З0 години след Сребреница в Сърбия отказват да признаят, че

З0 години след Сребреница в Сърбия отхвърлят да признаят, че силите на босненските сърби през юли 1995 година са направили всеобща екзекуция на над 8000 мюсюлмани в покрайнините на едноименния град в Източна Босна. Всеки път когато се спомене Сребреница, думата " геноцид " отсъства от речника на сръбския политически хайлайф, в случай че не е използвана като отричане, написа Българска телеграфна агенция.

ОТРИЦАНИЕ БЕЗ КРАЙ

Президент, ръководител на Народното събрание, министър председател или външен министър от десетилетия насочат посланието, че " Сърбия не е геноцидна нация! "

Сръбският президент Александър Вучич през днешния ден сервира съболезнования на околните на починалите с фразата " 30 години от ужасното закононарушение ", само че не го дефинира като геноцид.

Същите думи сръбският президент употребява и в речта си Организация на обединените нации в деня, когато бе произнесена доживотната присъда на повече от десетилетие укривалият се някогашен пълководец на босненските сърби ген.Ратко Младич.

В изявление пред частната сръбска телевизия " Пинк " нощес обаче Вучич акцентира, че се гордее, че преди 10 години е участвал на церемонията в памет на жертвите в Поточари, като означи, че по този метод е посочил уважението си макар целия напън и офанзиви, на които е бил подложен тогава.

През 2015 година в качеството на си министър председател Александър Вучич отиде Поточари, Източна Босна и Херцеговина, на церемонията в памет на над 8 000 бошняци, убити от босненските сръбски сили през юли 1995 година

След като постави цветя на мемориала, на път за церемониалната ложа, предопределена за делегациите, Вучич беше освиркан и замерян с пластмасови бутилки и буци пръст. Охраната реагира бързо и го ескортира от Поточари.

" Това беше добре проведено и квалифицирано нахлуване. Бях ударен в устната с камък, нищо съществено. Очилата ми паднаха и се счупиха “, сподели Вучич преди 10 години на конференция след нападението в опит да омаловажи случилото се.

Председателят на Народната скупщина на Сърбия Ана Бърнабич съобщи през днешния ден, че в Сребреница през 1995 година не е имало " безусловно “ никакъв геноцид против бошняци, което, както добави тя, не значи, че не е било осъществено извънредно военно закононарушение.

В изявление пред частната сръбска телевизия " Информер “ Бърнабич сподели, че закононарушението в Сребреница от юли 1995 година " в никакъв случай не е трябвало да се случва “.

" Това безусловно не е геноцид, което не значи, че не е извънредно военно закононарушение. Геноцид е това, което се е случило със сърбите в Независимата хърватска страна по време на Втората международна война “, сподели ръководителят на Народната скупщина на Сърбия.

Междувременно сръбските медии оповестяват, че на 3 юли в деловодството на Народното събрание са постъпили оферти от опозиционни депутати за приемане на резолюция във връзка днешната 30-годишнина от случилото се в Сребреница, само че и до през днешния ден те не са включени в дневния ред.

В текста на резолюцията се приканва за " преустановяване на политиката на отказване на геноцида, на безотговорност и прославяне на закононарушенията и нарушителите ".

ИЗКЛЮЧЕНИЕ, КОЕТО ПОТВЪРЖДАВА ОТРИЦАНИЕТО

Да признаят, че са направили всеобщо изтребване на хора, отхвърлят и наказаните за геноцид някогашни военни от босненската сръбска войска, без значение че предходната година се появи едно изключение.

През април 2004 година когато босненският сръбски ген. Радислав Кръстич беше наказан на 35 години затвор за помагачество и подстрекаване към геноцида в Сребреница, ръководителят на трибунала, произнесъл окончателната присъда на Кръстич - Теодор Мерон (американски арбитър от полски генезис, претърпял ужасите на нацисткия концентрационен лагер Берген-Белзен), съобщи, че с тази присъда " геноцидът най-сетне получи своето име и фамилия “

Шест години по-късно в британския затвор " Уейкфийлд " в Западен Йоркшир Кръстич бе ранен при сборичкване с трима мюсюлмански пандизчии.

Години наред той отхвърляше виновност, а по-късно през 2022 година, съобщи в писмо, че е отговорен и че „ носи огромна персонална отговорност за ужасните закононарушения, осъществени по време и след рухването на Сребреница “, без да загатва думата " геноцид ". В друго писмо, две години по-късно Кръстич включи терминът, въведен през 20-и век, който регламентира в интернационалния юридически ред едно от най-тежките закононарушения против човечеството.

" Подчертавам, че одобрявам решенията на трибунала от 2001 и 2004 година, които откриват, че силите на армията, към която принадлежах, са направили геноцид против бошняци в Сребреница през юли 1995 година, че съм подпомагал и подстрекавал геноцида, знаейки, че някои членове на Генералния щаб имат намерение да извършат геноцид, че съм знаел, че Генералният щаб не разполага с задоволително сили, с цел да извърши изтезанията без Дринския корпус, и че съм знаел, че потреблението на сили под мое командване би асъдействало доста за изтезанието на бошняците “, написа Кръстич в писмото си до съда през 2024 година и изиска да излезе на независимост.

В писмото той акцентира желанието си младежите на Балканите да го прочетат, " с цел да няма в никакъв случай повече няма война “ и „ в никакъв случай повече гибел, тъй като някой е от друга вяра, нация или убеждения, в никакъв случай повече геноцид “.

