Как се е отразило приемането на еврото в Естония?
За 14 години откогато е в еврозоната, Естония бележи стопански напредък, а заплатите са се нараснали със 154%. Страната от валутен ръб става част от еврозоната през 2011 година.
Тогава междинните приходи са под 800 евро, а в този момент - над 2000 евро. Говори индивидът, осъществил прехода, без който приемането на еврото не би било допустимо - естонският икономист и политик Хейдо Витсур.
Хейдо Витсур е първият финансов министър на Естония, откакто прибалтийската страна печели независимостта си от Съветския съюз. През 1992 година се взимат две значими решения - минава се към промяна на съветската рубла с естонска крона и страната влиза във валутен ръб. Питаме го за спомените му отпреди 33 години.
" Спомням си, че прекосяването към естонската крона беше съвсем като народен празник. Хората чакаха идването на кроната и я одобриха с възторг. Беше като ново оповестяване на самостоятелност. Вярно е, че тогава имахме доста малко пари в крони и бяхме доста небогати. Но прекосяването от крона към еврото се случи относително елементарно ", сподели Витсур пред Българска национална телевизия.
Не е елементарно решението страната да вкара валутен ръб. Първоначално естонската крона е закрепена към немската марка, а по-късно – към еврото. При присъединението си към ERM II, или по този начин наречената чакалня на еврозоната, през 2004 година и при приемането на еврото през 2011 година курсът остава неизменен.
" Естония, както и България, използваше валутен ръб, и при закрепен курс прекосяването към еврото е доста просто. Трябва единствено да направиш едно разделяне. В Естония трябваше цената в крони да се дели на 15,6466. Това е много досадно. Докато в България, би трябвало единствено да се дели на две и към този момент имаш цената в евро. Хората знаят това, и за бизнеса е също доста елементарно. Технически, несъмнено, би трябвало да се обменят пари, би трябвало да се свикне с новите банкноти, само че в ера, когато се употребяват доста банкови карти и съвсем всички заплащания са електронни, за хората това е съвсем незабележимо ", разяснява Витсур.
Витсур, който в този момент е основен икономист на една от банките в Естония, счита, че няма да има ценови потрес у нас с приемането на единната валута.
" Мисля, че както в Естония, по този начин и в България ще се появят приказки, че цените ще се покачат. Но нищо не се увеличи. Особено в България, където е елементарно да се управлява цената - просто би трябвало да бъде на половина. Или в случай че има непоколебим надзор. Някои търговци тук се възползваха от това, че хората не умеят да пресмятат добре. Но суматоха нямаше. Изчезна единствено едно нещо - двойното обозначаване на цените, което обичайно се вкарва в страните, които се готвят да се причислят към единната валута ".
Икономистът не приема страха, че България ще загуби суверенитета си, когато левът бъде сменен.
" Тъй като Естония не използваше паричната политика, която може да води една централна банка, а системата на валутен ръб. И, на процедура, парична незавиимост просто нямахме. Вашата валута - левът, към този момент няколко години е тясно обвързвана с еврото. И нашата крона също беше обвързвана. В паричната политика нищо не се трансформира ", съобщи Витсур.
Витсур дава и друга позиция на повишението на цените в Хърватия - последната страна, приела еврото с обяснението, че в случай че си заобиколен от богати съседи, това подвига цените на родна земя.
" Естония към този момент е доста скъпа страна във връзка с цените, и по тази причина нашата промишленост губи конкурентоспособност. Например, ние сме с 20% по-скъпи от Литва. А в Литва всичко върви по-добре през последните 5 години и ни изпреварва по главните макроикономически индикатори. Нашата стопанска система запада, тъй като цените са прекомерно високи, а продуктивността не пораства толкоз бързо. А при вас, защото цените са относително ниски, вие сте конкурентоспособни.
Но по какъв начин си обяснявате процесите, които се видяха в Хърватия, свързани с еврото?
Не съм гледал техните индикатори последно, само че мисля, че повода е същата като в Естония. Тъй като Хърватия е покрай Словения и Австрия, където цените са по-високи, хората просто привикват с по-високи цени. Ходят в Словения и Австрия, и просто привикват, че такава е цената. Освен това, австрийци и германци започнаха да пътуват повече до Хърватия след въвеждането на еврото и започнаха да купуват повече артикули. Същото се случи и при нас с финландците – идваха, гледаха какъв брой е на ниска цена и купуваха, и купуваха. Естествено, търговците увеличаваха цените, тъй като търсенето беше огромно. Мисля, че точно това търсене от Австрия и Германия докара до повишаването в Хърватия. Не директно поради еврото, а поради това, че повече чужденци започнаха да пазарят там ", разяснява икономистът.
Политикът и икономист, който директно взе участие в реализирането на прехода в прибалтийската страна, счита че там този развой там е приключен, само че признава, че би трябвало да минат още години.
