Пловдивски юрист: Единната валута ни вкарва в държавите, които са на първа скорост
Юристи се оповестиха против настояването на президента за референдум за еврото, половин месец преди излизането на конвергентния отчет за България.
Интервю особено за Plovdiv24.bg с гл. ас. доктор по интернационално частно право и юрист от Пловдивската гилдия Кристиян Райчев.
Записахме го минути преди ръководителят на Народно събрание да разгласи, че връща настояването на президента за разглеждане в Парламента.
Президентът също отвърна, като излезе с позиция, публикувана до медиите. Според него " в страха си от гласа на българските жители при осъществяване на референдум за готовността на България да вкара еврото през 2026 година, новото болшинство в Народното събрание погази Конституцията и законите, употребявайки ръководителя на Народното събрание ".
Но дали е по този начин?! Отговорът на юристите, четете тук:
Много се радваме, че ще можем да създадем един разбор на обстановката. Целият този проблем е юридически като цяло. И по тази причина стартирам с въпроса: допустимо ли е провеждането у нас на референдум за въвеждането на еврото на този стадий, на който сме? Знаем, че до броени дни, може би по-малко от половин месец към този момент, се чака да излезе конвергентният отчет за България. Защо всички настояват, че това искане на президента е противоконституционно и дано да разбираем на хората допустимо ли е провеждането на подобен референдум изобщо?
Ами, на първо време позицията, която сме подкрепили повече от 40 сътрудници и преподаватели в Юридическите факултети на университети в страната, както казахте, е, че настояването за сходен референдум, провеждането на сходен референдум ще бъде противоконституционно. Това има доста просто от моя позиция пояснение, а точно, че този въпрос е решен с присъединението на България към Европейския съюз, да не кажа доста по-рано, още в предприсъединителния интервал, когато ние сме се съгласили, с цел да участваме в договарянията за присъединение към Европейския съюз, че ние ще приемем еврото.
Приемането на еврото за страни, които са в Европейския съюз след 1993 година, когато е подписан договорът с тях, не е въпрос на предпочитание, а е наложително. Както споделих, това е неотменимо изискване, което би трябвало да бъде налице, с цел да може въобще да стартират договарянията за присъединение.
Така че в следствие ние, когато сме утвърдили и контракта за Европейския съюз, когато сме се включили към Европейския съюз с Договор за присъединение на Република България и Румъния към Европейския съюз, този въпрос сме го решили. Вече ние сме обвързани от процедурата, която е написана в Договора за действие на Европейския съюз, надлежно в член 140 от Договора за действие на Европейския съюз, в който са посочени условията, на които ние би трябвало да отговаряме, по този начин да се каже, с цел да ни разрешат да работим дружно.
Защото, в медийното пространство се наслои може би потреблението на думата " дерогация “, все по-често напоследък я чуваме, а това значи на процедура, че ние сме в Европейския съюз, след присъединението ние към този момент сме приели еврото. Но просто, защото не отговаряме на критериите по член 140, не ни дават да го въведем като публична валута. След като отговорим на тези критерии, които са четири, както може би към този момент е известно на огромна част от обществото, тогава се задвижва и механизмът, с който Съветът ще позволи, ще вдигне дерогацията, възбраната да го въведем като публична валута, защото към този момент отговаряме на критериите, и тя ще стане публична валута в България.
От тази позиция, защото тези контракти са утвърдени от Народното събрание по съответния ред, на процедура вече промени на тези контракти не са в компетентността на Народното събрание, защото те могат да бъдат променени единствено по посочения в тях ред. От тази позиция не е в дискрецията на никоя страна членка дали и по кое време да приема еврото. Правя уточнението, че става въпрос за страни членки, признати след 1993 година. Когато се е сключил контракта за Европейския съюз през 1993 година, някои страни, които са взели участие към този момент в Европейския съюз - Дания и Обединеното кралство, са се възползвали от правото си на по този начин наречената opt-out уговорка да не одобряват еврото.
Но просто всички страни след този миг към този момент са длъжни сега, в който отговорят на критериите, да одобряват еврото. От тази позиция, откакто въпросът не е в компетентността на Народното събрание, ние считаме, че този референдум, който изиска президентът, е неприемлив. Най-малкото в закона, който е за присъединяване на жителите в държавната власт, директното присъединяване, е посочено, че с референдум могат да се вземат решение единствено въпроси, които са от компетентността на Народното събрание, като категорично се изключени някои, които са в компетентността на Народното събрание, като налози и така нататък От тази позиция, за мен този референдум не би трябвало да се случва.
