Интервюто с Клоп: Тежката загуба ти помага да не си загубеняк
Юрген Клоп не си спомня името на улицата, само че се присеща за бруталния трафик, отсрочил идването му в Манхатан за срещата, която даде началото на всичко. Той не може да уточни с акуратност коя тъкмо от високите здания е приютила срещата – това е поради мащабите на обрисувалите небето над Ню Йорк стоманени структури, но не му убягва нищо в загатна за възприятията при влизането на изявлението, което щеше да оформи живота му и този на една от най-големите спортни институции в света.
Улицата е „ Лексингтън Авеню”, небостъргачът е този на правната компания „ Шиърман и Стърлинг”, датата е 1.10.2015 година, а Ливърпул е клубът, който искаше тогава да реши дълготрайната визия на индивида, мечтан за управител на тима отдавна.
На Клоп му лишава шест часа напредването от летище „ Кенеди” до Източната част на Ню Йорк. Причината е годишната Генерална асамблея на Организация на обединените нации. Любопитно е, че също шест часа продължава и ревюто на германеца за бъдещите му проекти за „ червените”.
Главният притежател на клуба Джон Хенри, президентът на Фенуей Спортс Груп – Майк Гордън, президентът Том Уърнър и някогашният изпълнителен шеф Йън Ейър са толкоз впечатлени от дълбочината на детайлите при Клоп, че стартират да готвят съглашението с неговия сътрудник – Марк Козицке, единствено час след началото на диалога. Треньорът изобщо и не се пробва да смалява упованията и се разгръща извънредно нашироко, потвърждавайки с увереност, че ще върне Ливърпул още веднъж в елита. И несъмнено го стори със спечелването на Шампионската лига.
Създаде ли разпознаваема еднаквост на терена? Сторено. Събуди ли заспалата голяма почитател маса? Сторено. Направи ли „ червените” отново мощ и на домашната, и на континенталната сцена? Сторено.
На 10 минути пешком от онази към този момент историческа среща – в бележития хотел „ Лот Ню Йорк Палас”, Клоп обръща взор обратно, с цел да оцени развиването на тима съвсем четири години след назначението му.
„ Честно казано, в деня на онази ни среща тук бяхме изпълнени с очаквания, с фантазии, с оптимизъм. И за какво да не бях?! Станах управител на Ливърпул, тъй като това е превъзходен клуб. Харесвах състава, обичах историята и така нататък, по тази причина бях огромен оптимист, че ще имаме триумфи. Е, в моите фантазии евентуално сме били по-успешни от случилото се в реалност в тези четири години”, споделя през смях Клоп, само че действителността е друга. Напредъкът на тима може и да се дефинира от спечелването на Европейската купа на 1 юни т.г. – първия му трофей в клуба, само че има и доста други фактори.
Отколешните чиновници въз основата Мелууд пеят в хор за „ смяната към международна класа във всяко едно отношение” в клуба – от диетата, през качеството на спортно-техническия щаб, та до рекрутирането. Вземането предишния сезон на шестата Европейска купа плюс трупането на 97 точки в Премиър Лийг – със 7 повече от Непобедимите на Арсенал и с 21 повече от спечелилия требъл Манчестър Юнайтед випуск 1999 – не е съвпадане.
„ Взехме доста решения и ще вземем още доста повече в бъдеще и не всички може да проработят в последна сметка. Човек би трябвало да одобри, че се нуждае от шанс в такива обстановки, така че неуспехът е вероятен. Трябва обаче да се опитваш и да не променяш нещата поради самата смяна. Така може да се реализира усъвършенстване: в случай че един човек прави една и съща работа в нова година, той става по-добър в нея с прекараното време и насъбрания опит.
Към момента не става въпрос за това просто да докарваме нови играчи, а да използваме всички ние насъбрания опит, с цел да бъдем още по-добри и от преди. Целият този опит, всичките тези по-добри спрямо преди хора ще стъпят на цялото това познание дружно и ще бъдем по-силни. Толкова е простичко и това е проектът. Така е при футболистите, само че също и при нас в щаба: има развиване. Не се тревожа от това да нямам 100% успеваемост в решенията си или да не измисля някакви си новости за футбола и така нататък Не ни се и постанова – би трябвало единствено да използваме насъбраното познание.”
