Юрист с дългогодишен опит, Радомир Чолаков бе депутат от ПГ

Юрист с дълготраен опит, Радомир Чолаков бе народен представител от ПГ на ГЕРБ в няколко Народното събрание, като в 49-ото Народно заседание оглави Комисията за промените в Конституцията. Според него обаче измененията в главния закон са „ най-капиталната политическа неточност на ППДБ и най-капиталната юридическа неточност, осъществена със съдействието на така наречен „ конституционно болшинство “. Чолаков признава, че измененията са наложени от представителите на ПП-ДБ, а ГЕРБ се съгласяват, с цел да не бъдат наричани „ мафия “ и ни разтерзават по всички медии непрекъснато “. По-късно той напуща Комисията, а Бойко Борисов споделя: „ Радо Чолаков ме предупреждаваше за доста неща, които приемахме, с цел да върви сглобката. “
С днешна дата част от измененията бяха анулирани от Конституционния съд, за друга част (правомощията на президента в частта за служебната власт ) висшите магистрати бяха още веднъж сезирани.
Разговаряме с Радомир Чолаков във връзка конференцията „ Оттук накъде със правосъдната власт? “, която се организира на 4 февруари. Организатор бе Българският институт за правни начинания (БИПИ) - фондация, учредена през 2006 година, чийто програмен шеф в предишното бе Христо Иванов.

- Г-н Чолаков, на 4 февруари се организира полемика на тематика „ Оттук накъде със правосъдната власт? “. Тя бе открита от президента Румен Радев и ръководителя на Народното събрание Наталия Киселова. На нея участва и правният хайлайф на България. Актуален ли е главният въпрос, който задава форумът?
„

- Честно казано, чаках, че след неуспеха на Шестата проверка на Конституцията от 2023 година главните апологети на така наречен правосъдна промяна най-малко за известно време ще покажат примирение и най-малкото ще си дадат време, с цел да помислят къде сбъркаха, къде сбъркахме всички, с цел да не изключваме и себе си от това число, и когато още веднъж се посегне към тематиката, да е видно, че е претърпян някакъв възстановителен катарзис.
Разбира се, че тематиката със „ правосъдната промяна ” продължава да е настояща и ще е настояща, до момента в който обществото продължава да чака и да се надява на бърз и ефикасен съд.
Проследявайки деликатно цялата полемика обаче, със страдание би трябвало да установявам, че нищо остаряло не е забравено, нищо ново не е научено и никакви поучения не са извадени. Отново се повтарят старите мантри, още веднъж решенията на систематичните проблеми се търсят на неверното място, още веднъж в центъра се слага въпросът за властта в правосъдната система, а не за справедливостта. На всичкото от горната страна се упорства, че опитите за изменение на Конституцията би трябвало да не престават, та в случай че ще да си разбием главите за седми път.

Боя се, че в случай че диалогът продължи в същата неверна посока, в която върви от години, още веднъж ще се пропусне историческо време и ще бъде разпиляна и дребното социална сила за промяна на тази система, доколкото е останала такава след скорошната злополука.

- Защо от години непрестанно се приказва за правосъдна промяна и конституционни промени се вършат даже, само че резултати няма и няма?

- Защото тематиката беше конфискувана от неправителствения бранш, който я движи на планов принцип, не редовно, а на парче, съгласно това за какъв план може да се откри донор, който да го финансира.Решаването на възможните проблеми в третия дирек на държавната власт, правораздавателната система, би трябвало да бъде държавна задача и то от най-висш порядък. Имайте поради, че когато приказваме за правосъдната власт като трети дирек на държавната власт, приказваме за един от стълбовете на държавния суверенитет. Поради това всевъзможни въпроси, отнасящи се до промени на устройствените закони на правосъдната власт, в това число на процесуалните, а и на някои материални закони, би трябвало да се разискват на равнището на министерството на правораздаването. Министерството на правораздаването има суверенното право и обвързване да лидира правосъдната промяна и да предлага решения на проблемите в съдействие с посочените в Конституцията органи на правосъдната власт и с университетските среди. Мнението на гражданския бранш, несъмнено, би трябвало да бъде изслушвано, само че не и да има водеща роля.

Вместо това през годините тематиката за „ правосъдната промяна ” беше захласната, „ приватизирана ” и от въпрос от най-висш държавен порядък, се трансформира в частна тематика и частна идея на няколко групи по ползи.Дневният ред, по който следва да се организира правосъдната промяна, стартира да се задава от гражданския бранш. Когато представители на този бранш поеха министерството на правораздаването в интервала 2021-2023 година, техните планове се трансфораха в държавна политика. А те, в случай че забелязвате, се интересуват преди всичко от въпроса за властта в правосъдната система: по какъв начин да се назначават основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища, по какъв начин да се избира Висш съдебен съвет....

Това не е правосъдна промяна, това е борба за власт.