Добре. Но в случай че въпреки всичко, инцидентно въпросът стигне до Конституционния съд, какво биха показали те отново като претекстове?
Конституционният съд напълно неотдавна, през февруари 2024 година, излезе с Конституционно решение 13/2023 година, където прегледа отхвърли на Народното събрание да допусне до референдум въпрос, който беше заложен от една политическа партия, който беше много подобен. Аз даже съм си го записал, много подобен на този, който сега президентът задава, единствено че за българския лев се приказва, а не за еврото. И тогава Конституционният съд сподели, че по какъвто и метод да се задава този въпрос, той ще бъде противоконституционен, защото ще нарушава наредбите на член 85, алинея 3 от Конституцията, която споделя, че интернационалните контракти, които са утвърдени в България, могат да се променят единствено по метод, по който е посочен в тях.
Съответно Конституционният съд, както и аз, и сътрудниците, които сме подписали тази позиция, считаме, че посредством посочения въпрос се основава опция за пояснение, че се променя Договора за действие на Европейския съюз, в който не е посочен период – там не е посочен период, до който би трябвало да се вкара еврото.
И това произтича от правилата, които са заложени в учредителните контракти в първичното право на Европейския съюз по принцип целящи интеграция, цялостна интеграция на всички страни членки, която интеграция включва и въвеждането на единната валута. Затова и критериите са справедливи по-скоро и не подлежат на пояснение от страните членки и на въздействие от страните членки.
Т.е. отводът е нещо, което по никакъв метод не може да се случи към този момент?
Това е нещо, с което ние сме се съгласили през 2000 година, когато сме влезнали в договарянията, решено е когато сме утвърдили договорите, и оттова нататък към този момент ние като отговорим на тези критерии, които са в член 140, се задвижва процедурата, с която Съветът на Европейския съюз би трябвало да ни позволи ние да въведем еврото като публична валута.
Добре, в случай че въпреки всичко, хипотетично, се организира едно такова допитване до народа за единна валута, това може ли да даде някакъв резултат в този момент?
Лично съгласно мен, не. Как да кажа, юридически резултат не би трябвало да има от този референдум. Вече политически по-скоро ще има. При всички положения съгласно мен, макар че последните вести, които четох са, че от Европейския съюз нямат никакво желание по отношение на референдума да трансформират каквото и да е било по процедурата, която е почнала с издаването на конвергентния отчет, който е пожелан. От там нататък считам, че на процедура даже да се организира този референдум, няма да попречи на България да вкара единната валута.
Но въпреки всичко някои ще извлекат политически дивиденти?
Времето ще покаже. Защото пък, в случай че резултатът от референдума е " за “ еврото, тогава не знам хората, които са целели вероятно такива политически дивиденти, дали ще могат да ги извлекат. Защото, аз съм сигурен, колкото и сантиментално да е моето мнение, че множеството от българите желаят еврото да бъде въведено оптимално скоро.
Особено бизнесът, да.
Бизнесът на 100%. Аз приказвам по-скоро за елементарните хора, само че правилно е, че дотук не се направи задоволително, с цел да бъде обяснено на хората какво тъкмо ще се случи след въвеждането на еврото.
Да, в действителност е по този начин. Днес чух, че 100 милиона лв. са били заложени, с цел да се организира разяснителна акция.
Тази акция трябваше да бъде извършена още през 2020 година, когато на 10 юли 2020 година влезнахме в " чакалнята “ на еврозоната. Тази по този начин наречена " чакалня “ на еврозоната значи, че ние сме към механизма ERM II, в който би трябвало да участваме най-малко две години. Това е един от критериите по член 140. Две години би трябвало да участваме в този механизъм, с цел да е несъмнено, че няма да има огромна разлика и придвижване сред валутите, еврото и българския лев, което на процедура няма от 1997 година, когато сме във валутен ръб, първо с марката до 1999-а, когато е признато еврото от Германия. Така че, в случай че е имало някакъв миг, който е зависил от политическата воля, това тогава е станало.