Клоп трябваше да гледа в профил по какъв начин свръхталантливият му тим в Борусия (Дортмунд) бива раздран на части от огромните хищници във футбола. Нури Шахин отпътува за Реал Мадрид, Марио Гьотце и Роберт Левандовски бяха сполучливо изкушени от Байерн (Мюнхен), а Шинджи Кагава се трансферира в Манчестър Юнайтед. Клоп не искаше това да се повтори и в Ливърпул и клубът стана с времето по-устойчив на интереса на акулите към асовете на тима му.
С изключение на прехвърлянето на Филипе Коутиньо за 142 млн. паунда в Барселона през януари 2018 година, клубът не е пуснал основен състезател да си тръгне след идването на германеца, а даже и бразилецът се наложи да изчака половин година, преди да реализира „ мечтания си избор” против третата най-висока трансферна сума на всички времена.
В същото време Ливърпул обвърза основни играчи без никакви кахъри. Мохамед Салах, Садио Мане, Роберто Фирмино, Джордан Хендърсън, Джо Гомес, Трент Александър-Арнолд, Анди Робъртсън и Дивок Ориги преподписаха с „ червените” в последната година. Вирджил ван Дайк желае да ги последва, Джеймс Милнър изчаква за същото, а скоро това ще се случи и на Алекс Окслейд-Чембърлейн.
„ Това в действителност са нашите прехвърляния, само че никой не желае да го чуе. Имаш състезател, който е добър, искаш да го задържиш с нов контракт, а когато го подпише, за някои хора това значи единствено, че ще е по-скъп, когато го продадем и така нататък, че това не значи нищо в наши дни. При нас обаче това са си прехвърлянията. Задържането на тези момчета с нови контракт е мноооого мощен сигнал за външния свят. Харесва ми това, че те са на доста добра футболна възраст. Спечелиха Европейската купа, което е добре, тъй като ни оказва помощ да заздравим нашите основи.”
Клоп твърди, че триумфът в Шампионската лига нямаше да е вероятен без поуките от провалянето от Реал Мадрид във финала година по-рано. Всъщност, и той го изяснява красноречиво, всички „ на косъм” моменти са съдействали. В това число изгубените финали през 2016 година от Манчестър Сити с дузпи за Купата на лигата и от Севиля за Лига Европа.
„ Стигнахме дотук, положителни сме, само че спечелили ли сме? Хората ще те слагат под въпросителна без титли, а всички ние сме повлияни от външния свят, така че в случай че не спечелиш нищо, няма по какъв начин да кажеш: „ Всъщност аз съм победител, само че просто до момента не ми се получава.” Така че тази купа оказва помощ на всеки от нас, пък и да се премине дружно през по-трудните моменти е доста, но доста значимо. Трябва да загубиш яката, с цел да осъзнаеш, че не си загубеняк. Тогава приемаш случилото се, но и знаеш, че не си надалеч от това да си победител. Тези са нещата, които ни направиха до един по-силни и съм благополучен, че имам тези момчета и че ги задържах дружно. Те минаха през много черна загуба в Шампионската лига, с цел да стигнат до много блестящия миг в Мадрид. Пък и загубихме от Реал Мадрид, а след това триумфирахме в Мадрид – като че ли ни бе писано.”
По пътя към този край бе моментът, посочен от Клоп като изпъкващия – реакцията на незаслужената загуба от Барселона с 3:0 в първия полуфинален конфликт на „ Камп Ноу”. В реванша на „ Анфийлд” – без контузените Салах, Фирмино, Наби Кейта и Окслейд-Чембърлейн, а и с излязъл с контузия на почивката Анди Робъртсън – „ червените” приключиха удивителен поврат до 4:0 обратно на всякаква логичност.
„ Знаех преди този момент, че можем да сторим тези неща, само че и сме хора, така че от време на време може да доминираш, може и нищо да не ти се получава. Срещу Барса обаче имахме идеалното показване. Алисон трябваше да направи няколко положителни спасявания, но цялото нещо си беше показно на тематика „ всичко е възможно”. Каквото и да вършим, в случай че не скачаме самоуверено с главата напред, няма да ни се получи на най-високото равнище. Начинът, по който играхме него ден, бе доказателство за това – леле, всичко е допустимо! Когато пристигнах тук, използвах една фраза: „ Всеки тим е победим в избран ден.” Ние единствено би трябвало да създадем по този начин, че този сякаш несломим тим в подобен ден да се срещне с най-хубавата наша версия. След толкоз години и насъбран опит във футбола рядко усещам горделивост, но в този миг бях в действителност горделив и ахнах: „ Майчице, това е особено!”.
