Двойственият Ливърпул пак оцеля на върха, но това се усеща изненада
Юрген Клоп крачеше по края на терена на „ Олд Трафърд” на път от съблекалнята към неподготвено журналистическо студио, когато почитателите на Ливърпул го видяха.
Те бяха оставени в трибуната си 20-ина минути след последния съдийски сигнал, до момента в който манчестърската полиция не постанови, че е безвредно за тях да бъдат съпроводени отвън стадиона. Запълваха времето си с пеене на всеослушание, но последователно позатихнаха, като че се опитваха да си изяснят по какъв начин тъкмо би трябвало да се усещат от преди малко видяното нулево тъждество.
И тогава Клоп се появи. Докато се трупаха към стълбите, заобиколени от стюарди, те се обърнаха да го поздравят. „ Ливърпул, на върха на лигата”, запяха. Германецът бе прекарал множеството от следобеда надълбоко навъсен, лаейки директиви към своите играчи с изригващо неодобрение. Докато се приближаваше в този момент и разбра какво се пее обаче, сложи едната си ръка на сърцето – там където е клубният герб, а с другата им помаха. Огря ги с онази пословична своя необятна, топла усмивка, която се резервира и при обръщането му към публицистите. И след това отново стана сериозен.
Денят на Ливърпул ненапълно бе същият – нещо сред намръщване и усмивка. Равенството против Манчестър Юнайтед значеше завръщане на върха на таблицата за краткотрайното класиране, с точка пред Манчестър Сити, при 11 кръга до края. Значеше също и че играчите на Клоп към този момент са отхвърлили най-страховития оставащ конфликт от програмата им – против тима в най-хубава форма (Юнайтед още не е побеждаван в лигата след промяната на Жозе Моуриню със Солскяер) и против клуба, у който гори най-изгарящата мотивация да види по какъв начин Ливърпул се проваля. Тази извоювана точка представляваше едно изчистено затруднение.
Нямаше обаче някакво всеобхватно възприятие на облекчение, нито необуздана наслада у гостуващите почитатели. Защото тази точка представляваше също и пропусната опция, към този момент трета за последните два месеца, да се тропне по масата с престиж в борбата за купата, когато отсреща бе един разкъсван от травми тим на Юнайтед.
Антони Марсиал и Неманя Матич изобщо не бяха в групата поради травми, а и до почивката Солскяер бе заставен да направи всичките си три смени след контузиите на Андер Ерера, Хуан Мата и, самичък той влезнал от пейката, Джеси Лингард. Отгоре на всичко това Маркъс Рашфорд, явно измъчен в голямата част от мача, трябваше да вземе няколко болкоуспокояващи на почивката, с цел да не остави съотборниците си с човек по-малко за цяло полувреме. Полузащитата на „ алените дяволи” в продължение на повече от час се състоеше от Скот Мактоминей и Андреас Перейра – неопитни младоци, принудени да носят на нежните си плещи отговорности като за калени в борби мъже с посивели коси.
Нека го кажем ясно: Ливърпул рядко ще среща подобен Юнайтед, разкрит до шушка и с толкоз запълващи дупки на непривични постове играчи. Рядко ориста ще му се усмихва по този начин общително на „ Олд Трафърд”. Затова и тази точка е също по този начин доказателство за неуспеха на „ червените” да се възползват от разкрилата им се златна опция. Макар че целият сезон е ненапълно същото нещо: неосезаем, неразбираем, сложен за обгръщане и установяване, незабравим колкото с това, което липсва, толкоз и с това, което участва.
Грубите числа, несъмнено, са свръхвпечатляващи: единствено една загуба в цялото състезание до момента (и то въпрос на милиметри и пристигнало на терена на шампиона) и повече точки в клубната история след като и да било на този стадий от сезона в Премиър Лийг. Всъщност повече точки въобще от всички на този стадий от сезона, като изключим броящи се на пръстите на едната ръка тимове. „ Червените” са и с най-хубавата отбрана в страната, безапелационно пред Манчестър Сити по позволени голове (Вирджил ван Дайк ще да е любимец за всички награди за Играч на годината, необичайност за бранител), и точно Сити е единственият отбор с повече голове от тях.
Най-добрият измерител обаче за това какъв брой впечатляващ бе Ливърпул до този миг е този, че при над 2/3 минал сезон мърсисайдци остават в класирането пред един толкоз добър Сити, че неговият управител Джосеп Гуардиола прекара огромна част от сезона в отблъскване на въпроса дали е вероятен митичният и невиждан квадрупъл. (Първият трофей бе отметнат в неделя с успеха след дузпи над Челси във финала за Купата на лигата.) Това е един тим, който по пътя си към купата предишния сезон събра 100 точки, а в няколко момента през този бе определян за даже по-добър от миналогодишния. И при всичко това Ливърпул е на върха.