Още в 2018 година министърът на финансите и ръководителят на Българска народна банка изпращат отчет до Европейската централна банка (ЕЦБ) и до финансовите министри на страните, които са в еврозоната, в който споделят, че ние желаеме да влезем в " чакалнята “ на еврозоната. Две години по-късно ние влизаме в " чакалнята “ на еврозоната. От тогава тече двегодишният период, в който се гледа дали българският лев не девалвира по отношение на еврото. И оттова нататък към този момент, във всеки един миг, откакто се изпълнят останалите критерии, ние би трябвало да влезем в еврозоната. Аз считам, че това трябваше да се случи доста по-рано.
В очакване сме на този конвергентен отчет на 4-ти юни, доколкото знаем. И тъкмо в този миг президентът си разрешава да изиска референдум. Какви могат да бъдат следствията за България от тези негови дейности?
При всички положения, съгласно мен, не изглеждаме добре в очите на европейските ни сътрудници. Доколкото чуваме, този конвергентен отчет се чака да е позитивен. Но в последния миг ние споделяме: " Чакайте, вие хубаво ще ни одобрите, обаче ние дали сме сигурни, че желаеме да приемем еврото? “ Някак си не ми се коства вярно това решение от управническа позиция. Но към този момент от политическа позиция, е различен въпрос. Моментът е забавен, тъй като наподобява на различен един подобен.
Както споделих, на 10 юли 2020 година ние влизаме в " чакалнята “ на еврозоната. Но предходния ден тогава се случиха едни събития в Президентството, свързани с основния прокурор, които доведоха до всеобщите митинги през лятото на 2020 година, които пък доведоха до едно политическо безвремие в нашата страна, което забави, съгласно мен, развиването ни. И в този момент отново в 6 без 5, както обичаме да споделяме, тъкмо по-малко от месец преди да излезе този конвергентен отчет, ние отново вършим някакво деяние. Лично съгласно мен, сред двете събития има някаква връзка.
Аз желаех тъкмо това да Ви помоля - да изкоментираме какви могат да бъдат претекстовете на президента, които го карат да направи това?
Сега, по принцип предлагането за референдум са има публични претекстове, които са показани в Народното събрание.
Лично неговите, обаче какви може да са?
Лично неговите претекстове не мога сигурно да кажа. Предполагам, че са политически.
Можем ли да създадем някаква връзка с " Възраждане “, с събитието, че те бяха хората, които упорстваха и към момента упорстват да не пиремаме еврото. Те пък са партньорска партия с партията на Владимир Путин.
Ами, като казахте " Възраждане “, те в Деня на Европа, на 9 май, излязоха с една позиция, че техните дейности в интернационален проект са задействали президента, което, в случай че има нещо такова, към този момент е напълно различен въпрос.
А знаем, че Русия е заинтригувана от това България да не влиза в еврозоната.
За мен също е по този начин, защото, колкото по-неинтегрирани сме в Европейския съюз, толкоз по-податливи сме на външно въздействие.
Вие, като правист може ли да ни обясните какъв е ходът, който следва и кой е на ход?
Сега безусловно на ход е ръководителят на Народното събрание, както и всички чакат.Според мен, ние имаме извънреден шанс в тази ситуация, че ръководител на Народното събрание е доцент по конституционно право. Така че, от тази позиция считам, че тя ще вземе вярното решение.
Това решение за мен би трябвало да бъде такова, че да не се позволява разглеждането на този референдум в Народното събрание, с цел да може да не се позволява до гласоподаване, просто с цел да може да покажем на европейските ни сътрудници, че ние твърдо държим на европейската си интеграция. Ако бъде импортиран в Народното събрание планът за референдум и бъде разискван, той сигурно ще бъде отритнат, най-малко политическите партии, които са болшинство в Народното събрание показаха такава воля. Когато бъде отритнат обаче, президентът ще може да апелира решението пред Конституционния съд.
Т.е. най-правилното е въобще да не се позволява да влиза в Народното събрание?
Трудно ми е да се наемам с последна позиция дали е най-правилното, отново споделям, тя е експерт по конституционно право, тя ще реши съгласно мен кое е най-правилното и от юридическа позиция, и от политическа, и предвид на бъдещето на България в Европа. За мен сходно деяние, още от началото да пресечем опцията въобще да се разисква повече този въпрос за този референдум, ще бъде най-правилният ход към европейските ни сътрудници.