- Промените в Конституцията от края на 2023 година, част от които са анулирани от Конституционен съд, а друга част - висящи, бе една от главните тематики, наранена и от президента, и от ръководителя на Народно събрание. Според Киселова Конституцията не е трябвало да бъде отваряна, съгласно Радев - „ реформаторският порив бе посърнал, в това число и с присъединяване на самите реформатори “. Вие бяхте непосреден очевидец на стремежа и определихте измененията в Конституцията като неточност. Но кой заплаща за грешката и продължава ли този порив?

- Доц. Киселова беше член на Обществения съвет към Конституционната комисия в 49-ото Народно заседание и има най-преки наблюдения от метода, по който станаха промените. Затова, когато споделя, че Конституцията въобще не трябваше да бъде отваряна, можете да й вярвате. Реформаторският порив в действителност беше посърнал от самите реформатори. Още при започване на дебатите си разреших да изкажа съмнение, че революционният порив за радикална смяна на структурата на главата „ Съдебна власт ” може да се разбие в бетонната стена на самата Конституция и по този начин и стана. Слава Богу, че Конституционният съд устоя на натиска, който му беше оказван да удостовери промените и опази стабилността на основите на страната. Благодарение на него, на Конституционния съд, няма да се постанова да плащаме цена. Представете си, че в този момент вместо един Висш съдебен съвет имаше два обособени съвета и прокурорският съвет си избираше самичък основен прокурор? Или в случай че президентът беше изваден въобще от процедурата по назначение на тримата огромни и нямаше право въпреки и на едно несъгласие, каквото беше първичното предложение? Тези, които предлагаха тези промени, в този момент пледират тъкмо за противоположното и то още веднъж с патоса на велики реформатори. Иронията е, че в този момент устремът, за който говорите, се обръща в посока да бъдат ревизирани даже и промените на Конституцията от 2015 година и да се върнат предходните положения, в това число, че парламентарната квота във Висш съдебен съвет следва да се избира не с квалифицирано, а с нормално болшинство. Тези безредни придвижвания на правилото на пробите и грешките трансформират правосъдната промяна във фарс.

- Някои адвокати настояват, че България би трябвало да отстрани от главния закон опцията за Велико национално заседание. Не е ли обаче Велико народно събрание самобитна застраховка против партизанския модел на правене на политика в България? Представяте ли си всяка партия, която бъде овластена, да стартира бързо да прекроява главния закон съгласно визиите си, ползите си, нечии непознати искания.

- Институтът на Великото национално заседание е последната усмирителна риза за нашия юридически и институционален нихилизъм. Трябва всеки ден да благодарим на Бога, че бащите учредители са го заложили в Конституцията. Ако го нямаше, а Конституцията можеше да се трансформира от нормално национално заседание, до момента от страната нямаше да е останал камък върху камък. Питате дали си представям какво би могло да стане?
Представям си го цветно и ви апелирам да си визиите и вие какво би станало, в случай че в този момент се свика Велико национално заседание? Най-отговорно ви декларирам, че всеки, който пледира за това да се отстрани институтът на Великото национално заседание, а и въобще за привикване на Велико национално заседание в сегашната общественополитическа обстановка, би трябвало да бъде обсъждан като лична опасност за националната сигурност и разгласен за „ Държавен зложелател № 1 ”.

- Не мога да не се съглася с конституционалиста Наталия Киселова, която сподели, че „ правораздаването не е услуга, достъпът до правораздаване е главно човешко право “. Как да го съблюдаваме, по какъв начин да го подсигуряваме и по какъв начин да избегнем двойните стандарти при използването на законите, господин Чолаков?

- Терминът „ услуга ” е по отношение на термина „ пазар ”, нали? Да ни пази Бог да си помислим, че правораздаването може да бъде обект на пазарни връзки. Впрочем в Магна Харта от 1215 година, в § 40, крал Джон и бароните са се подписали под следния текст: „ Никому няма да продадем, никому няма да откажем или да забавим правото и правораздаването ”. Вижте какъв брой ясно, единствено с три думи, е разказана длъжностната характерност на магистратите! Оттогава насам никой в англосаксонския свят не смее и да си намерения, че правораздаването може да е „ услуга ”. При нас преди време май циркулираха хрумвания какъв брой ще е хубаво да се приватизира държавното обвиняване, или се неистина?

Колкото до избягването на двойните стандарти, за това си има Инспекторат към Висш съдебен съвет. Надявам се, че в новия Закон за правосъдната власт на тази институция ще бъде обърнато доста особено внимание, тъй като тя е оня лост от първи жанр, който може да докара до внезапно усъвършенстване на цялата система, в случай че бъде употребен вярно. Разбира се, на мнозина магистрати тази концепция по никакъв начин не им харесва, само че дано обърна внимание, че в законите за устройство на съдилищата на Царство България една трета от текста на закона е отдадена на носенето на отговорност от магистратите за техните дейности и за инспектората на правосъдната власт. Нашите прародители несъмнено са знаели по какъв начин се гради страна. Може би по тази причина в остарялата българска литература няма нито един роман или фейлетон за подкупен магистрат.

