СЕМ проверява случая Цънцарова
Юристите на Съвета за електронни медии (СЕМ) ще прегледат проблема с освобождението на Мария Цънцарова от bTV и дали има нарушаване на Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) в него.
Това взеха решение членовете на регулатора на днешното си съвещание след дълга полемика. Те взеха решение и да се провежда среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), осведоми Българска телеграфна агенция.
В първа точка на първото съвещание на регулатора за тази година бяха прегледани свободата на словото, правата на публицистите и спазването на журналистическата нравственос. Повод за разискването бе отстраняването на журналистката Мария Цънцарова от ефира на Би Ти Ви в края на 2025 година.
Габриела Наплатанова, член на СЕМ, означи, че регулаторът реагира за повторно през последната година с позиция във връзка с Мария Цънцарова, „ защото към нея имаше офанзиви в последната година, в това число имаше проведена и кръгла маса, на която се обсъждаха тези проблеми, свързани с медийната среда, само че явно, че не е било задоволително “.
„ Това за мен е един сериозен трус в една от най-гледаните малките екрани и би следвало да се създадат заключения и вътре, в границите на медията, от която аз също съм била част 22 години. И за мен фактически е много предизвикателно да приказвам по тази тематика, защото тя визира в прочут смисъл и разнообразни вътрешни решения и политики, които се водят, само че те не са присъщи единствено за тази съответна медия, те са присъщи и за другите огромни електронни медии, защото в печата имам по-малко наблюдаване, не съм била в никакъв случай в печатна медия. Но това, което мога да кажа, че за мен е учудващо какво накара медията да пожертва една от най-популярните си разпознаваеми водещи и знак на остра журналистика Мария Цънцарова “, сподели Наплатанова.
По думите й предстоящо реакциите бяха полярни, тъй като „ като знаков публицист Мария Цънцарова вземаше позиция от екрана и си създаваше доста поддръжници, само че и доста неприятели, които проведоха голям брой офанзиви и очернящи акции през обществените мрежи в последната година. Ако един публицист не търси истината и не предизвика публични реакции с работата си, то от работата му няма смисъл “.
Тя напомни, че и преди доста публицисти са били отстранявани.
„ Този развой не визира единствено една персона и единствено една медия. Той визира цялата медийна среда и това е от дълго време. Само в последното изследване на Асоциация на европейските публицисти в България измежду повече от 200 публицисти, което е анонимно, 77% от участниците в това изследване са оценили външния напън към работата им на първо място като политически “, уточни Наплатанова.
Тя акцентира, че не трябва да има директна интервенция от страна на СЕМ в този проблем във връзка с медийната независимост редакцията да си дефинира кадровите решения и публицистичната политика, тъй като новоприетият Акт за независимост на медиите изрично го не разрешава.
„ Така че медията в своята позиция също ясно изясни, че няма да се поддаде на напън. Едно наше изрично деяние по този проблем би се възприело като напън “, сподели още Наплатанова.
Тя предложи СЕМ да се срещне с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), „ с цел да няма нови празни столчета “ и да има изясненост по какъв начин се вземат такива решения в редакциите. Предложението й бе признато от членовете на Съвета.
Къдринка Къдринова, член на СЕМ, сподели, че „ медийната среда в България от дълго време е болна, аргументите са доста и би трябвало да са обект на съществени разбори, тъй като точно положението на медийната среда е и най-видимият индикатор, по който може да се съди за положението на демокрацията в обществото “.
Тя напомни, че единствената организация, подела тематиката за законодателна отбрана на правата на публицистите още през 2017 година, бе Съюзът на българските публицисти, като от този момент са се сменили доста парламентарни сформира, „ само че никой народен представител до момента не е протегнал ръка даже единствено да прегледа предложенията “.