Също по този начин, аз не виждам юридически учредения за това да не се допусне до разглеждането този въпрос, защото отново споделям, в Закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт категорично е посочено, че референдуми могат да се вършат единствено по въпроси, които са от компетентността на Народното събрание. Т.е. ръководителят на Народното събрание може да каже: " Този въпрос не е от компетентността на Народното събрание заради претекстовете, които Конституционният съд в решението е показал, това, което коментирахме доскоро, и може да го върне на подателя.
А има ли вид да се получи една дестабилизация в държавното управление и някоя от партиите да вземе някакъв противоположен курс?
По-скоро от това, което съм чел в медиите, няма да има такава опция. Някак си ми се коства,че и трите партии, които вземат участие в управническото болшинство стоят устойчиво. Дори едната партия, която по принцип е почитател на референдумите, да гласоподава " за “ провеждането на подобен референдум, тя ще гласоподава и " за “ въвеждането на еврото в 2026-а, т.е. тяхната позиция изрично е " за “ еврото.
Аз мисля, че единствената функционалност на това управническо болшинство е да вкара България в еврозоната. Това е главния крайъгълен камък, към който се събраха всички, когато седнаха на масата за договаряния, най-малко аз с такова усещане съм останал.
А в този момент ще ви наемам с различен коментар, който може би не е толкоз юридически, само че въпреки всичко е обвързвано с хората, които се опасяват от еврото. Какво да им кажем на тези, които се опасяват от въвеждането на единната валута?
Ами аз не виждам мотив за терзание, безусловно никакъв мотив за терзание. Най-елементарното нещо ще дам за образец: всеки един човек сега, и то от доста години е по този начин, в случай че тръгне да си купува парцел, за цената незабавно се приказва в евро, нали? Винаги на всички места, по всички уеб сайтове, във всички организации, всичко е в евро. Т.е. ние работим с еврото от дълго време. В последна сметка уговорил си си цената, продажната, еди-колко си евро на квадратен метър надлежно за обекта, който смяташ да купуваш, нямаш евро, по тази причина съгласно курса плащаш в лв.. Поръчваме непрекъснато през интернет от всевъзможни електронни магазини в евро, пазарим, които също се превалутират. Дори сега ние губим от това нещо, тъй като банките печелят от превалутирането.
Ето това е значимо да се знае.
Друго нещо, което мисля, че беше обяснено задоволително ясно, тъй като хората доста се тормозят дали няма да се вдигнат цените. Това не е въпрос на въвеждане на еврото, това е въпрос на почтеност на българските търговци. Ясно е написано по какъв начин би трябвало – по курса, който е сега, 1.95583, парите ни ще станат от лв. в евро, до момента в който цените на стоките ще бъдат закръглени до последната десетична запетая. На процедура, в случай че от тази позиция приказваме, ние ще печелим от това, че парите ни ще се превалутират в евро по курса, който е по-висок от този, по който ще се превалутират продуктите на пазара.
Вижте, единната валута към този момент ни вкарва в страните, които са на " първа скорост “. В страните, които са на " първа скорост “ ние към този момент ще бъдем след Хърватия, която аз не мога да кажа какъв брой е в Източна Европа, тъй като тя е много повече в Централна Европа. Ние ще бъдем единствената страна, която ще употребява еврото. Нито Румъния има тази опция сега, нито Полша, нито даже Чехия. Гърция, тя да кажем, не е от Източна Европа, ами си е друга част на Европа.
От тази позиция, желае ни са на нас, българите, всичко да бъде чисто и подредено, като в Германия, да бъде спретнато като в Нидерландия. Ами значи това е пътят.
Дано в този момент на 4-ти конвергентният отчет да бъде позитивен, какво се чака.
Да, тъй като в случай че той не бъде позитивен на процедура, тогава напълно ще отпадне предметът на въпроса, който президентът е задал, защото тогава ние даже и да желаеме 2026 година, няма да може да приемем еврото.
И въпреки всичко, нека да не е направил огромна беля в този момент с това свое искане.
Аз не мисля. С оглед и на интернационалната обстановка сега, на опълчването ни с Русия на 100%, даже и със Съединени американски щати, мисля че един интегриран Европейски съюз е задачата освен на България, само че и на останалите страни, които са в еврозоната. Така че аз съм уверен, че дейностите на президента няма да окажат въздействие на европейските водачи, от които зависи въпроса за влизането на България в еврозоната.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
videojs.options.flash.swf = " //i.id24.bg/js/vj/video-js.swf " ;
Интервю особено за Plovdiv24.bg с гл. ас. доктор по интернационално частно право и юрист от Пловдивската гилдия Кристиян Райчев.
