За 10 години броят на заразените със СПИН в Турция

За 10 години броят на инфектираните със СПИН в Турция е повишен с цели 460%. Въпреки това там считат този проблем за периферен. В консервативни общества, като турското, го пренебрегват и се вършат, че не съществува.

Обществото в счита проблема  за периферен, поради което и съвсем не му се обръща внимание. Помощните организации настояват, че страната бездейства. Принципно благоприятни условия за лекуване има, само че инфекцията на първо време би трябвало да бъде разпозната, до което постоянно по този начин и не се стига, споделят осведомени. Нужна е преди всичко култура, само че такава съвсем не се води.

Броят на инфектираните е повишен с 460% за 10 години

„ През последните 10 години броят на инфектираните с вируса ХИВ в Турция се е нараснал с 460 % “, споделя Йондер Бора от обединяването „ Ние сме положителни “. То поставя грижи за инфектираните хора и се занимава с просветна активност. Големият растеж на болесттите се удостоверява и от формалната статистика. Това е причина и за рецензиите към страната, които насочва Арда Карапинар от помощното сдружение „ Червената лентичка “: „ През последните години в международен мащаб броят на новите болести спада – като се изключи Северна Африка, близкия изток и... Турция! Ние не означаваме особени триумфи нито при тестването, нито във връзка с лекуването на инфектираните “.
Редакцията предлага
Ежегодно новите случаи са сред 2500 и 3000. Предполага се, че общо заболелите в Турция са към 32 000. Имайки поради, че става дума за страна с население от 85 милиона души, броят не наподобява огромен. Но казусът, както споделя Бора, е в нерегистрираните случаи. Тъй като познанията за заболяването СПИН са нищожни, те вероятно са доста. „ В учебно заведение кардинално има полово образование, само че то е доста незадълбочено. Всъщност никой не научава нищо. За вируса ХИВ изобщо не се приказва и страната въобще не се старае да просвети хората “.

Освен това мнозина се тормозят да си създадат тест, защото позитивният резултат е мъчно да се укрие. При неанонимните проби резултатите незабавно се изпращат в здравното министерство. А анонимни проби по линия на помощните организации има единствено в огромните градове, споделя Арда Карапинар.

Опитват се да го запазят в загадка

Ако някой бъде тестван положително, той се старае оптимално дълго да резервира информацията за себе си и не се подлага на лекуване, с цел да не бъде оголен. Тъй като, а и оправдани, счита Карапинар. Той дава образец със следната история: „ Няколко месеца след позитивния тест някой се взема решение да показа казуса си със своите сътрудници в службата. И на часа го уволняват – под претекст за незадоволително добра работа “. А в случай че оттова нататък индивидът реши да се обърне към съда поради дискриминация, за инфекцията му ще се разчуе още повече – тъкмо това се пробват да избегнат мнозина.

Според Йондер Бора максимален е рискът от болест за хората от ЛГБТИ общността. И грижи би трябвало да се поставят най-много за тях, което обаче в Турция не се случва. „ Точно тези групи би трябвало да бъдат просветени по отношение на вируса на СПИН и да бъдат тествани оптимално постоянно. Но в консервативните общества, като турското, пренебрегват казуса и се вършат, че не съществува. “

При това в Турция се вършат релативно доста проби. Желаещите да сключат брак би трябвало да се подложат на медицински обзор. Той кардинално не включва и тест за ХИВ, само че постоянно се прави.

Проблемът с рисковите групи

Хората от рисковите групи обаче рядко научават за своето заболяване тъкмо по този метод. Грижа за тях имат главно неправителствени организации като „ Ние сме положителни “ и „ Червената лентичка “. Те се финансират със средства от Организация на обединените нации или Европейски Съюз. „ От турската страна не получаваме нищо “, споделя Карапинар, само че той и не чака помощ от този тип – задоволително ще е страната най-малко да не слага спънки пред активността на организациите.