„ Червените” обаче не наподобяват способни на това, което се удава на „ гражданите” – да побеждават с лекост. Не единствено против обезкървения Манчестър Юнайтед, а и в обилни изрезки от сезона. Сити работи със размах, показност и неудържимост, а Ливърпул, с няколко редки изключения, като че ли се претрепва за всеки собствен гол, за всяка своя точка, за всяка своя победа.
Лесното пояснение е да се посочат равенствата в последните седмици против Лестър, Уест Хам и в този момент Юнайтед и да се одобри, че напрежението си споделя думата при Клоп и неговите играчи, несвикнали на напрежението от борбата за шампионската купа. Истината е обаче, че тези три дуела като показване не се различаваха изключително от голям брой от извоюваните мачове на „ червените” този сезон – единствената разлика е, че те въпреки всичко някак си намираха метод да стигнат до трите точки.
Отчасти това е плод на недоумение и на подправеното сравняване с предишния сезон. Ливърпул е упрекван в този момент, че не доближава висотите оттогава, когато стигна финала на Шампионската лига и изглеждаше на моменти неконтролируем в Премиър Лийг. Паметта обаче има своите способи да ни играе номера. Ливърпул през предишния сезон надалеч не всеки път бе оня вградил се в общественото схващане облик на тим, непрекъснато вземащ на абордаж противниците. Тогава също имаше моменти на бъхтене и на безплодно пердашене на главата в стена. Затова и през този сезон Клоп концентрира напъните си върху това неговият тим да разчита по-малко на крайностите и да не хвърля прекомерно доста от силата си в преследването на мачове или в заграждането на противниците под обсада; тренира своя отбор да тича маратон, а не да прави серия от спринтове.
Точно затова и през днешния ден Ливърпул е на върха на лигата; тъкмо по тази причина и се усеща като изненада, че Ливърпул е на върха. Колко дълго това ще продължи, към този момент зависи от това дали тактиката на германеца да размени издръжливостта със скоростта ще се отплати в решаващия стадий от сезона; от това дали оставащите мачове на „ червените” ще се дефинират от това, което го имат, или от това, което го нямат.
Това си остава един лицемерен сезон, който може да приключи и с мръщене, и с усмивка. Утехата за Клоп е, че изборът за това си остава в ръцете на Ливърпул. Поне към този момент.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс” Премиър лийг 27 кръг, неделя 24 февруари
Манчестър Юнайтед 0:0краен резулат 
Ливърпул
Те бяха оставени в трибуната си 20-ина минути след последния съдийски сигнал, до момента в който манчестърската полиция не постанови, че е безвредно за тях да бъдат съпроводени отвън стадиона. Запълваха времето си с пеене на всеослушание, но последователно позатихнаха, като че се опитваха да си изяснят по какъв начин тъкмо би трябвало да се усещат от преди малко видяното нулево тъждество.
И тогава Клоп се появи. Докато се трупаха към стълбите, заобиколени от стюарди, те се обърнаха да го поздравят. „ Ливърпул, на върха на лигата”, запяха. Германецът бе прекарал множеството от следобеда надълбоко навъсен, лаейки директиви към своите играчи с изригващо неодобрение. Докато се приближаваше в този момент и разбра какво се пее обаче, сложи едната си ръка на сърцето – там където е клубният герб, а с другата им помаха. Огря ги с онази пословична своя необятна, топла усмивка, която се резервира и при обръщането му към публицистите. И след това отново стана сериозен.
Денят на Ливърпул ненапълно бе същият – нещо сред намръщване и усмивка. Равенството против Манчестър Юнайтед значеше завръщане на върха на таблицата за краткотрайното класиране, с точка пред Манчестър Сити, при 11 кръга до края. Значеше също и че играчите на Клоп към този момент са отхвърлили най-страховития оставащ конфликт от програмата им – против тима в най-хубава форма (Юнайтед още не е побеждаван в лигата след промяната на Жозе Моуриню със Солскяер) и против клуба, у който гори най-изгарящата мотивация да види по какъв начин Ливърпул се проваля. Тази извоювана точка представляваше едно изчистено затруднение.
Нямаше обаче някакво всеобхватно възприятие на облекчение, нито необуздана наслада у гостуващите почитатели. Защото тази точка представляваше също и пропусната опция, към този момент трета за последните два месеца, да се тропне по масата с престиж в борбата за купата, когато отсреща бе един разкъсван от травми тим на Юнайтед.