Записахме го минути преди ръководителят на Народно събрание да разгласи, че връща настояването на президента за разглеждане в Парламента.
Президентът също отвърна, като излезе с позиция, публикувана до медиите. Според него " в страха си от гласа на българските жители при осъществяване на референдум за готовността на България да вкара еврото през 2026 година, новото болшинство в Народното събрание погази Конституцията и законите, употребявайки ръководителя на Народното събрание ".
Но дали е по този начин?! Отговорът на юристите, четете тук:
Много се радваме, че ще можем да създадем един разбор на обстановката. Целият този проблем е юридически като цяло. И по тази причина стартирам с въпроса: допустимо ли е провеждането у нас на референдум за въвеждането на еврото на този стадий, на който сме? Знаем, че до броени дни, може би по-малко от половин месец към този момент, се чака да излезе конвергентният отчет за България. Защо всички настояват, че това искане на президента е противоконституционно и дано да разбираем на хората допустимо ли е провеждането на подобен референдум изобщо?
Ами, на първо време позицията, която сме подкрепили повече от 40 сътрудници и преподаватели в Юридическите факултети на университети в страната, както казахте, е, че настояването за сходен референдум, провеждането на сходен референдум ще бъде противоконституционно. Това има доста просто от моя позиция пояснение, а точно, че този въпрос е решен с присъединението на България към Европейския съюз, да не кажа доста по-рано, още в предприсъединителния интервал, когато ние сме се съгласили, с цел да участваме в договарянията за присъединение към Европейския съюз, че ние ще приемем еврото.
Приемането на еврото за страни, които са в Европейския съюз след 1993 година, когато е подписан договорът с тях, не е въпрос на предпочитание, а е наложително. Както споделих, това е неотменимо изискване, което би трябвало да бъде налице, с цел да може въобще да стартират договарянията за присъединение.
Така че в следствие ние, когато сме утвърдили и контракта за Европейския съюз, когато сме се включили към Европейския съюз с Договор за присъединение на Република България и Румъния към Европейския съюз, този въпрос сме го решили. Вече ние сме обвързани от процедурата, която е написана в Договора за действие на Европейския съюз, надлежно в член 140 от Договора за действие на Европейския съюз, в който са посочени условията, на които ние би трябвало да отговаряме, по този начин да се каже, с цел да ни разрешат да работим дружно.
Защото, в медийното пространство се наслои може би потреблението на думата " дерогация “, все по-често напоследък я чуваме, а това значи на процедура, че ние сме в Европейския съюз, след присъединението ние към този момент сме приели еврото. Но просто, защото не отговаряме на критериите по член 140, не ни дават да го въведем като публична валута. След като отговорим на тези критерии, които са четири, както може би към този момент е известно на огромна част от обществото, тогава се задвижва и механизмът, с който Съветът ще позволи, ще вдигне дерогацията, възбраната да го въведем като публична валута, защото към този момент отговаряме на критериите, и тя ще стане публична валута в България.
От тази позиция, защото тези контракти са утвърдени от Народното събрание по съответния ред, на процедура вече промени на тези контракти не са в компетентността на Народното събрание, защото те могат да бъдат променени единствено по посочения в тях ред. От тази позиция не е в дискрецията на никоя страна членка дали и по кое време да приема еврото. Правя уточнението, че става въпрос за страни членки, признати след 1993 година. Когато се е сключил контракта за Европейския съюз през 1993 година, някои страни, които са взели участие към този момент в Европейския съюз - Дания и Обединеното кралство, са се възползвали от правото си на по този начин наречената opt-out уговорка да не одобряват еврото.
Но просто всички страни след този миг към този момент са длъжни сега, в който отговорят на критериите, да одобряват еврото. От тази позиция, откакто въпросът не е в компетентността на Народното събрание, ние считаме, че този референдум, който изиска президентът, е неприемлив. Най-малкото в закона, който е за присъединяване на жителите в държавната власт, директното присъединяване, е посочено, че с референдум могат да се вземат решение единствено въпроси, които са от компетентността на Народното събрание, като категорично се изключени някои, които са в компетентността на Народното събрание, като налози и така нататък От тази позиция, за мен този референдум не би трябвало да се случва.
