Според анализ: 75% от земеделските стопанства у нас са изчезнали за 15 години
За 15 години - от 2005 до 2020 година, 75% от земеделските стопанства у нас са изчезнали - те са намалели от 500 хиляди през 2005 година до 132 хиляди към 2020 г. Статистическите данни бяха показани в разбор на проф. доктор Божидар Иванов - шеф на Института по земеделска стопанска система, в границите на интернационална научна конференция " Аграрната стопанска система в поддръжка на земеделието ".
В изявление за БНР проф. Иванов акцентира, че българското земеделие не наподобява еднопосочно. По думите му в избрани браншове има забележими достижения и уточни като образец зърнените и маслодайни култури.
" В последните най-малко 15-20 години България се показва доста добре, има доста положителни позиции на пазара. Въпреки съмненията, които се дължат повече на климатични, естествени фактори, представянето на земеделието в тази област е доста мощно и мисля, че това ще продължи най-малко в идващите години. При стопанства, които са добре структурирани и позиционирани, най-малко в идващите 5-10 и повече години мисля, че ще продължи. Тук ще зависи от външните условия, които значително могат да повлияят ", разяснява той в предаването " Преди всички ".
Проф. Иванов акцентира обаче и на чувствителните браншове, които значително касаят директно и потребителите, и хората, които обезпечават основната част от храната за популацията - мляко, месо, зеленчуци, плодове. Според него в тези браншове нещата са на другия полюс - където повече от 20 години се изпитват компликации и те не престават. Там пазарният дял на локалното произвеждане не се усилва, а тук-там и понижава, акцентира той.
" В тези браншове се оказа, че самото произвеждане, фермите, които го вършат, методът, по който действа пазарната организация, са толкоз комплицирани и са свързани с прекомерно огромни условия и за вложения, и за положителни управнически умения, и за добра организация на пазара. Конкуренцията и в Европейски Съюз, и местоположението на България в съседство със страни, които са доста мощни особено при плодовете и зеленчуците, е тестване за нашите производители. А и самата обща селскостопанска политика след 2007 година не способства това тези браншове да се показват на равнището, на което ни се желае ".
По думите му субсидиите са откъснати от производството. След 2007 година те са свързани с едно общо единно заплащане, което не зависи от производството, а е на повърхност, изясни той и акцентира, че субсидията е идентична на единица повърхност за всички производители. Според него това води до деформиране.
Проф. Иванов счита, че тези стопанства - мляко, месо, плодове и зеленчуци, би трябвало да търсят други благоприятни условия и натам би трябвало да бъде подпомагането. По думите му би трябвало да се търсят благоприятни условия да се усъвършенства тяхната продуктивност.
" Има положителни стопанства и ферми, които се оправят доста добре. Има и такива, които преглеждат земеделието като метод за приемане на по-висок приход и в които се защищават от това да реинвестират, да търсят благоприятни условия и да усъвършенстват своето произвеждане.
Експертът разгласи също, че не повече от 50% от месото, което ядем, го произвеждаме у нас. При старите страни-членки този % е над 90, съпостави той. Според него това значи, че имаме запаси за това да подобряваме пазарната ориентировка. Трябва да се влага диференцирано - би трябвало да има асортимент, предложи проф. Иванов.
В изявление за БНР проф. Иванов акцентира, че българското земеделие не наподобява еднопосочно. По думите му в избрани браншове има забележими достижения и уточни като образец зърнените и маслодайни култури.
" В последните най-малко 15-20 години България се показва доста добре, има доста положителни позиции на пазара. Въпреки съмненията, които се дължат повече на климатични, естествени фактори, представянето на земеделието в тази област е доста мощно и мисля, че това ще продължи най-малко в идващите години. При стопанства, които са добре структурирани и позиционирани, най-малко в идващите 5-10 и повече години мисля, че ще продължи. Тук ще зависи от външните условия, които значително могат да повлияят ", разяснява той в предаването " Преди всички ".
Проф. Иванов акцентира обаче и на чувствителните браншове, които значително касаят директно и потребителите, и хората, които обезпечават основната част от храната за популацията - мляко, месо, зеленчуци, плодове. Според него в тези браншове нещата са на другия полюс - където повече от 20 години се изпитват компликации и те не престават. Там пазарният дял на локалното произвеждане не се усилва, а тук-там и понижава, акцентира той.
" В тези браншове се оказа, че самото произвеждане, фермите, които го вършат, методът, по който действа пазарната организация, са толкоз комплицирани и са свързани с прекомерно огромни условия и за вложения, и за положителни управнически умения, и за добра организация на пазара. Конкуренцията и в Европейски Съюз, и местоположението на България в съседство със страни, които са доста мощни особено при плодовете и зеленчуците, е тестване за нашите производители. А и самата обща селскостопанска политика след 2007 година не способства това тези браншове да се показват на равнището, на което ни се желае ".
По думите му субсидиите са откъснати от производството. След 2007 година те са свързани с едно общо единно заплащане, което не зависи от производството, а е на повърхност, изясни той и акцентира, че субсидията е идентична на единица повърхност за всички производители. Според него това води до деформиране.
Проф. Иванов счита, че тези стопанства - мляко, месо, плодове и зеленчуци, би трябвало да търсят други благоприятни условия и натам би трябвало да бъде подпомагането. По думите му би трябвало да се търсят благоприятни условия да се усъвършенства тяхната продуктивност.
" Има положителни стопанства и ферми, които се оправят доста добре. Има и такива, които преглеждат земеделието като метод за приемане на по-висок приход и в които се защищават от това да реинвестират, да търсят благоприятни условия и да усъвършенстват своето произвеждане.
Експертът разгласи също, че не повече от 50% от месото, което ядем, го произвеждаме у нас. При старите страни-членки този % е над 90, съпостави той. Според него това значи, че имаме запаси за това да подобряваме пазарната ориентировка. Трябва да се влага диференцирано - би трябвало да има асортимент, предложи проф. Иванов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