За 17 години в общността: 75% от чуждите инвестиции у

За 17 години в общността: 75% от непознатите вложения у нас идват от Евросъюза. Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) разгласява специфичен отчет, който преглежда в дълбочина
присъединяване на България в единния пазар на Евросъюза.
Докладът е направен във връзка 30 година от основаването на единния пазар на Европейски Съюз и 20 година от присъединението на главната група страни от Централна и Източна Европа. ИПИ изследва степента на икономическа интеграция на
България в границите на единния пазар
и показва главните провокации пред конкурентоспособността и конвергенцията, разяснява пред „ Марица “ Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система.

България удвоява своята роля във вътрешната търговия на ЕС в интервала на своето присъединяване в единния пазар. Основният фактор остава износът на артикули от България в границите на единния пазар, който
доближава 31 милиарда евро през 2022 година.
Делът на страната във вътрешната търговия на Европейски Съюз се усилва от 0,34% през 2006 година до 0,73% през 2022 г. Сраните от Европейски Съюз са в основата на притока на непознати капитали към България, в това число в годините след пандемията. Към 2022 година директните задгранични вложения в страната от страните от Европейски Съюз възлизат на 40 милиарда лева, като това са близо 75%
от всички непознати капитали в страната.
В рамките на своето присъединяване в единния пазар на Европейски Съюз стопанската система на България удвои своя дял в вътрешнообщностната търговия и увеличи доста индикаторите за доближаване с останалите участници в общия пазар – Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба
се увеличи от под 39% преди участието в Европейски Съюз до 64% през 2023 година
Подобни процеси се следят в на процедура всички нови страни – членки от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които тази година означават своята 20-годишнина в границите на единния пазар; България в тази компания, най-малко досега, не съумява да е водач.
Фокусът на публичната полемика предстоящо
попадна върху макроикономическите индикатори, само че в действителност огромна част от отчета на ИПИ е отдадена на пречките пред действие на единния пазар и провокациите пред конкурентоспособността, които лимитират капацитета
за напредък на България и другите страни от ЦИЕ.
През последните 10 години се следят редица тревожни трендове, свързани както с несъразмерните регулации и загубата на конкурентоспособност в границите на Европейски Съюз, в това число в цифровия бранш и новите технологии,
по този начин и с охлаждането на икономическата независимост
в страните от ЦИЕ – да вземем за пример по повод размера на страната, нарастването на регулаторното задължение и налозите върху бизнеса и неналичието на напредък по повод върховенството на правото.
Разширяването на икономическата независимост
в района на ЦИЕ е ясно очевидно през първите години на участие в Европейски Съюз. По-голямата икономическа независимост се дължи на  премахването на бариерите и облекчаването на регулациите  в рамките на единния пазар на Европейски Съюз,
което значи свободно придвижване на хора,
услуги, артикули и капитали, както и на запазването на конкурентна данъчна политика и по-скоро рационална фискална политика. През последното десетилетие в ЦИЕ обаче се следи застоялост на икономическата независимост – на фона на леко оттегляне
в най-големите стопански системи на Европейски Съюз.
България е типичен образец в границите на новите страни членки, като получава високи оценки в разнообразни стопански области – постоянни пари, независимост на търговията и данъчно облагане, само че стартира леко да губи във връзка с размера на страната и регулациите върху бизнеса, както и не съумява да навакса във връзка с правната система, независимостта
на правосъдната власт и всъщност корупцията.
Погледът към всички тези процеси не цели да даде някаква последна присъда на действието на Европейския съюз и единния пазар. Напротив, трезвото отчитане на резултатите от участието в Европейски Съюз и провокациите пред новите страни членки са опция за връщане към фундамента на четирите свободи, които единният пазар дава.
Въпреки големия политически фокус
върху фискалните прехвърляния в границите на Европейски Съюз, в това число упованието у нас да получим в миналото последващо заплащане по Националния проект за възобновяване и резистентност, всички данни сочат, че икономическият напредък и конвергенцията се движат от четирите свободи и опциите, които открива
единният пазар за новите страни членки.
Участието в единния пазар разреши на новите страни членки да се възползват от конкурентните си преимущества, да се интегрират в европейските вериги за доставки и да удвоят каузи си в търговията в границите на Европейски Съюз.
Ако разгледаме икономическия напредък
в района и индикаторите за конвергенция, можем да твърдим, че страните, които са се възползвали най-вече от единния пазар през последните 20 години, са точно новите страни членки от ЦИЕ. Предизвикателствата пред тях обаче остават
и изпреварващият напредък не е обезпечен.
През този интервал Европа претърпя най-малко три стопански рецесии, които засегнаха стопанските системи на страните от ЦИЕ, само че не обърнаха общата наклонност на доближаване. В края на 2023 година Европейски Съюз още веднъж е покрай криза,
което прави тематиката за конкурентоспособността,
икономическия напредък и конвергенцията в района на ЦИЕ извънредно настояща. Поредица от рецесии и епизоди на стопански спад демонстрираха, че поддържането на макроикономическа непоклатимост и резистентност, както и провеждането на огромни стопански реформи в поддръжка на конкурентоспособността са от основно
значение за триумфа на новите страни членки.
Основните провокации в навечерието на третото десетилетие от участието на огромната група от ЦИЕ в ЕС   са свързани с неспокойната геополитическа обстановка

и огромната неопределеност по отношение на резултата от съветската експанзия в Украйна, политическата неустойчивост в някои страни от ЦИЕ,
неналичието на задоволителен прогрес по повод
на върховенството на закона и корупцията, детайлите на завземане на страната и отстъплението от демокрацията в района. На фона на тези най-вече политически опасности икономическите политики в обособените страни членки и на ниво Европейски Съюз са
от основно значение за бъдещето на района.
Страните от ЦИЕ би трябвало да следват национални политики, които да им оказват помощ да бъдат сполучливи в границите на единния европейски пазар, само че и да предизвикат общоевропейски политики, които поддържат конкурентоспособността на европейската стопанска система като цяло. Всичко това важи с цялостна мощ и за България. Три години на политическа неустойчивост, неспособност да се разглоби омертата в правосъдната система и отсрочване на стопански промени задават опасности, които в един миг могат да бъдат изпуснати от надзор.