Добре. Но в случай че въпреки всичко, инцидентно въпросът стигне до Конституционния съд, какво биха показали те отново като претекстове?
Конституционният съд напълно неотдавна, през февруари 2024 година, излезе с Конституционно решение 13/2023 година, където прегледа отхвърли на Народното събрание да допусне до референдум въпрос, който беше заложен от една политическа партия, който беше много подобен. Аз даже съм си го записал, много подобен на този, който сега президентът задава, единствено че за българския лев се приказва, а не за еврото. И тогава Конституционният съд сподели, че по какъвто и метод да се задава този въпрос, той ще бъде противоконституционен, защото ще нарушава наредбите на член 85, алинея 3 от Конституцията, която споделя, че интернационалните контракти, които са утвърдени в България, могат да се променят единствено по метод, по който е посочен в тях.
Съответно Конституционният съд, както и аз, и сътрудниците, които сме подписали тази позиция, считаме, че посредством посочения въпрос се основава опция за пояснение, че се променя Договора за действие на Европейския съюз, в който не е посочен период – там не е посочен период, до който би трябвало да се вкара еврото.
И това произтича от правилата, които са заложени в учредителните контракти в първичното право на Европейския съюз по принцип целящи интеграция, цялостна интеграция на всички страни членки, която интеграция включва и въвеждането на единната валута. Затова и критериите са справедливи по-скоро и не подлежат на пояснение от страните членки и на въздействие от страните членки.
Т.е. отводът е нещо, което по никакъв метод не може да се случи към този момент?
Това е нещо, с което ние сме се съгласили през 2000 година, когато сме влезнали в договарянията, решено е когато сме утвърдили договорите, и оттова нататък към този момент ние като отговорим на тези критерии, които са в член 140, се задвижва процедурата, с която Съветът на Европейския съюз би трябвало да ни позволи ние да въведем еврото като публична валута.
Добре, в случай че въпреки всичко, хипотетично, се организира едно такова допитване до народа за единна валута, това може ли да даде някакъв резултат в този момент?
Лично съгласно мен, не. Как да кажа, юридически резултат не би трябвало да има от този референдум. Вече политически по-скоро ще има. При всички положения съгласно мен, макар че последните вести, които четох са, че от Европейския съюз нямат никакво желание по отношение на референдума да трансформират каквото и да е било по процедурата, която е почнала с издаването на конвергентния отчет, който е пожелан. От там нататък считам, че на процедура даже да се организира този референдум, няма да попречи на България да вкара единната валута.
Но въпреки всичко някои ще извлекат политически дивиденти?
Времето ще покаже. Защото пък, в случай че резултатът от референдума е " за “ еврото, тогава не знам хората, които са целели вероятно такива политически дивиденти, дали ще могат да ги извлекат. Защото, аз съм сигурен, колкото и сантиментално да е моето мнение, че множеството от българите желаят еврото да бъде въведено оптимално скоро.
Особено бизнесът, да.
Бизнесът на 100%. Аз приказвам по-скоро за елементарните хора, само че правилно е, че дотук не се направи задоволително, с цел да бъде обяснено на хората какво тъкмо ще се случи след въвеждането на еврото.
Да, в действителност е по този начин. Днес чух, че 100 милиона лв. са били заложени, с цел да се организира разяснителна акция.
Тази акция трябваше да бъде извършена още през 2020 година, когато на 10 юли 2020 година влезнахме в " чакалнята “ на еврозоната. Тази по този начин наречена " чакалня “ на еврозоната значи, че ние сме към механизма ERM II, в който би трябвало да участваме най-малко две години. Това е един от критериите по член 140. Две години би трябвало да участваме в този механизъм, с цел да е несъмнено, че няма да има огромна разлика и придвижване сред валутите, еврото и българския лев, което на процедура няма от 1997 година, когато сме във валутен ръб, първо с марката до 1999-а, когато е признато еврото от Германия. Така че, в случай че е имало някакъв миг, който е зависил от политическата воля, това тогава е станало.