„ От десетилетия се ширят злопотреби с журналистическия труд посредством унизително ниското възнаграждение като всеобща процедура. За голямата ножица в заплащането на обособени звезди и на всеобщите „ пчелички “ е редно също да се приказва високо. Понякога „ пчеличките “ се пробват да го вършат, дори се провеждат за протестни дейности. Но постоянно се намират способи да бъдат възпрени, постоянно с недвусмислени закани, което също е фрапантно посягане върху журналистическите права. Държа да обърна внимание върху продължаващите да виреят в доста медии порочни форми на възнаграждение на журналистическия труд - с контракти за минимални заплати, с оскъдни осигуровки, с неразбираеми добавки на ръка или с променливи краткосрочни цивилен контракти “, уточни Къдринова.
„ Категорично считам за обвързване на законодателя публицистиката най-сетне да придобие статута на общественозначима, даже стратегически значима за демократичните устои активност. Разбира се, с всички произлизащи права, отговорности и отговорности “, сподели още тя.
В своето изявление тя разяснява и последното решение на Комисията по журналистическа нравственос, оповестено в края на 2025 година по казуса с обвиняванията на Христо Грозев против Диляна Гайтанджиева, че е работила за съветските служби, според което няма данни за нарушаване на Етичния кодекс на българските медии в отразяването на случая. Къдринова означи, че в текста, изпратен до СЕМ, комисията е поискала от трите национални малките екрани - Нова телевизия, Би Ти Ви и Българска национална телевизия да посочат дали те самите смятат, че са позволили нарушаване на етичния кодекс. Отговорили са единствено Нова и Би Ти Ви и те не смятат, че са позволили нарушаване.
„ Що се отнася до Българска национална телевизия, за нея е написано следното: „ Комисията по журналистическа нравственос открива, че публичната телевизия не дава мнение на Комисията по журналистическа нравственос “, означи още тя.
Къдринова уточни, че в аргументацията за това, че не са открити нарушавания, комисията акцентира какъв брой авторитетни са медиите, с които е обвързван Грозев и какъв брой излишно е българските медии да вършат инспекции на негови изказвания. Сред претекстовете за това Комисията акцентира и че Христо Грозев е притежател на премия „ Оскар “ за кино лентата „ Навални “.
„ Аз откровено недоумявам. Ако Комисията по журналистическа нравственос си разрешава да подценява Етичния кодекс на българските медии при излизането с позиция по един толкоз сензитивен случай, към кого да се обръщат българските публицисти или жители, почувствали се наранени от тиражирането на нечии изказвания, за които даже не се прецизира дали са подложени на инспекция или не. В този подтекст считам, че е неотложно възобновяване и прецизиране на наличната сега законодателна рамка и за спазването на професионалните журналистически стандарти в медиите. Не считам за подобаващото последната дума за спазването или нарушаването на журнастическата нравственос да има една комисия към една неправителствена организация, каквато е Националният съвет за журнастическа нравственос. Редно е да се организира настояща и необятна полемика в обществото и гилдията. Ако надделее мнението, че с тази тематика би трябвало да се занимават въпреки всичко неправителствени организации, дано най-малко да са няколко и да се създаде система за арбитраж, в случай че зародят разлики в оценките на вероятно няколко настоящи редом етични комисии “, сподели Къдринова.
Галина Георгиева, член на СЕМ, определена с гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи, означи, че обвързване на медиите е да бъдат транспарантни и дължат такава бистрота при вземането на сходен вид решения.
„ Това обаче, което ще си разреша да кажа, е, че аз бих могла да разисквам, да поддържа или не, само и единствено мнение на Съвета за електронни медии, което е написано с претекстове. Тъй като ще си разреша да окачествя някои от последните обществени изяви като художествена самоинициатива, които вкарват регулатора в непотребен пояснителен режим “, сподели тя.
Пролет Велкова, член на СЕМ, разяснява случая с освобождението на Мария Цънцарова от Би Ти Ви като „ извънредно фрапантен “. По думите й става дума за „ ослепителен публицист, с извънредно огромна публика, от дребното останали публицисти, които работят задълбочено, изследват обстоятелствата, търсят връзката сред тях, разрешават си да мислят сериозно и да упорстват за отговори на неуместни въпроси “.