Антони Марсиал и Неманя Матич изобщо не бяха в групата поради травми, а и до почивката Солскяер бе заставен да направи всичките си три смени след контузиите на Андер Ерера, Хуан Мата и, самичък той влезнал от пейката, Джеси Лингард. Отгоре на всичко това Маркъс Рашфорд, явно измъчен в голямата част от мача, трябваше да вземе няколко болкоуспокояващи на почивката, с цел да не остави съотборниците си с човек по-малко за цяло полувреме. Полузащитата на „ алените дяволи” в продължение на повече от час се състоеше от Скот Мактоминей и Андреас Перейра – неопитни младоци, принудени да носят на нежните си плещи отговорности като за калени в борби мъже с посивели коси.
Нека го кажем ясно: Ливърпул рядко ще среща подобен Юнайтед, разкрит до шушка и с толкоз запълващи дупки на непривични постове играчи. Рядко ориста ще му се усмихва по този начин общително на „ Олд Трафърд”. Затова и тази точка е също по този начин доказателство за неуспеха на „ червените” да се възползват от разкрилата им се златна опция. Макар че целият сезон е ненапълно същото нещо: неосезаем, неразбираем, сложен за обгръщане и установяване, незабравим колкото с това, което липсва, толкоз и с това, което участва.
Грубите числа, несъмнено, са свръхвпечатляващи: единствено една загуба в цялото състезание до момента (и то въпрос на милиметри и пристигнало на терена на шампиона) и повече точки в клубната история след като и да било на този стадий от сезона в Премиър Лийг. Всъщност повече точки въобще от всички на този стадий от сезона, като изключим броящи се на пръстите на едната ръка тимове. „ Червените” са и с най-хубавата отбрана в страната, безапелационно пред Манчестър Сити по позволени голове (Вирджил ван Дайк ще да е любимец за всички награди за Играч на годината, необичайност за бранител), и точно Сити е единственият отбор с повече голове от тях.
Най-добрият измерител обаче за това какъв брой впечатляващ бе Ливърпул до този миг е този, че при над 2/3 минал сезон мърсисайдци остават в класирането пред един толкоз добър Сити, че неговият управител Джосеп Гуардиола прекара огромна част от сезона в отблъскване на въпроса дали е вероятен митичният и невиждан квадрупъл. (Първият трофей бе отметнат в неделя с успеха след дузпи над Челси във финала за Купата на лигата.) Това е един тим, който по пътя си към купата предишния сезон събра 100 точки, а в няколко момента през този бе определян за даже по-добър от миналогодишния. И при всичко това Ливърпул е на върха.
„ Червените” обаче не наподобяват способни на това, което се удава на „ гражданите” – да побеждават с лекост. Не единствено против обезкървения Манчестър Юнайтед, а и в обилни изрезки от сезона. Сити работи със размах, показност и неудържимост, а Ливърпул, с няколко редки изключения, като че ли се претрепва за всеки собствен гол, за всяка своя точка, за всяка своя победа.
Лесното пояснение е да се посочат равенствата в последните седмици против Лестър, Уест Хам и в този момент Юнайтед и да се одобри, че напрежението си споделя думата при Клоп и неговите играчи, несвикнали на напрежението от борбата за шампионската купа. Истината е обаче, че тези три дуела като показване не се различаваха изключително от голям брой от извоюваните мачове на „ червените” този сезон – единствената разлика е, че те въпреки всичко някак си намираха метод да стигнат до трите точки.
Отчасти това е плод на недоумение и на подправеното сравняване с предишния сезон. Ливърпул е упрекван в този момент, че не доближава висотите оттогава, когато стигна финала на Шампионската лига и изглеждаше на моменти неконтролируем в Премиър Лийг. Паметта обаче има своите способи да ни играе номера. Ливърпул през предишния сезон надалеч не всеки път бе оня вградил се в общественото схващане облик на тим, непрекъснато вземащ на абордаж противниците. Тогава също имаше моменти на бъхтене и на безплодно пердашене на главата в стена. Затова и през този сезон Клоп концентрира напъните си върху това неговият тим да разчита по-малко на крайностите и да не хвърля прекомерно доста от силата си в преследването на мачове или в заграждането на противниците под обсада; тренира своя отбор да тича маратон, а не да прави серия от спринтове.
Точно затова и през днешния ден Ливърпул е на върха на лигата; тъкмо по тази причина и се усеща като изненада, че Ливърпул е на върха. Колко дълго това ще продължи, към този момент зависи от това дали тактиката на германеца да размени издръжливостта със скоростта ще се отплати в решаващия стадий от сезона; от това дали оставащите мачове на „ червените” ще се дефинират от това, което го имат, или от това, което го нямат.
Това си остава един лицемерен сезон, който може да приключи и с мръщене, и с усмивка. Утехата за Клоп е, че изборът за това си остава в ръцете на Ливърпул. Поне към този момент.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс” Премиър лийг 27 кръг, неделя 24 февруари
Манчестър Юнайтед 0:0краен резулат Ливърпул Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