Още в 2018 година министърът на финансите и ръководителят на Българска народна банка изпращат отчет до Европейската централна банка (ЕЦБ) и до финансовите министри на страните, които са в еврозоната, в който споделят, че ние желаеме да влезем в " чакалнята “ на еврозоната. Две години по-късно ние влизаме в " чакалнята “ на еврозоната. От тогава тече двегодишният период, в който се гледа дали българският лев не девалвира по отношение на еврото. И оттова нататък към този момент, във всеки един миг, откакто се изпълнят останалите критерии, ние би трябвало да влезем в еврозоната. Аз считам, че това трябваше да се случи доста по-рано.
В очакване сме на този конвергентен отчет на 4-ти юни, доколкото знаем. И тъкмо в този миг президентът си разрешава да изиска референдум. Какви могат да бъдат следствията за България от тези негови дейности?
При всички положения, съгласно мен, не изглеждаме добре в очите на европейските ни сътрудници. Доколкото чуваме, този конвергентен отчет се чака да е позитивен. Но в последния миг ние споделяме: " Чакайте, вие хубаво ще ни одобрите, обаче ние дали сме сигурни, че желаеме да приемем еврото? “ Някак си не ми се коства вярно това решение от управническа позиция. Но към този момент от политическа позиция, е различен въпрос. Моментът е забавен, тъй като наподобява на различен един подобен.
Както споделих, на 10 юли 2020 година ние влизаме в " чакалнята “ на еврозоната. Но предходния ден тогава се случиха едни събития в Президентството, свързани с основния прокурор, които доведоха до всеобщите митинги през лятото на 2020 година, които пък доведоха до едно политическо безвремие в нашата страна, което забави, съгласно мен, развиването ни. И в този момент отново в 6 без 5, както обичаме да споделяме, тъкмо по-малко от месец преди да излезе този конвергентен отчет, ние отново вършим някакво деяние. Лично съгласно мен, сред двете събития има някаква връзка.
Аз желаех тъкмо това да Ви помоля - да изкоментираме какви могат да бъдат претекстовете на президента, които го карат да направи това?
Сега, по принцип предлагането за референдум са има публични претекстове, които са показани в Народното събрание.
Лично неговите, обаче какви може да са?
Лично неговите претекстове не мога сигурно да кажа. Предполагам, че са политически.
Можем ли да създадем някаква връзка с " Възраждане “, с събитието, че те бяха хората, които упорстваха и към момента упорстват да не пиремаме еврото. Те пък са партньорска партия с партията на Владимир Путин.
Ами, като казахте " Възраждане “, те в Деня на Европа, на 9 май, излязоха с една позиция, че техните дейности в интернационален проект са задействали президента, което, в случай че има нещо такова, към този момент е напълно различен въпрос.
А знаем, че Русия е заинтригувана от това България да не влиза в еврозоната.
За мен също е по този начин, защото, колкото по-неинтегрирани сме в Европейския съюз, толкоз по-податливи сме на външно въздействие.
Вие, като правист може ли да ни обясните какъв е ходът, който следва и кой е на ход?
Сега безусловно на ход е ръководителят на Народното събрание, както и всички чакат.Според мен, ние имаме извънреден шанс в тази ситуация, че ръководител на Народното събрание е доцент по конституционно право. Така че, от тази позиция считам, че тя ще вземе вярното решение.
Това решение за мен би трябвало да бъде такова, че да не се позволява разглеждането на този референдум в Народното събрание, с цел да може да не се позволява до гласоподаване, просто с цел да може да покажем на европейските ни сътрудници, че ние твърдо държим на европейската си интеграция. Ако бъде импортиран в Народното събрание планът за референдум и бъде разискван, той сигурно ще бъде отритнат, най-малко политическите партии, които са болшинство в Народното събрание показаха такава воля. Когато бъде отритнат обаче, президентът ще може да апелира решението пред Конституционния съд.
Т.е. най-правилното е въобще да не се позволява да влиза в Народното събрание?
Трудно ми е да се наемам с последна позиция дали е най-правилното, отново споделям, тя е експерт по конституционно право, тя ще реши съгласно мен кое е най-правилното и от юридическа позиция, и от политическа, и предвид на бъдещето на България в Европа. За мен сходно деяние, още от началото да пресечем опцията въобще да се разисква повече този въпрос за този референдум, ще бъде най-правилният ход към европейските ни сътрудници.