Моментът от тази безусловно невероятна вечер, за който Клоп мисли и приказва най-вече, е бързият ъглов удар от Трент Александър-Арнолд, който изненада всички без Дивок Ориги, пратил с полуволето си Ливърпул на финала. „ Когато описвам на хората за този мач, няма по какъв начин да не загатна корнера. Това е най-умното нещо, което съм виждал във футбола. И след това споделям на хората, че Трент е единствено на 20 години! Нещо повече, той е израснал на към 200 м от Мелууд, а съм изцяло наясно с това по какъв начин всички непрекъснато чакат да се появи някоя огромна локална фигура. Понякога това може да е прекомерно огромен товар, само че не и за Трент.”
В момента се обрисува с лика на младежа стена на постройка наоколо до стадиона, където се случи този изтъкнат миг. Клоп, комуто бе оказана сходна чест в друга част от града, се майтапи, че портретът на младежа би трябвало да е „ зад ъгъла”, преди да го предизвести да чака купища фотоси на другари и фамилията пред стената. „ Дано е задоволително огромен портретът, тъй като той има много приятелки и рода в Ливърпул. Надявам се да се снимат там, както се случи с мъничката рисунка с моя лик.”
Искрената любов и близка връзка на Клоп с играчите му изяснява в огромна степен за какво толкоз доста от запасите съумяха да дадат своя принос във феноменалния сезон на Ливърпул, макар че нямаха доста игрови минути. Ориги вкара пет от най-важните голове за 2018/19, при все това получи единствено 583 минути в лигата и ШЛ. Жоел Матип, който бе контузен и стартира сезона като четвърти избор за центъра на отбраната, най-после бе съвсем толкоз авторитетен, колкото и Ван Дайк.
„ Даниел Стъридж, Джердан Шакири… Нямаше човек, който да не свърши работа, а това е извънредно. Чух в този момент по какъв начин Вики (Джепсън) – управител на женския ни тим, назовава своите играчи „ титуляри, завършвачи и поддръжници”. Харесва ми тази концепция. Най-доброто решение въобще, а съм свръхкритичен към УЕФА, ФИФА и всеки забъркан в убийствените графици, е това да се разреши на 23-ма футболисти да са вписани в групата за финала на ШЛ. Честно казано, един от най-хубавите мигове персонално за мен е оня със скочилия на гърба ми Алберто Морено, тъй като не знаех, че е той. Не е значимо, че той ми скача на гърба, а че е толкоз значимо за него.
Няма по какъв начин да имам по-високо мнение за Алберто Морено. Желая му всичко най-хубаво от дъното на сърцето си. При напускането му изпратих едно дълго известие. Много ми се щеше да му бях оказал помощ повече, само че не можах. Случва се и това във футбола – 50:50. На него му се щеше да играе повече, но беше необикновено по какъв начин поддържаше тима и се включи в празненствата. Това споделя всичко за него и той към този момент е легенда на Ливърпул вечно.”
Клоп е признателен, че Стъридж и Морено можаха да се сбогуват с Ливърпул на върха – като европейски първенци на церемониал пред над 700 000 души. Навръх третата си годишнина на „ Анфийлд” 52-годишният немец планува: „ Когато спечелим нещо, градът ще избухне в най-положителния смисъл.” Дори и той обаче не е могъл да си показа цялото това алено море на връщане от Мадрид.
„ Това е нещо, което в никакъв случай не съм си и представял, а и никой не би могъл. То е единственото положително нещо на това да не печелиш трофей дълго време: събрал си цялото предпочитание и фантазии на едно място и изчакваш, до момента в който можеш да ги освободиш отвън себе си. Ще е мъчно да надминем това в бъдеще, тъй като чувството бе свръхинтензивно, пък и с удоволствие бих чул учените да ми обяснят по какъв начин е допустимо 700 000 души да пеят непрекъснато на всеослушание и да не го губят в продължение на над четири часа. Наистина си нямам и визия по какъв начин става това. Невероятно! Шумът и темпото бяха изумителни, както и контактът очи-в-очи в късите мигове с разнообразни хора. Разбира се, знаехме какво значи този триумф за хората, но е доста друго, когато го видиш лице-в-лице. Това беше огромен ден в животите на всички ни.”
Ливърпул е кралят на Европа за шести път. Клоп обаче желае още. Той е забранил връщането към финала след предсезонното турне в Съединени американски щати, а подготовката за новия сезон ще увеличи оборотите по време на едноседмичния лагер в Евиан, Франция.