Тя уточни, че два от причините на медията за освобождението на Цънцарова са в нарушаване на текстове от Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ). Това са появяването на водещата в ефир „ с брандирана чаша с обръщение, което ясно се асоциира с провеждана сега политическа акция “ и „ Мария Цънцарова си е разрешила в ефир да направи голям брой мнения, с които упреква директния си началник, че въздейства на публицистичното наличие “.
По думите на Велкова брандираната чаша не носи политическо обръщение, обвързвано с партия, а с гражданските митинги против корупцията и беззаконието в страната.
„ Отнемането на правата публицист да показва позиции, освен това очебийно в полза на обществото, за мен е нарушаване на член 10 от Закон за радиото и телевизията “, сподели тя, акцентирайки, че той гласи „ гарантиране на правото на свободно изложение на мнение “.
По мотив аргумента, че журналистката си е разрешила да прави мнения с обвинявания към директния си началник, Велкова цитира член 11, алинея 3 от Закон за радиото и телевизията: „ Публична рецензия по отношение на снабдители на медийни услуги от страна на работещи в тях не е непочтеност към работодателя “.
Пролет Велкова предложи СЕМ да разпореди на юристите на регулатора да изследват този случай и да го проучват и да преценяват дали има нарушаване на Закона за радиото и малкия екран. Предложението й бе признато от сътрудниците й.
Тя разяснява и решението на Комисията за журналистическа нравственос.
„ Аз не виждам проблеми в това решение. Имам доверие в сътрудниците, които работят там - това са сътрудници от разнообразни сфери на публицистиката с огромен опит, коства ми се, че с всичките си решения дотук са посочили, че работят добросъвестно и че, както знаем, не всеки път вземат с лекост решенията. И това се случва с вътрешни разисквания, добросъвестни диспути. Колкото по съответното решение, аз в самото начало, когато сложихме мониторинг за този проблем, имах своите запаси, тъй като считам, че не можем да чакаме от медиите да правят следствие на следствието. Христо Грозев и екип бяха направили следствие. Работата на медиите беше да го отразят. Това и те направиха “, сподели Велкова.
Симона Велева, ръководител на СЕМ, акцентира, че регулаторът не може и не следва да се намесва в публицистичната самостоятелност на медиите и няма пълномощия върху кадровите им решения.
„ Това е несъмнено. В същото време наш дълг е да следим за спазването на правилата на бистрота, предвидимост и професионални стандарти в работата на доставчиците на медийни услуги, изключително когато става дума за водещи публицисти с публично доверие “, сподели тя, уточнявайки, че коментарът й се отнася както за Мария Цънцарова, по този начин и за проблема Христо Грозев - Диляна Гайтанджиева.
„ За мен доста неприятен знак и извънредно неприятно усещане направи затоплянето на това унищожаване посредством спекулативни изявления в жълтите медии по разнообразни линии, свързани с нейния темп на работа, което бе извънредно нехигиенично като метод. Затова смятам за важно СЕМ да съобщи упованията си към медиите да осведомят обществото по виновен и явен метод, когато се вземат решения с висока социална сензитивност “, сподели ръководителят на СЕМ по мотив отстраняването на Цънцарова.
По думите й работата на журналиста не е да бъде комфортен, а да пита - да задава остри, настойчиви, от време на време неуместни въпроси към хората, които упражняват власт.
„ Това не е политическа позиция, това е съществена задача на публицистиката в едно демократично общество “, посочи тя.
Велева означи също, че във връзка с решението на Комисията за журналистическа нравственос по случая с Христо Грозев и Диляна Гайтанджиева, забавянето на решението с шест месеца е било неприятен знак.
„ Ние го чакахме навреме. Същевременно методът, по който беше показана тази история и опцията да бъдат тествани в задоволителна степен източниците, беше подложен под подозрение, в това число от СЕМ. И някои от изводите в решението на Комисията за журналистическа нравственос, съгласно мен, също не устоят. Това, че някой е спечелил „ Оскар “, не го прави постоянно и безапелационно благонадежден, меродавен и единствен източник “, сподели тя.
