За 14-годишния Джими поразяващ е не просто самият Елвис, но

За 14-годишния Джими шокиращ е не просто самият Елвис, само че и неговата тайфа от страхотни музиканти, които бъдещото великолепие чува онлайн в Сиатъл през 1957 година

“При тези музиканти свиренето наподобява като най-страхотното нещо на света ”, мисли си Хендрикс, който тогава към този момент има музикални упоритости, въпреки че има само остаряло укулеле с една струна, открито измежду боклука на негов комшия. Едва през идващото лято неговият татко Ал Хендрикс му купува използвана акустична китара против 5 $ и Джими стартира да свири непрестанно, повлиян от блус митове като Би Би Кинг, Мъди Уотърс, Елмор Джеймс и Робърт Джонсън.

Китарата е неговата разтуха в сложните му ранни години, в които родителите му колкото да свързват двата края в Сиатъл. Малкият Джими е непрекъснат очевидец на алкохолизъм и кавги в фамилията, преди майка му и татко му да се разделят дефинитивно през 1951 година, когато той е на 9. Няколко години по-късно неговата майка Лусил умира в резултат на раздран далак, а татко му не разрешава на Джими и по-малкия му брат Лиън да посетят погребението.

Джими стопира с учебното заведение и прекарва времето си или измежду музикантите, или на улицата. Проблемите не закъсняват и на 18 младежът е задържан и изправен пред арбитър, откакто е хванат с крадена кола. Когато получава предложение да постъпи в армията, вместо да влезе в затора, решението за него е елементарно.

„ Знаех, че зад решетките няма да мога да изсвирвам на китара “, изяснява той. Разпределен е в 101-ва въздушнодесантна дивизия, където продължава да обръща повече внимание на китарата, в сравнение с главните си отговорности. Започва да свири по военните клубове и среща басиста Били Кокс, с който се изявяват дружно и развиват стила си. Доста бързо Джими Хендрикс е разгласен за неспособен в армията и е изхвърлен, с цел да може да се концентрира напълно върху музиката.

Бандата им с Били Кокс е озаглавена The King Kasuals и стартира да се изявява постоянно в клуб в Нешвил, където натрупа солидна рутина. Именно в Тенеси Хендрикс развива един от главните си трикове – свиренето на китара със зъби. За него това е интервал на циркулиране в разнообразни краища на Америка, свирене с редица сформира и непретенциозно прекарване с нищожни средства. В едно прочувствено писмо до татко си от оня интервал, той написа: „ Все още имам моята китара и усилвател, а щом те са с мен, никой не може да ме спре да пребивавам. Макар че не се храня всеки ден, всичко е наред при мен. Можеше да е доста по-лошо, ще продължа да се боря и да се пробвам, до момента в който нещата не се случат както би трябвало “.

В Ню Йорк най-накрая му потръгва и печели първа премия в конкурсна вечер за музиканти, след това е видян от групата The Isley Brothers, които го притеглят в състава си. Все повече невероятният му гений си личи, когато той получава опция да се изявява с по-водещи партии на китарата и да показва лудия си, прочувствен жанр. През май 1964 година Джими Хендрикс влиза в студио и способства за записа на песента Mercy Mercy на Дон Ковей, която става и първият шлагер с присъединяване на китариста. Впоследствие Джими непринудено напуща The Isley Brothers и продължава да свири с голям брой разнообразни сформира из Щатите. Когато се сплотява с Литъл Ричард, славните времена на един от доайените в рокендрола към този момент отминават – само че въпреки всичко Ричард си остава известен и доста зает реализатор.

Певецът свети с необикновено вокално осъществяване, при което извлича цялата тъга от душата си, а Хендрикс отбелязва: „ Бих желал да вършат с китарата това, което Литъл Ричард прави с гласа си “.

В бандата на артиста обаче Джими не се усеща добре – не му заплащат със седмици, до момента в който Литъл Ричард е нервиран, че надареният китарист открадва шоуто на сцената и прави по-голямо усещане от звездата. „ Хората крещяха и си мислех, че викат за мен, само че в действителност беше за Джими “, беснее Литъл Ричард. Китаристът има проблеми и с това да се появява в точния момент, тъй че когато за следващ път закъснява да хване буса, от бандата го уволняват. Но той по този начин или другояче има предпочитание да напусне.

Макар че продължава да се изявява с разнообразни групи и да свири в ранообразни записи, тогава главната цел на Джими Хендрикс към този момент се е оформила: „ Исках моя лична сцена, моя лична музика. Вече виждах, че можеш да създадеш цялостен нов свят с електрическата китара “.

Решението за него е да основе собствен състав през лятото на 1966-а – Jimmy James And The Blue Flames.. На концертите на групата в Ню Йорк честа посетителка става Линда Кийт, тогавашна другарка на Кийт Ричардс от Rolling Stones.

Убедена в капацитета на Джими, тя кани няколко мениджъри да го слушат. Един вечер през август Линда Кийт посещава концерт на Хендрикс дружно с басиста на Animals Час Чандлър, който тогава към този момент крои проекти да се наложи в мениджмънта и да управлява кариерата на някой обещаващ реализатор. Още от първите секунди на песента Hey Joe, Час е запленен, съзирайки капацитета на едно бъдещо великолепие.

Следва преместването на Джими Хендрикс в Лондон и, както се споделя, останалото е история.