По време на встъпителната среща на „ Лексингтън Авеню” Клоп настоял, че най-големият противник на Ливърпул постоянно ще е самият Ливърпул. Увеличаване на алчността за триумфи и групов напредък и развиване затова е „ не условие, а закон”.
Мелиса Реди, ESPN
Улицата е „ Лексингтън Авеню”, небостъргачът е този на правната компания „ Шиърман и Стърлинг”, датата е 1.10.2015 година, а Ливърпул е клубът, който искаше тогава да реши дълготрайната визия на индивида, мечтан за управител на тима отдавна.
На Клоп му лишава шест часа напредването от летище „ Кенеди” до Източната част на Ню Йорк. Причината е годишната Генерална асамблея на Организация на обединените нации. Любопитно е, че също шест часа продължава и ревюто на германеца за бъдещите му проекти за „ червените”.
Главният притежател на клуба Джон Хенри, президентът на Фенуей Спортс Груп – Майк Гордън, президентът Том Уърнър и някогашният изпълнителен шеф Йън Ейър са толкоз впечатлени от дълбочината на детайлите при Клоп, че стартират да готвят съглашението с неговия сътрудник – Марк Козицке, единствено час след началото на диалога. Треньорът изобщо и не се пробва да смалява упованията и се разгръща извънредно нашироко, потвърждавайки с увереност, че ще върне Ливърпул още веднъж в елита. И несъмнено го стори със спечелването на Шампионската лига.
Създаде ли разпознаваема еднаквост на терена? Сторено. Събуди ли заспалата голяма почитател маса? Сторено. Направи ли „ червените” отново мощ и на домашната, и на континенталната сцена? Сторено.
На 10 минути пешком от онази към този момент историческа среща – в бележития хотел „ Лот Ню Йорк Палас”, Клоп обръща взор обратно, с цел да оцени развиването на тима съвсем четири години след назначението му.
„ Честно казано, в деня на онази ни среща тук бяхме изпълнени с очаквания, с фантазии, с оптимизъм. И за какво да не бях?! Станах управител на Ливърпул, тъй като това е превъзходен клуб. Харесвах състава, обичах историята и така нататък, по тази причина бях огромен оптимист, че ще имаме триумфи. Е, в моите фантазии евентуално сме били по-успешни от случилото се в реалност в тези четири години”, споделя през смях Клоп, само че действителността е друга. Напредъкът на тима може и да се дефинира от спечелването на Европейската купа на 1 юни т.г. – първия му трофей в клуба, само че има и доста други фактори.
Отколешните чиновници въз основата Мелууд пеят в хор за „ смяната към международна класа във всяко едно отношение” в клуба – от диетата, през качеството на спортно-техническия щаб, та до рекрутирането. Вземането предишния сезон на шестата Европейска купа плюс трупането на 97 точки в Премиър Лийг – със 7 повече от Непобедимите на Арсенал и с 21 повече от спечелилия требъл Манчестър Юнайтед випуск 1999 – не е съвпадане.
„ Взехме доста решения и ще вземем още доста повече в бъдеще и не всички може да проработят в последна сметка. Човек би трябвало да одобри, че се нуждае от шанс в такива обстановки, така че неуспехът е вероятен. Трябва обаче да се опитваш и да не променяш нещата поради самата смяна. Така може да се реализира усъвършенстване: в случай че един човек прави една и съща работа в нова година, той става по-добър в нея с прекараното време и насъбрания опит.
Към момента не става въпрос за това просто да докарваме нови играчи, а да използваме всички ние насъбрания опит, с цел да бъдем още по-добри и от преди. Целият този опит, всичките тези по-добри спрямо преди хора ще стъпят на цялото това познание дружно и ще бъдем по-силни. Толкова е простичко и това е проектът. Така е при футболистите, само че също и при нас в щаба: има развиване. Не се тревожа от това да нямам 100% успеваемост в решенията си или да не измисля някакви си новости за футбола и така нататък Не ни се и постанова – би трябвало единствено да използваме насъбраното познание.”
Клоп трябваше да гледа в профил по какъв начин свръхталантливият му тим в Борусия (Дортмунд) бива раздран на части от огромните хищници във футбола. Нури Шахин отпътува за Реал Мадрид, Марио Гьотце и Роберт Левандовски бяха сполучливо изкушени от Байерн (Мюнхен), а Шинджи Кагава се трансферира в Манчестър Юнайтед. Клоп не искаше това да се повтори и в Ливърпул и клубът стана с времето по-устойчив на интереса на акулите към асовете на тима му.