Габриела Наплатанова означи, че „ този проблем бе извънредно непропорционална офанзива. Смазваща офанзива към сътрудник. Все отново, би следвало да се съблюдават някакви правила на журналистическа нравственос и на колегиалност в подобен вид проблеми “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това взеха решение членовете на регулатора на днешното си съвещание след дълга полемика. Те взеха решение и да се провежда среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), осведоми Българска телеграфна агенция.
В първа точка на първото съвещание на регулатора за тази година бяха прегледани свободата на словото, правата на публицистите и спазването на журналистическата нравственос. Повод за разискването бе отстраняването на журналистката Мария Цънцарова от ефира на Би Ти Ви в края на 2025 година.
Габриела Наплатанова, член на СЕМ, означи, че регулаторът реагира за повторно през последната година с позиция във връзка с Мария Цънцарова, „ защото към нея имаше офанзиви в последната година, в това число имаше проведена и кръгла маса, на която се обсъждаха тези проблеми, свързани с медийната среда, само че явно, че не е било задоволително “.
„ Това за мен е един сериозен трус в една от най-гледаните малките екрани и би следвало да се създадат заключения и вътре, в границите на медията, от която аз също съм била част 22 години. И за мен фактически е много предизвикателно да приказвам по тази тематика, защото тя визира в прочут смисъл и разнообразни вътрешни решения и политики, които се водят, само че те не са присъщи единствено за тази съответна медия, те са присъщи и за другите огромни електронни медии, защото в печата имам по-малко наблюдаване, не съм била в никакъв случай в печатна медия. Но това, което мога да кажа, че за мен е учудващо какво накара медията да пожертва една от най-популярните си разпознаваеми водещи и знак на остра журналистика Мария Цънцарова “, сподели Наплатанова.
По думите й предстоящо реакциите бяха полярни, тъй като „ като знаков публицист Мария Цънцарова вземаше позиция от екрана и си създаваше доста поддръжници, само че и доста неприятели, които проведоха голям брой офанзиви и очернящи акции през обществените мрежи в последната година. Ако един публицист не търси истината и не предизвика публични реакции с работата си, то от работата му няма смисъл “.
Тя напомни, че и преди доста публицисти са били отстранявани.
„ Този развой не визира единствено една персона и единствено една медия. Той визира цялата медийна среда и това е от дълго време. Само в последното изследване на Асоциация на европейските публицисти в България измежду повече от 200 публицисти, което е анонимно, 77% от участниците в това изследване са оценили външния напън към работата им на първо място като политически “, уточни Наплатанова.
Тя акцентира, че не трябва да има директна интервенция от страна на СЕМ в този проблем във връзка с медийната независимост редакцията да си дефинира кадровите решения и публицистичната политика, тъй като новоприетият Акт за независимост на медиите изрично го не разрешава.
„ Така че медията в своята позиция също ясно изясни, че няма да се поддаде на напън. Едно наше изрично деяние по този проблем би се възприело като напън “, сподели още Наплатанова.
Тя предложи СЕМ да се срещне с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), „ с цел да няма нови празни столчета “ и да има изясненост по какъв начин се вземат такива решения в редакциите. Предложението й бе признато от членовете на Съвета.
Къдринка Къдринова, член на СЕМ, сподели, че „ медийната среда в България от дълго време е болна, аргументите са доста и би трябвало да са обект на съществени разбори, тъй като точно положението на медийната среда е и най-видимият индикатор, по който може да се съди за положението на демокрацията в обществото “.
Тя напомни, че единствената организация, подела тематиката за законодателна отбрана на правата на публицистите още през 2017 година, бе Съюзът на българските публицисти, като от този момент са се сменили доста парламентарни сформира, „ само че никой народен представител до момента не е протегнал ръка даже единствено да прегледа предложенията “.
„ От десетилетия се ширят злопотреби с журналистическия труд посредством унизително ниското възнаграждение като всеобща процедура. За голямата ножица в заплащането на обособени звезди и на всеобщите „ пчелички “ е редно също да се приказва високо. Понякога „ пчеличките “ се пробват да го вършат, дори се провеждат за протестни дейности. Но постоянно се намират способи да бъдат възпрени, постоянно с недвусмислени закани, което също е фрапантно посягане върху журналистическите права. Държа да обърна внимание върху продължаващите да виреят в доста медии порочни форми на възнаграждение на журналистическия труд - с контракти за минимални заплати, с оскъдни осигуровки, с неразбираеми добавки на ръка или с променливи краткосрочни цивилен контракти “, уточни Къдринова.