Също по този начин, аз не виждам юридически учредения за това да не се допусне до разглеждането този въпрос, защото отново споделям, в Закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт категорично е посочено, че референдуми могат да се вършат единствено по въпроси, които са от компетентността на Народното събрание. Т.е. ръководителят на Народното събрание може да каже: " Този въпрос не е от компетентността на Народното събрание заради претекстовете, които Конституционният съд в решението е показал, това, което коментирахме доскоро, и може да го върне на подателя.
А има ли вид да се получи една дестабилизация в държавното управление и някоя от партиите да вземе някакъв противоположен курс?
По-скоро от това, което съм чел в медиите, няма да има такава опция. Някак си ми се коства,че и трите партии, които вземат участие в управническото болшинство стоят устойчиво. Дори едната партия, която по принцип е почитател на референдумите, да гласоподава " за “ провеждането на подобен референдум, тя ще гласоподава и " за “ въвеждането на еврото в 2026-а, т.е. тяхната позиция изрично е " за “ еврото.
Аз мисля, че единствената функционалност на това управническо болшинство е да вкара България в еврозоната. Това е главния крайъгълен камък, към който се събраха всички, когато седнаха на масата за договаряния, най-малко аз с такова усещане съм останал.
А в този момент ще ви наемам с различен коментар, който може би не е толкоз юридически, само че въпреки всичко е обвързвано с хората, които се опасяват от еврото. Какво да им кажем на тези, които се опасяват от въвеждането на единната валута?
Ами аз не виждам мотив за терзание, безусловно никакъв мотив за терзание. Най-елементарното нещо ще дам за образец: всеки един човек сега, и то от доста години е по този начин, в случай че тръгне да си купува парцел, за цената незабавно се приказва в евро, нали? Винаги на всички места, по всички уеб сайтове, във всички организации, всичко е в евро. Т.е. ние работим с еврото от дълго време. В последна сметка уговорил си си цената, продажната, еди-колко си евро на квадратен метър надлежно за обекта, който смяташ да купуваш, нямаш евро, по тази причина съгласно курса плащаш в лв.. Поръчваме непрекъснато през интернет от всевъзможни електронни магазини в евро, пазарим, които също се превалутират. Дори сега ние губим от това нещо, тъй като банките печелят от превалутирането.
Ето това е значимо да се знае.
Друго нещо, което мисля, че беше обяснено задоволително ясно, тъй като хората доста се тормозят дали няма да се вдигнат цените. Това не е въпрос на въвеждане на еврото, това е въпрос на почтеност на българските търговци. Ясно е написано по какъв начин би трябвало – по курса, който е сега, 1.95583, парите ни ще станат от лв. в евро, до момента в който цените на стоките ще бъдат закръглени до последната десетична запетая. На процедура, в случай че от тази позиция приказваме, ние ще печелим от това, че парите ни ще се превалутират в евро по курса, който е по-висок от този, по който ще се превалутират продуктите на пазара.
Вижте, единната валута към този момент ни вкарва в страните, които са на " първа скорост “. В страните, които са на " първа скорост “ ние към този момент ще бъдем след Хърватия, която аз не мога да кажа какъв брой е в Източна Европа, тъй като тя е много повече в Централна Европа. Ние ще бъдем единствената страна, която ще употребява еврото. Нито Румъния има тази опция сега, нито Полша, нито даже Чехия. Гърция, тя да кажем, не е от Източна Европа, ами си е друга част на Европа.
От тази позиция, желае ни са на нас, българите, всичко да бъде чисто и подредено, като в Германия, да бъде спретнато като в Нидерландия. Ами значи това е пътят.
Дано в този момент на 4-ти конвергентният отчет да бъде позитивен, какво се чака.
Да, тъй като в случай че той не бъде позитивен на процедура, тогава напълно ще отпадне предметът на въпроса, който президентът е задал, защото тогава ние даже и да желаеме 2026 година, няма да може да приемем еврото.
И въпреки всичко, нека да не е направил огромна беля в този момент с това свое искане.
Аз не мисля. С оглед и на интернационалната обстановка сега, на опълчването ни с Русия на 100%, даже и със Съединени американски щати, мисля че един интегриран Европейски съюз е задачата освен на България, само че и на останалите страни, които са в еврозоната. Така че аз съм уверен, че дейностите на президента няма да окажат въздействие на европейските водачи, от които зависи въпроса за влизането на България в еврозоната.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
videojs.options.flash.swf = " //i.id24.bg/js/vj/video-js.swf " ;
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