" В логиката на психиката на хората са останали някои следи. И те остават за дълго, тъй като културата се трансформира едвам за три генерации, не по-рано. Тоест, някои привички са останали ", сподели Витсур.
Тогава междинните приходи са под 800 евро, а в този момент - над 2000 евро. Говори индивидът, осъществил прехода, без който приемането на еврото не би било допустимо - естонският икономист и политик Хейдо Витсур.
Хейдо Витсур е първият финансов министър на Естония, откакто прибалтийската страна печели независимостта си от Съветския съюз. През 1992 година се взимат две значими решения - минава се към промяна на съветската рубла с естонска крона и страната влиза във валутен ръб. Питаме го за спомените му отпреди 33 години.
" Спомням си, че прекосяването към естонската крона беше съвсем като народен празник. Хората чакаха идването на кроната и я одобриха с възторг. Беше като ново оповестяване на самостоятелност. Вярно е, че тогава имахме доста малко пари в крони и бяхме доста небогати. Но прекосяването от крона към еврото се случи относително елементарно ", сподели Витсур пред Българска национална телевизия.
Не е елементарно решението страната да вкара валутен ръб. Първоначално естонската крона е закрепена към немската марка, а по-късно – към еврото. При присъединението си към ERM II, или по този начин наречената чакалня на еврозоната, през 2004 година и при приемането на еврото през 2011 година курсът остава неизменен.
" Естония, както и България, използваше валутен ръб, и при закрепен курс прекосяването към еврото е доста просто. Трябва единствено да направиш едно разделяне. В Естония трябваше цената в крони да се дели на 15,6466. Това е много досадно. Докато в България, би трябвало единствено да се дели на две и към този момент имаш цената в евро. Хората знаят това, и за бизнеса е също доста елементарно. Технически, несъмнено, би трябвало да се обменят пари, би трябвало да се свикне с новите банкноти, само че в ера, когато се употребяват доста банкови карти и съвсем всички заплащания са електронни, за хората това е съвсем незабележимо ", разяснява Витсур.
Витсур, който в този момент е основен икономист на една от банките в Естония, счита, че няма да има ценови потрес у нас с приемането на единната валута.
" Мисля, че както в Естония, по този начин и в България ще се появят приказки, че цените ще се покачат. Но нищо не се увеличи. Особено в България, където е елементарно да се управлява цената - просто би трябвало да бъде на половина. Или в случай че има непоколебим надзор. Някои търговци тук се възползваха от това, че хората не умеят да пресмятат добре. Но суматоха нямаше. Изчезна единствено едно нещо - двойното обозначаване на цените, което обичайно се вкарва в страните, които се готвят да се причислят към единната валута ".
Икономистът не приема страха, че България ще загуби суверенитета си, когато левът бъде сменен.
" Тъй като Естония не използваше паричната политика, която може да води една централна банка, а системата на валутен ръб. И, на процедура, парична незавиимост просто нямахме. Вашата валута - левът, към този момент няколко години е тясно обвързвана с еврото. И нашата крона също беше обвързвана. В паричната политика нищо не се трансформира ", съобщи Витсур.
Витсур дава и друга позиция на повишението на цените в Хърватия - последната страна, приела еврото с обяснението, че в случай че си заобиколен от богати съседи, това подвига цените на родна земя.
" Естония към този момент е доста скъпа страна във връзка с цените, и по тази причина нашата промишленост губи конкурентоспособност. Например, ние сме с 20% по-скъпи от Литва. А в Литва всичко върви по-добре през последните 5 години и ни изпреварва по главните макроикономически индикатори. Нашата стопанска система запада, тъй като цените са прекомерно високи, а продуктивността не пораства толкоз бързо. А при вас, защото цените са относително ниски, вие сте конкурентоспособни.
Но по какъв начин си обяснявате процесите, които се видяха в Хърватия, свързани с еврото?
Не съм гледал техните индикатори последно, само че мисля, че повода е същата като в Естония. Тъй като Хърватия е покрай Словения и Австрия, където цените са по-високи, хората просто привикват с по-високи цени. Ходят в Словения и Австрия, и просто привикват, че такава е цената. Освен това, австрийци и германци започнаха да пътуват повече до Хърватия след въвеждането на еврото и започнаха да купуват повече артикули. Същото се случи и при нас с финландците – идваха, гледаха какъв брой е на ниска цена и купуваха, и купуваха. Естествено, търговците увеличаваха цените, тъй като търсенето беше огромно. Мисля, че точно това търсене от Австрия и Германия докара до повишаването в Хърватия. Не директно поради еврото, а поради това, че повече чужденци започнаха да пазарят там ", разяснява икономистът.
Политикът и икономист, който директно взе участие в реализирането на прехода в прибалтийската страна, счита че там този развой там е приключен, само че признава, че би трябвало да минат още години.
" В логиката на психиката на хората са останали някои следи. И те остават за дълго, тъй като културата се трансформира едвам за три генерации, не по-рано. Тоест, някои привички са останали ", сподели Витсур.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