„ Категорично считам за обвързване на законодателя публицистиката най-сетне да придобие статута на общественозначима, даже стратегически значима за демократичните устои активност. Разбира се, с всички произлизащи права, отговорности и отговорности “, сподели още тя.
В своето изявление тя разяснява и последното решение на Комисията по журналистическа нравственос, оповестено в края на 2025 година по казуса с обвиняванията на Христо Грозев против Диляна Гайтанджиева, че е работила за съветските служби, според което няма данни за нарушаване на Етичния кодекс на българските медии в отразяването на случая. Къдринова означи, че в текста, изпратен до СЕМ, комисията е поискала от трите национални малките екрани - Нова телевизия, Би Ти Ви и Българска национална телевизия да посочат дали те самите смятат, че са позволили нарушаване на етичния кодекс. Отговорили са единствено Нова и Би Ти Ви и те не смятат, че са позволили нарушаване.
„ Що се отнася до Българска национална телевизия, за нея е написано следното: „ Комисията по журналистическа нравственос открива, че публичната телевизия не дава мнение на Комисията по журналистическа нравственос “, означи още тя.
Къдринова уточни, че в аргументацията за това, че не са открити нарушавания, комисията акцентира какъв брой авторитетни са медиите, с които е обвързван Грозев и какъв брой излишно е българските медии да вършат инспекции на негови изказвания. Сред претекстовете за това Комисията акцентира и че Христо Грозев е притежател на премия „ Оскар “ за кино лентата „ Навални “.
„ Аз откровено недоумявам. Ако Комисията по журналистическа нравственос си разрешава да подценява Етичния кодекс на българските медии при излизането с позиция по един толкоз сензитивен случай, към кого да се обръщат българските публицисти или жители, почувствали се наранени от тиражирането на нечии изказвания, за които даже не се прецизира дали са подложени на инспекция или не. В този подтекст считам, че е неотложно възобновяване и прецизиране на наличната сега законодателна рамка и за спазването на професионалните журналистически стандарти в медиите. Не считам за подобаващото последната дума за спазването или нарушаването на журнастическата нравственос да има една комисия към една неправителствена организация, каквато е Националният съвет за журнастическа нравственос. Редно е да се организира настояща и необятна полемика в обществото и гилдията. Ако надделее мнението, че с тази тематика би трябвало да се занимават въпреки всичко неправителствени организации, дано най-малко да са няколко и да се създаде система за арбитраж, в случай че зародят разлики в оценките на вероятно няколко настоящи редом етични комисии “, сподели Къдринова.
Галина Георгиева, член на СЕМ, определена с гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи, означи, че обвързване на медиите е да бъдат транспарантни и дължат такава бистрота при вземането на сходен вид решения.
„ Това обаче, което ще си разреша да кажа, е, че аз бих могла да разисквам, да поддържа или не, само и единствено мнение на Съвета за електронни медии, което е написано с претекстове. Тъй като ще си разреша да окачествя някои от последните обществени изяви като художествена самоинициатива, които вкарват регулатора в непотребен пояснителен режим “, сподели тя.
Пролет Велкова, член на СЕМ, разяснява случая с освобождението на Мария Цънцарова от Би Ти Ви като „ извънредно фрапантен “. По думите й става дума за „ ослепителен публицист, с извънредно огромна публика, от дребното останали публицисти, които работят задълбочено, изследват обстоятелствата, търсят връзката сред тях, разрешават си да мислят сериозно и да упорстват за отговори на неуместни въпроси “.
Тя уточни, че два от причините на медията за освобождението на Цънцарова са в нарушаване на текстове от Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ). Това са появяването на водещата в ефир „ с брандирана чаша с обръщение, което ясно се асоциира с провеждана сега политическа акция “ и „ Мария Цънцарова си е разрешила в ефир да направи голям брой мнения, с които упреква директния си началник, че въздейства на публицистичното наличие “.