- Румен Радев подчертава в изявлението си, че президентът се заобикаля като на значими постове остават хора с изтекли мандати. Как се стигна дотук и това не е ли нарушаване на Конституцията?

- Президентът кардинално е прав. Наложилото се нетипично положение на членове на органи с безкрайни мандати най-малкото приказва зле за страната и за останалите органи, чието обвързване е да попълнят и обновяват съставите им регулярно, както е по закон. Едва ли щеше да се стигне до тук, в случай че не беше проточилата се четири години политическа рецесия. Тя направи обективно неосъществим всевъзможен разговор сред политическите партии в Народното събрание, без който попълването на органите не е допустимо. Ако някой ви каже, че попълването на органите е допустимо извън, като някой споделя на Народното събрание за кого да гласоподава, а Народното събрание да служи като гумен щемпел на непозната воля, не му вярвайте. Не е допустимо. Надяваме се в този момент, че членовете на органи, чиито мандати са изтекли, ще бъдат бързо актуализирани и тази институционална рецесия също ще завърши. Цяло знамение е, прочее, че страната въобще оцеля след ударите, които бяха нанесени на политическата система. Вярвам, че до няколко месеца всичко ще си пристигна по местата.

- Предстои Народното събрание да избере нови членове на Висш съдебен съвет на мястото на тези, които са с изминал мандат. Оптимист ли сте, че процедурата ще бъде транспарантна, безапелационна, ще мине без кавги и разтърсвания?

- Правилата, по които Народното събрание избира членове на Висш съдебен съвет и на Инспектората към Висш съдебен съвет, са едни и същи от най-малко 15 години. Знам, тъй като ги бяхме подготвили още в 48-омо Народно заседание, само че не доближи времето да бъдат стартирани, а в 49-ото Народно заседание, вместо да стартираме с избор на Висш съдебен съвет, тръгнахме да променяме Конституцията. Да, уверен съм, че процедурите са задоволително транспарантни. Естествено, че ще има кавги, които ще бъдат провокирани от партии, чиито номинации няма да бъдат предпочетени и които надлежно няма да вземат участие в квалифицираното болшинство. Най-добрият метод да им бъдат запушени устите е останалите номинации да са на такива персони, против които да не може да се възрази нищо. Срещу техните качествени хора да се извадят още по-качествени хора.

- Вашият отговор на въпроса „ Оттук накъде със правосъдната власт? “

- Важно е да чуем отговора на този въпрос, който ще даде Министерството на правораздаването. Новото управление на министерството би трябвало незабавно да върне държавния суверенитет върху тематиката за правосъдната промяна и да стартира да я организира, по учебник. Ако самодейността още веднъж бъде оставена в ръцете на по този начин наречения цивилен бранш, нещата няма да помръднат и всички ще участваме във все една и съща, повтаряща се до погнуса полемика, като вчерашната.

- През 2022 година Американската организация за интернационално развиване (USAID) възобнови активността си в България и още 6 страни от Централна Европа, всички те част от руския блок преди 1989 година. Една от стратегиите й бе в поддръжка на върховенството на закона. Сега Тръмп замрази финансирането за 90 дни. Как ще се отрази върху България методът на новия американски президент по отношение на финансирането на неправителствения бранш? Ще се откажат ли Щатите трайно от използването на по този начин наречената „ мека мощ “?

- Още в книгата си „ Строежът на страната ” Франсис Фукуяма беше отбелязал, че помощта от външни донори, финансова и консултантска, за провеждането на промени в страни с друг от този на държавата-донор исторически, политически и културен подтекст, вместо да усъвършенства нещата, може да ги утежни, а налагането на непознати организационни или институционални модели от време на време вместо да понижи корупцията може да я усили. Не ми е обещано да знам какви са съображенията на новата американска администрация, само че това, което знам сигурно е, че е безусловно наложително ние самите да си самоналожим, че няма да желаеме и няма да взимаме пари за осъществяване на „ планове ”, изключително в частта „ правосъдна промяна ”. Както споделих, в случай че ние самите не знаем по какъв последователен ред какви промени в региона на правораздаването би трябвало да правим или по какъв начин да си подредим институционалната организация на страната и Господ не може да ни помогне. Камо ли пък външни донори, които, каквито и положителни планове да имат, нямат визия до какви проблеми може да докара сляпото осъществяване на техните рекомендации в непознатия подтекст. На това да се трансформират закони в България, единствено и единствено с цел да може някой да регистрира „ плана ”, за който е получил финансиране от донорите си, би трябвало да се постави край! Това е въпрос и на себеуважение.