Оцелял от взривовете в Бейрут ливанец: Всеки ден е 4-ти август
З а оживелия след гърмежите в Бейрут Шади Ризк времето е спряло от 4-ти август предходната година, когато на пристанището в ливанската столица, тъкмо против офиса му избухна огромно количество складиран амониев нитрат, пишат Яра Аби Надер и Имад Креиди от Ройтерс, представени от Българска телеграфна агенция.
For Beirut blast survivor leaving Lebanon, every day is Aug. 4
— Reuters (@Reuters)
"Всеки ден е 4-ти август, всеки ден " ,
споделя 36-годишният гражданин на Бейрут. "Всеки ден си припомням за гърмежите и за това, което се случи ", добавя той.
Гигантската детонация умъртви повече от 200 души, рани хиляди и унищожи огромни елементи от града. Ризк е бил в офиса, в който е работел за интернет снабдител и е съумял да снима дима, издигащ се от мястото на първичната детонация, когато е последвал и втори гърмеж. В резултат на него, на Ризк са били направени 350 шева по тялото и по главата, а зрението му през днешния ден е отчасти нарушено.
Като един от оживелите от гърмежите, Ризк счита 4 август за ден , в
който наново се е родил, и в този момент желае да продължи тази нова глава от живота си надалеч от Ливан.
"Не се усещам в сигурност в моята страна, по тази причина желая да я напусна... Това е най-трудното решение, което съм взимал в живота си ", споделя Ризк.
Той към този момент е подал документи за имиграция в Канада и възнамерява да замине за там през октомври тази година. Дотогава той ще продължи да живее със фамилията си в фамилната си къща в едно от предградията на Бейрут с аспект към пристанището, което всеки ден още веднъж разсънва загатна за неговото травматично прекарване.
С наближаването на годишнината от гърмежите, която се пада през днешния ден, Ризк споделя, че неговият "вътрешен яд "
нараства, подхранван от боксуването на следствието на гърмежа. Той е единствено един от многото ливанци, които са ядосани, че година по-късно не е потърсена отговорност за нещастието. "Все още няма задържани, никой не е в пандиза... Истината към момента не е известна ", споделя Ризк.
Неговият лекар продължава да вади части стъкло от тялото му. И въпреки и повече от раните по тялото му да са към този момент излекувани, Ризк "все още е в развой на излекуване " - както физически, по този начин и душевно.
"Вътрешните белези са даже по-страшни .
Дори и да се изцелявам физически, не знам по кое време ще се възстановя душевен ", споделя той, до момента в който стои на улицата, на която се намира неговият развален от гърмежите офис против разрушените силози на пристанището.
Ризк към момента не е сигурен по какъв начин ще прекара днешния ден, когато се пада годишнината от гърмежите. Той се опасява, че ще изплуват мемоари за "неописуемата болежка ", само че е сигурен, че желае да бъде на улиците покрай пристанището, където да даде воля на гнева си.
For Beirut blast survivor leaving Lebanon, every day is Aug. 4
— Reuters (@Reuters)
"Всеки ден е 4-ти август, всеки ден " ,
споделя 36-годишният гражданин на Бейрут. "Всеки ден си припомням за гърмежите и за това, което се случи ", добавя той.
Гигантската детонация умъртви повече от 200 души, рани хиляди и унищожи огромни елементи от града. Ризк е бил в офиса, в който е работел за интернет снабдител и е съумял да снима дима, издигащ се от мястото на първичната детонация, когато е последвал и втори гърмеж. В резултат на него, на Ризк са били направени 350 шева по тялото и по главата, а зрението му през днешния ден е отчасти нарушено.
Като един от оживелите от гърмежите, Ризк счита 4 август за ден , в
който наново се е родил, и в този момент желае да продължи тази нова глава от живота си надалеч от Ливан.
"Не се усещам в сигурност в моята страна, по тази причина желая да я напусна... Това е най-трудното решение, което съм взимал в живота си ", споделя Ризк.
Той към този момент е подал документи за имиграция в Канада и възнамерява да замине за там през октомври тази година. Дотогава той ще продължи да живее със фамилията си в фамилната си къща в едно от предградията на Бейрут с аспект към пристанището, което всеки ден още веднъж разсънва загатна за неговото травматично прекарване.
С наближаването на годишнината от гърмежите, която се пада през днешния ден, Ризк споделя, че неговият "вътрешен яд "
нараства, подхранван от боксуването на следствието на гърмежа. Той е единствено един от многото ливанци, които са ядосани, че година по-късно не е потърсена отговорност за нещастието. "Все още няма задържани, никой не е в пандиза... Истината към момента не е известна ", споделя Ризк.
Неговият лекар продължава да вади части стъкло от тялото му. И въпреки и повече от раните по тялото му да са към този момент излекувани, Ризк "все още е в развой на излекуване " - както физически, по този начин и душевно.
"Вътрешните белези са даже по-страшни .
Дори и да се изцелявам физически, не знам по кое време ще се възстановя душевен ", споделя той, до момента в който стои на улицата, на която се намира неговият развален от гърмежите офис против разрушените силози на пристанището.
Ризк към момента не е сигурен по какъв начин ще прекара днешния ден, когато се пада годишнината от гърмежите. Той се опасява, че ще изплуват мемоари за "неописуемата болежка ", само че е сигурен, че желае да бъде на улиците покрай пристанището, където да даде воля на гнева си.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