Юрген Клоп имаше проблем със своя стол. „Това ли му

Юрген Клоп имаше проблем със своя стол. „ Това ли му е височината? – попита той, до момента в който си играеше с ръчката в опит да го повдигне по време на конференцията си в събота вечер. – Унай по този начин ли седнал съм, или го е свалил?”.

Достигането на нужното равнище е мъчно предизвикателство, а по всичко проличава, че това важи освен за стола на масата за конференции, а и за гонитбата на Манчестър Сити, чиято доминация в Премиър Лийг значи, че даже и 100 точки може да не са ти задоволителни, с цел да станеш първенец.

Ливърпул сподели в събота неща, които в някаква степен е мъчно да си представим да бе направил единствено преди 12 месеца, като отбиваше вълна след вълна от офанзиви на неузнаваемия спрямо последните дни при Венгер Арсенал и след това правеше на моменти опустошителни контраатакуващи преходи. И въпреки всичко в новата среда едната точка не бе задоволителна.



Нужна е малко вероятност, тъй като даже и предишния сезон „ червените” стигнаха надалеч. Измина тъкмо година от оня мач, който заключи минусите във философията на Клоп – Ливърпул да играе по Ливърпулския метод и да не мисли за нищо друго. Говорим за провалянето с 4:1 от Тотнъм на „ Уембли”, където не си пролича да е свършена каквато и да било подготвителна работа за конфликта с Хари Кейн.

Човек тогава можеше да се зачуди дали мърсисайдският отбор е в положение да покаже нужния прагматизъм, с цел да реши проблемите си в отбрана, които постоянно водеха до съпоставения с тим на Кевин Кийган. Е, потвърдено бе, че може.

Вирджил ван Дайк направи платените за него на Саутхамптън 75 млн. паунда да наподобяват в събота като жълти стотинки. Той съчетава лекотата във владението на топката от Алан Хансън и Фил Томпсън в златната епоха на клуба, а освен това мощта му е надалеч по-голяма от тяхната. Изригващият му сътрудник в центъра на отбраната Джо Гомес пък поразително припомня на Марк Лоурънсън. Алисон също прави разликата в личното наказателно поле.



Някои числа споделят всичко. Петте събрани от Ливърпул точки във визитите против Тотнъм, Челси и Арсенал този сезона са с 4 повече в съпоставяне със същите мачове през предишния. Сборът от 27 точки от вероятни 33 – същия актив след 11 кръга като в сезон 2002/03 – пък изравнява най-хубавия старт на „ червените” в историята на Премиър Лийг.

И при все че нужното равнище си остава по-високо. Пет точки от три мача с които и да било противници, в случай че ще и от Топ 6, са нещо през днешния ден извънредно незадоволително при съществуването на феномена Манчестър Сити.

Ливърпул може да бъде още по-добър. Макар че имаше моменти на „ Емирейтс”, в които Мохамед Салах се докосна до висотите от предишния сезон, нападателното трио MSF не бе даже и покрай изключителния си капацитет. По-малко очевидно, само че също толкоз доста, бе и разцентроването на гегенпресинга на отбора. Както след това призна и самият Клоп, Арсенал съвсем постоянно имаше по два-три разновидността за пас при потегляне на преса от гостите поради некомпактната им групировка и прекомерно високото разположение на техни пресиращи играчи на крилата. Нещо, което първи видял по думите на германеца ветеранът Джеймс Милнър.



Виждането на казуса и опитът той да се замаскира обаче не бяха задоволителни в последна сметка. „ Артилеристите”, които преди година щяха да се срутен от гол като този на 32-годишния Милнър, получиха в допълнение нуклеарно гориво от Унай Емери със промените в последните двайсетина минути, създаваха непрекъснато числени прерогативи по фланговете и изравниха.

Клоп опита след това да изкара най-хубавото от обстановката по време на конференцията – заигра се със стола, разсмя се високогласно и сътвори ловко усещането на човек, благополучен и от точката. Седмица след седмица почитателите на Ливърпул вършат същото.

Отлично издание на подкаста „ Anfield Wrap” предходната седмица подчертава върху това по какъв начин при актуалното положение на Манчестър Сити би трябвало да има по-задълбочен измерител на триумфа за Ливърпул този сезон от купата – почитателите би трябвало да одобряват мачовете като празник, да се любуват на чудесния футбол на своите любимци, да живеят за мига и, в случай че тимът остане втори, да го одобряват метафизичен.



Само дето упоритостта е напълно друга в един град, който чака от 28 години завръщането на купата и който осъзнава, че през днешния ден има един отличен и изцяло кадърен да се опълчи на Сити отбор.

В петък манчестърският клуб, дружно с ПСЖ, отново попадна под светлината на прожекторите в негативен смисъл. Това стана поради репортажа на списание „ ШПИГЕЛ” с показани документи в доказателство на изкуствено надутите с към 1,8 милиарда евро спонсорски покупко-продажби към клуба от шейх Мансур посредством компании от Абу Даби. Феновете на „ гражданите” обаче не се смутиха – те от дълго време считат УЕФА за реакционна властова система, отказваща достъп на новите играчи до високия олтар на футбола.

Когато петродоларите заваляха в Манчестър, всички използваха това против клуба: търсените за покупка на играчи клубове изстискваха всеки цент, а огромните звезди ги разиграваха в опит да си изкарат повече пари от актуалните си работодатели от елита и след това не им подвигаха телефона. Футболната аристокрация им се присмиваше отвисоко и ги наричаше „ парвенюто”, а Сити в това време тихомълком стартира да си прави работата все по-добре и все по-умно: построи най-хубавата подготвителна база, най-хубавата академия, най-хубавата система за намиране и пазаруване на играчи, притегли най-хубавия треньор. Днес към този момент никой не дръзва да се присмива. Вместо това в елита се е възцарил страхът от Парвенюто.





Ето какво е актуалното състояние и мерило за всички в Англия. А Ливърпул, откакто способства много за една вечер на величествен футбол и все пак си потегли без успеха, в този момент би трябвало внезапно и незабавно да вдигне равнището си. „ Отличен” (6) просто към този момент не е задоволително добра оценка при съществуването на идеалния Сити.
Йън Хърбърт, „ Дейли Мейл” Премиър лийг 11 кръг, събота 3 ноември Арсенал 1:1краен резулат Ливърпул