С изключение на прехвърлянето на Филипе Коутиньо за 142 млн. паунда в Барселона през януари 2018 година, клубът не е пуснал основен състезател да си тръгне след идването на германеца, а даже и бразилецът се наложи да изчака половин година, преди да реализира „ мечтания си избор” против третата най-висока трансферна сума на всички времена.
В същото време Ливърпул обвърза основни играчи без никакви кахъри. Мохамед Салах, Садио Мане, Роберто Фирмино, Джордан Хендърсън, Джо Гомес, Трент Александър-Арнолд, Анди Робъртсън и Дивок Ориги преподписаха с „ червените” в последната година. Вирджил ван Дайк желае да ги последва, Джеймс Милнър изчаква за същото, а скоро това ще се случи и на Алекс Окслейд-Чембърлейн.
„ Това в действителност са нашите прехвърляния, само че никой не желае да го чуе. Имаш състезател, който е добър, искаш да го задържиш с нов контракт, а когато го подпише, за някои хора това значи единствено, че ще е по-скъп, когато го продадем и така нататък, че това не значи нищо в наши дни. При нас обаче това са си прехвърлянията. Задържането на тези момчета с нови контракт е мноооого мощен сигнал за външния свят. Харесва ми това, че те са на доста добра футболна възраст. Спечелиха Европейската купа, което е добре, тъй като ни оказва помощ да заздравим нашите основи.”
Клоп твърди, че триумфът в Шампионската лига нямаше да е вероятен без поуките от провалянето от Реал Мадрид във финала година по-рано. Всъщност, и той го изяснява красноречиво, всички „ на косъм” моменти са съдействали. В това число изгубените финали през 2016 година от Манчестър Сити с дузпи за Купата на лигата и от Севиля за Лига Европа.
„ Стигнахме дотук, положителни сме, само че спечелили ли сме? Хората ще те слагат под въпросителна без титли, а всички ние сме повлияни от външния свят, така че в случай че не спечелиш нищо, няма по какъв начин да кажеш: „ Всъщност аз съм победител, само че просто до момента не ми се получава.” Така че тази купа оказва помощ на всеки от нас, пък и да се премине дружно през по-трудните моменти е доста, но доста значимо. Трябва да загубиш яката, с цел да осъзнаеш, че не си загубеняк. Тогава приемаш случилото се, но и знаеш, че не си надалеч от това да си победител. Тези са нещата, които ни направиха до един по-силни и съм благополучен, че имам тези момчета и че ги задържах дружно. Те минаха през много черна загуба в Шампионската лига, с цел да стигнат до много блестящия миг в Мадрид. Пък и загубихме от Реал Мадрид, а след това триумфирахме в Мадрид – като че ли ни бе писано.”
По пътя към този край бе моментът, посочен от Клоп като изпъкващия – реакцията на незаслужената загуба от Барселона с 3:0 в първия полуфинален конфликт на „ Камп Ноу”. В реванша на „ Анфийлд” – без контузените Салах, Фирмино, Наби Кейта и Окслейд-Чембърлейн, а и с излязъл с контузия на почивката Анди Робъртсън – „ червените” приключиха удивителен поврат до 4:0 обратно на всякаква логичност.
„ Знаех преди този момент, че можем да сторим тези неща, само че и сме хора, така че от време на време може да доминираш, може и нищо да не ти се получава. Срещу Барса обаче имахме идеалното показване. Алисон трябваше да направи няколко положителни спасявания, но цялото нещо си беше показно на тематика „ всичко е възможно”. Каквото и да вършим, в случай че не скачаме самоуверено с главата напред, няма да ни се получи на най-високото равнище. Начинът, по който играхме него ден, бе доказателство за това – леле, всичко е допустимо! Когато пристигнах тук, използвах една фраза: „ Всеки тим е победим в избран ден.” Ние единствено би трябвало да създадем по този начин, че този сякаш несломим тим в подобен ден да се срещне с най-хубавата наша версия. След толкоз години и насъбран опит във футбола рядко усещам горделивост, но в този миг бях в действителност горделив и ахнах: „ Майчице, това е особено!”.