По думите на Велкова брандираната чаша не носи политическо обръщение, обвързвано с партия, а с гражданските митинги против корупцията и беззаконието в страната.
„ Отнемането на правата публицист да показва позиции, освен това очебийно в полза на обществото, за мен е нарушаване на член 10 от Закон за радиото и телевизията “, сподели тя, акцентирайки, че той гласи „ гарантиране на правото на свободно изложение на мнение “.
По мотив аргумента, че журналистката си е разрешила да прави мнения с обвинявания към директния си началник, Велкова цитира член 11, алинея 3 от Закон за радиото и телевизията: „ Публична рецензия по отношение на снабдители на медийни услуги от страна на работещи в тях не е непочтеност към работодателя “.
Пролет Велкова предложи СЕМ да разпореди на юристите на регулатора да изследват този случай и да го проучват и да преценяват дали има нарушаване на Закона за радиото и малкия екран. Предложението й бе признато от сътрудниците й.
Тя разяснява и решението на Комисията за журналистическа нравственос.
„ Аз не виждам проблеми в това решение. Имам доверие в сътрудниците, които работят там - това са сътрудници от разнообразни сфери на публицистиката с огромен опит, коства ми се, че с всичките си решения дотук са посочили, че работят добросъвестно и че, както знаем, не всеки път вземат с лекост решенията. И това се случва с вътрешни разисквания, добросъвестни диспути. Колкото по съответното решение, аз в самото начало, когато сложихме мониторинг за този проблем, имах своите запаси, тъй като считам, че не можем да чакаме от медиите да правят следствие на следствието. Христо Грозев и екип бяха направили следствие. Работата на медиите беше да го отразят. Това и те направиха “, сподели Велкова.
Симона Велева, ръководител на СЕМ, акцентира, че регулаторът не може и не следва да се намесва в публицистичната самостоятелност на медиите и няма пълномощия върху кадровите им решения.
„ Това е несъмнено. В същото време наш дълг е да следим за спазването на правилата на бистрота, предвидимост и професионални стандарти в работата на доставчиците на медийни услуги, изключително когато става дума за водещи публицисти с публично доверие “, сподели тя, уточнявайки, че коментарът й се отнася както за Мария Цънцарова, по този начин и за проблема Христо Грозев - Диляна Гайтанджиева.
„ За мен доста неприятен знак и извънредно неприятно усещане направи затоплянето на това унищожаване посредством спекулативни изявления в жълтите медии по разнообразни линии, свързани с нейния темп на работа, което бе извънредно нехигиенично като метод. Затова смятам за важно СЕМ да съобщи упованията си към медиите да осведомят обществото по виновен и явен метод, когато се вземат решения с висока социална сензитивност “, сподели ръководителят на СЕМ по мотив отстраняването на Цънцарова.
По думите й работата на журналиста не е да бъде комфортен, а да пита - да задава остри, настойчиви, от време на време неуместни въпроси към хората, които упражняват власт.
„ Това не е политическа позиция, това е съществена задача на публицистиката в едно демократично общество “, посочи тя.
Велева означи също, че във връзка с решението на Комисията за журналистическа нравственос по случая с Христо Грозев и Диляна Гайтанджиева, забавянето на решението с шест месеца е било неприятен знак.
„ Ние го чакахме навреме. Същевременно методът, по който беше показана тази история и опцията да бъдат тествани в задоволителна степен източниците, беше подложен под подозрение, в това число от СЕМ. И някои от изводите в решението на Комисията за журналистическа нравственос, съгласно мен, също не устоят. Това, че някой е спечелил „ Оскар “, не го прави постоянно и безапелационно благонадежден, меродавен и единствен източник “, сподели тя.
Габриела Наплатанова означи, че „ този проблем бе извънредно непропорционална офанзива. Смазваща офанзива към сътрудник. Все отново, би следвало да се съблюдават някакви правила на журналистическа нравственос и на колегиалност в подобен вид проблеми “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