След приемането на евро: Естония бележи икономически растеж, а заплатите са се увеличили със 154%.
За 14 години откогато е в еврозоната, Естония бележи стопански напредък, а заплатите са се нараснали със 154%. Страната от валутен ръб става част от еврозоната през 2011 година. Тогава междинните приходи са под 800 евро, а в този момент - над 2000 евро. Пред Българска национална телевизия приказва индивидът, осъществил прехода, без който приемането на еврото не би било допустимо - естонският икономист и политик Хейдо Витсур.
Хейдо Витсур е първият финансов министър на Естония, откакто прибалтийската страна печели независимостта си от Съветския съюз. През 1992 година се взимат две значими решения - минава се към промяна на съветската рубла с естонска крона и страната влиза във валутен ръб. Питаме го за спомените му отпреди 33 години.
" Спомням си, че прекосяването към естонската крона беше съвсем като народен празник. Хората чакаха идването на кроната и я одобриха с възторг. Беше като ново оповестяване на самостоятелност. Вярно е, че тогава имахме доста малко пари в крони и бяхме доста небогати. Но прекосяването от крона към еврото се случи относително елементарно ", сподели Витсур.
Не е елементарно решението страната да вкара валутен ръб. Първоначално естонската крона е закрепена към немската марка, а по-късно - към еврото. При присъединението си към ERM II, или по този начин наречената чакалня на еврозоната, през 2004 година и при приемането на еврото през 2011 година курсът остава неизменен.
" Естония, както и България, използваше валутен ръб, и при закрепен курс прекосяването към еврото е доста просто. Трябва единствено да направиш едно разделяне. В Естония трябваше цената в крони да се дели на 15,6466. Това е много досадно. Докато в България, би трябвало единствено да се дели на две и към този момент имаш цената в евро. Хората знаят това, и за бизнеса е също доста елементарно. Технически, несъмнено, би трябвало да се обменят пари, би трябвало да се свикне с новите банкноти, само че в ера, когато се употребяват доста банкови карти и съвсем всички заплащания са електронни, за хората това е съвсем незабележимо ", разяснява Витсур.
Българска национална телевизия, „ Сутрешен блок "
Хейдо Витсур е първият финансов министър на Естония, откакто прибалтийската страна печели независимостта си от Съветския съюз. През 1992 година се взимат две значими решения - минава се към промяна на съветската рубла с естонска крона и страната влиза във валутен ръб. Питаме го за спомените му отпреди 33 години.
" Спомням си, че прекосяването към естонската крона беше съвсем като народен празник. Хората чакаха идването на кроната и я одобриха с възторг. Беше като ново оповестяване на самостоятелност. Вярно е, че тогава имахме доста малко пари в крони и бяхме доста небогати. Но прекосяването от крона към еврото се случи относително елементарно ", сподели Витсур.
Не е елементарно решението страната да вкара валутен ръб. Първоначално естонската крона е закрепена към немската марка, а по-късно - към еврото. При присъединението си към ERM II, или по този начин наречената чакалня на еврозоната, през 2004 година и при приемането на еврото през 2011 година курсът остава неизменен.
" Естония, както и България, използваше валутен ръб, и при закрепен курс прекосяването към еврото е доста просто. Трябва единствено да направиш едно разделяне. В Естония трябваше цената в крони да се дели на 15,6466. Това е много досадно. Докато в България, би трябвало единствено да се дели на две и към този момент имаш цената в евро. Хората знаят това, и за бизнеса е също доста елементарно. Технически, несъмнено, би трябвало да се обменят пари, би трябвало да се свикне с новите банкноти, само че в ера, когато се употребяват доста банкови карти и съвсем всички заплащания са електронни, за хората това е съвсем незабележимо ", разяснява Витсур.
Българска национална телевизия, „ Сутрешен блок "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