023 година Проучване на КНСБ в интервала 29.08-31.08.2022 година след въвеждането на нулевата ставка (от 20% на 0%) сподели понижаване на цените на хляба с сред 1% и 11%. Белият самун и самун “Добруджа ” в огромните и в дребните търговски вериги е поевтиня с близо 11 на 100. Типовият самун в огромните търговски вериги обаче поевтиня с 3,2%, а в дребните – с едвам 1,4 на 100.

Малките фурни банкрутират, банички и питки крепят хлебарниците

Малките производители изясняват, че оцеляват посредством продажбата на закуски.

Светлана Василева, Мария Кехайова, Труд news

Производството на самун не носи облага на дребните производители. Голям труд за нищо, споделят благоевградските хлебари. В рамките на няколко години познатите от предишното квартални хлебарници изчезнаха. На тяхно място се появиха обекти за произвеждане и продажба на закуски. Големите вериги и неналичието на добра държавна политика по отношение на дребните производители на самун доведоха до това да няма никаква полза от тази активност, разясниха аргументите за “смъртта ” на дребните фурни търговци от Благоевград. Сега самун има всевъзможен пакетиран, най-вече се продава евтиния от локалния хлебозавод, който коства 1,80-1,90 лева броя. В Бургас частните хлебарници съществуват, с помощта на това, че продават закуски и питки. Милинките, баничките и кифлите се търсят доста, през всички сезони. Тяхната цена не е ниска и с помощта на това не сме банкрутирали, настояват търговци. Фурните работят даже в събота и неделя до обяд и имат огромен оборот – закуските все не стигат за клиентите.

Иначе хлябът в частните фурни е разнороден, въпреки и в по- дребни количества от закуските и също се търси и се купува.

Мариана Кукушева, ръководител на Федерацията на хлебарите и сладкарите в България, пред “Труд news ”: Мярката „ таван “ не проработи, само че нулевото Данък добавена стойност отстрани сивия бизнес

Мярката за таван на надценката при хляба не проработи заради няколко аргументи – първата е, че тя бе призната под изискване, не беше съгласувана с бизнеса и не бе направена оценка на въздействието є. Второ – трябваше да бъде изработен разбор, който ние, като представители на производителите, не сме виждали. А по този начин или другояче хлябът се продава с към и под 15 % надценка, което от своя страна обезсмисля мярката. За да влезе в действие трябваше да бъде посочено кой е контролният орган, каква е методиката на инспекциите, какви са глобите при нарушение на тази мярка, да бъде изменен Законът за счетоводството, с цел да има проследимост. С оглед на тези дефекти министърът на финансите Людмила Петкова разяснява, че мярката има административна неспособност да се ползва. Що се отнася до нулевото Данък добавена стойност, то извърши една голяма работа във връзка с бизнеса – освети хлебопроизводството и сега при хлебопроизводството и при мелничарството няма бизнес на сянка, т.е. нямаме сива стопанска система. Косвените налози се събират съвсем на 100 %, повишени са облагите. Това, което се губи са не повече от 20 млн. лв. Данък добавена стойност за хлебопроизводителите, само че в действителност доста повече се събира през останалите налози. За потребителите изгодата от нулевото Данък добавена стойност е най-висока, тъй като те купуват и използват ежедневната храна на своята софра без да заплащат 20 % в допълнение от горната страна. Нашето очакване е тази мярка за нулевото Данък добавена стойност да продължи и да стане непрекъсната.

Към момента обстановката на пазара със зърно е спокойна, не е прибрана цялата житна годишна продукция – чака се доста добра като количество, а още по-добра като качество продукция. Зърнопроизводителите от новата житница на България – Тракия, тъй като не Добруджа, а Тракия към този момент е житницата на България, споделят, че от десетки години не са имали пшеница с толкоз високо протеиново наличие. Това е добра вест за стокооборота.

Елка Иванова, притежател на пекарна и магазини “Хляб и другари ”: Производството на самун е без никакъв финансов резултат за компанията

Стойността на ръчния труд при производството на самун се усилва.

Веселина Ангелова, Труд news, Велико Търново

При нас всичко е ръчен труд, чиято стойност непрестанно се усилва. Въпреки това не съм вдигнала цената на хляба, който предлагаме и производството е без никакъв финансов резултат за компанията. Това показа пред “Труд ” Елка Иванова, притежател на известните пекарна и магазини “Хляб и другари ”.

Тя е безапелационна, че продукцията на пекарната се харесва поради това, че многообразието от самун и хлебни произведения е от пълнозърнести брашна без подобрители и консерванти.

“Вероятно при производството на всеобщ самун обстановката е по-различна, тъй като едно е да пуснеш машината и тя да разтегли, да меси, да формува и да пече. Друго е, когато се касае за ръчен труд-разтегляне на първични материали, месене, втасване в месали, поръсване с брашно и т. н. Това е извънредно дълъг и трудоемък развой. В същото време има голяма конкуренция, която в множеството случаи е нелоялна. Най-големият проблем пък е с фрагментите ”, разяснява още Елка Иванова.

„ Труд news “ разгласява елементи от разбора на Министерството на финансите за надценката от 15% на хляба

Не са планувани характерни разпореждания в Закона за Данък добавена стойност

– В Закона за налог върху добавената стойност (ЗДДС) не са планувани характерни разпореждания по отношение на датата на пораждане на данъчното събитие при доставки на самун и брашно и същото поражда според общите правила на закона.
Посочената наредба регламентира, че данъчната основа, посочена в данъчния документ, публикуван от производителя или вносителя за доставка на бял самун, самун “Добруджа ” и стандартизиран самун, може да бъде увеличена с оптималната надценка в размер до 15 на 100 без налога по този закон по веригата доставки до краен консуматор.

В Закона за Данък добавена стойност да се обясни понятието “надценка ”

– В националното законодателство легална формулировка за надценка се съдържа в спомагателните разпореждания на Закона за защита на конкуренцията, според която надценка е разликата сред фактически платената цена и цената, която е била избрана при липса на нарушаване на правото на конкуренция. Следва да се означи, че тази формулировка е с акцент нарушаване на правото на конкуренция и същата не е използвана в съответната догадка, защото параграф 15д, ал 9 от преходните и заключителните разпореждания на ЗДДС (за 15 % надценка, б. р.) са посочени категорично стойностите, които се съпоставят за образуване на надценката.

Необходимо е да бъде въведена в ЗДДС формулировка за понятието “надценка ”.

Не са планувани органи за надзор

– При въвеждането на ограничаването за оптимално позволена надценка в цената на хляба не са планувани категорично органите, способени да реализират надзор по отношениена спазването на законовата наредба. Доколкото мярката е планувана в ЗДДС, контролът по нейното използване следва да се реализира от органите на приходите на Националната организация за приходите.

Загубата за бюджета от нулевата ставка е над 93 млн. лв.

– Въз основа на информацията от регистрите по Закона за Данък добавена стойност и от данните при импорт е допустимо единствено да се оцени резултатът върху приходите от Данък добавена стойност в държавния бюджет от използването на нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на самун и брашно.
Изчисленият резултат е загуба за бюджета от използване на мярката в размер на към 93,3 млн. лв. по-малко доходи от Данък добавена стойност за 2023 година

trud.bg