Моментът от тази безусловно невероятна вечер, за който Клоп мисли и приказва най-вече, е бързият ъглов удар от Трент Александър-Арнолд, който изненада всички без Дивок Ориги, пратил с полуволето си Ливърпул на финала. „ Когато описвам на хората за този мач, няма по какъв начин да не загатна корнера. Това е най-умното нещо, което съм виждал във футбола. И след това споделям на хората, че Трент е единствено на 20 години! Нещо повече, той е израснал на към 200 м от Мелууд, а съм изцяло наясно с това по какъв начин всички непрекъснато чакат да се появи някоя огромна локална фигура. Понякога това може да е прекомерно огромен товар, само че не и за Трент.”
В момента се обрисува с лика на младежа стена на постройка наоколо до стадиона, където се случи този изтъкнат миг. Клоп, комуто бе оказана сходна чест в друга част от града, се майтапи, че портретът на младежа би трябвало да е „ зад ъгъла”, преди да го предизвести да чака купища фотоси на другари и фамилията пред стената. „ Дано е задоволително огромен портретът, тъй като той има много приятелки и рода в Ливърпул. Надявам се да се снимат там, както се случи с мъничката рисунка с моя лик.”
Искрената любов и близка връзка на Клоп с играчите му изяснява в огромна степен за какво толкоз доста от запасите съумяха да дадат своя принос във феноменалния сезон на Ливърпул, макар че нямаха доста игрови минути. Ориги вкара пет от най-важните голове за 2018/19, при все това получи единствено 583 минути в лигата и ШЛ. Жоел Матип, който бе контузен и стартира сезона като четвърти избор за центъра на отбраната, най-после бе съвсем толкоз авторитетен, колкото и Ван Дайк.
„ Даниел Стъридж, Джердан Шакири… Нямаше човек, който да не свърши работа, а това е извънредно. Чух в този момент по какъв начин Вики (Джепсън) – управител на женския ни тим, назовава своите играчи „ титуляри, завършвачи и поддръжници”. Харесва ми тази концепция. Най-доброто решение въобще, а съм свръхкритичен към УЕФА, ФИФА и всеки забъркан в убийствените графици, е това да се разреши на 23-ма футболисти да са вписани в групата за финала на ШЛ. Честно казано, един от най-хубавите мигове персонално за мен е оня със скочилия на гърба ми Алберто Морено, тъй като не знаех, че е той. Не е значимо, че той ми скача на гърба, а че е толкоз значимо за него.
Няма по какъв начин да имам по-високо мнение за Алберто Морено. Желая му всичко най-хубаво от дъното на сърцето си. При напускането му изпратих едно дълго известие. Много ми се щеше да му бях оказал помощ повече, само че не можах. Случва се и това във футбола – 50:50. На него му се щеше да играе повече, но беше необикновено по какъв начин поддържаше тима и се включи в празненствата. Това споделя всичко за него и той към този момент е легенда на Ливърпул вечно.”
Клоп е признателен, че Стъридж и Морено можаха да се сбогуват с Ливърпул на върха – като европейски първенци на церемониал пред над 700 000 души. Навръх третата си годишнина на „ Анфийлд” 52-годишният немец планува: „ Когато спечелим нещо, градът ще избухне в най-положителния смисъл.” Дори и той обаче не е могъл да си показа цялото това алено море на връщане от Мадрид.
„ Това е нещо, което в никакъв случай не съм си и представял, а и никой не би могъл. То е единственото положително нещо на това да не печелиш трофей дълго време: събрал си цялото предпочитание и фантазии на едно място и изчакваш, до момента в който можеш да ги освободиш отвън себе си. Ще е мъчно да надминем това в бъдеще, тъй като чувството бе свръхинтензивно, пък и с удоволствие бих чул учените да ми обяснят по какъв начин е допустимо 700 000 души да пеят непрекъснато на всеослушание и да не го губят в продължение на над четири часа. Наистина си нямам и визия по какъв начин става това. Невероятно! Шумът и темпото бяха изумителни, както и контактът очи-в-очи в късите мигове с разнообразни хора. Разбира се, знаехме какво значи този триумф за хората, но е доста друго, когато го видиш лице-в-лице. Това беше огромен ден в животите на всички ни.”
Ливърпул е кралят на Европа за шести път. Клоп обаче желае още. Той е забранил връщането към финала след предсезонното турне в Съединени американски щати, а подготовката за новия сезон ще увеличи оборотите по време на едноседмичния лагер в Евиан, Франция.
По време на встъпителната среща на „ Лексингтън Авеню” Клоп настоял, че най-големият противник на Ливърпул постоянно ще е самият Ливърпул. Увеличаване на алчността за триумфи и групов напредък и развиване затова е „ не условие, а закон”.
Мелиса Реди, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