Писмото на Кръстич пристигна, откакто през 2024 година Общото заседание на Организация на обединените нации гласоподава резолюция за отбелязване на 11 юли като Международен ден в памет на геноцида в Сребреница.

Ген. Кръстич споделя още, " когато и в случай че бъде освободен, желае да отдаде респект на жертвите в Мемориалния център Поточари. "

След като прекара повече от две десетилетия зад решетките той неведнъж е желал да бъде освободен предварително, само че съдът не е удовлетворил молбата му.

СЯНКАТА НА НАЦИОНАЛИЗМА

Неочаквано в годината, когато се навършват 3 десетилетия от геноцида в Сребреница в сръбската столица Белград беше промотирана последната стихосбирка на наказания на пожизнен затвор за военни закононарушения и геноцид някогашен президент на босненската Република Сръбска Радован Караджич.

Караджич също като Ратко Младич десетилетия се укриваше от интернационалния арбитражен съд за закононарушения в някогашна Югославия, и даже изнасяше лекции в Сърбия и практикуваше под непознато име като психиатър, какъвто е по обучение, в частна болница в Нови Белград.

Наскоро стиховете на 79-годишния Караджич " Черна приказка “ бяха показани в Сръбското литературно сдружение от известният сръбски книжовен критик проф. Мило Ломпар и провокираха остри реакции в интелектуалните среди.

" На уеб страницата на Сръбското книжовно сдружение обществеността е осведомена, че промоциите на тази книга ще бъдат проведени и в други градове на Сърбия и района след Белград. Предлагам същият екип, воден от неофициалния претендент за президент Мило Ломпар, да отиде в Нови пазар и да провежда литературна вечер за стиховете на Караджич за студентите. Същите студенти, които пяха сръбския народен химн, увиваха се в сръбски флагове и награждаваха своите православни сътрудници на блокадите по време на Великденските празници ", написа анализатора на в. " Данас " доктор Александър Дикич.

Ломпар бе един от един от ораторите на антиправителствения митинг 28 юни в Белград, на който съгласно уредниците са участвали 140 хиляди души.

В речта си на 28 юни проф. Ломпар съобщи, че в сръбската конституция " региона Косово и Метохия е неотменна част от Сърбия “, а също по този начин загатна отбраната на суверенитета на Република Сръбска, сръбския народ в Черна гора и сръбските национални права в Хърватия и Северна Македония.

" Един народ и една нация в никакъв случай няма да бъдат геноцидни. Само обособените персони са геноцидни ", сподели три дни преди митинга в Белград студентката в университета в Нови Пазар Емина Спахич пред районната телевизия Ен 1.

" Смятам, че предварителните парламентарни избори са нужни, с цел да представим позицията си на тях. И просто да покажем, че не желаеме държавно управление, което ще поддържа сходни закононарушения години наред и което ще взе участие в тях по някакъв метод. Ние в действителност се застъпваме за това, на първо място, да живеем в мирна и хармонична страна. “, добави тогава Спахич.

" Въпреки че не са оповестили обща публична позиция за Сребреница, държавното управление и някои проправителствени медии упрекват протестиращите студенти, че желаят сръбският народ да бъде разгласен за " геноциден ", разяснява през днешния ден сръбската редакция на Радио " Свободна Европа ".

" Това беше главното обръщение на сръбската акция против приемането на резолюция на Организация на обединените нации за Сребреница, макар че в документа не се загатва никакъв народ или страна ", добавя Свободна Европа.

В изказване по случай 30 годишнината от геноцида в Сребреница, Организацията за сигурност и съдействие в Европа (OCCE) изрази страдание, че макар решенията на интернационалните съдилища и вътрешните съдилища в Босна и Херцеговина, че " стореното в Сребреница съставлява геноцид, към момента има хора, които отхвърлят ​​случилото се “.

„ Това е недодялан опит за преразглеждане и на процедура изтриване на историята и съществено попречва всеки развой на помиряване “, се споделя изказването.

„ Оставаме ангажирани да спомагаме за преустановяване на всички форми на безотговорност и да насърчаваме търсенето на отговорност за всички военни закононарушения, осъществени по време на споровете през 90-те години на предишния век “, се споделя в изказването, като се акцентира нуждата от битка с етническата и религиозната дискриминация, отстояване на човешкото достолепие и поощряване на просвета на мир, взаимно съгласие и помиряване. ",

От ОССЕ приканиха политическите участници да се причислят към тези старания, които съгласно организацията са от " решаващо значение за целия район ".

Организацията акцентира, че единствено по този метод обществото ще „ одобри изцяло сложните уроци от предишното и ще продължи напред, към бъдеще, белязано от резистентен мир, правдивост, непоклатимост, достолепие, съдействие и разцвет в интерес на всички “.

Масовото физическо заличаване на хора в Сребреница, Източна Босна през юли 1995 година е единственият интернационално приет геноцид след Втората международна война.

Геноцидът е осъществен от членове на армията на Република Сръбска под командването на Радован Караджич и Ратко Младич, които бяха наказани на пожизнен затвор от Международния съд за военните закононарушения в някогашна Югославия, основан в Хага. Най-малко 47 души бяха наказани за закононарушения в Сребреница, като получиха общо над 700 години затвор.

Гражданската война в Босна (1992-1995 г.) докара до гибелта на повече от 100 000 души и до разселването на милиони хора.